О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№_____374_________
гр.Варна, …31.05.2019г.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдия М.Христова
ч.т.д
№278 по описа за 2019 г. на ВнАС,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от С.Н.В., чрез адв.З.,
срещу определение №164/16.01.2019г. по ч.т.д.№894/2018г. на ВОС, с което е
оставено без разглеждане подаденото от жалбоподателката възражение по чл.423 от ГПК и производството по делото е прекратено.
В жалбата се твърди, че определението е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че С.В. е узнала за
заповедта за изпълнение още през 2010г., когато, в качеството си на едноличен
собственик на капитала на „Ави пак“ ЕООД, се е разпоредила с притежаваните от
нея дялове в дружеството, при липса на обективни данни за датата на уведомяване
на дружеството от АВп по реда на чл.517 от ГПК.
Излага се още, че преклузивния срок по чл.423 от ГПК
тече от връчване на заповедта за изпълнение, а получената от длъжника ПДИ само
го уведомява, че има образувано изпълнително дело по представени от молителя
заповед за изпълнение и изпълнителен лист. След като длъжникът не е получил
заповед за незабавно изпълнение, той не е узнал за нейното издаване, т.е. няма
как да започне да тече срока по чл.423 от ГПК. Още повече, че законът не
предвижда началото на срока да тече от узнаването и е категоричен, че същият
тече от връчването.
Сочи се още, че от приложенията по изпълнителното дело
се установява, че на С.В. не е връчвана надлежно заповед за изпълнение, поради
което тя е била лишена от възможността за подаде възражение пред ВРС по реда на
чл.414 от ГПК.
В конкретния случай на молителката е връчена ПДИ в
кантората на ЧСИ на 09.02.2018г. чрез адв.Блажева, поради което от тази дата е
започнал да тече едномесечния преклузивен срок по чл.423 от ГПК, който към
датата на депозирането му не е изтекъл.
По същество същество моли съда да отмени обжалваното
определение и върне делото на ВОС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Ответникът „Синтезия“ ООД с писмен отговор, чрез адв.Л.,
оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че определението на ВОС е правилно,
законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства.
Твърди, че съобразно изричната разпоредба на чл.423 от ГПК срокът за подаване
на възражение тече от момента на узнаване за издадената заповед за изпълнение,
а не от връчването й.
При наличие на
извършено на 29.10.2010г. вписване в ТР на запор на дружествените дялове на С.В.
в „АВИ ПАК“ ЕООД, наложен по изпълнителното дело, образувано въз основа на
издадения изпълнителен лист по заповедта за изпълнение и с факта, че на
02.11.2010г. е извършено прехвърляне на всичките й дялове от дружеството, се
установява, че моментът на узнаване за заповедта за изпълнение е настъпил не
по-късно от датата на разпореждане с дружествените дялове.
Съгласно чл.7, ал.1 от ЗТР вписаното обстоятелство се
смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на
вписването, поради което и по-късното връчване на ПДИ е неотносимо към датата
на узнаване.
Предвид изложеното подаденото възражение е извън
преклузивния срок, определен в чл.423 от ГПК, поради което не подлежи на
разглеждане.
По същество моли съда да отхвърли жалбата, потвърди
определението на ВОС и му присъди направените по делото разноски.
Частната жалба е подадена в срока по чл.274 от ГПК и е
допустима.
Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения
и материалите в преписката от ч.т.дело №894/2018г. на ВОС, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Производството пред ВОС е образувано по възражение по
чл.423 от ГПК от С.Н.В., чрез адв.Блажева, срещу заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 08.04.2010г. по ч.гр.дело
№4818/10г. по описа на ВРС, ХVІІІ състав, с твърдения, че заповедта за
изпълнение не й е връчена надлежно.
Във възражението се твърди, че длъжникът е узнал за
издадената заповед на 09.02.2018г. Твърди се, че заповедта за изпълнение не е
била надлежно връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК.
С обжалваното определение окръжният съд е прекратил
производството по възражението по чл.423 от ГПК като е приел, че съобразно
данните по образуваното въз основа на заповедта за незабавно изпълнение изпълнително
производство №20108440401127, длъжникът е узнал за заповедта за изпълнение през
2010г., когато е вписан запор на дружествените дялове на длъжника С.В. в в „Ави
пак“ ЕООД или най-късно на датата, на която същата се е разпоредила със същите.
Предмет на спора в настоящето производство е моментът на
узнаване от страна на подалия възражението по чл.423 от ГПК длъжник на
заповедта за изпълнение.
За да е допустимо производството въз основа на
възражение по чл.423 от ГПК, е
необходимо същото да е предявено в едномесечен срок от момента на узнаване на
заповедта за изпълнение.
Определеният в чл.423, ал.1 от ГПК срок е преклузивен.
За спазването му съдът следи служебно, тъй като с пропускането му се погасява
правото на възражение пред въззивния съд срещу издадената заповед за изпълнение
и производството по направено след този срок възражение е недопустимо.
Този срок тече от момента на узнаване на заповедта за
изпълнение. „Моментът на узнаването” е фактически въпрос и подлежи на доказване
от страната, която го твърди в свой интерес, а ако има обективни данни за
обратното предхождащо узнаване, то трябва да се докаже от кредитора.
От друга страна, за да е налице узнаване на заповедта е
необходимо длъжникът да е получил информация за нейното издаване и
съществуване, като при преценката дали срокът е спазен съдът следва да изходи
от твърденията на страната и представените и събрани по делото доказателства,
от които може да се направи извод за момента на узнаването.
В процесния случай, във възражението е посочено
единствено, че длъжникът е узнал за издадената заповед за изпълнение на
09.02.2018г., когато е получила ПДИ.
От извършената
служебна справка по изпълнително дело №20108440401127 на ЧСИ Стоян Якимов, с
рег. №844 и район на действие СГС се установява, че същото е образувано по
молба на „Синтезия“ ООД за събиране на вземанията по издадения в полза на
взискателя изпълнителен лист от 08.04.2010г. въз основа на заповед за незабавно
изпълнение №2749/08.04.2010г. по ч.г.д.№4818/2010г. на ВРС, ХVІІІ състав.
Установява се още, че на С.В., длъжник по изпълнението
са били изпратени покани за доброволно изпълнение, както следва: 1/ на
21.06.2010г. /л.103/, която не е била надлежно връчена; 2/ на 30.01.2015г.,
изпратена за връчване чрез ЧСИ Захари Димитров, с рег.№808 и район на действие
района на ВОС, връчена чрез залепяне на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, на
03.02.2015г.
От приложенията по изпълнението е видно, че с молба
вх.№17452/08.09.2010г. взискателят по изпълнението „Синтезия“ ООД е направил
искане за налагане на запор на дружествените дялове, притежавани от С.В. –
поръчител по изпълнителното дело, в „Ави пак“ ЕООД, ЕИК *********.
От вписванията по партидата на „АВИ ПАК“ ЕООД, гр.Варна
в Търговския регистър, се установява, че на 29.09.2010г. е вписан запор на
дружествения дял на С.Н.В. в дружеството в полза на „Каргобул лизинг – унд
ханделс“, наложен по изп.д.№20108440401127 за подробно описаните вземания,
предмет на изпълнителното производство, за които е издаден изпълнителен лист,
въз основа на заповед за незабавно изпълнение №2749/08.04.2010г. по
ч.г.д.№4818/2010г. на ВРС, ХVІІІ състав.
С последващо отразяване по партидата на търговеца,
извършено под №20101008113504, е направено отбелязване, че наложеният запор е в
полза на взискателя по изпълнително дело №20108440401127 – „Синтезия“ ООД.
С последващо вписване №20101204174036 е извършено
вписване на договора от 02.11.2010г., с който С.В. е прехвърлила притежаваните
от нея дялове в „АВИ ПАК“ ЕООД.
При анализа на събраните по делото доказателства, съдът
съобразява и обстоятелството, че основното действие на вписването в търговския
регистър е оповестителното – чл.7, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ – и целта му е да се
информират участниците в търговския и гражданския оборот за важни
обстоятелства, касаещи търговците и за съществуването на определени правно
значими обстоятелства. С оглед гарантиране сигурността на оборота на вписването
е придадено и защитно действие спрямо третите добросъвестни лица чрез
презумпциите в чл.10 ЗТРРЮЛНЦ, а именно че вписаното обстоятелство или обявения
акт съществуват такива, каквито са вписани, респ.обявени, съответно, че
невписаните обстоятелства са несъществуващи.
От друга страна, съгласно разпоредбата на чл.517, ал.1
от ГПК запор върху дялове от търговско дружество се налага чрез изпращане на
запорно съобщение до АВп и същият има действие от вписването му в ТР.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е
безспорно установено обстоятелството, че длъжникът С.Н.В. е узнала надлежно за
процесната заповед за изпълнение на по-ранна дата от посочената във
възражението 09.02.2018г., а именно през 2010г. с факта на вписване на запора
на дружествените й дялове или най-късно към момента на сключване на договора за
продажбата им. Съобразно отбелязванията по партидата на търговеца, към момента
на вписване на запора и прехвърляне на дяловете, С.В. е била едноличен
собственик на капитала и управител на дружеството, като лице, което образува и изразява волята на
юридическото лице и валидно го обвързва, поради което същата е знаела за
издадената заповед за изпълнение по г.д.№4818/2010г. на ВРС, ХVІІІ състав.
С оглед на горното съдът счита, че искането за приемане
на изпратеното по пощата на 09.03.2018г. възражение, е депозирано извън
преклузивния срок, определен в чл.423 от ГПК и изтекъл към датата на подаването
му.
Предвид съвпадане правните изводи на двете
инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 вр. чл.81 от ГПК и
направеното искане С.Н.В. следва да бъде осъдена да заплати на „СИНТЕЗИЯ“ ООД сумата от
720лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение №164/16.01.2019г. по ч.т.д.№894/2018г.
на ВОС.
ОСЪЖДА С.Н.В. с ЕГН ********** *** да заплати
на „СИНТЕЗИЯ“ ООД ЕИК * сумата от
720лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: