Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 07.12.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на пети ноември през две хиляди
и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№1177 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по предявени
искове с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. чл.45 от ЗЗД.
В исковата молба са изложени твърдения, че на **** в 11:30ч в Община *******, на първокласен път **, в района на Община *****, около **** км посока гр.Р,
ищцата Д.И.С. управлявала лек автомобил „Ф Ф” с рег*****, собственост на И Й
К, като при преминаване през необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно с размери 12см-дълбочина и 60 см.-дължина, загубила управлението над
МПС-то, излязла от пътното платно и се блъснала в крайпътно дърво, като автомобилът
се преобърнал. Сочи се, че на ищцата като водач на МПС-то бил съставен АУАН и
наказателно постановление, което впоследствие било отменено с влязло в сила
съдебно решение. Ищцата заявява, че в резултат от ПТП-то претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в оток челно-теменно централно с диаметър
4см., плитка цепковидна рана с охлузени ръбове, оток в лявата теменно-тилна
област, горна трета на ляво бедро насиняване, външна повърхност на лявото рамо
ивицево охлузване, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Сочи, че ищцата била в отпуск поради временна неработоспособност в
размер на 30 дни и вследствие разкъсно-контузните рани търпяла силни болки и
страдания. Сочи се, че е направена томография на главата и било установено екстрааксиална
находка в областта на 4-то вентрикул, която вероятно представлявала калцирал
каверном. На следващо място ищцата заявява, че в резултат от силния шок
претърпяла и психически травми, изразяващи се в безсъние, липса на апетит,
станала тревожна, лесно се изморявала, като й била поставена диагноза „остра
стресова реакция” и било назначено медикаментозно лечение. Ищцата заявява, че
към ноември 2019г. все още има оплаквания от световъртеж, главоболие и болки в
кръста и гърба, поради което посетила невролог. Ищцата сочи, че за лечението се
направила разноски. С оглед гореизложеното ищцата отправя искане за осъждане на
ответника да й заплати сумата 5 500лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили при ПТП от 05.05.2019г., сумата 144,60лв.-обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в такси за медицински прегледи, такса за
СМУ, закупуване на медикаменти, ведно
със законната лихва, считано от 05.05.2019г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът *******е депозирала отговор на исковата молба, в
който заявява, че оспорва предявения иск като неоснователен по съображения изложени в отговора. Счита, че ищеца следва
да установи елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. В
условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на щетите с 1/2 от
страна на водача на МПС, който не се е съобразил с пътните условия и
задължението си по чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като според ответника ищцата е
имала възможност предварително да възприеме опасността и да реагира
своевременно, като намали скоростта, с която се е движила, а при необходимост
да спре. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 05.05.2019г., при движение по първокласен
републикански път ***, в района
на гр.*****, около *** в посока ***, ищцата Д.И.С., управлявайки лек
автомобил „Ф Ф” с рег №****, собственост на И Й К навлиза при движението през необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно, губи контрол върху лекия автомобил,
излиза от пътното платно вдясно, удря се в крайпътно дърво и се преобръща.
По делото е представено в заверен
препис наказателно постановление, с което на ищцата е наложено административно
наказание „глоба” за извършено нарушение на чл.20 ал1 от ЗДвП, за това, че при
движение с несъобразена скорост с релефа на местността и състоянието на пътя
при преминаване през необезопасена дупка на пътното платно губи управлението на
МПС-то и се удря в крайпътно дърво, след което се преобръща.
Наказателното постановление е
обжалвано от ищцата и с влязло в сила съдебно решение по АНД №****г. по описа на ВТРС е отменено,
като съдът е приел, не е налице виновно поведение на водача и преценката на
административно- наказващия орган за наличие на нарушение на чл.20 ал.1 от ЗдвП
е неправилна.
От представеното по делото
съдебно-медицинско удостоверение се установява, че при настъпилото ПТП на 05.05.2019г.
на ищцата Д.С. са причинени следните телесни увреждания: оток челно-теменно
централно с диаметър 4 см. и плитка цепковидна рана с охлузени ръбове 1,5см. по
кожата върху него. Подобен оток и рана са установени и в лявата теменно-тилна
област. В горната трета на ляво бедро- бледо насиняване 4/4 см. с разляти
граници и палпиторна болка; по външната повърхност на ляво рамо е установено
ивицево охлузване, покрито с червеникава коричка 6/1см.
По делото е представен болничен
лист за предписано на ищцата домашно лечение за срок от
08.05.2019г-06.06.2019г.
От представеното по делото
изследване от копютърна томография се установява, че липсват данни за
травматични изменения на мозъчните структури.
Видно от приложения болничен лист
от 26.11.2019г. на ищцата е поставена диагноза „световъртеж от централен
произход” и е предписано лечение с медикаменти и изследвания. Видно от
резултата от направено рентгеново изследване няма данни за травматични
увреждания на прешлените от лумбалния гръбначен сектор, както и на двете
тазобедрени стави.
Видно от представена по делото
епикриза от отделение по Психиатрия към МБАЛ- гр.Л, ищцата е била на лечене в
отделението за периода 16.05.2019г.-04.06.2019г., като е констатиран „тревожно-депресивен
синдром, астено динамичен, амнестичен”. Проведени са изследвания и е предписано медикаментозно лечение.
По делото са представени касови
бонове за закупуване на медикаменти, за изследване „компютърна томография” и за
такса за издаване на медицинско свидетелство.
От заключението на допуснатата по
делото съдебна автотехническа експертиза се установява, че причината за ПТП от
експлоатационна гледна точка е преминаването на автомобила през необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно с размери 12 см-дълбочина и 60см.-дължина,
в резултат на което се нарушава устойчивостта на движение на автомобила при
движение върху асфалтовото покритие, излиза от пътното платно в дясно по посока
на движение, където се удря в крайпътно дърво и се преобръща. Вещото лице е
направило извод, че от експлоатационна гледна точка водачът няма нарушение при
движението на автомобила по първокасния път І-3. В заключението е посочено, че
водачът не е имал техническа възможност да предотврати произшествието. В
съдебно заседание вещото лице поясни, че водачът е имал възможност да
предприеме спиране вместо завиване, но независимо от това удар е щял да
настъпи, защото дупката попада в опасната зона за спиране със скоростта, с
която е позволено да се движи в този участък. Вещото лице е посочило, че не са
налице ограничителни или забранителни пътни знаци на процесното място. По време
на огледа вещото лице е констатирало извършени ремонтно- възстановителни
дейности по асфалтовото покритие.
От заключението на допуснатата по
делото съдебно- медицинска експертиза се установява, че ищцата е получила при
претърпяното ПТП телесните увреждания, посочени в съдебно-медицинското
удостоверениие. На ищцата е бил направен преглед в Спешно отделение и
предписано домашно лечение за 30 дни. Вещото лице е посочило, че първите 10-15
дни ищцата е изпитвала болки с особено висок интензитет и сила, които започнали
да намаляват след 15-тия ден, като до 30-тия ден е била абсолютно
неработоспособна. В резултат на изразената болка и претърпяна психотравма
ищцата е била настанена за стационарно лечение в отделение по П*** на МБАЛ гр.Л с диагноза „Остра
стресова реакция”. Предписана й е терапия с медикаменти. Сочи се, че въпреки
проведеното лечение ищцата изпитвала пристъпно главоболие и болки в гърба и
кръста, което наложило консулт с невролог. Вещото лице е достигнало до извод,
че посочените травматични увреждания може да бъдат получени по време, място и
начин съобщени от ищцата, а именно при ПТП от 05.05.2019г., в резултат на което
ищцата е получила множество травми по главата, тялото и крайниците, причинени
от удари във вътрешните части на купето на управлявания от нея автомобил.
Срокът на пълното възстановяване е между 20-30 дни, а субективните оплаквания,
включващи тревожност, страх от кормуване, паник атаки и др., според вещото лице,
налагат периодични консултации от специалист психиатър или психолог.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля И Й К, който живее във фактическо
съпружеско съжителство с ищцата. Свидетелят Колчев, разпитан каза, че в деня на
ПТП-то 05.05.2019г. пътували към ****, около 10.30-11.00ч преди обед. Ищцата управлявала автомобила, като след
завой видяли дупка на пътното платно, която ищцата успяла да избегне, но
излязла и втора дупка, предната лява гума се спукала, колата поддала наляво,
задната гума и тя се спукала и автомобилът се обърнал по таван и се ударил в
дърво, като при удара автомобилът спрял. Свидетелят каза, че двамата с ищцата били
с поставени обезопасителни колани. Свидетелят успял да освободи коланите и след
това с помощта на събралите се наоколо хора успял да излезе през една от
задните врати, както и измъкнал от колата съпругата си, която била в безсъзнание.
Стъкло се било забило в челото й. Насъбралите се хора я поливали с вода и тя се
посъвзела. Откарани били в Спешно отделение в гр. ****, където ги прегледали. На ищцата
направили скенер. Близо месец и половина ищцата била вкъщи след инцидента. Не й
се говорело много, била стресирана. Посетили психиатър. След случая имала световъртеж,
главоболие, психически не била възстановена. Страхувала се да шофира.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените искове с
правно основание чл.49 от ЗЗД
са
процесуално допустими, а разгледан по същество искът за обезщетение за имуществени
вреди е основателен, а този за обезщетение за неимуществени вреди е частично
основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за
противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при
или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно –
обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на
свои работници или служители, на които е възложил работа.
В настоящото производство не е спорно, че
участъка, където е възникнало ПТП е част от републиканската пътна мрежа и
представлява част от републикански път***.
Съгласно разпоредбата на чл.30
ал.1 от ЗП*****”
осъществява дейностите по изграждането ремонта и поддържането на
републиканските пътища. Съгласно
разпоредбата на чл.3 от ЗдвП лицата, които стопанисват пътищата ги поддържат
изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път,
организират движението по тях, а според чл.167 ал.1 от ЗДв.П, лицата, които
стопанисват пътя сигнализират незабавно
за препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. В
разпоредбата на параграф 1 т.19 от ППЗДвП е отбелязано, че „препятствие на
пътя” е нарушаване цялостта на пътното покритие, както и предмети, вещества ли
други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В
конкретния случай, от събраните по делото доказателства в т.ч. свидетелските
показания се установи, че на пътното платно е имало нарушаване цялостта на
пътното покритие /дупка/, която е представлявала препятствие по смисъла на цитираната
разпоредба. От заключението на съдебно автотехническата експертиза се установи,
че въпросното препятствие не е било обозначено и обезопасено с необходимата
маркировка.
В настоящото производство следва да бъде
установен фактическия състав на непозволеното увреждане, механизма на процесното ПТП,
настъпилите вреди и причинната връзка между ПТП и вредите. Не се спори, че
ПТП е било посетено от органите на МВР,
като от събраните по делото доказателства се установи, че на водача на МПС „Ф Ф”
е било съставено наказателно постановление за нарушение на чл.20 от ЗДвП, което
впоследствие е отменено със съдебно решение по АНД №*****по описа на ВТРС.
Съдът намира, че събраните по
делото доказателства- писмени, гласни и заключението на назначената авто-техническа експертиза установяват
настъпилото ПТП и причинените в резултат на ПТП вреди, които се претендират в
настоящото производтво. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел К,
който е пътувал в процесния автомобил, управляван от ищцата при възникналото
ПТП, тъй като неговите възприятия са лични и свидетелят е възприел
препятствието на пътя. Изложеното от свидетеля в съдебно заседание кореспондира
с останалите събрани по делото доказателства- с изложеното в наказателното
постановление, относно наличие на препятствие на пътя-необезопасена и
необознаена дупка на пътното платно. Действително, в заключението на вещото
лице е посочено, че при огледа, извършен от вещото лице във връзка с изготвяне
на заключението не е установено наличие на дупка на пътното платно, но следва
да се отбележи, че огледа от вещото лице е извършен повече от година след
инцидента и освен това вещото лице е констатирало, че по асфалта са направени
ремонтни дейности, което е индиция за това, че е имало нарушаване на
повърхността на пътното платно, което е следвало да бъде отстранено чрез
извършване на ремонтни дейности в този
участък. Освен това вещото лице е посочило, че причината за възникване на ПТП е
движение на автомобила през необезопасена дупка на пътното платно.
Основният елемент на
непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на вреда не може да се говори за
непозволено увреждане. Съгласно общите принципи на чл.45 от ЗЗД и чл.51 от ЗЗД ответникът е длъжен
да обезщети всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на вредите от страна на ищцата- водач на МПС, с твърдения, че същата не се е съобразила с пътните условия и с нормативно регламентирани задължения по чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП. По делото не се установи, че водачът е управлявала автомобила със скорост над допустимата за движение извън населени места. Действително чл.20, ал.2 от ЗДвП задължава водачите на МПС да съобразяват скоростта на движение, наред с други фактори, и със състоянието на пътя, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. За да е предвидимо това препятствие обаче, съответно за да се породи задължение по чл.20, ал.2 от ЗДвП за водача, е необходимо и ответникът да е изпълнил задължението си по чл.167, ал.1 от ЗДвП да поддържа пътя в изправно състояние като сигнализира незабавно препятствията по пътя и ги отстранява във възможно най-кратък срок. В този смисъл липсата на надлежна сигнализация за неравностите по пътя води до извод, че за водача на автомобила в конкретната ситуация не е възникнало задължение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, неизпълнението на което да съставлява съпричиняване на вредите от негова страна. Да се приеме обратното би означавало да се уважат противопоставените възражения за съпричиняване на вреди, настъпили именно в резултат на бездействието на ответника при изпълнение на посочените по – горе задължения по чл.30 ал.1 от ЗП, чл.48, т.1, б.”а” от ППЗП и чл.167, ал.1 от ЗДвП за поддържане на пътя в състояние, безопасно за движението и отстраняване на съществуващите неравности по пътното платно.
По исковата претенция за обезщетение
за имуществени вреди:
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, заключението на съдебно-медицинската експертиза се
установи, че ищцата е направила
разходи във връзка с лечението на
получените при процесното ПТП телесни увреждания, които разходи се изразяват в
закупуване на медикаменти и заплащане на такси за медицинско удостоверение и изследвания. Тези разходи са в причинна връзка с ПТП, като
техния размер се установява от представените по
делото платежни документи, поради което тези разходи имат характер на имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на възникналото ПТП от 05.05.2019г. и подлежат на обезщетяване в предендирания и доказан размер от общо 144, 60 лв.
По исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди:
От представените по делото
писмени доказателства-амбулаторен лист на медицински преглед, съдебно-медицинското удостоверение,
събраните гласни доказателства и заключението на съдебно-медицинската
експертиза се установява, че при процесното ПТП от
05.05.2019г., на ищцата са причинени телесни увреждания, изразяващи се в оток, челно-теменно централно с
диаметър 4 см. и плитка цепковидна рана с охлузени ръбове 1,5см по кожата върху
него; оток и рана в лявата теменно-тилна област; в горната трета
наляво бедро-бледо насиняване 4/4 см. с разляти граници и палпиторна болка; по
външната повърхност на ляво рамо- ивицево охлузване, покрито с червеникава
коричка 6/1см. Установи се, че ищцата е търпяла
силни болки в първите две седмици след инцидента. Освен това, видно от
доказателствата по делото при ищцата е настъпила и психотравма, изразяваща се в остър
депресивен синдром, което наложило провеждане на стационарно лечение в
Психиатрично отделение. Свидетелят К рапитан каза, че ищцата станала
по-затворена, изпитвала страх, имала главоболие и световъртеж. Съдът кредитира
показанията на свидетеля, които от една страна са показания на очевидец и лице
с преки впечатления от възстановителния процес на лечение при ищцата, тъй като
живее заедно с нея, а от друга страна кореспондират със събраните по делото
доказателства-приложената медицинска документация и заключението на съдебно-медицинската
експертиза, неоспорено от страните по делото.
Съдът намира, че се доказа и причинна връзка
между претърпените от ищцата неимуществени вреди и процесното ПТП. Събраните
писмени доказателства-резултата от извършения медицински преглед и констатациите
при него, както и събраните гласни доказателства сочат на това, че вредите са
причинени именно в резултат на ПТП от 05.05.2019г.
При съдебно предявена претенция
за заплащане на обезщетение съдът следва да определи обезщетението за
неимуществени вреди по реда на чл.52 от ЗЗД, по справедливост. При определяне
на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното
проявление във времето и цялостното неблагоприятно отражение върху увреденото
лице, като се вземе предвид степента и тежестта на увреждането. В конкретния
случай причинените на ищата телесни увреждания са от категорията на леки
телесни повреди, като няма данни за усложнения в оздравителния процес, който е
продължил около един месец. Освен болките и страданията ищцата е понесла и психически стрес, негативни емоции, които
са дали отражение върху психиката й. Освен това, вещото лице е посочило, че
първите две седмици след инцидента ищцата е изпитвала болки с голям интензитет,
както и е изпаднала в депресивно състояние, което наложило провеждане на
лечение. Като взе предвид горните обстоятелства, съобразени с общоприетия
критерий за справедливост, съдът намира, че следва да определи размер на
обезщетението за неимуществени вреди на 3500лв., до който размер исковата
претенция се явява основателна и доказана, а за разликата над сумата 3500лв. до
пълния претендиран размер от 5500лв., искът за обезщетение за неимуществени
вреди следва да се отхвърли като неоснователен
и недоказан в тази част.
С оглед основателност на исковата
претенция, следва върху главниците да бъде присъдена и законната лихва, която
съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, доколкото лихвата е компенсаторна, а не мораторна,
се дължи от датата на увреждането-05.05.2019г.
до окончателното изплащане.
По разноските:
От пълномощника на
ищеца своевременно е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, за оказана безплатна правна помощ
на ищеца. Съгласно чл.38 от ЗА адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на: 1.
лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. В случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение. Видно от
представения по
делото договор за правна
защита и съдействие, сключен между ищцата и адвокат Х.К.-ВТАК е договорено
оказване на адвокатска помощ и съдействие безплатно, при условията на
чл.38 от Закона за адвокатурата. Законът дава възможност на
адвоката да поеме защита на лице, което по негова преценка е материално
затруднено и няма финансова възможност да му плати адвокатско възнаграждение,
като адвоката в хода на производството може да претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение, което да бъде заплатено от другата страна по делото
при наличие на предпоставките за това, с оглед изхода на спора по делото. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, в посочената хипотеза адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, което се определя от съда, в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В случая
и при съобразяване на материалния интерес по
делото и размера на
присъдените обезщетения,
възнаграждението следва да бъде определено по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, като изчислено съобразно посочената разпоредба
възлиза на сумата 395,30
лв., съразмерно на уважената част на
исковата претенция. С оглед
изхода на делото и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът следва
да бъде осъден да заплати посочената сума на адв.Х.К.-ВТАК, пълномощник на ищеца Д.С..
Ищцата е освободена
от заплащане на разноски по реда на чл.83 ал.2 от ГПК и с оглед изхода на спора и съгласно чл. 78, ал.6 от ГПК ответника
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС
сумата 190 лв. за държавна
такса по двата иска за
обезщетение за имуществени и за
неимуществени вреди, както и сумата
116,22 лв. за
направени от бюджета на съда разноски за възнаграждение за вещо лице, съразмерно
на уважената част на исковата претенция, както и сумата 5лв. за държавна такса,
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски за
възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение. В настоящото
производство ответникът е представляван от юрисконсулт и съгласно чл.78 ал.8 от ГПК вр чл.37 от ЗПП съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на
150лв. Ответникът е направил и разноски за възнаграждение за вещо лице в размер
на 200лв. Общият размер на разноските възлиза на 350лв., от които с оглед разпоредбата
на на чл.78 ал.3 от ГПК следва в полза на ответника да бъдат присъдени разноски за възнаграждение за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 124,03лв.,
изчислени съразмерно с отхвърлената част
на иска за обезщетение за неимуществени вреди.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ******, ЕИК *****, със седалище
гр.*******, представлявана от председателя на УС Г
Т да заплати на Д.И.С. с
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 144,60 лв. /сто четиридесет и четири
лева и шестдесет стотинки/, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, представляваща стойност на медикаменти, такси за
медицински прегледи и съдебно-медицинско удостоверение, сумата 3500лв./три хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
в резултат от ПТП, възникнало на 05.05.2019г., на републикански път ***, в близост до гр.*****, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 05.05.2019г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди в частта за
разликата над 3500лв. до пълния претендиран размер от 5500лв., като неоснователен и недоказан в тази част.
Банковата сметка за плащане на
парично вземане по осъдителен иск, посочена от ищеца по реда на чл.127 ал.4 от ГПК е: IBAN: ***, „*****, с титуляр Д.И.С..
ОСЪЖДА*****, ЕИК*****,
със седалище гр.*****, представлявана от председателя на УС Г Т ДА ЗАПЛАТИ на Х.Р.К. с ЕГН **********-
адвокат от ВТАК, с адрес гр.******, пълномощник на Д.И.С. с ЕГН **********-ищец по гр.дело №1177/2020г. по
описа на ВТРС сумата от 395,30 лв.
/триста деветдесет и пет лева и тридесет стотинки/, представляваща
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, съразмерно на
уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА **********, ЕИК ********, със седалище ************,
представлявана от председателя на УС Г Т ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78 ал.6 от ГПК в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съда
сумата 190
лв./сто и деветдесет лева/ за държавна
такса по предявените искове и 116,22лв./сто и шестнадесет лева и
двадесет и две стотинки/ за направени разноски за възнаграждение за вещо лице,съразмерно
на уважената част на исковите претенции, както и сумата 5лв. за държавна такса,
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Д.И.С. с ЕГН
**********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на*********, ЕИК *******
със седалище гр.*******, представлявана от председателя на УС Г Т сумата 124,03лв./сто
двадесет и четири лева и три стотинки/, представляваща направени по делото
разноски за възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част на исковата претенция.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: