Р Е
Ш Е Н
И Е
N 452
гр.Русе, 25.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание на осми ноември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
ЗОРНИЦА
ТОДОРОВА, мл. съдия
при секретаря А. ГЕНЧЕВА и в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА
В. гр. дело N658 по описа
за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от Н.С.К. и Н.З.П. *** против решение № 1784/09.11.2018 г., постановено
по гр.д.№ 8604/2017 г. на Русенския районен съд, с което са осъдени солидарно с
А.М.К. и И.В.К. да заплатят на Б.К.Г. сумата в размер на 1372.44 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от деликт. Твърди се,
че решението е недопустимо, тъй като нямат качеството на надлежна страна, а по същество решението е неправилно
като постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение
на материалния закон по съображенията, изложени в жалбата. Претендират съдът да
обезсили обжалваното решение и да прекрати производството по делото като
недопустимо, евентуално да го отмени и вместо него да постанови ново, с което
да отхвърли предявеният иск.
Ответникът по жалбата Б.К.Г.
не е подал отговор по реда на чл.263 от ГПК. Счита жалбата за допустима, но
неоснователна и иска да се потвърди обжалваното решение.
Ответниците по жалбата А.М.К.
и И.В.К. не са подали отговор по
реда на чл.263 от ГПК еи не вземат становище по жалбата.
След преценка на
доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си,
визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирани лица в законоустановения срок и срещу подлежащ на
съдеен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Производството е
образувано по предявен от Б.К.Г. против жалбоподателите и А.М.К. и И.В.К. иск за заплащане на сумата в размер на 1372.44
лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от деликт с
правно основание чл.48 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на
чл.48 от ЗЗД родителите и осиновителите, които
упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата им,
които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.
Цитираната правна норма сочи, че отговорността на родителите е лична и се основава на неупражнен от
тях родителски контрол и недостатъчно възпитание на делото.
Родителите и осиновителите на непълнолетен извършител на деликт
отговарят по чл. 48 от ЗЗД
за уврежданията от противоправното деяние, които те лично не са причинил, като
отговорността им не е гаранционно-обезпечителна - вместо непълнолетното дете -
деликвент. Родителите и осиновителите имат задължението да формират възгледи,
убеждения и привички за поведение на детето, и да го подготвят за живота в
обществото, като продължават да се грижат за възпитанието му и да му внушават
внимателно отношение при действията му, до навършване на пълнолетие - 18
години. Отговорността им по чл. 48 ЗЗД е поради това лична - за
неупражнен родителски контрол и за недостатъчно възпитание на детето.
Обстоятелството, че към момента на завеждане на
иска синът на жалбоподатели е пълнолетен
не е основание да се изключи обезщетителната им отговорност, за
причинени от него вреди като непълнолетен. Същите като родители на А.Н.П.,
който към момента на деликта е бил непълнолетен, са надлежна страна по иска на
пострадалия, поради което не е налице заявената с жалбата недопустимост на
производството срещу тях и на постановеното решение.
Неоснователни и са и доводите на жалбоподателите,
че са налице предпоставките на чл.48, ал.3 от ЗЗД.
Съгласно чл. 48, ал. 3 от ЗЗД родителите се освобождават от отговорност, ако не
са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите. Разпоредбата на закона визира случаите на деликт поради неупражнен по обективни причини надзор от
родителитете
или неполагане на грижи по доброто възпитание (също по обективни причини) на
детето - извършител на деликта. Обективните причини трябва да са от такова
естество, че родителят да е бил в обективна
невъзможност да предотврати противоправното поведение
на непълнолетния, както и да е изключена изобщо възможността той да възпитава и
контролира детето.
В процеса в доказателствена тежест на
жалбоподателите е да установявят наличието на обстоятелства от обективен
характер, които да изключат тяхната обезщитетителна отговорност.
По делото обаче не са релевирани доказатества,
които да установяват предпоставките на чл.48, ал.3 от ЗЗД.
Установено е, че жалбоподателите са родители на А.Н.П.
и същите са упражнявали родителските права спрямо него към момента на
деликта-20.05.2017 г. като са живели и в едно жилище.
Установено е, че жалбоподателите са с призната с
ЕР на ТЕЛК трайно намалена работоспособност като заболяванията им датират от 2008
г. и 2011 г.
Посочените заболявания обаче не са от категорията,
които да препятстват възможността на родителите да упражняват родителски
контрол спрямо сина си, както и да го възпитават. Същите при извършване на деликта са имали възможност да осъществят
възпитание, надзор и контрол по отношение на непълнолетния си син, с
който са живели заедно. Фактът, че при извършване на пропивоправната постъпка
от А., не са били заедно с него, не е от категорията обстоятелства,
регламентирани в чл. 48, ал. 3 от ЗЗД. В периода преди деликта жалбоподателите са имали възможност, но не са осъществил правилно своя дълг по възпитанието на детето. Доброто
възпитание не се презумира и след
като непълнолетният им син е извършил противоправно деяние, то това сочи, че усилията на
родителите не са дали резултат, а задълженията по възпитанието, контрола и
надзора, не са изпълнени.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателите, че
на ответникът по жалбата и ищец в първоинстанционното производство не са
причинени материални вреди.
По делото е установено по категоричен начин, че на
20.05.2017 г. техният син А.Н.П. заедно с Д.И.К. са излели червена блажна боя
по стъпалата и щората на магазин- собственост на Б.Г. като средствата,
необходими за тяхното почистване и боядисване възлизат на 1372.44 лв. съгласно
заключението на приетата експертиза.
При тези факти правилно районният съд е приел, че
в резултат от противопровното поведение на непълнолетните деца на Б.Г. са
причинени материални вреди на стойност 1372.44 лв. За обезщетяването на тези
вреди, както се посочи, отговорност носят техните родители съгласно нормата на
чл.48 от ЗЗД и правилно предявеният иск е уважен като основателен.
Обжалваното решение не страда от наведените в
жалбата пороци, същото е правилно и следва да бъде потвърдено с решение, което
съгласно чл.280, ал.3 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.
Разноските за настоящото производство са в тежест
на жалбоподателите. Същите следва да заплатят на ответника по жалбата Б.Г.
сумата в размер на 400 лв., представляваща платено адв. възнаграждение.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1784/09.11.2018 г., постановено по
гр.д.№ 8604/2017 г. на Русенския районен
съд.
ОСЪЖДА Н.С.К. и Н.З.П. *** да заплатят на Б.К.Г. *** сумата в
размер на 400 лв. разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: