Решение по дело №137/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  1609                                                              24.06.2019 година                             град Бургас

 

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                         пети граждански състав

на двадесети и трети май                                   през  две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:                

                                Председател: Магдалена Маринова

 

При секретаря:  Анелия Такова

като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 137 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по повод искова молба от  И.И.М. ЕГН **********, с адрес: ***, срещу А.С.К. ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на ответната страна да плати на ищеца сумата 8 000 лева,  платени без основание, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

            Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

Ищецът излага, че с ответницата живели  на съпружески начала от началото на 2013 г. до месец април 2017 г.. През време на съвместното им съжителство се родило детето им М.И.М., която към настоящия момент е на три години.  Ищецът излага още, че преди и след раждането на дъщеря им той  работел и и продължава да работи на кораб. Обикновено плаването и  отсъствието му от страната продължавало около четири месеца. Посочва, че винаги преди рейс оставял средства на ответната страна. Преди това оставил и пълномощно на майка си, която при необходимост да изтегли средства от сметката му и да ги предоставя на А.К.. Въпреки това  преди да се роди детето им тя му се обадила по телефона и казала, че  й е необходима сумата от 3000 лева. За около една седмица той й правел тези средства. През лятото на 2016 година без каквито и да било пояснения тя поискала от него сумата  5 000 лева, която той й предоставил след взет от него заем от Кирил Костадинов Дянков. След като се завърнал я попитал, за какво е изразходвала средствата и тя се обидила. След проведен пореден разговор напуснала семейното жилище с детето им. Това било причината отношенията им да се влошат. Установил, че средствата не са използвани за детето и дома им.

Поради изложеното ищецът предявява посочените искове. Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Ищецът е поискал до разпит да бъдат допуснати двама свидетели.

В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответната страна, чрез процесуалния си представител – адвокат Н.Ч., дава писмен отговор на предявения иск, в който заявява, че претенцията е допустима, но неоснователна и недоказана. Твърди, че в исковата молба са изложени факти, които не отговарят на действителността и не дължи връщане на сумите.

            По отношение на сумата от 3000 лева заявява, че й била дадена от ищеца за раждането на детето им и за съхраняване на стволови клетки.  Парите  той й дал на три вноски по 1000 лв. съответно на 13.11.2015 год.,17.11.2015 год. и на 18.11.2015 год., за което излага подробни фактически твърдения.

            Относно сумата от 5000 лева ответната страна посочва, че не я е искала от ищеца. Той сам пожелал да й я даде. Относно основанията, за които е използвана излага, че средствата са изразходвани относно начина им на живот и бита им, за което излага подробни фактически твърдения, както и за рожден ден и кръщене на детето им.  Посочва, че за периода от октомври 2015 година до април 2016 година живели с тези средства. Уточнява, че получавала обезщетение за майчинство по същата сметка и сумите се смесвали, както и че ищецът разполагал с картата и кода и също се случвало да тегли от тази сметка. Излага, че не е напуснала семейното жилище, а ищецът я изгонил.

            На следващо място в отговора ответната страна посочва, че ищецът знаел, че в сметката е остана сумата от 1200 лева и няколко месеца той не давал издръжка за детето им. Едва през септември 2017 година предоставил сумата 120 лева.

            По тези и други подробни изложени съображения ответната страна счита, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

            След постъпване на писмения отговор от ищеца е постъпило становище, в което излага, че преди да замине на рейс ищецът осигурил на ответната страна сумата 5 400 лева  и счита, че това е видно от приложения като писмено доказателство отчет по банкова сметка  *** „Първа Инвестиционна Банка“ АД от 28.03.2019 година. Посочено, че от документа е видно, че на 23.07.2015 година, 24.07.2915 година, 25.07.2015 година, 27.07.2015 година, 28.07.2015 година и 04.08.2017 година изтеглил от банковата си сметка сума в общ размер на 10 500 лева, които предал на ответницата за разплащане на посочените по – горе разноски. Ищецът посочва, че винаги преди да замине на рейс оставял на А.К.,  с която тогава живеели на семейни начала средства. На следващо място ищецът излага, че не отговаря на истината, че със сумата 5 000 лева, която била предоставена на ответната страна по искане на ищеца от негов колега,  са живели до раздялата им през 2017 година. Посочва на следващо място, че реализира доходи от отдаване под наем на недвижим имот и сумата, която получава годишно е в размер на 4277 лева, които също предоставил на ответната страна, за да покрива разходи когато е на рейс. Впоследствие тя не дала обяснение за какво са изразходвани сумите. Поради изложеното ищецът, чрез процесуалния си представител, моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск.

            В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат Петров, поддържа предявения иск и становището. Сочи доказателства. В заседание по същество на спора  и в писмени бележки моли съда да постанови решение, с което да го уважи.

            В съдебно заседание ответната страна, чрез процесуалния си представител .- адвокат Ч., поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. Сочи доказателства. В заседание по същество на спора и в писмения бележки излага доводи за неоснователност на предявения иск.

            Предявеният иск е с правно основание чл.55 от ЗЗД, предложение първо от ЗЗД, съгласно който този, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне.

            От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа и правна страна:

            Не е спорно по делото, че И.И.М. и А.С.К. са живели на семейни начала от началото на 2013 година до април 2017 година. На 22.11.2015 година е родена дъщеря им М.И.М..

            Безспорно е по делото, че ищецът предоставил на ответната страна от сумата 3000 лева преди да се роди детето им. През лятото на 2016 година и предоставил и сумата  5 000 лева. Конкретно на 13.11.2015 година  са предоставени 1000 лева,  на 17.11.2015 година – 1000 лева, на 18.11.2015 година – 1000 лева, и сумата 5 000 лева предоставена на 16.08.2016 година.

            Страните спорят дали тези суми подлежат на връщане от ответната страна, която заявява, че е използвала сумите  за раждането на детето им, съхранение на стволови клетки, бита на страните по време на съвместното им съжителство. Ответникът оспорва, че суми на посочените основания са предоставени преди това, съгласно изложеното в посоченото по  - горе становище.

            От събраните по делото доказателства  - касов бон се установява плащане на сумата 1 950 лева на 26.11.2015 година, сумата 2100 лева като първа вноска по договор за съхранение на стволови клетки, видно от приетата като писмено доказателство фактура. Представени са доказателства и  за други, извършени от ответната страна плащания във връзка с раждането на детето им, представляващ фискални бонове за плащания по сметка на болницата.

            На следващо място в писмения отговор е посочено, че  част от средствата са използвани за кръщене на детето, почивки, ежедневни и битови разходи за периода, за което се представени доказателства. Обичайно е да се приеме, че тези разходи се правят при съвместно съжителство на страните.

            От събраните по делото доказателства не се установява, че ищецът е предоставил на ответната страна за тези нужди сумата 10 400 лева, както твърди той в становището си. В тази насока са представени доказателства, че средствата са изтеглени от неговата сметка, но не се установява, че са предадени на насрещната по делото страна. Доказателствената тежест за установяване на този факт е на ищеца.

            От показанията на  свидетеля С.Г.К., баща на ответницата А. К., се установява, че ищецът И.М. му казал,  да не се притеснява и че ще изпраща средства за прегледите по време на бременността на А. К.. Следващата година заминал на рейс и  отново заявил това. Дъщеря му казала, че е получила парите от ищеца.

            Не е спорно по делото, установява се и от показанията на свидетеля  К.К.Д., че той по искане на И.М. предоставил на ответната страна сумата 5 000 лева. Сумата била преведена на каса от неговата съпруга. Впоследствие ищеца му върнал парите.

            При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

            При фактическо съжителство следва да се приеме, че мъжът и жената имат задълженията и правата като съпруг и съпруга. По аналогия  в техните отношения приложение следва да намерят разпоредбите на СК. Съгласно чл.17 от СК съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата.

            От друга страна следва да бъде взето предвид, че съгласно чл. 52, ал.2 от ЗЗД не подлежи на връщане даденото в изпълнение на нравствен дълг.

            При това положение  следва да се приеме, че дадените от ищеца на ответната страна суми са предоставени на основания, предвидени в СК и тяхното съществуване е доказано  в настоящия процес. Сред тези основания са заплащане раждането на детето на страните, съхранение на стволови клетки, други разходи около тези събития, както и във връзка с ежедневни и текущи разходи, свързани със съвместния живот на страните.

            По отношение на показанията на свидетеля К.Д. настоящият състав приема за установено, че той е предоставил на ищеца в заем сумата от 5000 лева, но това е ирелевантно за наличието на правно основание тези средства да бъдат изразходвани за съвместното съжителство на страните.

            Както беше посочено по делото не се установява, че ищецът е предоставил други средства на ответната страна тези основания, представляващи изпълнение на нравствен дълг.

            При това положение настоящият състав приема, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

            При този изход от спора и съгласно чл.78 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноските, направени от ответната страна по водене на делото. Разноските са в размер на 700 лева и представляват платено възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие.

            Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

            ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от И.И.М. ЕГН **********, с адрес: ***, срещу А.С.К. ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на ответната страна да плати на ищеца сумата 8 000 лева /осем хиляди лева/,  платени без основание както следва: на 13.11.2015 година – 1000 лева,  на 17.11.2015 година – 1000 лева, на 18.11.2015 година – 1000 лева, и сумата 5 000 лева предоставена на 16.08.2016 година.

            ОСЪЖДА И.И.М. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на А.С.К. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 700 лева /седемстотин лева/, представляваща възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие.

            Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала

А.Т.