Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-78 01.06.2020
година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На деветнадесети
май две хиляди и двадесета година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2.
ЙОРДАНСКА МАЙСКА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 268 по описа за 2020
година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна
инстанция е образувано по въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир
Вазов“ № 3, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Десислава Златев против Решение № 2953 от 11.11.2019 г.,
постановено по гр. дело № 271/2019 г. по описа на районен съд - Бургас, с което
съдът е осъдил въззивника да заплати на А.Г.М., с ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. „Жени Патева“ № 2, чрез адвокат Жени Събчева, сумата от
1034,73 лв., получена без основание по изпълнително дело № 258/2015 г. на ЧСИ
Илко Бакалов, с район на действие Окръжен съд - Бургас, образувано по
изпълнителен лист за сумата от 2438,38 лв., издаден по заповед № 491/
18.02.2015 г. за изпълнение на парична задължение по чл. 410 от ГПК по частно
гражданско дело № 887/2015 г. по описа на БРС, като е осъдил въззивника да
заплати на въззваемия на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените разноски от
870 лв.
Недоволство от така постановеното съдебно решение
изразява „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД, което счита за неправилно, а
изложените от съда изводи за напълно погрешни. Моли съда за отмяна на решението
и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени. Излага подробни съображения. Претендира
разноски.
В срока предвиден в ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от А.Г.М., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Бургас,
ул. „Жени Патева“ № 2, чрез адвокат Жени Събчева, с който моли съда да потвърди обжалваното
решение. Излага подробни мотиви. Претендира присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 и
следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Предявените пред Районния съд – Бургас искове са с
правно основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Няма спор по делото, че
въззиваемият М. е сключил с „Монако 2009“ ЕООД, представлявано от Стоян
Стаматов, договори за наем, съответно на 22.01.2009г. и 22.01.2011г., с които е
отдал под наем кафене с площ от 48,29 кв.м., находящо се в гр. Бургас, ж.к.
Изгрев бл.148. По договорите между страните е уговорено, че наемателят следва
да заплаща всички режийни разноски, включително ел.енергия, вода, топлоенергия,
такса смет и текущи разходи. Собственикът на имота А.М. е сменил партидата и тя
се е водела на името на дружеството –
наемател. Безспорно е установено по делото, че спрямо наемателя са издадени две
заповеди за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК,
съответно от 17.04.2013 г. - за сумата от 993,57 лева, представляваща неизплатена
цена за доставена, отведена и пречистена вода за периода от 26.11.2011г. до
31.01.2013г. и заповед от 24.01.2014г. - за сумата от 608,70 лева за периода от
21.03.2013г. до 17.12.2013г., като и двете заповеди са издадени по подадени
заявления на „В и К – Бургас“ ЕАД. По отношение на въззиваемия М. - собственик
на помещението, по искане на „В и К – Бургас“ ЕАД, на 18.02.2015 г. е издадена
заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 2438,38 лева за
периода от 20.01.2012г. до 19.02.2014г., както и за сумата от 363,77 лева –
разноски по делото.
С оглед на така издадените
заповеди за изпълнение, въззивникът е образувал срещу наемателя и наемодателя
изпълнителни дела. Срещу С. С. са образувани съответно изп.дело №915/2013 г. и
изп.дело №919/2014 г. на ЧСИ Делян Николов, а срещу наемодателя М. е образувано
изп.дело №258/2015г. на ЧСИ Илко Бакалов. По отношение на изпълнителните дела
пред ЧСИ Делян Николов, в заключението си вещото лице Генко Генов е посочил, че
дължимите суми по двете изпълнителни дела са платени изцяло в брой от длъжника
от С. С. в полза на „В и К Бургас“, а в протокола на проведеното съдебно
заседание от 08.07.2019 г. е уточнил, че пред ЧСИ Делян Николов по изп.дело №
915/2013 г. са останали 8 броя неплатени фактури, от които 7 са изцяло
неплатени, а една е частично платена.
По образуваното срещу наемодателя
изпълнително дело №258/2015 г. на ЧСИ Илко Бакалов за сумата от 2438,38 лева
ищецът – въззиваем е направил плащане общо в размер на 1100,84 лева, от които
сумата от 967,14 лева – неолихваема сума по изпълнителното дело /разноски/,
изплатено на взискателя „В и К“ ЕАД и сумата от 133,70 лева – такси към ЧСИ,
като последното плащане е извършено на 01.08.2017 г., видно от представеното
удостоверение на ЧСИ.
При така изяснената по делото
фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция намира претенцията за неоснователна,
което налага отмяна на постановеното първоинстанционно решение. Съгласно
разпоредбата на чл.55 ал.1 от ЗЗД „Който е получил нещо без основание или с
оглед неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.“ За да е
налице неоснователно обогатяване, ответникът по делото следва да се е обогатил
за сметка на ищеца, като това да е станало без основание, респективно на
неосъществено или отпаднало такова. От събрания доказателствен материал се
установява действително, че за периода от 20.01.2012 г. до 17.12.2013 г. „В и
К“ ЕАД се е снабдило със заповеди за изпълнение както срещу наемателя, така и
срещу наемодателя. Образувало е изпълнителни дела. От заключението на вещото
лице, както и от представеното удостоверение на ЧСИ Илко Бакалов, се установява
обаче, че по отношение на дължимите суми към „В и К“ ЕАД по представените
фактури суми не са заплащани от ищеца. Платената сума е за дължими такси към
ЧСИ, както и неолихвяема сума, включваща разноски, която е изплатена на „В и К“
ЕАД. Макар и срещу двамата длъжници да са издадени заповеди за изпълнение,
голяма част от периодите по които да съвпадат, спрямо ищеца не са събирани суми,
които да са били предмет на изпълнение и спрямо наемателя Стоян Стаматов. В
този смисъл не е налице неоснователно обогатяване. Получените от дружеството
суми представляват такси и разноски, но не и плащания по фактури и в този
смисъл няма дублиране на вноските на двамата длъжници.
Това е така и поради
обстоятелството, че съобразно разпоредбата на §1, ал.1, т.2 от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните потребители на такива услуги
са юридически или физически лица, собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставя В и К – услуги, юридически или физически лица –
собственици или ползватели на имоти в ЕС, предприятия, ползващи вода от
водоснабдителни мрежи на населени места за технологични нужди или подаващия на
други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, не предназначена за питейни нужди. Съгласно чл.3 ал.1 от Наредба №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи, потребители на услугите
на В и К са: 1. Собствениците и лицата на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване, включително чрез концесия на водоснабдяваните
имоти и/или имоти, от които се отвежда отпадъчни или дъждовни води; 2.
Собствениците и лицата на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилищни и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост; 3.
Собствениците и лицата на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Съгласно чл.8
ал.9 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи,
възможността за прехвърляне партидата на наемателя на имота не освобождава
наемодателя от задължение към „В и К“, т.е. това обстоятелство е свързано с
улеснен режим за отчитане на дължимите суми без да се ангажира отговорността на
наемодателя, но това обстоятелство не го освобождава от задължение към В и К,
ако наемателят не изпълни.
В този смисъл настоящата съдебна
инстанция намира, че в случая не е налице неоснователно обогатяване по смисъла
на закона, тъй като „В и К“ ЕАД не е получило плащане по фактури от наемодателя
обхващащо процесния период, за които сумите са вече събрани от наемателя. Това
налага отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на предявения иск и присъждане
на направените по делото разноски.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Решение № 2953 от 11.11.2019 г.,
постановено по гр. дело № 271/2019 г. по описа на районен съд – Бургас, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Г.М., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Жени Патева“ № 2, чрез адвокат Жени Събчева,
против „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, ЕИК *********, иск за
сумата от 1034,73 лева, получена без основание по изпълнително дело №258/2015
г. на ЧСИ Илко Бакалов, с район на действие – Окръжен съд – Бургас, образувано
по изпълнителен лист, за сумата от 2438,38 лева, издаден по заповед
№491/18.02.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №887/2015 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА
А.Г.М., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Жени Патева“ № 2,
чрез адвокат Жени Събчева, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир
Вазов“ № 3, ЕИК *********, сумата от 600
лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.