РЕШЕНИЕ
№ 2824
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря Л.Ч
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20241110204575 по описа за 2024
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесет и четвърта година, в
състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Л.Ч. като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4575 по описа
за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Т. Б. срещу Наказателно постановление /НП/ № 24-
4332-003910 от 23.02.2024 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към
СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 1, т.2 от ЗДвП е наложено
1
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и административно
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от дванадесет месеца за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, а на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание "глоба" в размер от 50 лв. за нарушение на чл.
137а, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят иска отмяната на НП като счита, че фактическата обстановка не
съответства на посочената в НП, тъй като необосновано е бил възпрепятстван да даде
проба за изследване.
В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и
не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 04.02.2024 г. А.С.– мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършено на същата дата нарушение по чл. 5, ал. 3 и чл. 137а, ал.1 от ЗДвП в
присъствие на нарушителя и на двама свидетели. Нарушителят подписал АУАН без
възражения. Такива не били депозирани в предоставения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 23.02.2024 г. Г.Б – началник група в отдел "Пътна
полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП
са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и
ал. 12 от ЗДвП, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл.
34 от ЗАНН. Формата и съдържанието им съответстват на изискванията на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН, и чл. 6, ал. 2 от Наредба №1 от 19.06.2017 г., като нарушенията са
достатъчно ясно описани и са съответни на дадената правна квалификация. С оглед на
това не бе констатирано наличие на съществено нарушение на процесуалните правила,
което да е основание за отмяна на НП.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 04.02.2024 г. около 09:10 ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил модел
ХХХХ в с. Волуяк, по улица „Зорница“, с посока на движение от ул. "Теменуга" към
бул. "Ломско шосе", без поставен обезопасителен колан, въпреки че МПС било
оборудвано с такъв. Жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на ОПП
2
СДВР, като бил тестван с техническо средство за употреба на алкохол – алкотест
дрегер 7510, с номер ARPM 0396, като в издишания въздух към 09.20 ч. апаратът отчел
наличие на алкохол в концентрация 1,12 на хиляда. В 09.50 ч. на жалбоподателя бил
издаден и връчен талон за медицинско изследване, като в талона било посочено, че
следва да се яви в УМБАЛ „Св. Анна“ в срок до 45 минути, за да предостави проба за
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта. Жалбоподателят се обадил на
приятел, който да го вземе от с. Волуяк и да откара до посоченото лечебно заведение в
град София. В 11.10 ч. И.Б. пристигнал в УМБАЛ „Св. Анна“, но дежурният
медицински специалист – лекар Теодор Ковачев отказал да вземе кръвна проба, като
отбелязал в протокола за медицинско изследване, че „лицето пристигна в спешно
отделение със закъснение от 35 минути.“
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа анализ на обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите А. С., Р.
Б. и Д.Й и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и
доказателствени средства – талон за изследване, протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби, справка картон на водач, заповеди и др.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните
противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че според
настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г.
Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо
разпоредбите на ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно
чл. 189, ал.14 ЗДвП се прилага субсидиарно само за неуредените в ЗДвП въпроси. На
второ място съгласно т. 7 от въпросното Постановление АУАН не може да има
презумптивната доказателствена сила поради липса на изрична разпоредба по този
въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие е приета именно с новелата на чл. 189,
ал.2 от ЗДвП.
Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в
АУАН. Липсват противоречия в доказателствените материали относно това, че
жалбоподателят е управлявал МПС на процесната дата, че е бил спрян от служители на
СДВР, че е бил тестван с техническо средство за употреба на алкохол и че същото е
показало концентрация на алкохол в кръвта от 1,12 на хиляда. Това се установява както
от свидетелските показания, така и от приложеното по делото извлечение от паметта
на ползвания от органите контролен уред, което удостоверява по безспорен начин
фактът на проведения тест, времето в което е предприето това действие и отчетения
резултат. Липсва спор и относно обстоятелството, че жалбоподателят е бил без
поставен обезопасителен колан, докато е управлявал МПС.
Обстоятелствата, които обаче са с най-съществено значение за изхода на делото,
излизат извън изложената в АУАН обстановка. Жалбоподателят твърди, че след като
му е бил издаден талон за медицинско изследване се е явил за изследване и представяне
на проба в указаното лечебно заведение. Това се установява, както от свидетелските
показания и обясненията на жалбоподателя, така и от отразеното в представения от
АНО протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби, където са
посочени часът на явяване и причината за отказ за вземане на проба – обстоятелства,
които отново не са спорни по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателят
не е осъществил от обективна и субективна страна и състава на административно
нарушение по чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП.
3
Съгласно въпросната разпоредба на водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда. Когато с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух се установи концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до
0,8 на хиляда включително, разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда
наказание глоба в размер от 500 лева и лишаване от право за управление на МПС за
срок от 6 месеца.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози при извършване на проверка на място от контролните органи
концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство. Ако бъде
установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда контролният орган
попълва талон за изследване по образец и го връчва на лицето.
Контролният орган връчва на лицето срещу подпис талона за изследване, като
вписва мястото, където да се извърши установяването на концентрацията на алкохол в
кръвта и срока на явяването - до 45 минути, когато нарушението е извършено на
територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с
доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за
вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно
изследване, и до 120 минути - в останалите случаи (чл. 6, ал. 6 от Наредбата).
В случай на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при
неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с
доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване, концентрацията на
алкохол в кръвта се установява единствено въз основа на показанията на техническото
средство (чл. 6, ал. 10 от Наредбата).
В настоящия казус на жалбоподателя е бил връчен талон, с който му е
предоставен срок от 45 минути за явяване за изследване в УМБАЛ „Света Анна“.
Мястото на нарушението е с. Волуяк, мястото на лечебното заведението е гр. Сожия,
жк. „Младост“.
Свидетелите - полицейски служители, изготвили АУАН и талон за изследване
сочат, че е определен срок от 45 минути, защото с. Волуяк и гр. София са в една
община и респективно област, което според тях означава, че представляват едно
населено място.
Дефиниция за "Населено място" е дадена в § 6, т. 49 от ДР на ЗДвП - застроена
със сгради територия, при която началото и краят са обозначени със съответни пътни
знаци. Въпросната дефиниция е сравнително проста и има съществено отношение за
прилагането на ЗДвП, с което са ангажирани служителите на СДВР. Съгласно нея, село
Волуяк и град София са две различни населени места, независимо от това, че се
намират в една община или област, обстоятелство, което далеч не е уникално за
Република България. Мястото на нарушението и мястото за извършване на медицинско
изследване в случая се намират на територията на различни населени места, поради
което и максималният срок, определим от контролния орган, в който жалбоподателят
би могъл да предостави проба за изследване би следвало да е до 120 минути.
Действително съгласно чл. 6, ал. 8 от Наредбата крайният срок за явяване на
лицето се определя от контролния орган в зависимост от отдалечеността на мястото за
извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
или химико-токсикологично лабораторно изследване и възможността за ползване на
обществен или друг превоз за отиване до него, което предполага и възможност за
определяне на по-кратък срок. Видно от справка в google maps в случая УМБАЛ „Св.
4
Анна“ е отдалечена на около 20 километра от мястото на нарушението, като по-
голямата част от това разстояние следва да бъде изминато в градска среда. Вероятно за
жалбоподателя е съществувала възможност, ако ползва личния си автомобил и шофира
със скорост над разрешената за населено място да се яви за изследване в предоставения
му срок, но безспорно определеният краен срок за явяване не бива да има за цел да
стимулира извършването на допълнителни нарушения на ЗДвП от страна на явяващото
се за изследване лице. Жалбоподателят е предприел необходимите законни стъпки за
даване на проба за изследване, потърсил е съдействие от приятел, който го е откарал до
лечебното заведение 80 минути след връчване на талона за изследване или 40 минути
преди изтичането на максималния определяем срок по чл. 6, ал. 6, т. 2, пр. 2 от
Наредбата. Лекарят от спешно отделение е приел, че лицето се явява след
предоставения срок в талона и не е взел проба за изследване, с което на свой ред е
попречил да бъде преодоляно допуснатото от контролния орган нарушение на
Наредбата.
По този начин неправилно определеният срок за явяване за изследване е
възпрепятствал жалбоподателя да упражни правото си да установи концентрацията на
алкохол в кръвта му по предвидения в Наредбата ред. Разпоредбата на чл. 6, ал.10 от
Наредбата не е следвало да намира приложение в случая, респективно концентрацията
на алкохол в кръвта на жалбоподателя не е била установена по надлежния ред.
Жалбата се явява основателна и НП в тази си част следва да бъде отменено поради
неправилно приложение на материалния закон.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно
нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредба водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, са длъжни да
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани, като изключение от това правило е предвидено в разпоредбата на ал. 2. За
нарушаването на това задължение от водача чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП
предвижда административно наказание „глоба“ от 50 лева.
По делото се установи, че жалбоподателят е управлявал автомобила без поставен
колан, с какъвто е бил оборудван автомобилът. Не се твърди, нито се установява в
процесното МПС да са липсвали обезопасителни колани, както и водачът му да попада
в някоя от визираните в алинея 2 на същия текст изключения. С оглед на това съдът
приема, че жалбоподателят е извършил от обективна страна вмененото му нарушение,
което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е
извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл – жалбоподателят е
съзнавал задължението си да използва монтирания в автомобила предпазен колан, но
въпреки това не е изпълнил същото, като е управлявал МПС без да си сложи колана и е
искал това.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание „глоба“ е с фиксиран
в закона размер /50 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като
намали същото.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 г., за
нарушенията по този закон е неприложима тази разпоредба на ЗАНН. В допълнение,
нарушението разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушенията от
5
този вид, поради което не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. НП в
тази си част е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 24-4332-003910 от
23.02.2024 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР в
ЧАСТТА, с която на И. Т. Б. на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер от 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал.1 от
ЗДвП и ОТМЕНЯ Наказателното постановление в частта, с която на И. Т. Б. на
основание чл. 174, ал. 1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от дванадесет месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6