Р Е Ш Е Н
И Е
№ 245
25.06.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в
открито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия: Антоанета
Митрушева
при секретаря Гергана Мазгалова
като разгледа докладваното от съдия Митрушева
адм. дело № 81 по описа на съда за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 135, ал. 3 от Закона
за устройство на територията (ЗУТ) и чл. 91, ал. 1 от АПК.
Образувано е по жалба,
депозирана от Д.И.П. и М.И.Д.,***, против Заповед № 2071/31.12.2019г. на Кмета
на Община Свиленград.
Оспорващите твърдят, че
обжалваната заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. Посочват, че заповедта била издадена на
основание чл. 91, ал. 1 от АПК. Тази хипотеза давала възможност на
административния орган, издател на акта, да коригира решението си чрез собствен
самоконтрол. В резултат на преразглеждането той можел да оттегли оспорения акт,
да отмени, измени или издаде съответния акт или документ. Самата формулировка
на закона визирала „оспорения акт“. Това сочело на изискването пред
административния орган да е подадена редовна жалба или протест, които да
пораждат деволутивен и суспенсивен ефект. В 7-дневен срок от подаването на
редовна, сезираща по-горестоящия административен орган или съда жалба, авторът
на административния акт можел да преразгледа невлезлия в сила акт. Ако не
намери основание за преразглеждане, той бил длъжен да изпрати жалбата или
протеста на компетентния по-горестоящ административен орган или съда. В случая
не била налице редовна жалба срещу постановения административен акт, годна да
предизвика преразглеждането му, поради което за административния орган не била
налице една от визираните в чл. 91 от АПК предпоставки за произнасянето му.
Липсата на такава жалба била достатъчно основание за отмяна на заповедта за
оттегляне на постановения административен акт. Другата предпоставка била
административният орган да се произнесе в 7-дневен срок, който срок бил
преклузивен, а не инструктивен и изтичането му погасявало правото на
преразглеждане. В случая този срок към момента на постановяване на оспорения
административен акт бил изтекъл, поради което актът бил материално
незаконосъобразен. В конкретния случай било подадено възражение, нямащо
реквизитите съгласно изискванията на чл. 150 от АПК, поради което не можело да
постави началото на процедурата по чл. 91, ал. 1 от АПК.
С оглед на така изложеното
се моли за отмяна на Заповед № 2071/30.12.2019г. на Кмета на Община Свиленград
като незаконосъобразна.
В съдебно заседание
жалбата се поддържа от пълномощника на жалбоподателките – адв.Н., който прави и
искане за присъждане на направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – КМЕТ
НА ОБЩИНА СВИЛЕНГРАД, депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че
оспорва депозираната жалба. Заявява, че оспорената заповед е издадена от
административен орган при упражняване на правото на отзив по чл. 91 от АПК,
като били налице процесуалните, както и материалноправните предпоставки за
упражняване на това правомощие, съответно заповедта била фактически и правно
мотивирана. Моли подадената жалба да не бъде уважавана и да бъде постановено
решение, с което да бъде потвърдена като законосъобразна Заповед №
2071/30.12.2019г. на Кмета на Община Свиленград, като му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Заинтересованата страна – Г.М.Ф.
***, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, посочва, че
подадената жалба е неоснователна. Налице било надлежно волеизявление от негова
страна, което дало основание на административния орган да се произнесе по
надлежния ред и съответно да издаде законосъобразен административен акт. Моли
за присъждане на разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за
установено от фактическа страна следното:
Г.М.Ф. е собственик на
½ идеална част от урегулиран поземлен имот XVI-2689, 2870 по плана на гр.Свиленград,
целият с площ от 454 кв.м., находящ се в гр.Свиленград ул.“Т. м.“ № *, видно от
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 44, том IV, рег.№ 2910, дело № 456/2016г. и
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 101, том IV, рег.№ 3101, дело № 507/2016г., и
двата нотариални акта по описа на нотариус Митко Митев – регистриран под № 420
в регистъра на Нотариалната камара на РБ.
По данните на
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Свиленград, одобрени със
Заповед № РД-18-107/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, същите
представляват поземлен имот с идентификатор 65677.701.2870 с площ от 207 кв.м.
и поземлен имот с идентификатор 65677.701.2869 с площ от 236 кв.м., върху които
Г.Ф. на 22.03.2018г. е учредил в полза на Даниел Илиев Георгиев вещно право на
ползване (видно
от Нотариален акт № 153, том I,
рег.№ 1247, дело № 118/2018г и Нотариален акт № 154, том I, рег.№ 1247, дело № 118/2018г.).
Видно от Комбинирана скица
за проектиране № 601/27.11.2019г. на урегулиран поземлен имот XVI, кв.46 по
ПУП-ПРЗ, ПИ с идентификатор № 65677.701.9494 по КК на гр.Свиленград е, че
поземлени имоти с идентификатори 65677.701.2869 и 65677.701.2870 са обединени в
общ поземлен имот с идентификатор
65677.701.9494 и като собственици на имота в скицата фигурират Г.М.Ф., Д.И.П.
и М.И.Д..
Със Заявление вх. №
В-7416/03.12.2019г. до Кмета на Община Свиленград, подадено от Д.И.П. и М.И.Д.,
е поискано изработване на проект за Подробен устройствен план – план за регулация
и застрояване на УПИ XVI,
кв. 46 по плана на гр.Свиленград с ПИ 65677.701.9494.
Към заявлението същите са
приложили Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 152, том I, дело № 286/1993г. по описа на РС –
Свиленград, видно от който е, че на 24.03.1993г. Е.А.К., Л. А. С.и С. А.П. са
дарили на Д.И.П. и М. И.Д. следния свой недвижим имот: дворно място от 212
кв.м., находящо се в гр.Свиленград, незастроено, представляващо двор пл. № 1720
в кв. 46 по плана на гр.Свиленград, както и Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по регулация за изравняване на части в общ парцел № 88,
том II, дело №
480/1997г. по описа на РС – Свиленград, с който Д.И.П. и М. И.Д. са признати за
собственици на следния недвижим имот: незастроено дворно място от 10 кв.м.,
което място се взема от имот пл.№ 2869, собственост на М. С. А., и се дава на Д.И.П.
и М. И.Д., собственици на имот пл.№ 2870 за изравняване на частите в отредения
им съгласно Заповед № 602/22.11.1993г. на Община Свиленград общ парцел XVI, образуван за имоти пл.№ 2869 и 2870
в кв. 46 по плана на гр.Свиленград.
По така депозираното
заявление е изразено становище от Главния архитект на Община Свиленград, че
изработването на проекта е допустимо и законосъобразно.
Със Заповед №
З-69/06.12.2019г. на Кмета на Община Свиленград на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ е допуснато да се изработи проект за изменение на ПРЗ на УПИ XVI, кв. 46 по плана на гр.Свиленград с
ПИ 65677.701.9494, като имотът се разделя на две УПИ и се предвижда нискоетажно
застрояване с височина до 10 м. и отреждане на имотите за „общ.обслужващи
дейности“.
Във връзка със Заповед №
З-69/06.12.2019г. в Община Свиленград е заведено Възражение рег.индекс №
В-7916/23.12.2019г. от Г.М.Ф.. В това възражение същият е посочил, че е получил
заповедта в съдебно заседание на 10.12.2019г. по гр.д. № 280/2018г. по описа на
РС – Свиленград, както и, че е съсобственик на процесния имот и не е съгласен с
изменение на ПРЗ, тъй като в РС – Свиленград има висящо производство за делба
на този имот, по което няма влязло в законна сила съдебно решение, а също и че е
учредил право на ползване на процесния имот на трето лице. В тази връзка е
възразил срещу допуснатото изменение на ПРЗ, в която връзка е приложил и
нарочна декларация.
Със Заповед №
2071/30.12.2019г. на Кмета на Община Свиленград на основание чл. 91, ал. 1 от АПК е отменена Заповед № З-69/06.12.2019г. във връзка с постъпило възражение с
вх.№ В-7916/23.12.2019г. от Г.Ф..
В заповедта се посочва, че
е подадено заявление за издаване на мотивирано предписание за допускане
изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ XVI-2869,
2870, кв. 46 по ПРЗ на
гр.Свиленград, представляващ ПИ с идентификатор 65677.701.9494 по КК на
гр.Свиленград. Въз основа на приложените документи е издадена Заповед №
З-69/06.12.2019г. на Кмета на Община Свиленград, с която е допуснато да се
изработи проект за изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ XVI, кв. 46 по ПРЗ на гр.Свиленград, съгласно който се
предвижда разделянето му на два нови урегулирани имота.
Посочено е, че съгласно
разпоредбата на чл. 135, ал. 7 от ЗУТ
заповедта следва да се разгласи по реда на чл. 124б, ал. 2 от цитирания закон,
като се постави обявление за издаването ѝ на таблото за съобщения и
същото се публикува на сайта на Общината. Тези действия не били извършени, с
което било осъществено процесуално нарушение.
От друга страна, било
установено, че имотът е съсобствен между лицата, подали заявлението за издаване
на мотивирано предписание – Д.И.П. и М.И.Д., и лицето, подало възражението – Г.М.Ф.,
като заявлението не е подадено от всички заинтересовани лица по смисъла на чл.
131 от ЗУТ, а именно от всички съсобственици. Видно от приложените към
възражението нотариални актове жалбоподателят бил собственик на ½
идеална част от УПИ XVI - 2869, 2870, кв. 46 по ПРЗ на гр.Свиленград, представляващ
ПИ с идентификатор 65677.701.9494 по КК на гр.Свиленград и учредил вещно право
на ползване на трето лице. Г.Ф. с нарочна декларация, приложена към заявлението
му, заявил изричното си несъгласие с така допуснатото изменение на съсобствения
му имот.
Тази заповед е връчена на Г.Ф.
на 06.01.2020г., на Д.П. – на 08.01.2020г., като няма данни за датата на
връчване на заповедта на М.Д..
Така възприетата
фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Жалбата, във връзка с
която е образувано настоящото производство, е допустима, като насочена срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, съгласно разпоредбата на чл. 215, ал. 1 във
вр. чл. 214, т. 1 от ЗУТ, и е подадена в преклузивния срок за оспорване, от
активно легитимирани лица – адресати на акта, и при наличие на правен интерес
от оспорването.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна поради
следните съображения:
Разпоредбата на чл. 91 от АПК предоставя възможност на административния орган, издател на акта, да
коригира решението си чрез собствен самоконтрол. В резултат на преразглеждането
органът може да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да
издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това
заинтересованите страни. В случая Кметът на Община Свиленград със Заповед №
2071/30.12.2019г. е отменил своя предходна Заповед № З-69/06.12.2019г., с която
е допуснато да бъде изработен проект за изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ XVI, кв. 46
по ПРЗ на гр.Свиленград, съгласно който проект се е предвиждало разделянето му
на два нови урегулирани имота. Тоест отменена е заповед, с която е било дадено
разрешение за изработване на проект за изменение на вече одобрен ПУП на
основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, която заповед е административен акт по смисъла
на чл. 214, т. 1 от ЗУТ и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 134, ал. 2,
т. 6 от ЗУТ влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят,
когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1,
както и на носителите на ограничени вещни права върху тях, и на концесионерите.
В тази връзка от приетите по делото писмени доказателства безспорно се
установява, че допуснатият проект за изменение е имал за предмет УПИ XVI, кв.
46 с поземлен имот с идентификатор № 65677.701.9494 по плана на гр.Свиленград,
като производството е било инициирано от двама от тримата съсобственици на този
имот.
Съгласно чл. 124б, ал. 2
от ЗУТ заповедта на кмета за изработване на проект за изменение е следвало да
бъде разгласена с обявление, което да се постави на определените за това места
в сградата на общината, района или кметството, както и на други подходящи места
в съответната територия - предмет на плана и се публикува на интернет
страницата на общината. В случая няма данни заповедта, с която се разрешава да
се изработи проект за изменение на ПУП – ПЗ, да е била разгласена, съответно да
е бил предоставен срок за възражения на заинтересованите лица.
Според чл. 131, ал. 1 от ЗУТ, заинтересувани лица в производството по одобряване на ПУП и на техните
изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и
концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по
данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено
засегнати от предвижданията на плана.
Разпоредбата на чл. 91,
ал. 1 от АПК, регламентираща правото на отзив на административния орган,
предвижда, че в 7-дневен срок от получаване на жалбата или протеста
административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения
акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал
издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни, тоест дадена е законова
възможност за корекция на надлежно оспорен административен акт от издателя му
чрез упражняване на „самоконтрол“ с оглед възраженията по редовно подадена
жалба и преди изпращането й в съдебната инстанция. В чл. 91, ал. 1 от АПК е визирана възможността за оттегляне на „оспорения
акт“, което еднозначно сочи, че правото на отзив може да се упражни при
подадена редовна жалба в преклузивния срок и от лице с право да оспори Заповед
№ З-69/06.12.2019г. на Кмета на Община Свиленград.
Тоест правото на отзив е
допустимо само при наличие на предпоставките по чл. 91, ал. 1 от АПК, които
предпоставки в случая съдът намира, че са били налице. Действително Заповед №
З-69/06.12.2019г. на Кмета на Община Свиленград не е оспорена от адресатите
ѝ – Д.И.П. и М.И.Д.. Същата не е оспорена в съответния срок и от страна
на прокурор с оглед възможността, предоставена от чл. 149, ал. 4 от АПК. В
случая обаче е налице депозирано възражение, подадено от лице, за което е
налице активна процесуална легитимация от оспорването на акта. За да постанови
оспорения отзив, административният орган е бил сезиран с възражение от Г.М.Ф., който,
в качеството му на съсобственик на ПИ с идентификатор № 65677.701.9494 по КК на
гр.Свиленград, безспорно има право на жалба, тъй като заповедта нарушава негови
права и правната му сфера е засегната пряко, лично и непосредствено от акта по
смисъла на чл. 147 от АПК.
По отношение на изложените
от жалбоподателките възражения, че не е налице надлежно сезиране по реда на чл.
91, ал. 1 от АПК, и че произнасянето с процесната заповед е извън визирания
срок, следва да бъде отбелязано следното:
Действително в случая
процесната заповед е издадена по възражение, което е адресирано не до съдебна
инстанция, но в същото изрично е посочено, че е насочено срещу Заповед №
3-69/06.12.2019г., като от съдържанието на това възражение и петитумната му
част е видно, че се изразява несъгласие с допуснатия до изработка проект за
изменение и се иска прекратяване на производството. В тази връзка съдът приема,
че съдържанието на това възражение сочи на воля за обжалване на заповедта и
следва да се възприеме като жалба по смисъла на ал. 1, чл. 91 от АПК,
независимо, че не е адресирано до съдебна инстанция.
На второ място, следва да
се отбележи, че произнасянето на административния орган е в рамките на
визирания в ал. 1 на чл. 91 от АПК седмодневен срок, доколкото възражението е
подадено на 23.12.2019г., а заповедта е издадена на 30.12.2019г.
Ето съдът приема, че при
постановяване на оспорената заповед административният орган се е произнесъл по
допустима жалба (възражение), съответно при наличието на материално-правните
предпоставки за упражняване на правото на отзив.
По така изложените правни
доводи и аргументи и при преценка на критериите по чл. 146 АПК, във вр. чл.
168, ал. 1 и ал. 2 АПК, съдът обосновава краен извод за законосъобразност на Заповед
№ 2071/30.12.2019г. на Кмета на Община Свиленград, като не констатира основания
за отмяна на административния акт по реда на правораздавателния контрол.
С оглед своевременно
заявената претенция за присъждане на разноски и изхода на делото, на основание
чл. 143, ал. 3 от АПК, жалбоподателките следва да бъдат осъдени да заплатят на Община
Свиленград сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. чл. 37,
ал. 1 от ЗПП. При този изход на спора в полза на заинтересованата страна също
следва да се присъдят разноските по делото, възлизащи на сумата в размер на 500
лева – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.И.П. с ЕГН : ********** и М.И.Д. с ЕГН : **********,
и двете от гр.Свиленград ул.“Септемврийци“ бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, против Заповед
№ 2071/30.12.2019г. на Кмета на Община Свиленград, с която на основание чл. 91,
ал. 1 от АПК е отменена Заповед № З-69/06.12.2019г.
ОСЪЖДА
Д.И.П. с ЕГН : **********
и М.И.Д. с ЕГН : **********, и двете от гр.Свиленград ул.“Септемврийци“ бл.**,
вх.*, ет.*, ап.**, да заплатят на ОБЩИНА
СВИЛЕНГРАД гр.Свиленград бул.“България“ № 32 разноски по делото в размер на 100
(сто) лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Д.И.П. с ЕГН : **********
и М.И.Д. с ЕГН : **********, и двете от гр.Свиленград ул.“Септемврийци“ бл.**,
вх.*, ет.*, ап.**, да заплатят на Г.М.Ф.
***, сумата от 500 (петстотин) лв. – разноски по делото.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ: