РЕШЕНИЕ
№ 176
гр.
Русе, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе,
в публично заседание на деветнадесети юли две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
СПАС СПАСОВ |
при
секретаря Галина Кунчева и с
участието на прокурора Пламен Петков като
разгледа докладваното от съдия Агуш к.а.н.д № 187 по описа
за 2023 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е
касационно по чл. 63в от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Ш. Д.Х. ***, чрез
пълномощника адв. С.М. ***, против Решение № 235/05.04.2023 г., постановено по
АНД № 101/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено наказателно
постановление № 21-0457-000428/16.12.2022 г., издадено от Началника на РУ
Ветово към ОДМВР гр. Русе, с което на касатора, на основание чл. 638, ал. 3,
във връзка с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв., за нарушение на чл. 483,
ал. 1, т. 2 от същия кодекс.
В жалбата се твърди,
че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно, тъй като е постановено
в нарушение на закона и при допуснати процесуални нарушения. Поддържа
възражение за несъответствие между фактическата обстановка и описанието на
административното нарушение в АУАН и в НП. Твърди, че изцяло е опорочена
административно-наказателната процедура, тъй като било ограничено правото му на
защита, както и посочва
ново основание за отмяна на НП, а именно издаването
на АУАН от некомпетентен орган. Иска се отмяната на
въззивното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспореното
наказателното постановление. Претендира направените разноски пред въззивния съд. Ответникът
по касационната жалба не се явява, не се представлява. Депозирано е възражение,
в което изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 150 лв. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата като
сочи, че решението на РРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
Съдът, като взе
предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в
сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Административнонаказателната
отговорност на касационния жалбоподател е ангажирана за това, че на 19.11.2022
г. около 12:00 часа в община Ветово, на път Трети клас № 2001 като водач на лек
автомобил „С Г. В.“, с английски рег. № ******* на О. К. В. е извършил
нарушение, изразяващо се в това, че като физическо лице управлява МПС от трета
държава на територията на РБългария, като във връзка с притежаването и
използването на посоченото МПС за същото няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
територията на РБългария, към момента на извършване на проверката (т.е. към
19.11.2022 г. 12.00 ч.).
За да потвърди оспореното пред него
наказателно постановление въззивният съд е приел, че както АУАН, така и НП са
издадени от компетентни органи, в предвидената от закона форма и със
съдържание, отговарящо на изискванията на закона. Приел е, че и в акта, и в
наказателното постановление пълно и точно е описано нарушението, датата и
мястото на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, и законовите
разпоредби, които са били нарушени. В наказателното постановление подробно са
описани всички извършени действия по установяване на административното
нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, касатор в настоящото
производство, посочена е съответната нарушена разпоредба, както и за размера на
наложеното административно наказание. Отхвърлил е възраженията на нарушителя,
свързани с обстоятелството, че касационния жалбопоател не е знаел, че по
отношение на МПС–то не е сключена задължителна застраховка „гражданска
отговорност“, тъй като то е собственост на друго лице. Изложил е
мотиви относно субективната страна на деянието, като е посочил, че безспорно е установено
по делото, че жалбоподателят по време на процесната проверка не е бил собственик
на управляваното от него МПС и за автомобила, управляван от него не е бил
сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, валидна към датата на проверката, като МПС не е било спряно
от движение.
Посочил е и задължението, че е следвало жалбоподателят
преди да започне да управлява процесния автомобил е следвало да се увери по
начин, какъвто намери за добре, дали по отношение на МПС-то е налице такава
застраховка, дали е технически изправен, дали има заплатена винетна такса и пр.
С тези мотиви въззивната инстанция е
потвърдила оспореното пред нея наказателно постановление.
Касационният
състав на Административен съд - Русе намира, че постановеното от районния съд
съдебно решение не страда от наведените в жалбата пороци.
За да постанови обжалваното решение,
районният съд е събрал всички необходими писмени и гласни доказателства, при
спазване на процесуалните правила. Описаната в решението и приета за установена
фактическа обстановка е правилна и се подкрепя от събраните по делото
доказателства, с оглед на което изцяло се споделя и от настоящия състав.
С процесното Наказателно
постановление № 22-0457-000428 ОТ 16.12.2022 г., издадено от ВПД Началник РУ
Ветово в ОД на МВР – Русе, административно-наказателната отговорност на Ш.Х. е
ангажирана на основание чл. 638, ал.3 във връзка с чл. 461, т.1 от Кодекса на
застраховането (КЗ) сочеща, че "Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно
средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв."
Съобразно разпоредбите на чл. 483 и чл. 638 от КЗ застраховката "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е задължителна, а нормата на чл. 638, ал.3
от КЗ е императивна и възвежда задължително поведение за лицата –
несобственици, но водачи на съответното МПС.
Наведеното в касационната жалба ново
основание за отмяна на НП, а именно издаването
на АУАН от некомпетентен орган, настоящата инстанция намира за неоснователно.
От приложените Заповед №
336з-1191/21.07.2016 г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра вътрешните работи, за която по делото няма данни да е отменена, е
видно, че ОДМВР са сред структурите на МВР, определени да осъществяват контрол
по ЗДвП. По делото са налични писмени доказателства – докладни записки от мл.
автоконтрольор П., от полицай М. и от мл. автоконтрольор Б., съставляващи официални
писмени документи относно възприетите от тях факти и обстоятелства при
извършената проверка. Документите са анализиран подробно от въззивния съд,
който ведно с гласните доказателства в показанията на свидетелите - Г. П., Н.
М., М., П. и К., съдът е стигнал до извод, че са налице доказателства за
обстоятелството, че Ш. Д.Х. е имал качеството на водач на процесната дата,
както и е осъществено нарушение на чл. 638, ал.3, пр.1 от
КЗ. Тези изводи се споделят от касационния състав и не следва да се преповтарят
мотивите на въззивния съд в тази насока. По делото не са представени и
доказателства, които да оборват доказателствената сила на АУАН, поради, което
описаното в акта деяние е установено по безспорен и категоричен начин. От приложения АУАН се установява, че
същият е съставен от мл. автоконтрольор
при РУ Ветово, ОДМВР - Русе, който е компетентен орган, съгласно представената Заповед № 8121з -1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи. Актът съгласно чл. 40, ал.1 ЗАНН е съставен мл. инсп. Е. Б.ов по разпореждане на ОДЧ
при ОДМВР – Русе ( виж. докладна записка на л. 19 от анд. №101/2023 г.) т.е. в условията на
заместване, поради настъпила травма на мл. автоконтрольор П.. Съответно АУАН-ът
е съставен след разпит на останалите водачи на МПС – та движещи се с процесния
автомобил, както и от данните съдържащи се в докладните записки на дежурните
служители с патрулния полицейски автомобил за деня, които визуално са възприели
фактическата обстановка посочена в АУАН и НП. След което длъжностно лице,
оправомощено за това съгласно чл. 37, ал.1, б."б" ЗАНН въз основа на заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г., е съставило АУАН, като нормативният акт не е въвел
изискване актосъставителят да е присъствал при установяване на нарушението.
АУАН е съставен при
спазване на изискванията на чл. 40, ал. 2, пр. 2 от ЗАНН, на чл. 43, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН. Обжалваното НП
също е издадено компетентен орган, съгласно т. 3. 8 от
същата заповед. Както АУАН, така и НП съдържат
изискуемите от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН задължителни
реквизити. Налице е яснота относно вмененото на касатора нарушение. За
да е налице нарушение по чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ следва да са налице
кумулативно два елемента – 1. Лице, което не е собственик и управлява моторно
превозно средство; 2. Моторното превозно средство няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите на територията на Р България. Тези елементи се извличат от
разпоредбите на чл. 638, ал. 1, т. 3 и чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ. Съгласно чл.
638, ал. 1, т. 3 от КЗ на лице по чл. 483, ал. 1, т. 2, което не е собственик и управлява моторно
превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. В настоящия случай от събраните по въззивното дело
доказателства безспорно се установява, че касационният жалбоподател е
управлявал лек автомобил „С. В.“ с английски рег.№ *******,
което е собственост на Е. Х. М., който автомобил е от трета държава по см. на т. 7 от ДР на КЗ, (автомобилът е с регистрация във К.
В.), която не е държава членка на ЕС т.е. налице е първият елемент от състава
на нарушението. По делото не е спорно, че към датата на проверката 19.11.2022
г. за този автомобил няма валидно сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ с българско застрахователно дружество. При това
положение е налице и втория посочен
по-горе елемент от състава на административното нарушение. Следователно правилно и
напълно обосновано първата съдебна инстанция е приела, че е налице нарушение на
чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ, с оглед на което е и потвърдила
оспореното пред нея наказателно постановление като законосъобразно и
обосновано. По
изложените съображения следва да се приеме, че районният съд е постановил едно
правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 143 АПК, на жалбоподателя Ш. Д.Х., не следва да се
присъждат разноски, а на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл.63д, ал. 1 и
ал. 4 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в
касационното производство, чийто размер, съгласно чл. 63д, ал.5 от ЗАНН и чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед липсата на правна и
фактическа сложност на делото, съдът определя на минимума от 80 лева.
Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2
от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 235/05.04.2023
г., постановено по АНД № 101/2023 г. по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА Ш. Д.Х.,***, ЕГН **********,***, да
заплати на Областна дирекция на МВР – Русе сумата в размер на 80 (осемдесет) лева – разноски по
делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.