О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер ………………... /……..11. 2009г,
Година 2009, град Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На шести ноември Година 2009
в закрито заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
разгледа докладваното от съдията
Томова
търговско дело номер 512 по описа за 2009 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
І. По редовността на разменените
книжа
С
искова молба, заведена с вх. №15330/08.05.2009г. по описа на Варненски окръжен
съд, ГТО, от С.Д.Г. ***, съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Баба Тонка” 14Б, чрез адвокат Г.М., срещу „БАРЕТ” ООД, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, „Радко
Димитриев” №7, ет.2, рег. по ф.д. №2126/1997г. по описа на Варненски
окръжен съд, ф.о., представлявано от управителите
Иван Стоянов Славков и Живко Петров Великов, са предявени искове за заплащане на сумата 67 000
щатски долара, представляваща дължим,
но незаплатен остатък от продажната цена на недвижим имот - Хотел „Хоризонт”, находящ се в североизточната част на
к.к. „Златни пясъци”, гр. Варна, на около 500 метра от морския бряг,
представляващ монолитна двукорпусна сграда на два етажа, построена през 1965г.,
състоящ се от 68 стаи, два апартамента, хотелски ресторант с разгъната
застроена площ 2 645 кв. метра, ведно с правото на строеж върху дворното място,
съставляващо УПИ I, в кв. 14 по плана на к.к. „Зл. Пясъци” с площ на дворното място
5 300 кв.м., при граници на мястото: улица, алея, УПИ II, по договор за покупко-продажба от 08.12.2003г., обективиран в нотариален акт №5, том VIII,
дело №1188/2003г., на нотариус Ал. Ганчев, с район на действие РС- Варна,
вписан в Службата по вписвания под №169, том LXVIII, дело №15507/2003г., и
споразумение от 19.05.2004г., което вземане е прехвърлено от продавача „СИЛВИЯ
ТУР” ЕООД гр. Сливен на ищеца с договор
за цесия от 19.05.2004г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 08.05.2009г., до окончателното й плащане. Ищецът претендира и осъждане на ответника да му
заплати направените разноски за производството.
С
разпореждане №2067/18.05.2009г. съдът е разпоредил препис от исковата молба,
ведно с приложените към нея доказателства, да се изпрати на ответника „БАРЕТ” ООД, гр.
Варна. Видно от върнатия по делото отрязък от съобщение книжата, ведно с
указанията до ответника по чл.367, ал.1 ГПК, са надлежно връчени на ответното
дружество по реда на чл.50, ал.3 от ГПК на 27.05.2009г.
В
двуседмичния срок по чл.367, ал.1 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който
излага становище по наведените от ищеца твърдения, обосновава възражения и
навежда собствени твърдения по същество на повдигнатия правен спор.
Не
е направено възражение относно реда за разглеждане на делото (чл.369, ал.1 ГПК). Същото следва да бъде разгледано по реда на гл.32 ГПК.
Видно
от върнатия по делото отрязък от съобщение ищецът, чрез посочения по делото
негов пълномощник адвокат Г.М.,***, е получил
препис от отговора и приложените към него доказателства на 03.08.2009г. В срока
по чл.372, ал.1 ГПК е депозирал допълнителна
искова молба, в която са уточнени първоначалните твърдения, изразено е и
становище по наведените от ответното дружество възражения и твърдения по
фактите.
Препис
от тази допълнителна искова молба е надлежно връчен на ответното дружество чрез
неговия пълномощник по делото адвокат Б.Б.,***009г. В двуседмичния срок по
чл.373, ал.1 ГПК ответникът е подал допълнителен отговор.
ІІ. По допустимостта на
претенциите
С отговора си на исковата молба ответникът е направил
възражение за недопустимост на предявения главен иск, като сочи, че с решение
по т.д. №855/2007г. на Варненски окръжен съд, т.о., в полза на ищеца е била
присъдена уговорената със споразумение от 19.05.2004г.
неустойка, представляваща обезщетение за неизпълнение, поради което не може
впоследствие ищецът да търси реално изпълнение, какъвто по същността си представлява
настоящия иск.
Съдът
намира това възражение за неоснователно. Както от диспозитива на решение №202/23.4.2008г., постановено по т.д. №855/2007г.
на Варненски окръжен съд, т.о., така и от клаузите на самото споразумение от 19.05.2004г. се установява, че неустойката е договорена и
присъдена като обезщетение за допусната забава
в плащането на продажната цена за период, предхождащ завеждането на иска.
Съгласно разпоредбите на чл.79, ал.1 от ЗЗД при неточно изпълнение от страна на
длъжника кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата,
като няма пречка тези две претенции да се предявят в отделни искови
производства.
С
оглед горното съдът приема, че предявените от
ищеца искове са допустими.
Същите
намират своето правно основание в чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С
оглед цената на главния иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ, определена в
съответствие с разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 ГПК в размер на 67 000
щатски долара с левова равностойност в
размер на 98 062,54 лева
(при курс на БНБ 1,46362 лв. за 1 $), е
видно, че следващата се за производството държавна такса е в размер на 3 922,50 лв. (чл.1 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК).
Ищецът
е представил доказателство за предварителното внасяне на така определената държавна
такса в размер на 3 922,50 лева.
ІІІ. По доказателствените искания
на страните
Представените
от страните писмени доказателства съдът намира за допустими и относими към
повдигнатия за съдебно разрешаване спор между страните, с оглед на което същите
следва да бъдат допуснати, като събирането им следва да се извърши в първото по
делото открито съдебно заседание - чл.375, ал.1 ГПК.
Исканията
на страните за издаване на съдебни удостоверения, по силата на които да се
снабдят с други писмени документи са били своевременно уважени от съда с
разпорежданията по размяната на книжата.
Наред с това, с оглед изложеното в проекта за доклад по делото
досежно приложимостта в настоящия случай на чл.297 и чл.298 ГПК и зачитане на силата на пресъдено
нещо на влязлото в сила решение №202/23.4.2008г., постановено по т.д. №855/2007г.
на Варненски окръжен съд, т.о., както по отношение на основанието на иска (правопораждащите факти), така и по отношение
на преклудираните възражения на ответника (перемпторни и дилаторни) по всички
релевантни факти, осъществени до постановяването на предходното решение (независимо
дали са били наведени или не в процеса), съдът приема, че тези писмени
доказателства не са необходими за настоящия процес.
В
тази връзка ирелевантно за настоящия процес е и направеното от ищеца оспорване
на представеното от ответника удостоверение изх. №255/13.10.2008г., изд. от
„ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК” АД, Клон Варна като документ с невярно съдържание,
доколкото с посочения писмен документ се цели установяване на правоотлагащото
възражение на ответника за липсата на изискуемост на задължението му за плащане
на остатъка от продажната цена поради неизпълнение от страна на продавача на
задълженията му по § 6 от обратно писмо от 08.12.2003г., рег. №13872 на
нотариус Ал. Ганчев, и § 4 от споразумението от 19.05.2004г., което възражение
е преклудирано от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по т.д.
№855/2007г. на Варненски окръжен съд, т.о.
И двете страни са направили искане
да им бъдат присъдени сторените за производството разноски. Следва в тази
връзка да им бъде указана необходимостта от представянето на списък на
разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл.80 ГПК).
Настоящото
определение следва да се съобщи на страните, ведно с изготвения от съда проект
за доклад по делото, като им се укаже, че в съдебното заседание следва да
изложат становища във връзка с доклада по делото.
Страните могат да изложат
становища по настоящото определение във връзка с произнесените доказателствени
искания и дадени указания, както и по изготвения проект за доклад по делото,
като обосноват и съответни искания, и преди датата на насроченото по делото
открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.
На
страните следва да се укаже и възможността да уредят доброволно възникналия
помежду им спор, например чрез медиация или сключване на спогодба, в който
случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца (чл.78,
ал.9 ГПК).
По
изложените съображения и на основание чл.374 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ допустими
искове на С.Д.Г. ***, съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Баба
Тонка” 14Б, чрез адвокат Г.М., срещу „БАРЕТ” ООД, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, „Радко
Димитриев” №7, ет.2, рег. по ф.д. №2126/1997г. по описа на Варненски
окръжен съд, ф.о., представлявано от управителите
Иван Стоянов Славков и Живко Петров Великов,
1.
с правно основание чл.327, ал.1от ТЗ, за заплащане на
сумата 67 000 щатски долара,
представляваща дължим, но незаплатен остатък от продажната цена на недвижим
имот - Хотел „Хоризонт”, находящ се в североизточната
част на к.к. „Златни пясъци”, гр. Варна, на около 500 метра от морския бряг,
представляващ монолитна двукорпусна сграда на два етажа, построена през 1965г.,
състоящ се от 68 стаи, два апартамента, хотелски ресторант с разгъната
застроена площ 2 645 кв. метра, ведно с правото на строеж върху дворното място,
съставляващо УПИ I, в кв. 14 по плана на к.к. „Зл. Пясъци” с площ на дворното място
5 300 кв.м., при граници на мястото: улица, алея, УПИ II, по договор за покупко-продажба от 08.12.2003г., обективиран в нотариален акт №5, том VIII,
дело №1188/2003г., на нотариус Ал. Ганчев, с район на действие РС- Варна,
вписан в Службата по вписвания под №169, том LXVIII, дело №15507/2003г., и
споразумение от 19.05.2004г., което вземане е прехвърлено от продавача „СИЛВИЯ
ТУР” ЕООД гр. Сливен на ищеца с договор
за цесия от 19.05.2004г.,
2.
с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 67 000 щатски долара, за периода от датата на
подаване на исковата молба в съда – 08.05.2009г., до окончателното й плащане;
Ищецът претендира и осъждане на
ответника да му заплати направените разноски за производството, основаващо се
на чл.78, ал.1 ГПК.
Цената
на главния иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ, определена съобразно
разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 ГПК, е в размер на 67 000 щатски долара с левова равностойност в размер на 98 062,54 лева (при курс на БНБ 1,46362 лв. за 1 $).
Дължимата
държавна такса, определена в съответствие с разпоредбата на чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, въз основа на цената
на исковете, в общ размер на 3 922,50 лева е внесена.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на
част ІІІ, гл.32 ГПК „Производство по търговски спорове”.
ДОПУСКА като писмени доказателства писмените документи, представени от ищеца с исковата молба и
допълнителната искова молба, както и писмените
документи, представени от ответника с
отговора на исковата молба и допълнителния отговор.
УКАЗВА на
страните, че без нужда за настоящия процес е посочването и представянето на
доказателства както досежно факти, установени с влязлото в сила решение №202/23.4.2008г., постановено по т.д. №855/2007г.
на Варненски окръжен съд, т.о., така и досежно преклудираните с това решение
възражения по всички релевантни факти, осъществени до постановяването му (независимо
дали са били наведени или не в предходния процес).
УКАЗВА на
страните, че следва най-късно
до приключване на последното заседание по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК).
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по
настоящото търговско дело №512 по описа за 2009г. за 10.12.2009г. от 11,30
часа, за която дата да се призоват страните, като с призовките СЕ ИЗПРАТЯТ и преписи от настоящото
определение.
Ведно
с призовките на страните по делото ДА СЕ
ИЗПРАТИ и изготвения проект за доклад по делото, като им се укаже
възможността в съдебното заседание да изложат становища във връзка с него,
както и да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез
медиация или чрез сключване на спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса ще бъде върната на ищеца (чл.78, ал.9 ГПК).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател:
ПРОЕКТ
ЗА ДОКЛАД
по
търговско дело №512 по описа за 2009г.
на
Варненски окръжен съд,
търговско
отделение
Производството по делото е
образувано по искова молба, заведена с вх. №15330/08.05.2009г. по описа на
Варненски окръжен съд, ГТО, подадена от С.Д.Г. ***, съдебен адрес:
гр. Варна, ул. „Баба Тонка” 14Б, чрез адвокат Г.М..
С разпореждане №2067/18.05.2009г., съдът е приел
исковата молба за редовна по смисъла на чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК, с оглед на
което е разпоредил препис от същата и приложените към нея доказателства да бъде
връчен на ответника „БАРЕТ” ООД, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, „Радко
Димитриев” №7, ет.2, рег. по ф.д. №2126/1997г. по описа на Варненски
окръжен съд, ф.о., представлявано от управителите
Иван Стоянов Славков и Живко Петров Великов.
В хода на осъществената между страните
размяна на книжата по реда на гл.32, чл.367 и сл. ГПК, са депозирани отговор на
исковата молба, допълнителна искова молба и допълнителен отговор, обосноваващи
претендираните от страните права и възражения, обстоятелствата, от които същите
произтичат, техните процесуални и доказателствени искания.
І.
Твърдения и възражения на страните.
1.
Твърдения и възражения на ищеца
1.1. Ищецът С.Д.Г. ***,
твърди в исковата си молба, че с нотариален акт №5 от
08.12.2003г., том VIII, дело №1188/2003г., на нотариус Ал. Ганчев, с район на действие
РС- Варна, вписан в Службата по вписвания под №169, том LXVIII, дело №15507/2003г., търговско дружество „СИЛВИЯ ТУР” ЕООД гр. Сливен е продало на ответното дружество „БАРЕТ” ООД, гр.
Варна (към момента на продажбата ЕООД) собствения си недвижим имот - Хотел „Хоризонт”, находящ
се в североизточната част на к.к. „Златни пясъци”, гр. Варна, на около 500
метра от морския бряг, представляващ монолитна двукорпусна сграда на два етажа,
построена през 1965г., състоящ се от 68 стаи, два апартамента, хотелски
ресторант с разгъната застроена площ 2 645 кв. метра, ведно с правото на строеж
върху дворното място, съставляващо УПИ I, в кв. 14 по плана на
к.к. „Зл. Пясъци” с площ на дворното място 5 300 кв.м., при граници на мястото:
улица, алея, УПИ II, за сумата 650 000 лева,
платима от купувача в срок до
25.01.2004г.
1.2. С обратно
писмо от 08.12.2003г., рег. №13872 на нотариус Ал. Ганчев, страните се
договорили, че действителната продажна цена на имота е в размер на 380 000 щатски
долара, която следва да се заплати в срок до 25.01.2004г.
1.3. Поради неизпълнение в
срок на задължението за заплащане на цената от страна на купувача, със
споразумение от 19.05.2004г. страните се договорили остатъкът от продажна цена
в размер на 363 000 щатски долара да
бъде изплатен на вноски по уговорен в споразумението план.
1.4. Със същото споразумение купувачът
– ответник в настоящото производство поел задължение да заплати неустойка в
размер на 100 000 щ.д. за допуснатата до момента
на подписване на споразумението забава, като страните постигнали
договореност тази неустойка да бъде опростена на купувача и да не се дължи в
случай, че същият изпълни задължението си за заплащане на продажната цена в
договорените със споразумението срокове.
1.5. Наред с това било постигнато съгласие между
страните (§ 3 от споразумението), че ако купувачът „БАРЕТ”
ООД, не заплати дължимата продажна цена съгласно уговорените начин и
срокове, същият дължи заплащане на продавача „СИЛВИЯ
ТУР” ЕООД на цялата сума (главница и неустойка) в срок до 31.10.2004г.
1.6. Ищецът твърди, че с договор за цесия от 19.05.2004г. „СИЛВИЯ ТУР” ЕООД гр. Сливен му е
прехвърлило вземането си срещу ответника „БАРЕТ” ООД гр. Варна за остатъка от
продажната цена в размер на 365 000 щатски долара, ведно с правата,
обективирани в споразумението от 19.05.2004г. и обратно писмо от 08.12.2003г.
1.7. За извършеното прехвърляне на вземането
длъжникът „БАРЕТ” ООД гр. Варна бил уведомен още същия ден - 19.05.2004г.
1.8. Твърди се, че длъжникът „БАРЕТ” ООД гр. Варна не изпълнил изцяло
задължението си в посочените в споразумението от 19.05.2004г. срокове, въпреки настъпването на падежа за всяка от
вноските, като към момента дължи главница в размер на 67 000 щатски долара.
1.9. Поради допуснатото неизпълнение на
задължението за заплащане на продажната цена в договорените със споразумението
срокове, спрямо купувача бил предявен иск за заплащане на договорената
неустойка в размер на 100 000 щатски долара, който иск бил уважен с решение от
23.04.2008г., постановено по т.д. №855/2007г. на Варненски окръжен съд, т.о.,
потвърдено с решение №182 от 24.11.2008г. по в.гр.д. №369/2008г. на Варненски
апелативен съд.
1.10.
И
тъй като дължимият остатък от продажната цена в
размер на 67 000 щатски долара не била платена и понастоящем, ищецът отправя
искане до съда за осъждане на ответното дружество да му заплати същата, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 08.05.2009г., до окончателното й
плащане.
1.11.
Ищецът
е формулирал и претенция да му бъдат репарирани от ответника всички разноски, сторени за производството по
делото.
1.12.
Ищецът
възразява срещу насрещното твърдение на ответника, че липсва пасивноправна
легитимация на ответника, тъй като приложените по делото документи били
подписани от друго юридическо лице и нямало доказателства за правоприемство,
като сочи в тази връзка, че юридическото лице – съконтрахент е едно - „БАРЕТ”
ООД гр. Варна, а обстоятелството, че първоначално капитала на дружеството е бил
собственост на едно лице, а впоследствие е приет нов
съдружник, не се отразява на персонализацията на дружеството.
1.13.
Оспорва
и възражението за нищожност на договора за цесия от 19.05.2004г. като твърди, на първо място, че
ответникът няма правен интерес да прави това възражение, тъй като същият е
трето за този договор лице и дължи сумата по него, дори и договорът да е
нищожен, а на второ място, че договорът не е сключен в нарушение на добрите
нрави, поради нееквивалентност на престациите, тъй договорената цена за
прехвърленото вземане касае отношенията между новия и стария кредитор и няма
отношение към валидността на договора.
1.14.
Ищецът
възразява срещу насрещното твърдение на ответника, че е неизправна страна по
споразумението от 19.05.2004г., като твърди, че ищецът
няма поети задължения с това споразумение, тъй като
не е страна по него.
1.15.
Наред
с това противопоставя твърдение, че цедентът „СИЛВИЯ ТУР” ЕООД също не е неизправна
страна по споразумението от 19.05.2004г.,
нито е изпаднал в забава, тъй като по споразумението няма поето негово
задължение, което да е обвързано със срок.
1.16.
Оспорва твърдението, че длъжникът не е изпълнил задължението си за
плащане на продажната цена в договорените със споразумението от 19.05.2004г. размери и срокове, тъй като изпълнението му е било обвързано с изпълнението на
насрещното задължение на кредитора, визирано в § 4 от споразумението, като
твърди, на първо място, че по ф.д. №5087/2002г. на СГС няма наложена възбрана
на хотела или, ако има наложена такава, то същата е вдигната или е с отпаднало
действие, а на второ място, че дори това задължение за вдигане на възбраната да
не е изпълнено, то това води до удължаване на срока за погасяване на
задължението по съвсем други правоотношения между страните, а именно договор за
заем, който не е предмет на настоящото производство.
1.17.
На
трето място, противопоставя твърдение, че дори да се
приеме, че уговорката по § 4 е относима към плащането на главницата по
споразумението, то неизпълнението води единствено до удължаване на срока за
изпълнение, но не и до освобождаване от отговорност за заплащането му, и то при
наличието на още едно кумулативно условие - неизпълнението да е довело до
забава при подписване на договор за банков кредит с търговска банка.
1.18.
В
тази връзка възразява, че ответното дружество въобще
е предприело действия за отпускане на кредит или ако е предприело, то причина
за отказа не е наложената възбрана.
1.19.
Ищецът
противопоставя и доводи по възраженията на ответника за недопустимост на
предявения иск за реално изпълнение, евентуално за погасяването му по давност,
като твърди, че неизпълнението на парично задължение е винаги забавено
изпълнение, поради което няма пречка да се търси
реално изпълнение ведно с обезщетение за забавата, а искът е предявен преди
изтичане на погасителния давностен срок.
2.
Твърдения и възражения на
ответника.
2.1. Ответникът „БАРЕТ” ООД гр. Варна, оспорва предявената спрямо него претенция, като твърди, от една страна, че ищецът се явява
ненадлежна страна, а от друга, че в представените към исковата молба писмени
доказателства са обективирани недействителни правоотношения.
2.2. На първо място, ответникът противопоставя
твърдение, че ищецът не притежава
активно материалноправна легитимация за водене на иска, тъй като не е налице
валидно договорно задължение, от което да черпи права.
2.3. Възразява в тази връзка, че договорът за цесия
от 19.05.2004г. е нищожен поради противоречие на
същия с добрите нрави – чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като е налице пълна липса на
еквивалентност на насрещните престации по него.
2.4. На второ място, ответникът възразява, че дори да се приеме, че е налице валидно
договорно задължение, то ищецът е в забава и се явява неизправна страна по
договора, поради неизпълнение на свои задължения, поради което не може да
претендира насрещно изпълнение от страна на купувача.
2.5. Сочи в тази връзка, че съгласно
разпоредбите на § 6 от обратно писмо от 08.12.2003г.,
рег. №13872 на нотариус Ал. Ганчев, и § 4 от споразумението от 19.05.2004г. в
тежест на ищеца е било да предприеме действия по отмяната на определение на СГС
по ф.д. №5087/2002г., с което е наложена обезпечителна мярка - възбрана върху
имота, предмет на разпоредителната сделка.
2.6. Твърди, че и към настоящия момент ищецът не е
изпълнил това свое задължение, поради което е налице неизправност, която от
своя страна удължава срока за погасяване на всички задължения по договора със
срока, необходим за заличаване на възбраната.
2.7. От друга страна, посоченото неизпълнение на задължението за отмяна на допуснатото
обезпечение и вдигане на възбраната, е станало причина ответното дружество да
не получи банков кредит, поради което задължението за плащане на главницата и
неустойката автоматично се е отсрочило.
2.8. Наред с това ответникът твърди, че
всички посочени в исковата молба правоотношения, са
сключвани от името на друго юридическо лице, чрез представителя му Иван Стоянов
Славков, с когото към настоящия момент не може да осъществи контакт поради
обективни пречки, поради което не може да заяви дали наистина договорите,
писмата и споразуменията са подписвани от него и дали са действителни.
2.9. В тази връзка възразява, че ответното
дружество „БАРЕТ” ООД не е надлежно
легитимирано да отговаря по предявения спрямо него иск, тъй като ищецът не е
доказал наличието на правоприемство между него и юридическото лице, страна по
договора за покупко-продажба и останалите представени споразумения.
2.10.
В условията на евентуалност ответникът прави възражение и за
изтекла погасителна давност за предявяване на иска.
2.11.
Наред с това, като сочи, че предмет
на т.д. №855/2007г. на Варненски окръжен съд, т.о., е била уговорената със
споразумението от 19.05.2004г. неустойка, ответникът
възразява за недопустимост на настоящия иск, тъй като счита, че не може
едновременно да се търси реално изпълнение и обезщетение за неизпълнение,
каквото по същността си представлява уговорената неустойката.
2.12.
Оспорва
твърдението на ищеца, че ответникът - длъжник няма
правен интерес да прави възражение за нищожност на договора за цесия от 19.05.2004г. като твърди, че ответното
дружество е имало задължение към трето лице - „СИЛВИЯ
ТУР” ЕООД, във връзка с договора
за продажба от 08.12.2003г., поради което при
нищожност на договора за цесия, за ищеца липсва валидно правно основание да
претендира плащане на цената по
продажбения договор.
2.13.
Наред
с това противопоставя твърдения, че неизпълнението на договореното в § 4 от споразумението от 19.05.2004г. задължение удължава
срока за погасяване на всички задължения по договора със срока, необходим за
заличаване на възбраната, като нито първоначалният продавач, нито последващите
приобретатели на правата по договора за покупко-продажба могат да претендират
насрещно изпълнение от страна на купувача.
ІІ. Правна квалификация на
претендираните права и възражения.
3. Въз основа на изложените в
исковата молба твърдения, съдът приема, че от
ищеца
С.Д.Г. ***, съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Баба
Тонка” 14Б, чрез адвокат Г.М., срещу ответника „БАРЕТ” ООД, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, „Радко
Димитриев” №7, ет.2, рег. по ф.д. №2126/1997г. по описа на Варненски
окръжен съд, ф.о., представлявано от управителите
Иван Стоянов Славков и Живко Петров Великов, са предявени следните искове:
3.1. за заплащане на сумата 67 000 щатски долара, представляваща дължим, но незаплатен остатък от
продажната цена на недвижим имот - Хотел „Хоризонт”,
находящ се в североизточната част на к.к. „Златни пясъци”, гр. Варна, на около
500 метра от морския бряг, представляващ монолитна двукорпусна сграда на два
етажа, построена през 1965г., състоящ се от 68 стаи, два апартамента, хотелски
ресторант с разгъната застроена площ 2 645 кв. метра, ведно с правото на строеж
върху дворното място, съставляващо УПИ I, в кв. 14 по плана на
к.к. „Зл. Пясъци” с площ на дворното място 5 300 кв.м., при граници на мястото:
улица, алея, УПИ II, по
договор за покупко-продажба от 08.12.2003г.,
обективиран в нотариален акт №5, том VIII, дело №1188/2003г.,
на нотариус Ал. Ганчев, с район на действие РС- Варна, вписан в Службата по
вписвания под №169, том LXVIII, дело №15507/2003г., и споразумение от
19.05.2004г., което вземане е прехвърлено от продавача „СИЛВИЯ ТУР” ЕООД гр.
Сливен на ищеца с договор
за цесия от 19.05.2004г.,
3.2. за
заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата 67 000
щатски долара, за периода от датата на подаване на исковата молба в съда
– 08.05.2009г., до окончателното й плащане.
4. Независимо, че ищецът е физическо
лице, с оглед предмета на сделката, въз основа на която се претендират правата,
фактът, че ответното дружество е търговец и предвид разпоредбите на чл.286 и
чл.287 от ТЗ, съдът намира, че предявените искове следва да се квалифицират
правно по чл.327, ал.1 от ТЗ, съответно чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
5. Наред с това ищецът претендира
осъждане на ответника да му заплати направените разноски за производството, което
искане намира своето правно основание в чл.78, ал.1 ГПК.
6. Така
предявените от ищеца искове съдът приема за допустими за разглеждане в настоящото производство.
7. Ответникът отрича правопроизводящия факт, твърдян от ищеца, като
противопоставя твърдения, че не е надлежно
легитимиран да отговаря по предявения спрямо него иск, тъй като всички
правоотношения, на които се основава ищцовата претенция, са сключвани от името
на друго юридическо лице, чрез представителя му Иван Стоянов Славков, без
доказано правоприемство между това юридическо лице и ответното дружество.
8. На второ място, на ищцовите
твърдения за възникнало в негова полза право да получи остатъка от неплатената
продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.12.2003г., обективиран в НА №5, том VIII,
дело №1188/2003г., на нотариус Ал. Ганчев, с район на действие РС- Варна,
вписан в Службата по вписвания под №169, том LXVIII, дело №15507/2003г., и
споразумение от 19.05.2004г., което вземане му е било прехвърлено от продавача „СИЛВИЯ
ТУР” ЕООД гр. Сливен с договор
за цесия от 19.05.2004г., ответникът „БАРЕТ” ООД, гр.
Варна, противопоставя правоизключващи възражения, като твърди,
че договорът за цесия от 19.05.2004г. е нищожен поради
противоречие на същия с добрите нрави – чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като е налице
пълна липса на еквивалентност на насрещните престации по него.
9. На трето място, ответникът противопоставя правоотлагащи възражения,
като твърди, че
изпълнението на задължението му за заплащане на продажната цена е било
обусловено от условието, уговорено в § 6 от обратно писмо от 08.12.2003г., рег. №13872 на нотариус Ал. Ганчев, и § 4
от споразумението от 19.05.2004г., ищецът да предприеме действия по отмяната на
определение на СГС по ф.д. №5087/2002г., с което е наложена обезпечителна мярка
- възбрана върху имота, предмет на продажбата, като поради неизпълнението и към
настоящия момент на това условие, срокът за погасяване на всички негови задължения
по договора следва да се счита удължен със срока, необходим за заличаване на
възбраната.
10. На следващо място, ответникът
възразява, че правото на иск на ищеца е погасено по давност, което възражение
следва да се квалифицира като правопогасяващо възражение.
11. Като правопогасяващо следва
да се квалифицира и възражението на ответника, че ищецът
не може да търси с предявения иск реално изпълнение на задължението, тъй като
вече е реализирал претенцията си за обезщетение за неизпълнение на същото
задължение в производството по т.д. №855/2007г. на Варненски окръжен съд, т.о.,
приключило с влязло в сила решение.
12. На твърденията на ответника, че договорът за
продажба на недвижим имот от 08.12.2003г., обратно
писмо от 08.12.2003г., рег. №13872 на нотариус Ал. Ганчев, и споразумение от
19.05.2004г., са сключвани от името на друго юридическо лице – „БАРЕТ” ЕООД,
чрез представителя му Иван Стоянов Славков, без доказано правоприемство между това
юридическо лице и ответното дружество, ищецът
противопоставя правни доводи, като твърди, че се касае за едно и също юридическото
лице – съконтрахент - „БАРЕТ” ООД гр. Варна, а обстоятелството, че първоначално
капитала на дружеството е бил собственост на едно лице, а впоследствие е приет
нов съдружник, не се отразява на персонализацията на дружеството.
13. Ищецът отрича правопроизводящия факт, твърдян от ответника – наличието на
модалитет в споразумението от 19.05.2004г., който отлага
изискуемостта на вземането, като твърди, че с посоченото споразумение нито
ищецът, нито първоначалният кредитор - цедентът „СИЛВИЯ ТУР” ЕООД, са поели насрещни
задължения, които да са обвързани със срок, неизпълнението на които да водят до
отлагане изпълнението на задължението на длъжника за плащане на продажната цена.
14. На възраженията на ответника за
недопустимост на предявения иск за реално изпълнение, евентуално за
погасяването му по давност, ищецът противопоставя правни доводи, като твърди, че неизпълнението на парично
задължение е винаги забавено изпълнение, поради което
няма пречка да се търси реално изпълнение ведно с обезщетение за забавата,
какъвто характер има договорената в споразумението от 19.05.2004г. неустойка, а
искът е предявен преди изтичане на погасителния давностен срок.
ІІІ.
Съобразно
наведените от страните твърдения и възражения съдът приема, че релевантни за спора са следните факти:
15. Ответното дружество„БАРЕТ” ООД, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, „Радко Димитриев” №7, ет.2, рег. по
ф.д. №2126/1997г. по описа на Варненски окръжен съд, ф.о., представлявано от управителите Иван Стоянов Славков и Живко Петров Великов,
страна ли е по договор за продажба на недвижим имот от 08.12.2003г., обективиран в нотариален акт №5 от
08.12.2003г., том VIII, дело №1188/2003г., на нотариус Ал. Ганчев, с район на действие РС-
Варна, вписан в Службата по вписвания под №169, том LXVIII, дело №15507/2003г., обратно
писмо от 08.12.2003г., рег. №13872 на нотариус Ал. Ганчев, и споразумение от
19.05.2004г.
16. Налице ли е валидно сключен между „СИЛВИЯ ТУР” ЕООД гр. Сливен и С.Д.Г. *** договор за цесия от 19.05.2004г., по силата на който на ищеца - цесионер
е прехвърлено вземането за остатъка от продажната цена по договор за продажба
на недвижим имот от 08.12.2003г., заедно с всички
акцесорни права по този договор, включително и правата, обективирани в споразумение
от 19.05.2004г. и обратно писмо от 08.12.2003г., рег. №13872 на нотариус Ал.
Ганчев.
17. Уведомен ли е бил длъжникът
„БАРЕТ” ООД за извършеното прехвърляне на вземането и кога.
18. Изпълнил ли е
длъжникът „БАРЕТ” ООД гр. Варна задължението си за плащане на остатъка от продажната цена по начина (вноски и срокове), уговорен в споразумението от
19.05.2004г., съответно
19. Налице ли е към
настоящия момент незаплатен остатък от продажната цена в размер на 67 000
щатски долара.
20. Налице ли е поето от
страна на продавача по договор
за продажба на недвижим имот от 08.12.2003г.,
задължение да предприеме действия по отмяна на определение на СГС по ф.д.
№5087/2002г., с което е наложена обезпечителна мярка - възбрана върху имота, предмет
на разпоредителната сделка, съответно
21. постигната ли е между
страните договореност, че изпълнението на това задължение е условие за
изискуемостта на всички задължения на купувача по договора, съотв. че срока за
тяхното изпълнение се удължава със срока, необходим за заличаване на възбраната.
22. Предприети ли са били
от страна на продавача - цедент „СИЛВИЯ ТУР” ЕООД, респ. ищеца – цесионер, действия по отмяната на определение на СГС по ф.д.
№5087/2002г., с което е наложена обезпечителна мярка - възбрана върху имота,
предмет на разпоредителната сделка, съответно отменено ли е било същото и кога.
23. Евентуалното неизпълнение на това
задължение станало ли е причина на ответното
дружество да бъде отказано отпускането на
банков кредит от „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК”
АД, Клон Варна.
24. Какъв е характера на
уговорената в споразумение от 19.05.2004г. неустойка – обезщетение за забава
или за пълно неизпълнение на задължението за плащане на продажната цена,
съответно
25. Присъждането на
неустойката препятства ли правото на купувача да търси реално изпълнение от
страна на длъжника – купувач на задължението му за плащане на продажната цена.
ІV.
Разграничаване на спорните, подлежащите на доказване факти. Разпределяне на
доказателствената тежест.
26. С влязло в сила решение №202/23.4.2008г., постановено по т.д. №855/2007г.
на Варненски окръжен съд, т.о., ответното
дружество „БАРЕТ” ООД, със
седалище гр. Варна, е осъдено да заплати на ищеца С.Д.Г. ***, сумата 100
000 щатски долара, представляваща неустойка за неизпълнение в срок на
задължение за заплащане на остатък от продажна цена, по договор за покупко-продажба
на недвижим имот, представляващ хотел „Хоризонт”, находящ се в североизточната
част на к.к. „Златни пясъци”, обективиран в нотариален акт №5/08.12.2003г.,
нот.дело № 1188/2003г. на Нотариус Ал.Ганчев, което вземане е прехвърлено по
договор за цесия от 19.05.2004г., на осн. чл.99, вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 01.10.2007г. до
окончателното изплащане на задължението.
27. С оглед на това е видно, че между
страните по делото вече има формирана
сила на присъдено нещо по отношение на основанието на иска
(правопораждащите факти) – наличието на валидно сключен договор за продажба на
недвижим имот от 08.12.2003г., страна по който (купувач) е ответното дружество „БАРЕТ” ООД, със седалище гр. Варна, допусната от негова страна забава в
изпълнение на задължението му за плащане на продажната цена, в т.ч. и съобразно
допълнително уговорените в споразумение
от 19.05.2004г. начин и срокове за плащане, възникнало с оглед на това
задължение за купувача да заплати договорената със споразумението от
19.05.2004г. неустойка за забавено изпълнение, прехвърляне на правото на
продавача да получи продажната цена по договора за продажба на недвижим имот от
08.12.2003г., ведно с правата, обективирани в споразумение от 19.05.2004г., на
трето лице - ищеца С.Д.Г. ***,
по силата на валиден договор за цесия от 19.05.2004г., надлежно съобщен на
ответника „БАРЕТ” ООД, гр. Варна на същата дата.
28. Вярно е, че съгласно чл.298 ГПК
(чл.221 ГПК (отм.)) влязлото в сила решението е задължително само между
страните, и то за същото искане и на същото основание, но когато процесуалното
правоотношение е ангажирало едни и същи страни и спорът е основан на един и същ
правопроизводящ факт, макар и за различни искания, и по някое от тия искания
спорът е бил вече решен окончателно, а за други не, то следва да се приеме, че
относно правопроизводящия факт съдът се е произнесъл окончателно. Ето защо приложение
в настоящия случай следва да намери разпоредбата на чл.297 ГПК (чл.220 ГПК
(отм.)).
29. Наред с горното, влязлото в сила
съдебно решение преклудира споровете
между страните по всички релевантни факти, осъществени до постановяването му (независимо
дали са били наведени или не в процеса). При последващ спор, какъвто е
настоящият, е допустимо да се правят само такива възражения, които са основани
на факти, настъпили след влизане в сила на решението.
30. С оглед горното съдът приема, че
посочените в раздел ІІІ, т.16 – 19 и т.21 – 26 от проекто–доклада факти са
обективно установени по делото с оглед влязлото в сила решение по предходен
спор между страните (т.д. №855/2007г. на Варненски окръжен съд, т.о.),
съответно възраженията на ответното дружество по отношение на тези факти
(перемпторни и дилаторни) са преклудирани.
31. Подлежи на установяване в
настоящия процес единствено факта, посочен в разд. ІІІ, т.20 от
проекто–доклада, като в доказателствена тежест на ответника е да установи
плащането в пълен размер на договорената продажна цена, а в условията на
евентуалност, установяването на размера на незаплатения
остатък от продажната цена е в доказателствена тежест на ищеца.
32. Възражението на ответника, че
искът е погасен по давност, по същество е твърдение на факт, пораждащ изгодни
за него последици, поради което той носи
тежестта да го докаже.
VІ.
Други указания към страните.
33. За доказване на твърденията и
възраженията си страните са представили писмени доказателства, направили са и
доказателствени искания за събиране на други доказателства, по допустимостта на
които и тяхната относимост към предмета на доказване съдът се е произнесъл с
определението си по чл.374 ГПК.
34. Съобразно разпоредбата на чл.375,
ал.1, във вр. с чл.374, ал.2 ГПК съдът указва на страните да изложат становища
по настоящия проект за доклад по делото, разпределената доказателствена тежест
досежно подлежащите на доказване факти, като обосноват и съответни искания в
тази насока, като могат да сторят това и преди датата на насроченото по делото
открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.
Съдия
– докладчик по делото:
/Даниела Томова/