Решение по дело №965/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 110
Дата: 21 февруари 2023 г.
Съдия: Величка Борилова
Дело: 20221001000965
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова

Мария Райкинска
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000965 по описа за 2022 година
, взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на
„Орбико България“ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.Е. С. и адв.И. М. от САК насочена
против Решение № 260411/15.06.2022 г., постановено по т.д. № 2442/2020 г. по описа на
СГС, ТО, поправено с Решение № 260601/28.09.2022 г. по същото дело в частта му, с която
са уважени предявените в условието на обективно кумулативно съединяване осъдителни
искове от „ЦБА“АД против въззивното дружество с правно основание чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД за
сумата от 166 254,24 лв., представляваща заплатена номинална стойност на налични
непродадени билети по договор за разпространение на билети „Национална лотария“ от
01.07.2016 г.; сумата от 5 126,58 лв. мораторна лихва за забава върху горепосочената
главница, за периода 20.08.2020 г. - 08.12.2021 г., ведно със законната лихва от 09.12.2021 до
заплащане на сумите, както и сумата от 37 809,15 лв., представляваща заплатена номинална
стойност на налични непродадени билети по договор за разпространение на билети
„Национална лотария“ от 24.10.2017 г. и сумата от 1 165,88 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху посочената главница за периода 20.08.2020 г. - 08.12.2021 г., ведно със
законната лихва от 09.12.2021 г. до заплащане на сумата.
В останалата му отхвърлителна част първоинстанционното решение не е обжалвано,
влязло е в законна сила и не е предмет на въззивна проверка.
Във въззивната жалба се развиват съображения за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваната му част, като постановено при неправилно
приложение на материалния закон, изразяващо в неправилна правна квалификация на
заявените искови претенции, респ. - приложение на неотносим към фактите по делото
материален закон.
Поддържа се в тази връзка, че неправилно СГС е приел обвързващите страните
договори да имали комисионен характер и по отношение на тях да са приложими правилата
1
на чл.348 и сл. ТЗ.
Според въззивното дружество съдържанието на клаузите от договорите ги определяли
като рамкови такива за покупко-продажба, а всяка една доставка на билети представлявала
самостоятелна продажба.
Затова приложимо било правилото на чл.186 ЗЗД и с предаването на билетите по
отделните продажби въззивното дружество се освобождавало от отговорност в случай на
случайното им погИ.е, вкл. и отнемане лиценза на издателя.
Поддържа се, че твърдяното от въззиваемата страна разваляне на рамковите договори
също не давало основание за претендиране на процесните суми. Дори да се приеме, че тези
договори следва да се считат за прекратени по право след отнемане на лиценза на „Ню
Геймс“ООД, това прекратяване имало действие занапред и не можело да обхване отделните
продажби на билети, извършени и приети от ЦБА и ЦБА Еко Маркет преди датата на
отнемане на лиценза.
Поддържа се и че в случай на състоятелност на тезата, че договорите имали
комисионен характер, предявените искове били неоснователни, защото не се доказало, че
ищецът се е отчел на ответника за непродадените билети и му ги е предал обратно, след
което ищецът би имал право да получи обратно тяхната цена. В случая липсвали твърдения,
а и не било доказано такова връщане да е осъществено.
Отделно от изложеното билетите, чиято цена се претендирала обратно, не били
индивидуализирани от ищеца, което също сочело на неоснователност на исковете.
На самостоятелно основание обжалваното решение било необосновано, доколкото
съдържащите се в него правни изводи не отговаряли на установените по делото факти.
Възприетото от първоинстанционния съд, че размерът на уважените претенции за
заплащане на сумите, представляващи заплатена номинална стойност на налични
непродадени билети, не се подкрепяло от анализа на събраните по делото доказателства,
вкл. и от заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, която и
необосновано била кредитирана, т.к. била съобразена само с наличните счетоводни
записвания при ищеца-въззиваем.
По делото липсвали доказателства счетоводството на последния да е водено редовно,
поради което и поради липсата на каквито и да е други доказателства за установяване на
релевантния факт относно размера на предявените искове, било самостоятелен довод за
отмяна на обжалваното решение.
По изложените подробни съображения в подкрепа на изложените оплаквания се иска
от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и
по съществото на спора да отхвърли предявените искове изцяло.
В отговора по въззивната жалба въззиваемата страна оспорва наведените в нея доводи
и поддържа правилност на атакуваното решение в частта му, предмет на настоящето
производство.
Страните не ангажират нови доказателства пред въззивната инстанция и не са налице
основания за служебно събиране на такива.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по
чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
първоинстанционното решение в обжалваната му част, прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност срещу
първоинстанционния съдебен акт, посочени във въззивната жалба, приема следното:
В обжалваната му част първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като
постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и
в съответната форма, по редовно предявен иск.
Разгледани по същество оплакванията за неговата неправилност настоящата инстанция
намира за неоснователни, предвид следното:
СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1 ,пр.3 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и по чл.79, ал.1
2
ЗЗД от „ЦБА“АД против „Орбико България“ЕООД.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че страните по
делото били обвързани от облигационно правоотношение, основано на договор за
разпространение на билети „Национална лотария“, по силата на който ответното дружество
доставя на ищцовото билети за моментна лотарийна игра „Национална лотария”.
Твърдяло се е , че задължението на ищеца било да приеме билетите за разпространение
и да плати тяхната номинална стойност срещу комисионно възнаграждение в размер от 7%
от номиналната стойност на получените и платени билети /чл.7 от договора/. Според
съглашението в чл. 3 от договора предоставянето на лотарийните билети от ответника на
ищеца се осъществявало чрез подписване на приемо-предавателни протоколи от
представители на двете страни, като „ЦБА”АД е длъжно да заплати на „Орбико
България”ЕООД стойността на приетите билети в срок до 28 календарни дни от тяхното
получаване, а според съглашението в чл. 4 „Орбико България”ЕООД било длъжно да
възстанови на „ЦБА” АД сумите по изплатените от него печалби.
Твърдяло се е, че след извършена инвентаризация се установило, че ищецът е изплатил
печалби по разпространени в изпълнение на договора лотарийни билети за моментна
лотарийна игра „Национална лотария” в размер на 13 974,00 лв., които не му били
възстановени от ответника, в нарушение на договорното му задължение, установено в чл. 4
от договора.
От своя страна „ЦБА”АД заплатило на „Орбико България”ЕООД лотарийни билети,
съгласно наличните приемо-предавателни протоколи, на обща стойност 166 254,24 лв., след
приспадане на предвидената комисионна в размер от 7%, които билети останали налични и
непродадени в търговските обекти на дружеството и които не можело да бъдат продадени, с
оглед отнемането на лиценза на организатора на играта „Ню Геймс” ООД по силата на § 9
от ПЗР на ЗИД на Закона за хазарта, обн. ДВ бр. 14/20 г. и съдържащата се в ал.3 на същата
разпоредба изрична забрана за разпространение и продажбата на билети, фишове, талони
или други удостоверителни знаци за участие в игрите по ал. 1 от организатори, различни от
Държавно предприятие „Български спортен тотализатор”.
Дължимата към ищцовото дружество сума, след приспадане на платената комисионна
от 7% по договора, възлизала общо на 180 228,24 лв., от които изплатените и
невъзстановени печалби са в размер на 13 974 лв., а заплатена номинална стойност на
налични непродадени билети възлиза на 166 254,24 лв.
С нотариална покана от 13.08.2020 г., рег. № 9161 на нотариус № 203 от РНК на
ответното дружество бил предоставен 7-дневен срок да плати доброволно сума в общ размер
от 188 473,31 лв., но плащане не последвало.
Конкретизирано е, че след инвентаризация е установено, че дължимата от ответника
сума е в по-малък размер и възлиза на 180 228.24 лв., поради което тази сума се претендира
с исковата молба.
Твърдяло се е още, че на 24.10.2017 г. между „ЦБА Еко Маркет” ООД и „Орбико
България”ЕООД се сключил договор за разпространение на билети „Национална лотария”,
по силата на който „Орбико България” ЕООД доставя на „ЦБА Еко Маркет” ООД билети за
моментна лотарийна игра „Национална лотария“ срещу задължението на „ЦБА Еко Маркет”
ООД да ги приеме за разпространение и да плати тяхната номинална стойност срещу
комисионно възнаграждение в размер от 7% от номиналната стойност на получените и
платени билети в съответствие с чл. 7 от договора. Според чл.3 от същия договор
предоставянето на лотарийните билети от „Орбико България” ЕООД на „ЦБА Еко Маркет”
ООД следвало да се осъществява чрез подписване на приемо-предавателни протоколи от
представители на двете страни, като „ЦБА Еко Маркет” ООД се задължава да заплати на
„Орбико България.” ЕООД стойността на приетите билети в срок до 28 календарни дни от
тяхното получаване. Според съглашението в чл.4 от договора последното дружество се
задължава да възстанови на „ЦБА Еко Маркет” ООД сумите по изплатените от него
печалби.
Твърдяло се е, че „ЦБА Еко Маркет” ООД изплатило печалби по разпространени в
изпълнение на договора лотарийни билети за моментна лотарийна игра „Национална
3
лотария” в размер на 7 530,00 лв., които не били възстановени от „Орбико България” ЕООД,
в нарушение на задължението му, установено в чл. 4 от договора.
От своя страна „ЦБА Еко Маркет” ООД изпълнило задълженията си по договора,
като заплатило на „Орбико България”ЕООД лотарийни билети, съгласно наличните приемо-
предавателни протоколи на обща стойност 37 809,15 лв., след приспадане на предвидената
комисионна в размер от 7%, които билети останали налични и непродадени в търговските
обекти на дружеството, и които не можело да бъдат продадени, с оглед отнемането на
лиценза на организатора на играта „Ню Геймс” ООД по силата на §9 от ПЗР на ЗИДЗХ, обн.
ДВ бр. 14/20 г. и съдържащата се в ал. 3 на същата разпоредба изрична забрана за
разпространение и продажбата на билети, фишове, талони или други удостоверителни знаци
за участие в игрите по ал. 1 от организатори, различни от Държавно предприятие
„Български спортен тотализатор”.
Поддържано е, че дължимата към „ЦБА Еко Маркет” ООД сума възлизала на 45
339,15 лв. и включвала изплатени и невъзстановени печалби в размер на 7 530,00 лв. и
заплатена номинална стойност на налични непродадени билети в размер на 37 809,15 лв.
(след приспадане на платената комисионна от 7% по договора).
С нотариални покана от 13.08.2020 г. на нотариус № 203 от РНК на ответното
дружество бил предоставен 7-дневен срок да плати доброволно сума в общ размер от 47
182,60 лв., но плащане не постъпило.
След инвентаризация се установило, че сумата, дължима от ответника е по-малка и
възлиза на 45 339,15 лв., включваща - 7 530,00 лв., представляващи изплатени и
невъзстановени печалби и 37 809,15 лв., представляващи заплатена номинална стойност на
налични непродадени билети.
Твърдяно е и че с договор за цесия от 01.09.2020 г. „ЦБА Еко Маркет” ООД е
прехвърлило на „ЦБА“ АД вземането си към „Орбико България“ЕООД в размер на 47
182,60 лв., впоследствие установено като по-малка сума в размер от 45 339,15 лв., която
претендира с исковата молба, а за извършената цесия длъжникът бил уведомен надлежно
съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да
заплати на ищцовото сумите, както следва: 1/ Във връзка с Договор за разпространение на
билети „Национална лотария” от 01.07.2016 г., сключен между „ЦБА”АД и „Орбико
България” ЕООД сумата от 166 254,24 лв. на осн. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, представляваща
заплатена номинална стойност на налични непродадени билети по договора; сумата 13 974
лв. на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.356, ал.2 ТЗ; сумата от 5 608,10 лв. мораторна лихва за
забава върху главниците за периода 20.08.2020 г. до 08.12.2021 г., ведно със законна лихва
от 09.12.2021 г. до заплащането й; 2/ Във връзка с Договор за разпространение на билети
„Национална лотария” от 24.10.2017 г., сключен между „ЦБА Еко Маркет” ООД и „Орбико
България”ЕООД сумата от 37 809,15 лв. на осн. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, представляваща
заплатена номинална стойност на налични непродадени билети по договора; сумата 7 530
лв. на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.356, ал.2 ТЗ; сумата от 1 410,55 лв. мораторна лихва върху
главниците за забава върху главниците в размер на 1 410,55 лв. за периода 20.08.2020 г. до
08.12.2021 г., ведно със законна лихва от 09.12.2021 г. до заплащането на сумата.
В отговора по исковата молба ответното дружество е оспорило предявените искове по
основание и размер.
По отношение предявените осъдителни искове, основани на договора за цесия от
01.09.2020 г. е въвело възражение за тяхната недопустимост, основано на твърдение за
нищожност на договора за цесия, поради липсата на предмет, респ. - липсата на правен
интерес и активна процесуална легитимация на страната на ищеца от предявяването на тези
искове.
В условието на евентуалност е оспорило същите, като неоснователни.
Не е оспорило фактическите твърдения на ищеца, че между него и ответното
дружество е бил сключен договор за разпространение на билети „Национална лотария“ от
01.07.2016 г., при уточнените в него предмет на договора и права и задължения на страните
по него.
4
Оспорило е всички останали такива, изложени в исковата молба - че по този договор
е налице неизпълнение на задължението на ответника да плати на ищеца печалби по
лотарийни билети в размер на 13 974,00 лева, вкл. и че в нарушение на договорното си
задължение „Орбико България”ЕООД не е възстановило сума по изплатени от ищеца
печалби.
Възразило е, че билетите, по които ищецът твърди да е налице заплатена и
невъзстановена печалба, не са идентифицирани, съответно не може да бъде идентифицирано
по основание и размер твърдяното вземане, поради което претенцията е неоснователна и
недоказана.
Възразено е и че ищецът не представя информация по билети относно заплащането
на печалби и за какви периоди, както и дали тези билети въобще са били закупени от
ответното дружество, поради което намира за невъзможно установяването на задължение, за
какъв период е, на какво договорно основание, дали същото е ликвидно и изискуемо, дали
не са изтекли съответните давностни срокове или е извършено погасяване по друг начин.
Оспорило е информацията в представения от ищеца „Опис на изплатените, но
невъзстановени печалби от „Орбико България“ЕООД по обекти на „ЦБА“АД и поддържа, че
същият не може да служи като доказателство за установяване на каквито и да е факти, тъй
като е едностранно съставен от неизвестно лице и не е подписан от ответното дружество -
респ. - не обвързва последното по никакъв начин и няма доказателствена сила.
Поддържа, че не е налице предпоставката за възстановяване на изплатени от
„ЦБА“АД печалби по печеливши билети, защото според уговореното в договора условие за
това е предоставянето им за преглед от „Орбико България“ ЕООД, каквото действие от
страна на ищеца не е извършено.
Поддържа също, че фактът на съществено разминаване в претендираните с
нотариалната покана и с исковата молба суми поставя под въпрос редовността на водене на
счетоводните книги на ищеца.
Оспорва твърдението, че ищецът е заплатил на ответника лотарийни билети на
стойност 166 254,24 лева, съгласно налични приемо-предавателни протоколи и твърди от
своя страна, че доказателства за извършено плащане не се ангажират, вкл. и че липсва
индивидуализация на билетите.
Оспорва твърдението за налични и непродадени билети, предоставени на ищеца от
ответника с аргумент, че липсата на индивидуализация прави невъзможно установяването
на факта дали същите или други билети са останали ищеца информация в приложения опис
на наличните и непродадени билети при ищеца.
Освен това поддържа, че в представения от ищеца списък се съдържа описание на
билети с обща номинална стойност 178 768 лева, различаваща се от претендираната с
исковата молба - 166 254,24 лева, вкл. със сумата, посочена в нотариална покана няколко
месеца преди завеждането на исковата молба - 169 973,31 лева.
Оспорва твърдението, че ответникът дължи да възстанови на ищеца сумата от 166
254,24 лева или друга сума, дори и в случай, че към момента на прекратяване на лиценза на
организатора на играта „Ню Геймс“ АД е имало непродадени билети, които ищецът е
получил и заплатил на ответника.
Поддържа, че договорът не вменява задължение за ответника да възстанови
заплатени от ищеца суми за предадени на последното лотарийни билети.
Поддържа, че с доставяне на билетите от страна на „Орбико България“ ЕООД и
заплащане на номиналната им стойност от „ЦБА“ АД, сделката между двете дружества е
изпълнена, рискът е преминал към ищеца-купувач и не съществува възможност или
основание за възстановяване или за каквото и да е обратно плащане на суми от ответника.
Поддържа, че прекратяването на лиценза на организатора на играта - „Ню Геймс“ АД
(в несъстоятелност) не е по вина на ответника, а по силата на законодателна промяна, което
обстоятелство е извън волята на ответното дружество и не е налице каквото и да е
основание, договорно или законово за възстановяване на претендираната сума.
Ответникът оспорва претендираните от ищеца вземания по договора за цесия от
5
01.09.2020 г., сключен между „ЦБА“АД и „ЦБА Еко Маркет” ООД, с който на ищеца е
цедирано вземане на „ЦБА Еко Маркет“ ООД, произтичащо от договора за разпространение
на билети „Национална лотария“, сключен на 24.10.2017 г. между цедента и „Орбико
България“ЕООД.
Твърди, че „ЦБА Еко Маркет“ООД няма вземане към ответното дружество поради
липса на индивидуализация на описаните в договора за цесия вземания и непосочване на
фактите, от които те произтичат, което ги прави негодни да бъдат прехвърлени. Във връзка с
тези твърдения поддържа, че договорът за цесия е нищожен.
Не е оспорил твърденията на ищеца за наличието на договорна обвързаност между
„ЦБА Еко Маркет“ и „Орбико България“ЕООД по договор за разпространение на билети
„Национална лотария“ от 24.10.2017 г., вкл. че във връзка с изпълнение на задълженията си
него „ЦБА Еко Маркет“ ООД е трябвало да заплати на ответника стойността на билетите в
срок до 28 календарни дни от тяхното получаване, а последният от своя страна е трябвало
да възстанови на „ЦБА Еко Маркет“ ООД сумите по изплатените от него печалби.
Оспорва обаче твърденията за наличието на вземане, дължимо от ответника в полза
на „ЦБА Еко Маркет“ така, както се претендира с исковата молба.
Оспорва твърдението, че са налице изплатени от „ЦБА Еко Маркет“ ЕООД печалби
по лотарийни билети за моментната игра „Национална лотария“ в размер на 7 530 лева.
Оспорва и твърдението, че като не е възстановило сума по изплатените от посоченото
дружество печалби ответникът не е изпълнил свое договорно задължение.
Въвежда идентични съображения с предходно изложените, касаещи предявените
искове от „ЦБА“АД за липса на информация относно билетите с изплатените печалби, вкл.
и за какви периоди, както и дали тези билети въобще са били закупени от „ЦБА Еко
Маркет“ ЕООД, липса на индивидуализация относно цедираното вземане и т.н.
Оспорило е твърдението на ищеца, че „ЦБА Еко Маркет“ ООД е заплатило
лотарийни билети съгласно налични приемо - предавателни протоколи на стойност 37 809,17
лева и твърди, че последното не е подкрепено от никакви доказателства.
Оспорило е че евентуално наличните и непродадени билети в търговските обекти
на „ЦБА Еко Маркет“ ООД са му предоставени от ответното дружество и твърди, че
липсват доказателства за това.
Оспорило е наличието на договорно установено задължение за „Орбико България“
ЕООД да възстановява заплатени от „ЦБА Еко Маркет“ ООД суми за предадени на
последното лотарийни билети и поддържа, че при доставяне на билетите от страна на
ответника и заплащане на номиналната им стойност от „ЦБА Еко Маркет“ ООД сделката
между двете дружества е изпълнена и рискът е преминал от ответника към „ЦБА Еко
Маркет“ ООД - респ. - не съществувало основание за възстановяване на суми.
Твърди от своя страна, че според съдържанието на разменена годишна
кореспонденция между ищеца и ответника към 31.12.2020 г. първият има вземания от
„Орбико България“ЕООД в размер на 1 395,56 лв., която се е отнасяла до различни от
процесните правоотношения.
Поради неоснователността на главните искове поддържа неоснователност и на
акцесорните такива за заплащането на законни лихви.
В разменените допълнителна искова молба и отговор по нея страните взаимно са
оспорил доводите и твърденията си, наведени в първоначалните такива, вкл. са изложили
допълнителни съображения в подкрепа на тезите си предявените искове. Вън от тях по
повод възраженията на ответника относно липсата на законово или договорно задължение
да възстанови на ищеца заплатените суми за билетите, които са останали налични и
непродадени след прекратяване действието на лиценза на „Ню Геймс“ АД, ищецът е
поддържал, че процесните сделки не представляват такива за обикновена покупко-продажба
на вещи, по силата на която рискът да преминава върху купувача с постигане на съгласие,
т.к. договорите са със сложен фактически състав, а билетите имат особен характер като
ценни книги, подлежащи на контрол и поставени под особен режим, поради което и двете
страни имат редица задължения по контрол и отчетност на продажбите.
6
Поддържа, че с плащането на номиналната цена на билетите ищецът не е заплатил
стойността на една хартия, а гарантираното от основния разпространител „Орбико
България“ЕООД право да продаде на крайните клиенти тези ценни книги и да получи
обратно заплатената на последното дружество номинална стойност. За ищеца липсвало
основание да претендира стойността на тези билети от организатора на играта „Ню Геймс“
ООД, тъй като между тези две дружества никога не е имало директни търговски
взаимоотношения, а разпространяването на билетите е ставало единствено по силата на
договора е ответното дружество.
След постановяване на определението на първоинстанционния съд по реда на чл.140
ГПК ищцовото дружество e уточнило по отношение на вземанията за сумите от 166 254,24
лв. по първия договор и 37 809,15 лв. по втория договор, представляващи стойността на
налични и непродадени билети в търговските обекти на ищеца, които и не могат да бъдат
продадени, че е е налице прекратяване на договорите за разпространение на билети с
„Орбико България“ЕООД с оглед отнемането на лиценза на организатора на играна „Ню
Геймс“ООД по силата на § 9 от ЗИДЗХ, обр. ДВ бр.14/20 г. и съдържащата се в ал.3 на с.чл.
изрична забрана за разпространяване и продажба на билети, фишове, талони и
др.удостоверителни значи за участие в игрите по ал.1 от организатори, различни от
„Български спортен тотализатор“. С оглед на тази разпоредба получените от ищцовото
дружество талони станали негодни за продажба и губели стойността си. С оглед на
изложеното предметът на договора станал невъзможен и ответникът дължал връщане на
заплатената от ищеца номинална стойност на билетите, поради отпаднало основание.
След самостоятелна преценка на приобщените пред първоинстанционния съд
доказателства настоящият въззивен състав приема за установено следното от фактическа
страна:
Страните не са спорили и е установено от ангажираните писмени доказателства, че са
били обвързани от валидно договорно правоотношение, основано на договор за
разпространение на билети „Национална лотария“, сключен помежду им на 01.07.2016 г.,
при изрично посочените в него предмет и права и задължения на страните.
Няма спор и че с такъв договор, но от 24.10.2017 г. са се обвързали „ЦБА Еко
Маркет“ООД и въззивното дружество.
Отразено е и в двата договора, а и по този факт страните също не са спорили, че към
момента на сключването им „Ню Геймс“ООД е притежавало лиценз за организиране на
лотарийни игри и разпространяване на лотарийни билети.
Доколкото спорът между страните се свежда до правния характер на постигнатите
помежду им уговорки, при тълкуването на последните с оглед дадения им от страните и от
приложимия закон правен смисъл, решаващият състав ще изложи съображенията в правните
си изводи.
Представеният договор за цесия от 01.09.2020 г. /л.42 от първоинстанционното дело/
установява, че с него „ЦБА Еко Маркет“ООД, в качеството му на цедент е цедирало
/прехвърлило/ на „ЦБА“АД вземането си в размер на 42 182,60 лв. спрямо „Орбико
България“ЕООД, произтичащо от платени от цедента печалби по разпространени в
изпълнение на договор от 24.10.2017 г. билети за моментна лотарийна игра „Национална
лотария“ в размер на 8 941, лв. и не възстановени, респ. подлежащи на връщане суми от
неразпространени лотарийни билети в размер на 38 241,60 лв., съгласно същия договор.
За договора длъжникът е бил уведомен от цесионера с нарочно съобщение, връчено му
с обратна разписка, получено на адреса му на управление от негов служител на 05.10.2020
г.
Пред първоинстанционния съд е била допусната и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, която е отговорила на възложени и от двете страни задачи. Същата не се е
оспорила от тях при изслушването й в о.с.з. и решаващият състав приема, че следва да я
кредитира, като компетентно изготвена и обективна.
Същата е докладвала след проверка в счетоводствата и на двете дружества - ищец и
ответник, че в частта им, касаеща записванията по повод търговските отношения между тях
счетоводствата им са водени редовно по смисъла на Закона за счетоводството. Финансовите
7
операции, свързани с процесните търговски сделки, били коректно осчетоводени, а
публикуваните ГФО и на двете дружества за периода 2016 - 2020 г. били одитирани и
заверени без забележки от одитирани счетоводители. В доклада на независимия одитор за
отчетната 2020 г. на „ЦБА“АД имало част, касаеща и наличността на лотарийни билети при
посоченото дружество към 31.12.2020 г., които не могат да бъдат реализирани, на обща
номинална стойност за 181 хил.лева.
Докладвала е, че съобразно записванията при ищеца общата стойност на наличните
непродадени билети по договора за разпространение на билети „Национална лотария“,
закупени от ответното дружество, са на стойност 166 254,20 лв., след приспадане на
предвидената комисионна в размер от 7%.
Съответно - записванията в счетоводствата и при двете страни по спора
установявали, че стойността на всички билети, закупени от ищеца от „Орбико
България”ЕООД, е била заплатена. Анализът на записванията сочел, че при плащане от
страна на ищеца към ответника е била заплащана цялата стойност, а след това е издавана
фактура за размера на комисионната, която е била заплащана от ответника на ищеца.
Установило е, че общата стойност на наличните непродадени билети при „ЦБА Еко
Маркет” ООД по договора за разпространение на билети „Национална лотария“, закупени от
„Орбико България”ЕООД, са на стойност 37 809,15 лв., след приспадане на предвидената
комисионна в размер от 7%.
По идентичен начин счетоводните записвания сочели, че стойността на всички
закупени билети и по този договор била заплатена изцяло от „ЦБА Еко Маркет“ООД /и
според записванията при ответника няма дължими суми на това основание/, след което е
издавана фактура към „Орбико България”ЕООД за размера на комисионната, и тя е била
плащане отделно.
Отразените като изплатени печалби по договорите към клиенти от обектите на
„ЦБА“ АД били в размер на 13 974 лв., която сума е записана счетоводството на ищеца по
с/ка 4072/000001/01 „Изплатени суми от националната лотария“, а салдото й към момента на
изготвяне на експертизата било дебитно, което означавало, че не е компенсирано/заплатено
от „Орбико .Бълагрия“ ЕООД
По идентичен начин изплатените печалби към клиенти от обектите на „ЦБА Еко
Маркет“ ООД са записани като такива в размер на 7 530 лв. в счетоводството на
въззиваемото дружство по с/ка 4072/000001/01 и то също било дебитно към момента на
изготвяне на заключението - т.е. не компенсирано/ заплатено от въззивника.
Вещото лице е установило, че с малки изключения - еднократна доставка в обект М18
- Тутракан и обект М 28 - Базар Левски, които обаче не са включени в предмета на делото,
единствен доставчик на лотарийни билети за „ЦБА“АД и „ЦБА Еко Маркет“ООД е
въззивното дружество.
Така установените релевантни за предмета на настоящето производство факти
предпоставят следните правни изводи:
Според съглашението, постигнато в чл.1 от обвързващия страните по делото договор
за разпространение на билети „Национална лотария“, въззивното дружество се е задължило
при складова наличност да доставя Търговеца /въззиваемото дружество/ билети за моментна
лотарийна игра „Национална лотария“, а търговецът-въззиваем се е задължил да ги приеме
за разпространение и да плати тяхната номинална стойност, при условията на чл.7 от
договора.
Последният от своя страна установява съглашение между страните за приемането и
разпространението на билетите търговецът да има право на комисионно възнаграждение в
конкретно определен размер - 7% от номиналната стойност на доставените му и респ.-
платени по реда на договора лотарийни билети. Изрично е уточнено, че търговецът заплаща
стойността на приетите билети до 28 календарни дни от тяхното получаване.
В следващият - чл.8 е уточнено, че за размера на комисионното възнаграждение,
определено по реда на предходния член, търговецът издава на Орбико фактура в първата
работна седмица за получените пред предходния месец билети, а Орбико заплаща сумата по
фактурата по банков път.
8
В чл.6, ал.1 страните изрично са се съгласили още, че предвид особения характер на
билетите, като ценна книга, подлежащи на контрол и поставени под особен режим,
търговецът е длъжен да води отчетност и документация на дейността си по договора при
стриктно спазване на неговите изисквания, като при поискване да предоставя на Орбико
необходимата му информация, а чл.3 уточнява, че предоставянето на лотарийните билети от
Орбико на Търговеца ще се осъществява чрез подписването на приемо-предавателни
протоколи от представители на двете страни.
Според решаващият въззивен състав както граматическото, така и логическото
тълкуване на гореобсъдените текстове от обвързващия страните договор предпоставят
еднозначен извод, че същият по правния си характер е комисионен договор по смисъла на
чл.348 ТЗ - чл.360 ТЗ, поради което и оплакванията във въззивната жалба за неправилност на
идентичните изводи на първоинстанционния съд, са неоснователни.
Обсъдените разпоредби от договора безсъмнено сочат, че страните са се обвързани от
двустранен и възмезден договор, по силата на който въззиваемото дружество е приело да
разпространява доставените му от въззивника билети за моментната лотарийна игра
„Национална лотария“ - т.е. да сключва от свое име, но за сметка на доверителя/комитента
„Орбико България“/ последващи сделки за покупко-продажба на посочените билети с трети
лица /изпълнителни сделки/, срещу насрещно задължение на възложителя комитент да му
заплаща комисионна за тази му дейност.
Че уговорките между страните не носят белезите на договор за покупко-продажба
така, както се претендира от въззивника, извод може да се направи и от останалите клаузи
на договора.
Така чл.4 установява в отношенията между търговеца и „Орбико г. България“, че
последният възстановява на комисионера сумите по изплатените от него печалби /за
билетите/, съобразно действащата си политика.
Съответно - чл.5 е конкретизирал горното правило в насока, че търговецът
/комисионер/ има право да изплаща печалби до 100 лв. , с изкл. на случаите на съмнение на
невалидни билети. За останалите случаи е предвидено /чл.6, ал.2/ комисионерът да указва на
участниците реда, по който могат да получат печалбите си, вкл. да указва на участниците,
закупили лотарийни билети, ако имат рекламации да ги отправят до „Ню Геймс“ООД.
Гореобсъдените текстове очертават еднозначно параметрите на изпълнителната
сделка - между комисионера и трето лице в изпълнение на комисионния договор, която е
такава за покупко-продажба на лотарийните билети и по която безсъмнено комисионера е
страна. Затова именно от него може да се търси изпълнение /но само в изрично посочените
хипотези/, предвид че резултатът от сделката настъпва в неговата правна сфера и той
трябва да го прехвърли на комитента /отчетна сделка/, който му възстановява изплатените
печалби /чл.4 и чл.5/. За останалите хипотези задължението на комисионера по
изпълнителната сделка се ограничава до информиране на купувача за реда, по който може да
реализира правата си във връзка с нея - т.е. да получи печалбата си трети за сделката лица -
организаторът на моментната лотарийна игра.
Следва да акцентира още, че в случая предметът на изпълнителната сделка е
прехвърлянето на собствеността върху билет за моментна лотарийна игра по смисъла на
чл.59 от Закона за хазарта /ЗХ/, който е ценна книга - арг. от чл.2, ал.1, т.2 от Наредбата за
условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа /Приета с ПМС № 289 от
30.11.1994 г., обн., ДВ, бр. 101 от 9.12.1994 г., последно бр. 60 от 29.07.2022 г., в сила от
1.09.2022 г./. Т.к. в нея не се отбелязва името на титуляра, билетът от лотарийна игра има
правната природа на ценна книга на приносител и материализира права, които се
упражняват чрез предявяването й.
Решаващият състав изцяло се присъединява към мотивите на първоинстанционния съд,
изложени в подкрепа на извода му, че тези ценни книги са особен вид движими вещи - от
една страна по отношение на тях могат да възникват субективни права, а от друга -
материализират самото субективно право на вземане, а предявяването й на задълженото
лице е абсолютно и безусловно изискване за упражняване правата, произтичащи от ценната
книга.
9
Изложеното обосновава несъстоятелност на развитите във въззивната жалба доводи от
„Орбико България“ЕООД за неправилност на първоинстанционното решение, поради
неправилно приложение на материалния закон и в частност - неточна правна квалификация
на валидно възникналото правоотношение по комисионен договор между страните по
делото.
При изясненото по-горе съдържание на клаузите му е безспорно, че задълженията на
страните по делото не се изчерпват с това продавачът да прехвърли определена вещ, а
купувачът да плати цената й, вкл. че заплащането на „комисионна“ стояло извън
отношенията, свързани с покупко-продажба на билетите.
Както вече се посочи, задължението на въззивника е било да достави, а на въззиваемия
- да разпространи билетите за моментната лотарийна игра, за която лиценз е имало трето за
спора лице /“Ню Геймс“ООД/ - същинската комисионна сделка, като търговецът-
комисионер сключва сделки за покупко-продажби на билетите /изпълнителна сделка/ и
заплаща стойността на билетите /отчетна сделка/, вкл. изпълнява задължение за заплащане
на част от печалбите с предявяване на правата по ценните книги пред него /чл.5 от
договора/, стойността на които, след съответна отчетна сделка /чл.4 и чл.5 от договора/, се
възстановява от въззивника.
Така преценена клаузата на чл.7 от договора касае имено заплащане на комисионната в
полза на комисионера за извършеното от негово име, но за сметка на комитента
разпространение на билетите за моментната лотарийна игра и тя не може да се разглежда
„извън отношенията“ по същинската и отчетните сделки в рамките на комисионното
правоотношение. Това „комисионно възнаграждение“ /чл.8 изр.първо от договора/ е
определено като процент от стойността на доставените и респ. - заплатени от комисионера
билети /ценни книги/ по номиналната им стойност, на която те и се разпространяват, поради
което и представлява единствена печалба за търговеца-комисионер.
Обстоятелството, че стойността на билетите /номиналната им стойност/ е била
изплащана предварително от комисионера на комитента се дължи на особения им характер
на ценни книги на приносител и не може да обоснове различен от гореизложения извод.
С изменението на Закона за хазарта, обн. ДВ бр.14/18.02.2020 г. в § 9 от ПЗР на ЗИД на
ЗХ е прието, че от деня на влизане на закона в сила лицензите за организиране на
лотарийни игри, с изключение на томбола, бинго, както и техните разновидности, издадени
на организатори, различни от Държавно предприятие "Български спортен тотализатор", се
прекратяват и съответните удостоверения по чл. 34 се обезсилват. Ал.3 на с.чл. изрично
посочва, че отново считано от деня на влизането в сила на този закон се преустановява
разпространението и продажбата на билети, фишове, талони или други удостоверителни
знаци за участие в игрите по ал. 1 от организатори, различни от Държавно предприятие
"Български спортен тотализатор". Съответно - ал.4 предвижда издадените за игрите по ал. 1
билети, фишове, талони или други удостоверителни знаци, които не са продадени до
влизането в сила на този закон, да се унищожат до 31 декември 2020 г. по реда на чл. 50, ал.
3, като тези обстоятелства се оповестят по подходящ начин от Държавната комисия по
хазарта.
Според решаващия състав с така настъпилата промяна в специалния закон, регулиращ
правоотношенията по повод организиране на хазартните игри, каквато няма спор по делото
че е и моментната игра „Национална лотария“, билетите за нея са били извадени от
гражданския оборот, поради което е настъпила и правна невъзможност по смисъла на чл.81
ЗЗД за комисионера да разпространява тези билети. Тази невъзможност има обективен
характер, защото не зависи от обстоятелства, за които той отговаря, респ. - явява се обектива
пречка да изпълни задълженията си по договора.
Ето защо и следва изцяло да се сподели изводът на първоинстанционния съд, че с
влизането в сила на коментираното изменение на ЗХ договорът между страните се е
прекратил по право по реда на чл.89, ал.1 ЗЗД занапред. И т.к. търговецът-комисионер е
престирал по него сумите за заплащане номиналната стойност на билетите при предаването
им от комитента, то същият има право да търси обратно престираното, като дадено на
отпаднало основание.
Задължение за връщането на даденото е възникнало от момента на възникване на
10
основанието, като няма спор между страните, че то не е изпълнено от въззивника, вкл. и
след нарочна покана от страна на въззиваемия.
По изложените съображения предявеният иск за връщане на даденото на отпаднало
основание се явява доказан по основание.
Правно несъстоятелно е оплакването, че предявеният иск е неоснователен, поради
липсата на отчетна сделка от страна на въззиваемия към въззивника касателно
непродадените билети - последните не били предадени обратно на „Орбико
България“ЕООД.
Както вече се посочи по-горе, съобразно нормата на § 9, ал.4 от ПЗР на ЗИДЗХ,
талоните или други удостоверителни знаци, които не са продадени до влизането в сила на
този закон, е следвало да се унищожат до 31 декември 2020 г. по реда на чл. 50, ал. 3 - т.е. от
издателите им, в присъствието на длъжностни лица, определени със заповед на изп.директор
на НАП, като тези обстоятелства се оповестят по подходящ начин от Държавната комисия
по хазарта.
Така установеното императивно законово изискване за унищожаване не билетите,
предмет на договорите между страните, при това от трета за спора страна в присъствие на
съответни длъжностни лица, в рамките на конкретно определен преклузивен срок,
предпоставя извод за наличие на хипотезата на чл.89, ал.1 ЗЗД и по отношение на отчетните
сделки за предаване на заплатените, но неразпространени билети обратно от комисионера
на комитента.
Анотирана съдебна практика По размер предявеният иск е установен от неоспорената
съдебно-счетоводна експертиза, която е била изготвена при обследване счетоводните
записвания и при двете дружества, поради което и доводите във въззивната жалба в
обратната насока са неоснователни.
Що се отнася до възражението, че експертизата не е констатирала в счетоводството на
„Орбико България“ да са налице осчетоводени задължения към въззиваемата страна с
основание възстановяване на заплатените от последната суми за предадените по време на
действие на договора лотарийни билети, то следва да се отбележи, че извършената проверка
при въззивника е установила, че сумите за предадените на „ЦБА“АД и „ЦБА Еко
Маркет“ООД билети са изцяло заплатени от комисионерите към комитента. Следователно
паричните средства са постъпили при въззивника /осчетоводени са като такива и при него/.
И т.к. същият оспорва наличието на основание за връщането им на комисионера, той самият
не е осчетоводил наличие на такова задължение. От това свое поведение обаче страната не
може да черпи благоприятни последици, т.к. счетоводните й записвания се отнасят за
изгодни за нея факти.
Несъстоятелно е и възражението, че изслушаната пред първоинстанционния съд
счетоводна експертиза не е следвало да се кредитира, т.к. липсвали доказателства
счетоводството на въззиваемата страна да е водено редовно.
На същото следва да се отговори, че самата експертиза е отговорила положително на
поставените й въпроси относно редовността на воденото счетоводство и при двете страни
по делото и в тази й част не е била оспорена, вкл. от въззивника.
По изложените съображения като правилно, първоинстанционното решение следва да
се потвърди изцяло в обжалваната му част.
Само за пълнота на изложението и въпреки липсата на изрични оплаквания във
въззивната жалба в тази насока, но поради неизлагане на каквито и да е съображения от
първоинстанционния съд следва да се допълни, че въведеното възражение от въззивника за
нищожност на договора за цесия, с който „ЦБА Еко маркет“ООД е прехвърлило на
„ЦБА“АД вземанията си спрямо въззивното дружество в размер на 47 182,60 лв. поради
това, че договорът е нищожен, поради липса на предмет, също е неоснователно.
Видно от приложения договор предметът на договора за цесия е парично вземане,
подробно индивидуализирано по основание и размер, съществуването на което безсъмнено
се установи да е било налице както към момента на сключване на договора за цесия, така и
към момента на приключване на устните състезания по настоящето дело.
11
С оглед изхода на спора на основание чл. 78 ГПК въззивникът следва да заплати на
въззиваемата страна сумата от 3 572,88 лв. направени разноски по делото за настоящата
инстанция в размер на 8 400 лв., претендирани със списъка по чл.80 ГПК и предвид
ангажираните доказателства за извършването им
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260411/15.06.2022 г., постановено по т.д. № 2442/2020 г. по
описа на СГС, ТО, поправено с Решение № 260601/28.09.2022 г. по същото дело в частта му,
с която са уважени предявените в условието на обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове от „ЦБА“АД, ЕИК ********* против „Орбико България“ЕООД, ЕИК
********* с правно основание чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД за сумата от 166 254,24 лв.,
представляваща заплатена номинална стойност на налични непродадени билети по договор
за разпространение на билети „Национална лотария“ от 01.07.2016 г.; сумата от 5 126,58 лв.
мораторна лихва за забава върху горепосочената главница, за периода 20.08.2020 г. -
08.12.2021 г., ведно със законната лихва от 09.12.2021 до заплащане на сумите, както и
сумата от 37 809,15 лв., представляваща заплатена номинална стойност на налични
непродадени билети по договор за разпространение на билети „Национална лотария“ от
24.10.2017 г. и сумата от 1 165,88 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
посочената главница за периода 20.08.2020 г. - 08.12.2021 г., ведно със законната лихва от
09.12.2021 г. до заплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Орбико България“ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „ЦБА“АД, ЕИК
********* сторените пред въззивната инстанция разноски в размер на 8 400 лв. за
адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12