Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Сливен, 08.10.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ
БЛЕЦОВА
СТЕФКА
МИХАЙЛОВА
при секретаря Нина Кънчева,
като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д.
№609 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №836/08.09.2020г. по
гр.д.№2491/2020г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено,
че Д.Й.К. е осъществил на 06.08.2020г. домашно насилие спрямо П.В.К., като са
му наложени следните мерки за защита от домашно насилие: Д.Й.К. е задължен да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П.В.К.; отстранен е от
съвместно обитаваното жилище, находящо се в с.Т.,
общ.Сливен, ул. „Г. Д.“ ** за срок от 18 месеца; забранено е на Д.К. да
доближава жилището, в което живее П.К.,*** на по-малко от 100 метра,
местоработата й, както и местата за социални контакти и отдих. С решението е
определено временно местоживеенето на малолетните деца В. д. К. и И. д. К. при
майката П.В.К. на адрес: ***. С Решението е наложена глоба на Д.К. в размер на
200лв. и същият е осъден да заплати държавна такса по сметка на СлРС в размер на 30 лева.
Решението е обжалвано от
ответника в първоинстанционното производство в частта относно наложените мерки за защита и тяхната
продължителност.
Във въззивната
жалба, въззивникът Д.К. чрез пълномощника адв. Д.И.,
посочва, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано
в частта относно наложените мерки и тяхната продължителност. Посочва, че
мярката „отстраняване от съвместно обитаваното жилище“ е наложена за
необосновано дълъг, максимален срок – 18 месеца. Мерките, свързани със забрана
за доближаване жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих,
както и определеното временно местоживеене на децата при майката, са наложени
без да е определен срок, каквото е законовото изискване на чл.5, ал.2 от ЗЗДН.
Отделно от това в решението не бил посочен адресът на местоработата на ищцата,
нито са посочени местата й за социални контакти и отдих, поради което за него
било невъзможно да изпълни решението в тази му част. Посочва, че с извеждането
му от семейното жилище се стига до ограничаване на родителските му права спрямо
децата, което не е допустимо и не е в интерес на децата. Определянето на
максималния срок намира за нецелесъобразно, тъй като мерките за защита нямат
характер на наказание и не могат да бъдат средство за принуда. С оглед
изложеното въззивникът моли съда да постанови
решение, с което да измени първоинстанционното решение и издадената заповед за
защита в частта относно продължителността на мерките по чл.5, ал.1, т.2, 3 и 4
от ЗЗДН, като определи същите да са с продължителност към минималния размер.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба, подадена от
молителката в първоинстанционното производство П.В.К..
В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.
С отговора на въззивната
жалба, подаден от молителката в първоинстанционното
производство П.К.
чрез пълномощника адв. М.П., се оспорва жалбата като
неоснователна. Въззиваемата намира обжалваното
решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли въззивния
съд да го потвърди. Посочва, че съдът е анализирал подробно всички събрани по
делото доказателства, от които се установило по безспорен начин извършеното от въззивника домашно насилие. По отношение на срока, за който
са наложени мерките, посочва, че същият обхваща всички наложени мерки.
Упражняването на родителските права можело да се извършва на друго място, извън
жилището на молителката, контактът с децата бил възможен и по мобилните им
телефони. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
С въззивната жалба и отговора не са направени искания за
събиране на доказателства във въззивната фаза на
производството.
В с.з., въззивникът
Д.К., редовно призован, не се явява.
Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. Д.И., който
поддържа подадената жалба и моли за уважаването й. Посочва, че районният съд е
определил един необосновано дълъг срок на наложените мерки, който моли да бъде
намален до минималния такъв от 3 месеца. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Въззиваемата П.К., редовно призована, в
съдебно заседание не се явява. Представлява се от пълномощник адв. М.П., който
оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа
изложените в отговора съображения. Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на направените пред въззивната
инстанция разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването,
чрез постановилия атакувания акт съд.
Съдът извърши служебна
проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, което е обжалвано
относно наложените мерки за защита и
тяхната продължителност, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства,
намира, че решението в неговата обжалвана
част е частично неправилно и незаконосъобразно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения
материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към
нея.
Искането за защита е насочено спрямо лице, измежду
тези, посочени в разпоредбата на чл.3, т.1 от ЗЗДН – спрямо съпруг.
Разгледана по същество молбата за защита е
основателна.
По отношение на въпроса
осъществен ли е акт на домашно насилие на процесната
дата – 06.08.2020г., следва да се посочи, че въззивникът
не е обжалвал първоинстанционното решение в тази му част и този въпрос не е
предмет на разглеждане от въззивния съд. Настоящият
състав само ще отбележи, че споделя правните изводи на районния съд относно
осъществяването на акт на домашно насилие от страна на ответника по молбата
спрямо молителката, които изводи са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният
съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации
и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин
е достигнал до законосъобразни правни изводи.
С оглед приетото от първоинстанционния
съд, споделено от настоящия състав и неатакувано от въззивника
– ответник обстоятелство за осъществено на 06.08.2020г. от последния физическо и
психическо насилие спрямо молителката, е налице безспорно основание за
предприемане на мерки за защита срещу него.
Мерките за защита, които могат да се наложат са
изброени изчерпателно в чл.5, ал.1 от ЗЗДН. Съдът след като прецени
осъщественото от ответника домашно насилие, заплахата, която той представлява
за молителката и необходимостта от осигуряване на защита за нея. Съдът не е
обвързан от исканите от молителката мерки за защита. Настоящата инстанция
намира за подходящи и правилно определени следните, наложени от районния съд с
обжалваното решение мерки: задължаване извършителя да се въздържа от извършване
на домашно насилие, както и забрана ответника да приближава молителката,
жилището и местоработата й /макар и непосочена изрично, то тя е безспорно
определяема и решението може да се изпълни в тази му част/ на разстояние от 100
метра. Районният съд правилно е отстранил ответника от съвместно обитаваното с
молителката – пострадалата жилище.
Съдът намира обаче за неправилно наложена мярката „забрана
на ответника да приближава местата за социални контакти и отдих на молителката“.
Местата за социални контакти и отдих не са индивидуализирани по делото по
никакъв начин и не могат да бъдат и определяеми, тъй като са строго специфични
за всеки отделен човек, като не са посочени дори като населено място. Молителката,
нито пред районния съд, нито пред въззивната инстанция,
не е конкретизирала същите. Общото налагане на тази мярка без конкретизиране на
местата за социални контакти и отдих на молителката прави реално неизпълнима
заповедта за защита, като не могат да се постигнат целите на тази мярка, а от
друга страна води до недопустимо ограничаване правата на ответника.
Поради това, решението на районния съд в частта
относно налагането на тази мярка следва да бъде отменено.
По отношение на срока, за който мерките за защита са
наложени /изключая определянето на местоживеене на
децата при молителката, на която мярка, съдът ще се спре по-надолу в изложението/,
на първо място следва да се посочи, че макар и при неточно и не достатъчно ясно
изписване на диспозитива, като е налице и ЯФГ с
непосочването му към част от мерките /изключая
местоживеенето на децата/, съдът намира, че ясно и категорично в мотивната част районният съд е определил такъв в размер на
18 месеца за всички мерки спрямо молителката. Този срок обаче, според настоящия
състав е необосновано завишен, определен в максималната, допустима от закона
продължителност без да са налице обуславящи обстоятелства за този максимален
размер. С оглед осъществения акт на насилие, отношенията между страните и
останалите обстоятелства, взети предвид от съда, въззивният
състав намира за подходящ срок от 12 месеца. Поради това първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която е определен срок над 12-месечния
такъв.
Мярката, свързана с определяне местоживеене на двете
деца при молителката – пострадала от домашното насилие е оправдана, с оглед
установеното от декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН и неоспорено, неопровергано
от ответника по никакъв начин, обстоятелство, че вечерта на 06.08.2020г., след
инцидента, ответникът в присъствието на двете деца избухнал отново и заплашил,
че ще пребие молителката и довърши колата с чук, от което те се стреснали и
будували цяла нощ с цел да предпазят майка си. Поради това съдът намира, че
следва да определи местоживеене на двете деца при майката, което на този етап
ще е в интерес на децата. Срокът, за който това местоживеене следва де се
определи, съдът намира за подходящ такъв от 6 месеца.
Във връзка с възраженията на въззивника,
следва да се отбележи, че действително районният съд по отношение на тази мярка
не е определил срок, нито в мотивите, нито в диспозитива.
Това е незаконосъобразно и накърнява правата и интересите, както на ответника,
така и на двете деца. Безспорно, съгласно чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН тази мярка се
налага при изрично определен от съда срок, което районният съд не е сторил. В
самата мярка е посочена, че същата е временна,
т.е. винаги е ограничена със срок. Решението в тази част следва да се допълни, като
се определи срок и за тази мярка – посочения от 6 месеца.
Следва да се отбележи, че с оглед заявеното от молителката
в отговора на въззивната жалба обстоятелство за наличие
на висящо дело за прекратяване на сключения между тях граждански брак с развод,
то в това производство ще се реши окончателно и въпроса за местоживеенето на децата.
В настоящото производство, взетата мярка има временен характер, с оглед защита
от осъществено домашно насилие, а не се решават въпроси за упражняване на
родителски права, което е предмет на друго производство. Освен това
бракоразводното производство и отношенията на страните по повод него не могат
да бъдат мотив за определяне на по-продължителен срок на мерките за защита,
извън необходимото и обусловеното от нуждата за защита, с оглед конкретния акт
на насилие, а не минали и бъдещи хипотетични такива.
Във връзка с възраженията на въззивника,
че с оглед наложената му мярка забрана за приближаване жилището, в което живее
молителката, ще се ограничат родителските му права, следва да се посочи, че контакта
с децата не е ограничен и следва да се намери подходящия начин за предаване,
респ. вземане на децата за осъществяване на контакта, в т.ч. и чрез помощта на
други близки на него и молителката лица. Това не може и не следва да служи като
оправдание за неналагане, респ. за нарушаване на заповедта за защита. Страните
следва да намерят подходящия начин, тъй като контакта на децата с баща им е от
изключителен интерес за тях и не следва да се ограничава.
На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН съдьт
е наложил на ответника глоба, която е определена в минималния размер от 200
лева, който въззивният съд също намира за подходящ.
Тъй като обжалваното първоинстанционно решение на практика е изменено от въззивната инстанция в частта относно наложените мерки за
защита и срока на същите, то съдът следва на основание чл.17, ал.5 от ЗЗДН да
издаде нова заповед за защита, като
отмени тази, издадена от първоинстанционния съд.
С оглед изхода на спора по основополагащия въпрос,
който не се и оспорва от въззивника – осъществен акт
на домашно насилие, правилно разноските в първоинстанционното производство са
възложени върху ответника. Ответникът - въззивник
следва да понесе и разноските направени от въззиваемата
в настоящото производство в доказания размер от 200лв. и да понесе своите разноски
така, както ги е направил.
Въззивникът – ответник по молбата за
защита от домашно насилие, не е заплатил дължимата за въззивното
обжалване държавна такса в размер на 12,50лв., поради което следва да бъде
осъден да я заплати по сметка на СлОС.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
първоинстанционно Решение №836/08.09.2020г. постановено по гр.д.№2491/2020г. по описа на
Сливенски районен съд в частта, с
която на Д.Й.К. е наложена следната мярка за защита срещу домашно насилие:
забрана да доближава на разстояние по-малко от 100 метра местата за социални
контакти и отдих на П.В.К., както и в
частта, с която е определен срок на мерките за защита над този от 12 месеца, като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОПРЕДЕЛЯ 6-месечен /шест месечен/ срок на наложената с Решение №836/08.09.2020г. по
гр.д.№2491/2020г. на Сливенски районен съд мярка „Определяне временно местоживеене на малолетните деца В. д. К.
с ЕГН ********** и И. д. К. с ЕГН ********** при майката П.В.К. с ЕГН **********
на адрес: ***“.
ОТМЕНЯ Заповед за защита, издадена въз
основа на Решение
№836/08.09.2020г. постановено по гр.д.№2491/2020г. по описа на Сливенски районен съд.
ДА СЕ ИЗДАДЕ
нова заповед за наложените мерки за
защита от домашно насилие, съгласно настоящото решение, която подлежи на
незабавно изпълнение.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №836/08.09.2020г. постановено по гр.д.№2491/2020г. по описа на
Сливенски районен съд в останалата обжалвана
част, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Д.Й.К. с ЕГН **********
***“
да
заплати на П.В.К. с ЕГН **********,
с адрес: ***“ направените пред въззивната
инстанция разноски в размер на 200лв.
ОСЪЖДА Д.Й.К. с ЕГН **********
***“
да
заплати в полза на съдебната власт по
сметка на СлОС държавна такса за въззивното
обжалване в размер на 12,50лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.