О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ ……..…/ 19.01.2023
г., град Добрич
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ, в закрито заседание на деветнадесети януари, две хиляди двадесет
и трета година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от
председателя административно дело № 795
по описа на Административен съд - Добрич за 2022 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 145 и следващите АПК.
Производството по делото е образувано по
подадена от М.С.Ж. жалба срещу Заповед № 357з-3366/ 22.12.22 г. на Директора на
ОДМВР – Добрич.
С жалбата се настоява да бъде обявена
оспорената Заповед за нищожна.
След изискване от ответника на
оспорената Заповед и постъпване на същата при преценка на допустимостта ѝ,
съдът намира жалбата за недопустима по следните съображения:
Със Заповед № 357з-3366/ 01.11.22 г.
Директорът на Областна дирекция на МВР – Добрич, на основание чл. 43, ал. 4 от
Закона за Министерството на вътрешните работи и в изпълнение на Разпореждане
рег. № 8121р-20982/ 12.10.2022 г. на Министъра на вътрешните работи е заповядал
на Началника на отдел „Охранителна полиция“ да създаде организация за
извършване на внезапна проверка на 02.11.22 г. на служителите от сектор КАПОЧР,
сектор ФОУССД, сектор БДС и група „ Миграция“, с технически средства и/или
тестове, определени за ползване в МВР, за установяване употребата на алкохол,
наркотични вещества или техните аналози в работно време, както и в извън
работно време в служебни помещения, открити пространства и превозни средства,
собственост на или предоставен и за управление на МВР, като е указано за
извършените проверки да се изготви протокол с данни за направените констатации,
както и копие от Заповедта да се изпрати на Началник отдел Охранителна полиция
за сведение и изпълнение.
Според настоящия състав оспорената
Заповед по начина, по който е формулирана, представлява вътрешно ведомствен
акт, с който се разпорежда на конкретно длъжностно лице да създаде организация
за съответните проверки. Адресат е конкретното длъжностно лице – Началник на
отдел Охранителна полиция, задължено с изпълнението на Заповедта по силата на
длъжностното си качество.
Заповедта е издадена на основание чл.
43, ал. 4 от ЗМВР и е резултат от изпълнение задълженията на директора на
областната дирекция да организира работата на съответната областна дирекция,
като с чл. 43 от ЗМВР е разписано, че директорите на областните дирекции осъществяват
общото и непосредственото им ръководство; управляват човешките ресурси; координират действията на структурите на МВР
при бедствия, възникнали на територията на областните дирекции; представляват
юридическото лице; отчитат се за дейността си на министъра на вътрешните
работи, заместник-министрите и главния секретар и при изпълнение на
правомощията си издават заповеди.
С оглед горното, оспорената Заповед
представлява акт по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК и самата тя като такъв
акт не засяга правата на жалбоподателя, доколкото има организационен характер. Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, разпоредбите на кодекса не се
прилагат за актовете, с които се създават права или задължения за органи или
организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права,
свободи или законни интереси на граждани или юридически лица.
В случая, с процесната Заповед се задължава
подчиненото на директора на съответната областна дирекция на МВР длъжностно
лице да извърши определени действия. В Заповедта не се съдържа волеизявление,
което едностранно да поражда или да е в състояние да породи промени в правната
сфера на жалбоподателя М.Ж.. Не се съдържат волеизявления, които пряко и
непосредствено да засягат интересите му, което обстоятелство да обуславя
допустимостта на предявената жалба.
Заповедта касае отношения между субекти,
които са структурно подчинени един на друг – Началник отдел Охранителна полиция
и Директор на ОД МВР – Добрич и с нея не се засягат пряко законни права и
интереси на жалбоподателя. По своето съдържание Заповедта съставлява акт,
издаден в изпълнение на правомощията на директора по смисъла на чл. 43 от ЗМВР.
При това положение Заповедта носи белезите на вътрешнослужебен акт.
Предвид гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че не е налице и хипотезата, уредена в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България и Решение № 21/26.10.1995г. по к.д. № 18/ 1995
г. на Конституционния съд, според която гражданите могат да оспорват пред съд
разпоредби на вътрешнослужебни актове, когато създават задължения за тях и не
са изрично изключени със закон от съдебно обжалване. Жалбоподателят би бил
засегнат от действието по проверка за алкохол и наркотици, което евентуално е
предприето и извършено в резултат на тази Заповед спрямо него, като именно това
действие би подлежало на обжалване, ако жалбоподателят счита, че го засяга
незаконно.
С оглед горното и предвид че наличието
на подлежащ на оспорване акт и правен интерес за това са абсолютни процесуални
предпоставки за съдебноадминистративното производство, то липсата им в
процесния случай води до недопустимост на образуваното съдебно производство.
Водим от изложеното и на основание чл.
159, т. 1 и т. 4 от АПК, Административен съд – Добрич, Първи състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от М.С.Ж.
срещу Заповед № 357з-3366/ 22.12.22 г. на Директора на ОДМВР – Добрич.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №
795/ 2022 год. по описа на Административен съд - Добрич.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с
частна жалба в седемдневен срок от съобщението чрез Административен съд –
Добрич пред Върховния административен съд на Р България.
СЪДИЯ: