ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 716
гр. София, 14.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:С. П. Г.А
като разгледа докладваното от С. П. Г.А Административно наказателно дело
№ 20241110213391 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, във
вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН като с жалба процесуален представител на
наказващия орган възразява срещу присъдените със съдебния акт разноски за
адвокатско възнаграждение.
Постъпило е становище от жалбоподателя, чрез процесуалния му
представител, с което се излага, че жалбата е абсолютно неоснователна.
Съдебното производство е образувано по жалба, подадена от Ж. Х. П.
срещу наказателно постановление №24-4332-018299/12.08.2024 г. на
началник сектор към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР),
Отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с което му е наложено
административно наказание на основание чл.183, ал.2, т.11 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 20 (двадесет лева) лв. за
извършено нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП глоба в размер на 100 (сто лева) лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от един месец за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП.
В хода на административнонаказателното производство пред СРС
жалбоподателя е бил представляван от процесуален представител, който е
направил искане за присъждане на разноски в хода на делото по същество.
С решение №5294/05.12.2024 г. по делото е отменено атакуваното
наказателно постановление и са присъдени на жалбоподателя претендираните
1
разноски, съгласно договора за правна защита и съдействие в размер на 400 лв.
По делото не се е явил процесуален представител за наказващия орган. Не е
изразено становище по същество, както и възражение срещу претендираното
от жалбоподателя възнаграждение.
Не на последно място молбата срещу съдебния акт в частта за разноските е
след срока по чл.248, ал.1 от ГПК, а именно след срока за обжалване на
съдебното решение, което към момента на подаване на жалбата е влязло в
законна сила, като това е станало на 02.01.2025 г. Същото не е от категорията
необжалваеми актове по смисъла на чл.248, ал.1, пр.II от ГПК. Видно е, че
съобщението за излязлото решение е постъпило при наказващия орган
09.12.2024 г., жалбоподателят е получил съобщение на 17.12.2024 г., а жалбата
е подадена на 08.01.2025 г.
С постановеното по делото съдебно решение от 05.12.2024 г. съдът е
отменил атакуваното наказателно постановление, както и се е произнесъл
относно поисканите от жалбоподателя разноски. Като в случая не е налице
пропуск за произнасяне относно същите със съдебния акт по делото, което да
води до извод, че поради този пропуск следва да се допълни съдебното
решение. Не е направено и възражение срещу техния размер своевременно от
процесуален представител на жалбоподателя, а жалбата е след срока за
обжалване на съдебното решение
Поради което съдът установи следното:
Молбата не е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, тъй като това е
сторено след влизане на решението в сила, поради което намира, че се явява
недопустима.
Разгледана и по същество е неоснователна, поради следното:
Съгласно посоченото в нормата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК.
Съгласно разпоредбата на чл.144 от АПК за неуредените в АПК случаи
субсидиарно се прилагат нормите на ГПК. Уреждането на този въпрос е
залегнал в чл.81 от ГПК, съгласно, който във всеки акт, с който се приключва
делото от съответната инстанция съдът се произнася по искането за разноски.
В процесния случай съдът със съдебното решение по делото се е произнесъл
2
по направеното искане за възлагане на разноските на жалбоподателя. Липсва
сторено в срок възражение от другата страна. Не са налице основания за
пререшаване на казуса в тази му част, респективно допълване или изменение
на решението в частта относно разноските.
Ето защо молбата като недопустима следва да се остави без разглеждане, а
на отделно правно основание същата се явява и неоснователна.
Поради горното и на основание чл.248 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, във
вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане като недопустима молбата, подадена от юрк. С. М.
– процесуален представител на наказващия орган срещу решение
№5294/05.12.2024 г. в частта на разноските по АНД №13391/2024 г. по описа
на СРС, НО, 19 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд-
София град в 7-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3