Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 27. 01. 2020г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
На
десети декември година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 15253 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предмет на
производството е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр.с чл.45 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на С.Й.Н.
ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез пълномощника адв. А.Г.,***, е
предявен осъдителен иск за сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди – болки и страдания от получено счупване на
метатарзалната кост-закрито-дясно и счупване на долния край на лъчевата
кост-закрито-дясно, вследствие несигнализирана и необезопасена шахта без капак,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането –
08.07.2016г. до окончателното й
изплащане, както и разноските сторени по делото.
В исковата молба
се твърди, че на 08.07.2016г. около 08.30ч., С.Н. правейки сутрешния си крос в
гр. София, кв.“Лагера“ по десния тротоар на ул.„ Боговец“ с посока на движение от ул. „ Драгшан“ към
бул. „Цар Борис III“, като на кръстовището с локалното платно на бул. „Цар
Борис III“ стъпила с десния крак в несигнализирана и необезопасена шахта без
капак и паднала на дясната си страна. Твърди се, че при произшествие на ищцата
са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на метатарзалната
кост-закрито-дясно и счупване на долния край на лъчевата кост-закрито-дясно.
Получила болезнена оточна пета метатарзална кост на дясното ходило, болезнена и
оточна дясна гривнена става, както и нарушена функция на увредените крайници.
Изложено е, че след
инцидента С.Н. била закарана в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където е
хоспитализирана в 1-ва клиника по ортопедия и травматология. Извършени били две
операции. Издаден й е първичен болничен лист за 1 ден болнично лечение и 30 дни
домашно - амбулаторно лечение считано от 08.07.2016г. На 08.08.2016г. след преглед в ЛКК в „ДКЦ 22,,
ЕООД София болничният отпуск бил е продължен.
Наведен е довод,
че ищцата е била в отпуск по болест в продължение на 91 дни. Носила е гипсова
имобилизация на десния крак и дясната ръка в продължение на 45 дни. След
сваляне на гипсовите имобилизация на десен долен крайник и на десен горен
крайник за период от около 2 месеца е имала раздвижване на двата крайника и
рехабилитация.
Излагат се съображения, че неимуществените вреди, които е получила и е
търпяла ищцата от описаните увреждания се изразяват в болки, страдания и
ежедневен дискомфорт за период по-дълъг от 3 месеца. От счупването на
метатарзалната кост на десния крак и счупването на долния край на лъчевата кост
на дясна ръка С.Н. е търпяла физически болки, медицински манипулации, две
операции, включително и поставяне на гипсова имобилизация на двата счупени
крайника, силни болки в счупените крайници, затруднено движение на дясната ръка
и десния крак. От силните болки и затрудненото движения на десния горен крайник
и десния долен крайник, както и от наличието на имобилизация на същите ищцата е
търпяла ежедневен дискомфорт изразяващ се в затруднено ежедневно обслужване,
затруднено извършване на елементарни ежедневни грижи, като вземане на душ,
обличане и всички нормално човешки ежедневни нужди. Имала нужда от помощ за на ежедневните и нужди. Към момента
на предявяване на иска при промяна на времето и при натоварване на увредените
крайници ищцата все още търпяла силна болки в същите. Твърди се, че след
инцидента ищцата е преживяла силна уплаха и стрес.
Твърди се, че
посочените неимуществени вреди са в пряка и непосредствена връзка с настъпилото
произшествие, причина за което е неизпълнението на задълженията на С.О. да
подържа в цялост участъци от пътя, който са нейна собственост(§ 7, ал. 1, т. 4
от ЗМСМА) и за който път тя е длъжна да полага грижи за поддържането му в
изправно състояние( чл. 167 от ЗДвП ).
В
законоустановения срок по чл.131 ГПК, ответникът С.О., чрез пълномощника
юрк.Ирена Якимова е депозирал отговор, в който оспорва предявения иск по
основание и размер. В отговора на
исковата молба се твърди, че С.О.та не е собственик на процесната шахта. Твърди
се, че последната е собственост на „Б.Т.К.“ ЕАД/VIVACOM. Сочи, че тази шахта е
част от съобщителната система на гр. София и като такава се намира под надзора
на съответното експлоатационно дружество. Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата
общината отговаря за изграждането, поддръжката и ремонтът на общинските пътища.
Шахтата, вкл. и капакът, като подземно съоръжение не е нито част от пътя по
смисъла и легалната дефиниция на §1, т.1 от ДР на Закона за пътищата, нито
пътно съоръжение по смисъла на § 1, т.3 от ДР на Закона за пътищата, нито пътна
принадлежност по смисъла на §1, т.4 от ДР на Закона за пътищата, които по чл. 5
от Закона за пътищата са основните елементи на пътя. Съгласно § 7, ал. 1, т. 7
от ПЗР на ЗМСМА общинска собственост се явяват мрежите и съоръженията на
техническата инфраструктура на транспортната и енергийната, водоснабдителната,
канализационната, съобщителната и инженерно-защитната системи, които обслужват
съответната община и не са включени в уставния фонд на търговското дружество.
Релевира се
довод, че настъпилият инцидент не е резултат от неизпълнение на нормативни
задължения на служители на С.О., не само поради факта, че процесната шахта не е
собственост на С.О., но и поради обстоятелството, че в периода от 2016 г. до
2018 г. в районната администрация не са постъпвали сигнали за нарушено
състояние на шахтата, поради което според ответника в случая не може да бъде
възприето осъществяването на непозволено увреждане, отговорност за което да
бъде вменена на С.О.. Наведено е
възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, като се твърди, че дори
да се приеме падане в шахта, то причината за настъпването му е била небрежност,
проявена само и единствено от страна на ищцата, която е допринесла за
настъпване на резултата, като не се е предвижвала бавно, внимателно и
предпазливо, а е тичала. При осъществяване на извършваната физическа активност
е недопустимо придвижване без нужното внимание и концентрация. Твърди се, че падането
и счупванията може да се дължат и на множество различни фактори, в това число
емоционалното и здравословно състояние на последната. Направено е и възражение
за прекомерност на исковата претенция. В
отговора ответната община е направила искане да бъде привлечено като трето
лице-помагач „Б.Т.К.“ ЕАД/VIVACOM на страната на С.О., на основание чл. 219,
ал. 1 ГПК.
С определение от
з.с.з. на 28.05.2019г. по делото е конституирана „Б.Т.К.“ ЕАД/VIVACOM, ЕИК
83164218, като трето лице помагач на
страната на ответника.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника адв.Г. поддържа
предявения иск. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК и писмена защита.
Възраженията на ответника в открито заседание се поддържат в открито съдебно заседание от пълномощника гл. юрк. Якимова, която оспорва предявения иск. Представя писмена защита.
Трето лице помага
„БТК“ ЕАД, чрез пълномощника си юрк. М.оспорва иска, както и твърдението на
ответника, че се касае за шата на дружеството. Прави възражение за прекомерност
на разноските претендирани от ищеца. Представя писмена защита.
Софийски градски
съд, ГО, I - 7 състав, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК, вр. с
чл.12 ГПК, прие за установено следното от фактическа
страна:
От приетата по делото Епикриза
по ИЗ № 23804/2016г. на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, се установява, че С.Й.Н. на 47 год. на
08.07.2016г. в 14 ч. била хоспитализирана в 1-ва клиника по ортопедия и
травматология, след получена спортна травма с диагноза - счупване на
метатарзалната кост-закрито-дясно и счупване на долния край на лъчевата
кост-закрито-дясно. В част обективно състояние е отразено, че пациентката е
с болезнена оточна пета в метатарзална област на
дясното ходило, болезнена и оточна дясна гривнена става, както и нарушена
функция на увредените крайници./л. 6 от делото/ Според
оперативен протокол №17396 /08.07.2016г. на
С.Н. е извършена операция – репозиция и последваща гипсова имобилизация,
при локална анестезия. Ищцата е изписана на 08.07.2016г. в 16,20ч. с наставления за стационарен режим.
Приложни са болнични листове, от
които е видно, че за периода от 08.07.2016 г. до 26.09.2016 г. С.Й.Н. е била в непрекъснат болничен отпуск
почти три месеца. /л.7-л.10 от делото/
По
делото са събрани гласни доказателствени средства за установяване на механизма
на злополуката и за неимуществените вреди, чрез разпит на свидетеля очевидец Д.А.Д..
Свидетелят Д.Д./36 г.,
без родство/
сочи в показанията си, че познава ищцата повече от 10 години. Свидетелят лично
присъствал на инцидента през 2016г., при който пострадала С., тъй като тогава
спортували заедно. Сочи, че двамата с ищцата живеят в съседство в квартал „Лагера“,
като обикновено ищцата идвала да го
взима и ходели да тичат сутрин по алеята
на локалното шосе на бул. „Цар Борис ІІІ“. Спомня си, че процесният инцидент станал на 8
юли преди три години. С. дошла да го
вземе от тях, както обикновено. Поседели на една пейка, докато той си изпие
кафето, и тръгнали да тичат по нов маршрут. Свидетелят Д.сочи, че С. била по-напред
от него и той я извикал. Сочи, че докато се обърнал тя била паднала в една шахта и се ударила. Свид.
Д.сочи, че шахтата, в която паднала ищцата била малка, но не била покрита. Посочва,
че въпросната шахта се намира в района на Софийски районен съд, на ъгъла на ул.„Боговец“. Сочи, че отишъл до падналата С. да я попита какво стана и да и помогне. С.
отговорила, че е паднала и я боли крака. Свидетелят сочи, че шахтата била малка – около 40- 50
см., като през нея не може да влезе човек, но е достатъчна да падне. Капакът на
шахтата бил бетонен, и половината го нямало. Самата шахта била на ъгъла на
тротоара, на границата на самият тротоар и пътното платно. Свидетелят Д.посочва, че помогнал на ищцата да се качи в трамвай № 5 и да се прибере
вкъщи. Докато стигнат до дома ú, кракът ú посинял.
Свидетелят оставил пострадалата в дома ú, защото бил на работа от 10.00
часа. По-късно С. му се обадила, че е извикала линейка и я приели по спешност в
болница „Пирогов“, защото е имало счупвания на десния крак и дясната ръката. В
болницата я гипсирали и тя помолила свидетелят да купи и да ú занеса
болкоуспокояващи лекарства в дома ú. В последствие ходил да ú
носи храна, защото тя сама не можела да си пазарува. Сочи, че С. дълго се възстановявала от
травмите, поне 5 - 6 месеца. Сега накуцвала и когато стане студено времето и я
боляли кракът и ръката.
В приетия констативен протокол №1/25.01.2019г., съставен от служители на
ответника С.О., се сочи, че шахта на тротоара на ул.“Боговец“ на кръстовището с
локалното на бул. „Цар Борис III“ е собсвеност на „БТК“ ЕАД и е в добро
състояние./л.39 от делото/ Цитирания
документ е частен диспозитивен, като е съставен почти три години след
процесната злополука, най- вероятно за целите на процеса.
От приетото
заключение на изслушаната съдебно медицинска експертиза, изготвена от в.л.
д-р В.В. – ортопед травматолог, се
установява, че С.Й.Н. на 47 год. след инцидента на 08.07.2016г. е приета в
болница „Пирогов“ с диагноза: закрито
счупване на долния край на дясната лъчева кост и счупване на основата на V-та
метатарзална кост на дясно ходило. Вещото лице обосновава, че е налице причинно-следствена връзка между претърпените
от ищцата увреждания и процесното събитие. От заключението на СМЕ се
установява, че обичайния процес на възстановяване при тези две счупвания е
гипсова имобилизация за около 30 дни и още 2 месеца провеждане на рехабилитация
и физиотерапия. Периодът на възстановяване е около 3 месеца. Обосновано е, че в
момента състоянието на ищцата е стабилизирано. Относно периода на лечение и
възстановяване, се установява, че ищцата
е претърпяла болки и страдания около 3 /три/ месеца, като през първите 10 дни
болките са били с по-интензивен характер.
Проведено е консервативно лечение с наместване и поставяне на гипсова
имиболизиция за по 30 дни., което лечение е било правилно. Вещото лице д-р В.
сочи, че получените увреждания на ищцата се характеризират като средна телесна
повреда. Считано поотделно и за двете счупвания. Пояснено е, че механизмът на
получаване на тези увреждания е политване напред и поемане на тежестта на
тялото чрез дясната ръка и контузия придружена с навяхване на дясното ходило,
което е довело до счупване на V-тата метатарзална кост на ходилото.
Според СМЕ няма данни по делото ищцата да е имала заболявания на
опорно-двигателната система, които да са в причинно-следствена връзка с настъпилите
счупвания.
В обясненията си в о.с.з. на 10.12.2019г., д-р В. сочи, че при падане се поема тежестта
на тялото с дясната ръка и се получава счупване в долната част на лъчевата
кост. Пояснява, че това се нарича „типично счупване“ - „ин локо типико“, като
то се получава само при политване напред и по поемане на тежестта на тялото от
дланта и се получава счупване на радиуса. Сочи, че интензитета на болката, непосредствено след
болката, е висок. Касае се за счупване на дясното ходило и долния край на
лъчевата кост на дясната ръка. Външното проявление на получените травми се
изразява в получаването на оток и силна болка в областта на ходилото и ръката. пояснява
още, че отокът на ръката се появява моментално при счупване. При крака отокът
се появява в рамките на 10 минути. Получените счупвания при ищцата не ú
пречат да ходи, като тя е можела да стъпва на петата на увредения крак силно накуцвайки.
Приетото, неоспорено заключение на
СМЕ, с д-р В. – специалист травматолог, съдът възприема, като обективно и
кореспондиращо на приетите писмени доказателства.
Така установеното от фактическа
страна, сочи на следните правни
изводи:
По допустимостта:
Ищцата
е предявила искова претенция с правно основание чл.49 ЗЗД. Предвид поддържаните
в исковата молба твърдения, предявения иск е допустим.
По
същество:
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от
Закона за задълженията и договорите този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Отговорността по този законов текст е различна от
договорната и деликтната отговорност, тъй като тя изисква чуждо противоправно и
виновно поведение, с което са причинени имуществени и неимуществени вреди на
пострадалия. В този смисъл тя е гаранционно-обезпечителна. Учреждението,
организацията или юридическото лице отговарят не за своя вина – действие или
бездействие, а заради вината - действието или бездействието на свои работници
или служители, на които са възложили работа.
За възникване
на отговорност по чл.49 ЗЗД е необходимо да бъдат установени следните
предпоставки: вреди, причинени на пострадалия, вредите да са причинени от лице,
на което ответникът е възложил някаква работа, да са причинени от противоправно
действие при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника и
причинителят на вредата да има вина за причиняването и. Непозволеното увреждане
е сложен юридически факт, елементи на които са: деяние /действие или
бездействие/, вредата, противоправността на деянието, причинна връзка и вината,
съединени от правна норма в едно единство. Деянието трябва да е противоправно и
виновно, вината се предполага до доказване на противното, а основният елемент
на непозволеното увреждане е вредата и тя се схваща като промяна чрез смущение,
накърняване и унищожаване на имуществото, телесната цялост и здраве, душевност
и психическо състояние на човека. Причинната връзка е обединяващият елемент на
всички останали елементи, за да е налице фактическия състав на непозволеното
увреждане, като вината не се предполага, а следва да се докаже от увредения. С оглед правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца при
условията на пълно и главно доказване е било да установи настъпването на
посочените факти.
Установи се,
че процесното събитие е станало в границите на населено място - гр. София, в
оживен жилищен квартал, в съседство с обществена сграда - СРС. Не се спори между страните, че пътят –
ул.“Боговец“ е общински по смисъла на чл.3 ал.3 от Закона за пътищата /ЗП/.
Съгласно чл.19 ал.1 т.2 и чл.31 ЗП, не само в качеството си на собственик, но и
на задължено лице по управлението на пътя, общината е задължена да осъществява
поддръжката му в състояние годно за обичайното и безопасно преминаване на
пътни-превозни средства и на пешеходци. В случай на съществуваща опасност,
каквито безспорно са шахтите по пътното платно, съгласно чл.13 ал.1 ЗДвП е
необходимо съответното място да бъде обозначено със знак или друго средство за
сигнализиране, което в случая не е сторено. Отговорността на Община София
следва да се ангажира на плоскостта на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД, тъй като, в
качеството си на юридическо лице по смисъла на ЗМСМА, дейностите по поддръжка и
ремонт на поверените и пътища, се осъществява от нейни служители или други
лица, натоварени за изпълнението им, които в конкретната хипотеза са
бездействали и поведението им е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото събитие.
Обезопасяването
на уличната мрежа и привеждането на улиците, тротоарите и площадите в
състояние, годно за нормалното им ползване от гражданите, в рамките на
градовете и селата е задължение на съответната община. Необезопасяването на
улиците представлява бездействие от страна на задължените лица относно
вменените им със закон задължения да поддържат уличната инфраструктура в
изправно и безопасно за ползване състояние. Виновното поведение на длъжностните
лица е ясно, а именно те не са взели мерки за обезопасяване и поддържане на
улиците и съоръженията по тях. В случая е без значение кое точно е това лице,
тъй като Общината е отговорна за вредите, които са причинени от техни служители
и тогава, когато не е установено от кои служители конкретно са причинени същите
вреди. Вината на съответното длъжностно лице, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се
предполага до доказване на противното, а по настоящето дело, такова обратно
доказване не е извършено. Ето защо, следва обоснованият извод за основателност
на претенцията на увреденото лице по чл. 49, във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
и ангажиране отговорността на С.О. за причинената на ищцата Н. вреда.
Безспорно се установява, че бездействието на
С.О. се намира в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, поради което
следва да носи деликтната отговорност. В този смисъл, Общината като задължено
лице по поддържане на уличната инфраструктура в рамките на населените места и нейното
почистване от снега, следва да заплати на пострадалта обезщетение за
причинената й със своето бездействие вреда.
С оглед на
събраните по делото доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с
процесното събитие ищецът е претърпял телесна повреда, вследствие на което за
определен период от време е изпитвала болки и страдания. Налице е основание за
обезщетение на претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като преценката
следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти –
интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на
остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Съдът, при
определяне размера на обезщетението, отчита вида, броя и характера на травмите
– счупване на дясното ходило и счупване
на на лъчевата кост на дясната ръка, обстоятеството, че интензивността на
болката е била значителна след инцидента, проведеното оперативно лечение при
локална анестезия, продължителния период на възстановяване и нетрудоспособсност
– 3 /три/ месеца, през който се е налагало ограничен двигателен режим на
пострадалата. Съдът отчита и обстоятелството, че към датата на процесното
събитие ищцата е била на 47 години, т.е. касае се за човек в трудоспособна активна възраст, който с месеци е бил
нетрудоспособен и в принудителна изолация. С оглед на изложеното по-горе, съдът
намира, че справедливо обезщетение за претърпените травматични увреждания е в
размер на 20 000,00 лв.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно и недоказано възражението на ответника
за наличието на съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на
чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. Обективният характер на съпричиняването е
признат изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер
на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С
цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за
съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между
поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
В рамките на
производството по настоящето дело ответникът, чиято е доказателствената тежест
за това, не се ангажираха доказателства за установяване, че ищцата е проявила
небрежност. Не бе доказано от ответника и твърдението, че шахтата е собственост
на трето лице.
С оглед на
изложеното по-горе съдът счита, че справедливото обезщетение за претърпените
травматични увреждания е в размер на сумата от 20 000,00 лв. и искът следва да
бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран
размер.
По разноските: С оглед изхода от делото и направеното искане, на
ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски, съразмерно с
уважената част от иска, в размер на сумата от 415 лв., от общо 650 лв. от които
400 лв. държавна такса, сумата от 250 лв., представляваща депозити за вещи лица
С оглед изхода на спора на адв.А.Г. -САК, за
осъщественото безплатно процесуално представителство съгласно чл. 38, ал.2 от
ЗА, възнаграждение в размер на 1 356 лв. с ДДС. На основание чл.78 ал.6 ГПК,
с оглед частичното освобождаване на ищеца от д.т., ответникът следва да заплати по сметка на СРС
сумата от 400,00 лв., представляваща държавна такса до дължимия размер от
800лв.
При този изход
на делото и с оглед на изрично направеното искане, на ответника, на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК, следва да се присъдят разноски за отхвърлената част от
иска в размер на сумата 100 лв., от общо сторените разноски от 300лв., от които
150лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение и 150 лв. депозит за СМЕ.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА С.О., адрес: гр. София, ул. „*********, да з а п л а т и на С.Й.Н. ЕГН **********, със съдебен адрес ***, на
основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД сумата от 20 000,00 /двадесет хиляди/лв.,
ведно със законната лихва, считано от 08.07.2016г. до окончателното заплащане,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и
страдания от реализиран на 08.07.2016г. в гр. София, инцидент – попадане в
несигнализирана и необезопасена шахта, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
до пълния претендиран размер от 30 000,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА С.О., адрес: гр. София, ул. „******, на основание чл.78
ал.6 ГПК, да заплати по сметка на СГС сумата от 400,00 лв.,
представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА С.О., адрес: гр. София, ул. „******, да заплати на
адв. А.Г. на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА сумата от 1 356
лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.Й.Н. ЕГН **********,***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски пред по делото СГС.
Решението е постановено при участие на „Б.Т.К.“ ЕАД/VIVACOM,
ЕИК ********, като трето лице помагач на ответника С.О..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: