№ 776
гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100503200 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20083677 от 16.03.2023 г. по гр.д. № 45335/2018 г. по описа на
СРС, 29 с-в е:
Осъден „Примекс 9000“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от управителя
И. Н.Б., седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Съборна“ №3, ап.13 да заплати
на основание чл.59 ал.1 ЗЗД на И. Г. Г. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София,
кв. Гео Милев, ул. **** сумата от 425,73 лева, с която се е обогатил без основание за
сметка на И. Г. Г. чрез внесена държавна такса за въззивна жалба по гр.д. № 9555/2009
г. по описа на СГС, ведно със законна лихва за периода от 09.11.2015 г. до изплащане
на вземането;
Осъден е С. Й. Ц. ЕГН ********** съдебен адрес гр.София, бул.**** да заплати
на основание чл.59 ал.1 ЗЗД на И. Г. Г. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София,
кв. Гео Милев, ул. **** сумата от 239,66 лева, с която се е обогатил без основание за
сметка на И. Г. Г. чрез внесена държавна такса за въззивна жалба по гр.д. № 9555/2009
г. по описа на СГС, ведно със законна лихва за периода от 09.11.2015 г. до изплащане
на вземането;
Отхвърлени са предявените от И. Г. Г. ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
София, кв. Гео Милев, ул. **** искове с правно основание чл.61 ал.2 ЗЗД да бъде
1
осъдена Държавата чрез Министъра на финансите, съдебен адрес гр.София, ул.**** за
сумата в размер на 232,42 лева, А. Б. А. ЕГН ********** със съдебен адрес гр.София,
ул.“**** за сумата в размер на 245,82 лева, И. И. К. ЕГН ********** със съдебен адрес
гр.София, ул.“**** за сумата в размер 228,42 лева, М. Д. К. - А.а ЕГН ********** със
съдебен адрес гр.София, ул.“**** за сумата в размер на 90,32 лева и Д. А. А. ЕГН
**********, действащ със съгласието на майка си и законен представител М. Д. К. -
А.а, със съдебен адрес гр.София, ул.“**** за сумата в размер на 90,32 лева,
представляващи припадаща се на всеки от ответниците част от направени от ищеца, в
качеството му на управител на чужда работа, разходи за внесена държавна такса за
въззивна жалба по гр.д. № 9555/2009 г. по описа на СГС.
Срещу постановеното съдебно решение в частта на уважаване на иска по чл.59,
ал.1 ЗЗД срещу него е депозирана въззивна жалба от ответника „Примекс 9000“ ЕООД
с излагане на доводи, че решението е неправилно и необосновано; постановено в
противоречие със събраните доказателства, в нарушение на процесуалните правила и
при неправилно приложение на материалния закон. Заявява, че неправилно съдът е
приел за доказани претенциите на ищеца срещу него без да съобрази, че с исковата
молба същият е признал, че ОС на ЕС не го е овластил да предявява ревандикационни
искове от името на ЕС и за сметка на етажните собственици, както и да внася
дължимата държавна такса по въззивното обжалване по гр.д.№ 3555/2009 г. по описа
на СГС. Освен това неправилно съдът е приел, че собственик на ап.№ 15 е все още
„Примекс 9000“ ЕООД. Собственик на този обект е Д. Х. още от 2016 г. Същевременно
ищецът е завел настоящите искове без предварително доброволно да покани етажните
собственици да възстановят заплатени от тяхно име средства. Воденето на съдебния
процес и заплащане на дължимите държавни такси, според ответника, не следва да се
квалифицира правно като водене на чужда работа без овластяване. Воденето на
процеса без съгласие на страната е недопустимо. Предявил е искове само срещу някои
от етажните собственици, като по-късно е оттеглил някои от тях избирателно. Поради
това и намира, че не дължи исковата сума и неправилно съдът е уважил иска като
основателен.
Моли за отмяна на постановеното решение в обжалваната част, като неправилно
и за отхвърляне на исковете срещу него като неоснователни. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ищеца И. Г. Г., в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че
постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ответника Държавата чрез Министъра на финансите, съдебен адрес гр.София, ул.****,
в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че постановеното
2
решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в
обжалваната част. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че по водения с
участието на ответника съдебен процес по гр.д.№68422/2015 г., по който е било
постановено на 13.12.2011г. по гр.д. № 9555/2009г. на СГС, ГО, 1-1 състав съдебно
решение, от страна на ищеца е била заплатена на 13.01.2012 г. държавна такса в размер
на 5426,30 лв. /дължима от етажните собственици на сградата/ във връзка с въззивното
обжалване /в.гр.д.№649/2012 г. по описа на Софийски апелативен съд/. Приел е, че
част от тази сума в размер на 293,87 лв. и 261,42 лв. се дължат на ищеца от ответника
„Примекс 9000“ ЕООД съобразно притежаваните от него като етажен собственик в
сградата ЕС находяща се в гр.София, ул.“Съборна“ №3, вх.1, идеални части от общите
части на сградата /прилежащите 5,634% и 5,012% идеални части от общите части на
сградата, като собственик на ап.13 и ап.15/, тъй като с тях последния се е обогатил за
негова сметка.
Решението е правилно в посочената обжалвана част.
Доводите на въззивника, че сумите са неправилно присъдени на ищеца на
посоченото правно основание – чл.59, ал.1 ЗЗД, съдът намира за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до
размера на обедняването. Правото на иск по чл.59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато
ищецът не разполага с друг иск, с който може да защити правата си. С тази законова
норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в
3
друго.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал.1 ЗЗД
изисква установяване от ищеца на следните елементи: 1). имуществено разместване в
патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за
сметка на ищеца; 2). връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването;
3). липса на правно основание за имущественото разместване; 4). липса на друго
основание за защита на правата на обеднелия ищец.
В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от ищеца, при пълно и главно доказване, на обедняването му до размера
на заплатената от името на ответника сума като дължима държавна такса във връзка с
воден съдебен процес, в който ответника е бил страна, както и обогатяването на
ответника чрез спестяване на тези дължими от него разходи, както и наличието на
връзка между обогатяването и обедняването - че сумата за държавна такса е била
заплатена от ищеца във връзка със съдебен процес, в който е участвал и ответника,
който процес е бил свързан с предявените от ищеца и ответника, като етажни
собственици искове по чл. 108 ЗС за ревандикация на помещение от трето лице,
съответно при липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между страните.
От събраните пред първата инстанция доказателства е установено, че Примекс
9000 ООД е участвал като страна в съдебен процес по гр.д.№68422/2015 г., по който е
било постановено на 13.12.2011г. по гр.д. № 9555/2009г. на СГС, ГО, 1-1 състав
съдебно решение, с което са били отхвърлени исковете на М.Т.Т., И. Р.Б., С.И.Н.,
В.И.К., М.В.Д., В.В.Г., И. Г. Г., Д.К.Л., И.А.Л., С.Й.К., М.С.К., С. Й. Ц. и Примекс 9000
ООД против против МК „Ялта”, ЕИК *********, за предаване на владението върху
недвижим имот, представляващ помещение, разположено в сутеренния етаж на
сградата в гр.София, ул.“Съборна“ №3 на две нива, със застроена площ от около 540
кв.м. и разгъната застроена площ от около 660 кв.м., представляващо бар „Астория”,
на основание чл.108 ЗС.
Установено е, че така посоченото съдебно решение постановено от Софийски
градски съд е било обжалвано с въззивна жалба от ищците чрез пълномощниците им
пред САС /вкл. и ищецът Примекс 9000 ООД/, като е образувано в.гр.д.№649/2012 г.
по описа на Софийски апелативен съд. Във връзка с това обжалване е установено, че
дължимата държавна такса в размер на 5426,30 лв. е била заплатена от ищеца по
настоящето дело И. Г. с платежно нареждане за кредитен превод от 13.01.2012 г.
Установява се, че с решение от 19.06.2012 г. по в.гр.д.№649/2012 г. описа на
САС, ГК, 4 състав, решението на първоинстанционния съд /СГС/ е било оставено в
сила, като с определение №60/01.02.2013 г. на ВКС по гр.д.№923/2012 г., ГК, II г.о., по
4
касационна жалба, подадена от М.Т.Т., И. Р.Б., С.И.Н., В.И.К., М.В.Д., В.В.Г., И. Г. Г.,
Д.К.Л., И.А.Л., С.Й.К., М.С.К., С. Й. Ц. и Примекс 9000 ООД, решение №
1038/19.06.2012 г., постановено по гр.д. № 649/2012 г. по описа на САС не е било
допуснато до касационно обжалване.
В проведеното пред първата инстанция производство ответникът „Примекс
9000“ ЕООД не е изложил възражения срещу участието си като страна в посочения
съдебен процес, поради което доводите направени в тази връзка пред настоящата
инстанция са от една страна недопустими, а от друга неоснователни и преклудирани с
оглед указанията на чл.131, чл.133, чл.147 и чл.266, ал.1 ГПК. Доказателства, за това
че посочения съдебен процес е воден без надлежно процесуално представителство на
Примекс 9000 ООД, не са ангажирани от ответника по първоинстанционното
производство и оспорването на това обстоятелство е недоказано с оглед указанията на
чл.154 ГПК.
Доводите на ответника, че не притежава право на собственост върху единия от
самостоятелните обекти в сградата – ЕС – ап.№ 15 от 2016 г., съдът намира за
преклудирано, като въведено едва пред въззивната инстанция с оглед изискванията на
с оглед указанията на чл.131, чл.133, чл.147 и чл.266, ал.1 ГПК. Освен това, съдът
намира същите за неоснователни, тъй като по време на съдебния процес и
заплащането на дължимата държавна такса във връзка с обжалването на посоченото
решение на СГС, Примекс 9000 ООД е бил собственик на този самостоятелен обект и
като страна в това съдебно производство е следвало да заплати своя дял от разноските
за държавна такса. Както правилно е отбелязал СРС в постановеното решение,
ответникът „Примекс 9000“ ЕООД ЕИК *********, представляван от управителя И.
Н.Б. не е оспорил, че притежава правото на собственост по отношение на
самостоятелен обект в процесната сграда- етажна собственост с административен
адрес гр.София, ул.“Съборна“ №3, вх.1 - ап.13 и ап.15, ведно с прилежащите 5,634% и
5,012% идеални части от общите части на сградата.
Доводите на ответника свързани с обстоятелството срещу кого от етажните
собственици е предявил ищеца претенции за възстановяване на част от заплатената
във връзка с въззивното обжалване държавна такса, съдът намира за неотносими към
предмета на спора.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Постановеното от
първата инстанция решение следва да бъде потвърдено като правилно в обжалваната
част, на основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20083677 от 16.03.2023 г. по гр.д. № 45335/2018
г. по описа на СРС, 29 с-в, В ЧАСТТА, с която е осъден „Примекс 9000“ ЕООД ЕИК
*********, представлявано от управителя И. Н.Б., седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Съборна“ №3, ап.13 да заплати на основание чл.59 ал.1 ЗЗД на И. Г. Г.
ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, кв. Гео Милев, ул. **** сумата от
425,73 лева, с която се е обогатил без основание за сметка на И. Г. Г. чрез внесена
държавна такса за въззивна жалба по гр.д. № 9555/2009 г. по описа на СГС, ведно със
законна лихва за периода от 09.11.2015 г. до изплащане на вземането.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6