ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 11.07.2012 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А въззивен състав, в
закрито заседание на единадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с.
АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Ангелов ч. гр. д. № 17082 по описа
за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
Производството е образувано по жалба на И.Д. срещу
наложен от ДСИ по изп. д. № 20037/2011 г., 3 отд., 18 уч. запор върху
вземанията на жалбоподателя по банкови сметки. С допълнителна молба от 02.09.2011
г. жалбоподателят уточнява, че запорът е наложен върху вземанията му по банкови
сметки в „А. Б.” – клон Б. и в „Б. ДСК” ЕАД – клон С.. Жалбоподателят посочва,
че не е уведомен за запора върху вземанията му по сметки в „Б. ДСК” ЕАД. Счита,
че с наложените запори е засегнато негово несеквестируемо имущество, тъй като
по запорираните сметки получава заплатата си, и поради това иска съдът да ги
отмени.
В своите мотиви по обжалваните действия съдебният
изпълнител посочва, че наложените обезпечителни мерки са въз основа на
обезпечителни заповеди, издадени от Софийския военен съд, като съдебният изпълнител
няма правомощия да проверява правилността на постановените от съда мерки.
След като се запозна с
доказателствата по делото и становището на жалбоподателя, съдът намира
следното:
Със запорни съобщения от
24.02.2011 г. съдебният изпълнител е наложил запори върху посочени в
съобщенията банкови сметки на жалбоподателя И.Д. в четири банки, сред които и „А. Б.” – клон Б. и „Б. ДСК” ЕАД
– клон С.. Запорите са наложени в изпълнение на обезпечителни заповеди от
21.02.2011 г., издадени от Софийския военен съд. С обезпечителните заповеди е
допуснато налагането на запор върху банкови сметки на жалбоподателя като
обезпечение на глобата и конфискацията по водено срещу него досъдебно
производство.
Съгласно чл. 72, ал. 1 НПК в хода на досъдебното производство по искане на прокурора съответният
наказателен първоинстанционен съд взема мерки за обезпечаването на глобата и
конфискацията. Именно по този ред са постановени и обезпечителните мерки, които
са изпълнени от съдебния изпълнител с обжалваните от И.Д. действия.
Съгласно посочената
разпоредба на НПК обезпечителните мерки се допускат от наказателния съд по реда
на ГПК. Следователно по реда на ГПК следва да се проведе и защитата на
засегнатите от мерките лица срещу тях. Чл. 435, ал. 2 ГПК дава възможност на
длъжника да обжалва действия на съдебния изпълнител, с които той насочва
изпълнението срещу несеквестируемо имущество на длъжника. В случая обаче
налагането на запор е обезпечителна мярка за осигуряване изпълнението на евентуално
постановените срещу лицето имуществени наказания, каквито са глобата и
конфискацията. Поради това действията не са изпълнителни по своята същност и
реда за защита по чл. 435, ал. 2 ГПК е неприложим за тях.
От друга страна във
връзка с налагането и действието на обезпечителните мерки чл. 400 и чл. 401 ГПК
препращат към норми на изпълнителното производство. Това препращане е изрично,
като липсва препращане към нормата на чл. 435, ал. 2 ГПК. Това е така, тъй като
срещу незаконосъобразно допуснато обезпечение засегнатото лице може да се
защити по пътя на чл. 396 ГПК – чрез обжалване на определението на съда за
допускането му, а не чрез атакуване на действията на съдебния изпълнител. Както
се посочи, въз основа на препращането на чл. 72, ал. 1 НПК този ред е приложим
и в наказателното производство.
По тези съображения
съдът намира, че не подлежат на обжалване действията на съдебния изпълнител по
налагане на постановени от съда обезпечителни мерки и поради това подадената
жалба е недопустима.
С оглед на гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Г.Д. срещу наложен
от ДСИ по изп. д. № 20037/2011 г., 3 отд., 18 уч. запор върху вземанията на
жалбоподателя по банкови сметки в „А. Б.” – клон Б. и в „Б. ДСК” ЕАД –
клон С..
Определението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.