№ 30
гр. Русе, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осемнадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Гражданско дело №
20214500100308 по описа за 2021 година
Предявени са иск за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди с правно основание чл. 432 от КЗ, и иск по
чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата Е. Н. Е. твърди, че на 16.05.2016г. по първокласен път I-5 гр.Русе
– гр.Велико Търново, в землището на с.Екзарх Йосиф, румънският гражданин
Д.Г.С., при управление на л.а. „Хонда Акорд“ с румънски рег. № ***,
неправомерно напуснал лентата за движение и навлязъл в уширението за
с.Екзарх Йосиф, при което блъснал спрелият там л.а. „Фолксваген Голф „ с
ДК № ***, с водач Г. В.Е.. Вследствие на удара последният получил сериозни
телесни увреждания и докато бил транспортиран към болнично заведение,
починал.
Сочи, че внезапната смърт на съпруга й Г. В.Е. й се отразила много
тежко, изключително негативно на психическото и емоционалното й
състояние, тъй като били заедно от десетилетия, привързани един към друг,
той й бил опора, заедно споделяли мъка и радост.Била лишена от любовта и
подкрепата на спътника в живота си. Преживяла и продължава да изпитва
мъки и страдания от внезапната и непровокирана загуба на близкия си.
Ищцата твърди, че към датата на настъпване на събитието за автомобила,
участвал в ПТП, е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в А.Т.А. S.A., Румъния и предявила
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение към ответното
дружество, чрез представителя му в Р България – ЗАД„ А.Б.“. Въпреки
представените писмени доказателства, получила отказ да бъде изплатено
обезщетение.
Претендира от ответното дружество репариране на претърпените
1
неимуществени вреди чрез заплащане на обезщетение в размер на 120 000
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ПТП
-16.05.2016г., както и деловодни разноски, вкл. адв. хонорар на основание чл.
38 от ЗА.
Ответникът не взема становище относно допустимостта и
основателността на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
С влязла в сила Присъда № 27/20.06.2022г., постановена по НОХД
109/2021г. на Русенския окръжен съд, Д.Г.С., роден на 27.04.1055г. в
гр.Букурещ, Румъния бил признат за виновен в извършване на престъпление
по чл. 343 ал. 1, буква „в“ във вр. чл. 342, ал. 1 от НК - за това, че на
16.05.2016г. по първокласен път I-5, гр.Русе – гр.Велико Търново, в
землището на с.Екзарх Йосиф, при управление на л.а. „Хонда Акорд“ с
румънски рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21
ал.1 от ЗДвП – при избиране скорост на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава извън населено място 90 км/ч,
като се движел със скорост 127,4 км/ч, вследствие на което по
непредпазливост причинил смъртта на Г. В.Е..
В приложеното НОХД 109/2021г. на Русенския окръжен съд, е налице
копие на застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите за процесния лек автомобил„Хонда Акорд“ с румънски
рег. № ***, сключена с ответното дружество А.Т.А. S.A., Румъния, валидна
към датата на настъпване на ПТП .
На основание чл. 380 от КЗ, на 24.06.2020г. ищцата е отправила
писмена претенция за обезщетение на неимуществени вреди към ответното
дружество, чрез представителя му в Р България –ЗАД „ А.Б.“, като била
заведена щета № 1021/20/217/500021. На 13.10.2020г. била уведомена,
че ЗАД„ А.Б.“ , като представител на застрахователя на виновния
водач, не може да се ангажира с определяне и изплащане на обезщетение, и
да счита това уведомление за отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение по смисъла на чл. 496 ал.2 т.2 от КЗ.
Относно претърпените от ищцата неимуществени вреди в настоящото
производство са разпитани като свидетели Н.Г.В. / д.н.и / и К.И.Н.
/ п.н.и /. От показанията на първата свидетелка се установява, че след
смъртта на съпруга й в резултат на ПТП ищцата се затворила, не искала да
общува, да се среща с хора, била унесена, станала нервна и избухлива. Приела
много тежко случило се, първоначално била в шок, тъй като със съпруга си
имали 42 години съпружески живот, в хармония и любов, той й бил опора и
подкрепа. Заради загубата му се променила, от волеви и силен човек станала
нерешителна. Отразило се и на здравословното й състояние, след
катастрофата започнали проблеми с кръвното налягане, наложило прием на
лекарства, не можела да спи, боляла я главата. Първите три години след
смъртта на съпруга си често ходела на гроба му.
Св.Н. сочи, че семейството на леля й било сплотено, съпрузите градили
2
заедно целия си живот, той я обичал, помагал, подкрепял. След смъртта на
съпруга си леля й изпаднала в шок, сринала се психически, била съкрушена,
тъжна, нямала желание да живее. Макар децата й да й помагат и обгрижват,
споделяла, че живее в отчаяние и самота, само заради децата и внуците си.
Случилото се се отразило негативно както на психиката й, така и на общото й
здравословно състояние.
Самата ищца пред съда сочи, че смъртта на съпруга й променила живота
й и няма как да се преодолее загуба на близък човек. Наложило се да се
грижи за 90 – годишната си свекърва, да се премести в с.Екзарх Йосиф и да
спре да работи. Появили се здравословни проблеми – със ставите, получила
хипертония, започнала прием на медикаменти за кръвното налягане и за
сърцето, бързо се уморявала, първоначално забравяла и вършела нещата
механично. Сочи, че откакто синът й се е преместил да живее при нея, се
чувства по –добре, тъй като той й помага и подкрепя.
Съдът намира, че свидетелските показания, макар и от лица от кръга по
чл. 172 от ГПК, следва да се кредитират изцяло, тъй като са
безпротиворечиви, логически свързани и отразяват обективно известните на
свидетелите факти.
Анализът на установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Предпоставка за ангажиране отговорността на застрахователя по чл. 432
от КЗ е наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата
и застрахователя към момента на увреждането, като съгласно разпоредбата на
чл. 477 ал.1 от КЗ, обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически лица и ЮЛ за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство. Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни елементи от фактическия състав на чл.45 от
ЗЗД (деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина), пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
увреденото лице за репарирането им.
Съдът счита, че са налице всички елементи от състава на непозволеното
увреждане, тъй като по делото е безспорно установено, че деликвентът –
страна по застрахователен договор с ответника, е виновен за престъпление,
свързано с нарушение на правилата за движение по пътищата, вследствие на
което съпругът на ищцата е починал, и претендираните вреди са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
На основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда по НОХД №
3
109/2021г. на РОС е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно обстоятелствата : извършено
ли е престъпление, неговата противоправност и виновността на водача. С
посочения съдебен акт е прието, че водачът на процесния автомобил има вина
за настъпването на ПТП, при което е починал съпругът на ищцата, тъй като е
допуснал нарушения за правилата за движение по пътищата - умишлено
нарушил разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП – при избиране скорост на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
извън населено място 90 км/ч, като се движел със скорост 127,4 км/ч,
вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на Г. В.Е.. На
основание чл.413 ал.1 от НПК съдебният акт се явява задължителен и за
застрахователя – страна по сключения договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Въз основа на писмените доказателства по делото съдът приема, че
ищцата е изпълнила процедурата по чл. 380 от КЗ, отправяйки, съгласно
чл.503 от КЗ и Четвърта автомобилна директива, до кореспондента
/представителя в Р България на застрахователя на виновния водач – ЗАД
„А.Б.“, писмена застрахователна претенция, придружена със съответните
писмени доказателства. Претендираното обезщетение не е изплатено от
ответното дружество, съответно от кореспондента, който е постановил отказ.
Предвид доказаното осъществяване на състава на непозволено
увреждане вследствие на настъпилото ПТП, наличието на валидна сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с прекия
причинител на вредата към датата на деликта, изпълнението на процедурата
по чл.380 от КЗ и неизплащането на застрахователно обезщетение от страна
на застрахователната компания в нормативно установения срок, съдът счита,
че за ищцата е възникнало правото да получи обезщетение от застрахователя
на деликвента за претърпените неимуществени вреди от деликта, които са
пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане.
Съдът намира за доказано, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди
– мъка,болки, страдания от загубата на починалия при ПТП съпруг, което е
променило коренно живота й в негативен план, отразило се неблагоприятно
както на психиката й, така и на общото й здравословно състояние, на
социалния й живот и на семейните отношения, и търпените вреди са пряка и
непосредствена последица от процесното ПТП, поради което подлежат на
обезщетяване, на основание чл.432 от КЗ.
При констатираната фактическа обстановка и събраните доказателства,
установяващи причинените на ищцата неимуществени вреди, предявените
искове се явяват доказани по основанието си.
Размерът на обезщетението за причинените неимуществени вреди следва
да бъде определен от съда по справедливост, съгласно принципа на чл.52 от
ЗЗД. Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия,
видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки, страдания и
душевни преживявания, общовъзприетото понятие за справедливост и
4
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент.
Съобразявайки възрастта на ищцата, че е останала без подкрепа и опора
от съпруга си, с когото е имала повече от 40 години съвместен живот,
обстоятелството, че смъртта на съпруг е едно от най-травмиращите събития,
както и преживените и продължаващи психически травми, стрес и страдания
от внезапната загуба на близкия, негативното отражение върху психиката и
общото здравословно състояние, отчитайки и социално икономическите
условия, съдът приема, че претърпените от нея неимуществени вреди следва
да се репарират със сумата от 120 000 лева, който размер, по преценка на
съда, съответства в най - голяма степен на критерия за справедливо
обезщетение по чл. 52 от ЗЗД.
На основание чл. 497 ал.1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок, считано от изтичането на срока за окончателно
произнасяне по претенцията по чл. 496 ал.1 от КЗ, поради което лихва върху
главницата по иска следва да се присъди, считано от 25.09.2020г., а не както е
претендирано с исковата молба - считано от датата на ПТП -16.05.2016г.
С оглед изхода от спора, ответното дружество следва да заплати на
ищцата направените в производството деловодни разноски – за д.т., превод на
документи и куриерски услуги, в размер на 5 109,10 лева.
На основание чл.38 ал.2 от ЗА ответното дружество следва да заплати на
пълномощника на ищцата сумата от 9 450 лева - адвокатско възнаграждение,
определено в минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.Т.А. S.A., Румъния, със седалище и адрес на управление :
Румъния, ***, сектор 1, с управител и представляващ Р.С.Н., ДА ЗАПЛАТИ
на Е. Н. Е., ЕГН **********, от гр. Русе, ***, по банкова сметка: IBAN
BG95RZBB91551005717254, сумата от 120 000 лева – обезщетение по чл. 432
от КЗ за претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от ПТП, причинено на 16.05.2016г. по първокласен път I-5 гр.Русе
– гр.Велико Търново, в землището на с.Екзарх Йосиф, от румънския
гражданин Д.Г.С., при управление на л.а. „Хонда Акорд“ с румънски рег. №
***, чиято „Гражданска отговорност” е застрахована в А.Т.А. S.A., Румъния,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.09.2020г., до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законна
5
лихва върху главницата за периода от 16.05.2016г. до 25.09.2020г.
ОСЪЖДА А.Т.А. S.A., Румъния, със седалище и адрес на управление :
Румъния, ***, сектор 1, с управител и представляващ Р.С.Н., ДА ЗАПЛАТИ
на Е. Н. Е., ЕГН **********, от гр. Русе, ***, по банкова сметка: IBAN
BG95RZBB91551005717254, сумата от 5 109,10 лева – деловодни разноски.
ОСЪЖДА А.Т.А. S.A., Румъния, със седалище и адрес на управление :
Румъния, ***, сектор 1, с управител и представляващ Р.С.Н., ДА ЗАПЛАТИ
на адв. Я. М. С. от САК, съд.адрес : ***, сумата от 9450 лева - адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38 ал.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
6