Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 05.03.2020 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря ЮЛИЯ
АСЕНОВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА
въз.гр.дело №8527 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №73652 от 24.03.2019г.,
постановено по гр.дело №58167/2018г. по описа на СРС, II Г.О., 74-ти състав, е признато за незаконно и е отменено на основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на З.И.М., извършено на основание чл.328,
ал.1, т.2, пр.2 от КТ - съкращение в щата, със заповед №РД-08-1147/02.07.2018г.,
издадена от ГЛАВЕН ПРОКУРОР на Р.Б.; възстановена е на основание чл.344, ал.1,
т.2 от КТ З.И.М. на длъжността, която е заемала преди уволнението – „Директор“,
с код по НКПД – 2011:12197001, в Администрацията на
Главния прокурор, Дирекция „Финансово стопански дейности“ при П. на Р.Б., представлявана от Главен
прокурор на Р.Б.; осъдена е П.
на Р.Б.,
представлявана от Главен прокурор на Р.Б., да заплати на З.И.М. на основание
чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225,
ал.1 от КТ сумата от 22898.40 лв., представляваща сбор на шест месечни брутни трудови
възнаграждения за период от шест месеца от датата на уволнението за периода от
02.07.2018г. до 02.01.2019г.. С решението е осъдена П. на Р.Б., представлявана от Главен прокурор на Р.Б., да заплати
на З.И.М. на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 500.00 лв.,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. С
решението е осъдена П. на Р.Б., представлявана от Главен
прокурор на Р.Б., да заплати на правно основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка
на СРС сумата от 1075.93 лв., представляваща дължима държавна такса за уважените
искове.
Постъпила е въззивна жалба от ответника
- П. на Р.Б., чрез юрисконсулт И.К., с която се
обжалва изцяло решение №73652 от 24.03.2019г., постановено по гр.дело
№58167/2018г. по описа на СРС, II
Г.О., 74-ти състав, с
което са уважени предявените искове с чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.2 във връзка с
чл.225, ал.1 от КТ и са възложени разноски. Релевирани са доводи за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебния акт, като
постановен при неправилен анализ на събраните доказателства и неправилно
тълкуване и прилагане на закона. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не
е анализирал всички събрани по делото доказателства, поради което е обосновал
погрешен извод за незаконосъобразност на извършеното уволнение на ищцата. Поддържа
се, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че
от 01.07.2018г. е влязло в сила ново длъжностно разписание на съдебните
служители в Администрацията на
Главния прокурор,
утвърдено със заповед №РД-08-1145/29.06.2018г., с което е извършена структурна
промяна, като е създадена нова щатна
бройка за длъжността „Директор на Дирекция „Бюджет, счетоводни дейности и
управление на почивни бази“, а щатната бройка за длъжността „Директор на Дирекция
„Финансово стопански дейности“, която е била заемана от ищцата, е закрита. Излага се, че в създадената
нова длъжност „Директор на Дирекция „Бюджет, счетоводни дейности и управление
на почивни бази“, по длъжностна характеристика от 02.07.2018г. се включват част
от трудовите задължения на закритата длъжност, заемана от ищцата, но са
предвидени и съществено нови по своята характеристика трудови функции. В този
смисъл се твърди, че работодателят е доказал основанието, на което е издадена
оспорената заповед - налице е реално съкращаване на щата чрез трансформация -длъжността,
която е заемала ищцата, е закрита и същевременно е създадена на мястото на
закритата длъжност нова длъжност, в която са включени част от трудовите функции
на закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено нови по своята
характеристика трудови функции. Твърди се, че оспорената заповед за уволнение е
издадена при спазване на всички законови изисквания и работодателят
законосъобразно е упражнил правото си да прекрати едностранно трудовото
правоотношение на ищцата на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ. По
изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло
първоинстанционното решение и постанови
друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, направени пред двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата страна - З.И.М., чрез
процесуален представител адв.Д.К., депозира писмен отговор, в който изразява
становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Излага се,
че правилно първоинстанционният съд е приел в обжалваното решение, че при
доказателствена тежест за работодателя по делото не е доказано, че е налице
реално съкращение в щата за длъжността, която е заемала ищцата, т.е. не е
установено основанието, на което е прекратено нейното трудово правоотношение.
Твърди се още, че при преценка на длъжностните характеристики за изпълняваната
от ищцата длъжност „Директор на Дирекция
„Финансово стопански дейности“ и новата длъжност „Директор на Дирекция „Бюджет, счетоводни дейности и
управление на почивни бази“, създадена с длъжностно разписание на съдебните
служители в Администрацията на
Главния прокурор,
утвърдено със заповед №РД-08-1145/29.06.2018г., се установява пълно съвпадение
на целта на длъжността, областта на дейност, преки задължения, възлагане,
планиране и отчитане на работата, отговорности, свързани с организацията на
работата, управление на персонала и ресурсите, вземане на решения и контакти,
на изискванията за заемане на длъжността, касаещи образованието,
професионалната област и необходимите компетентности. В тази връзка се поддържа,
че изцяло правилен и съответстващ на доказателствата по делото е изводът на
СРС, че изпълняваната от ищцата длъжност
„Директор на Дирекция „Финансово стопански дейности“ като трудови функции не е
закрита, а продължава реално да съществува, респективно не е доказано от
работодателя, че е налице реално съкращение в щата и извършеното уволнение се
явява незаконосъобразно. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди
обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Прилага
списък по чл.80 от ГПК.
Предявени са от З.И.М. срещу П. на Р.Б. при условията на обективно съединяване искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по
смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени
релевантните за спора факти и обстоятелства.
В конкретния случай не се спори от
страните, а и от представените по делото доказателства – трудов договор и
допълнително споразумение към него, се установява, че ищцата - З.И.М. е полагала труд по
безсрочно трудово правоотношение с ответника - П. на Р.Б., на длъжност „Директор с код по НКПД – 2011:12137008 в „Администрацията на Главния
прокурор на Р Б., Дирекция „Финансово стопанска дейност“, при уговорено брутно трудово възнаграждение в размер
на 3021.20 лв..
С
оспорената в съдебното производство заповед №РД-08-1147 от 02.07.2018г.
на Главния прокурор на П. на Р.Б. е прекратено индивидуалното трудово
правоотношение на ищцата
- З.И.М. на
заеманата от нея при П. на Р.Б. длъжност „Директор“ с код по НКПД – 2011:12197001, в Администрацията на Главния прокурор, Дирекция
„Финансово стопански дейности“, поради съкращаване на щата на основание чл.328,
ал.1, т.2, пр.2 от КТ.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми. Решението
е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявените от З.И.М. срещу П. на Р.Б. при условията на обективно съединяване искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ. Фактическите и правни констатации на настоящия съд
съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален
закон, поради което съдът следва да
разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Наведените във
въззивната жалба доводи са неоснователни.
В процесната хипотеза спорът
между страните е дали е налице реално съкращаване на щата за длъжността, заемана от ищцата - З.И.М.,
към правнорелевантния момент, към
който следва да се преценява законосъобразността на уволнението й - 01.07.2018г., дата, на която влиза в сила Заповед №РД-08-1145 от 29.06.2018г. на Главен прокурор на Р Б., с която е
утвърдено ново щатно разписание на длъжностите в Администрацията на П. на Р Б..
Изискванията за законност на уволнението поради съкращаване в щата са
следните: 1/ да е налице премахване, считано от един определен момент за в
бъдеще, на отделни длъжности от утвърдения общ брой на работниците или
служителите в предприятието или учреждението поради преустановяване на
съответстващите им трудови функции; 2/ съкращението да е реално, т.е
съответната трудова функция действително да се премахва, а не само да се
променя наименованието на съответстващата й длъжност при запазване характера на
извършваната работа; 3/ да е налице към момента на уволнението - датата на
уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено
реалното фактическо съкращаване; 4/ да е извършено по съответния ред и от
компетентен орган. В тежест на ответника-работодател е да установи при
условията на кумулативност посочените по-горе предпоставки, при наличието на
които се счита, че законно е упражнил субективното си право да прекрати
трудовото правоотношение на ищцата на посоченото от него в оспорената заповед
за уволнение правно основание - чл.328,
ал.1, т.2, пр.2 КТ - поради съкращаване в щата. В случая въззивният съд
намира след анализ на всички
доказателства по
делото, че ответникът-работодател не е
доказал с допустимите в закона доказателствени средства, че е налице реално съкращаване на щата, относно
длъжността, заемана
от ищцата - З.И.М. към датата на уволнението
й - 02.07.2018г.. За да се прецени налице ли е реално съкращаване на щата, от значение
е дали в
новосъздадената длъжност са
запазени основните трудови функции на премахнатата длъжност, и дали премахнатите такива са определящи за длъжността, които я характеризират, защото не всички трудови функции
са основни и съществени. В случаите, когато в новосъздадената длъжност са запазени съществените за старата длъжност трудовите
функции, които я предопределят по облик и съдържание, но са предвидени за новата длъжност и конкретни допълнителни трудови задължения, които обаче не са определящи за характера и съдържанието на
работата, т.е.
налице е разминаване в
несъщинските и/или несъществените функции на двете длъжности (стара и нова), то в тези случаи не е налице действително съкращаване на щата. Такъв именно е конкретният
случай. В мотивите на обжалваното решение съдът детайлно е анализирал
конкретните задължения по
длъжностната характеристика на ищцата - З.И.М.
от 2014г. за длъжността, която същата е заемала -
Директор в Дирекция „Финансово стопанска дейност“ в Администрацията на П. на Р Б., и тези,
които са вменени за новата длъжност – Директор на Дирекция „Бюджет, счетоводни дейности и управление на
почивните бази“,
съгласно утвърденото със Заповед
№РД-08-1145 от 29.06.2018г. на Главен прокурор на Р Б.,
щатно разписание, в сила от 01.07.2018г., като е обосновал краен извод,
че е налице еднаквост или сходство между
трудовите функции за премахнатата длъжност, заемана от ищцата и новосъздадената длъжност. Изложените
правни аргументи от СРС са след направена съпоставка относно вменените по
съдържание конкретни задължения за двете длъжности, поради което настоящият
състав препраща изцяло към тях, като счита същите за правилни и
законосъобразни, обосновани след съвкупна преценка на доказателства и правилен
анализ на отделните вменени трудови функции за двете длъжности. Не може да бъде
споделен доводът на въззивника, че в създадената нова длъжност „Директор на
Дирекция „Бюджет, счетоводни дейности и управление на почивни бази“, по
длъжностна характеристика от 01.07.2018г. се включват както част от трудовите
задължения на закритата длъжност, заемана от ищцата, така и са предвидени и
съществено нови по своята характеристика трудови функции. Неоснователен и не
намира опора в доказателствата по делото
доводът на въззивника, че за новосъздадената длъжност по длъжностна
характеристика от 01.07.2018г. се включват задължения, свързани с управлението и стопанисването на учебните
бази на П., каквито
задължения не са вменени за длъжността, която е заемала ищцата, което води до
съществено изменение на трудовите функции за новосъздадената длъжност. При
анализа на двете длъжностни характеристики за длъжността, заемана от ищцата, и
новосъздадената длъжност по
отношение на задълженията относно управлението и стопанисването на имуществото
на П. на Р Б. се
установява, че като конкретни задължения в
длъжностната характеристика за новосъздадената длъжност се включват управлението и
стопанисването на учебните бази на П., а според длъжностната характеристика за длъжността, заемана от
ищцата, е посочено като общо задължение, че служителят отговаря за цялостното
управление и стопанисване на сградния фонд и движимото имущество на П., към което имущество се включват
и учебни бази на П.. Т.е. за новосъздадената длъжност е налице вменено конкретно
задължение за служителя относно управлението
и стопанисването на учебните бази на П., а за длъжността, заемана от ищцата, е съществувало общо задължение за цялостното управление и
стопанисване на сградния фонд и движимото имущество на П., към което се включват и учебните бази. Следователно се налага извода,
че за длъжността, заемата от ищцата е било включено задължение с по-голям обем
- служителят да отговаря за цялостното управление и стопанисване на
сградния фонд и движимото имущество на П., към което имущество се включват и учебни бази на П.. Налице е несъществено изменение
на трудовите задължения за новосъздадената длъжност, което по никакъв начин не
променя вида и характера на новосъздадената длъжност спрямо длъжността, заемата
от ищцата. Между длъжността, заемана от ищцата, и новосъздадената длъжност е
налице пълно съвпадение на целта на длъжността, областта на дейност, преки
задължения, възлагане, планиране и отчитане на работата, отговорности, свързани
с организацията на работата, управление на персонала и ресурсите, вземане на
решения и контакти, на изискванията за заемане на длъжността, касаещи
образованието, професионалната област и необходимите компетентности. С оглед
изложеното въззивният съд обосновава извода, че извършеното от
ответника-работодател съкращаване на длъжността, заемана от ищцата, не е реално, същото е
привидно доколкото с новосъздадената длъжност са запазени/ непроменени
основните трудови функции, характерни за длъжността, която е заемала ищцата.
Наведените в обратния смисъл доводи във въззивната жалба не кореспондират на
събраните по делото доказателства и са изцяло неоснователни. По изложените аргументи
въззивният съд приема, че ответникът-работодател незаконосъобразно е упражнил потестативното си право по чл.328,
ал.1, т.2, пр.2 от КТ и е прекратил трудовото правоотношение с ищцата поради
съкращение на щата. Оспорената заповед
за уволнение се явява незаконосъобразна и като такава подлежи на отмяна. Предявеният главен иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява основателен
и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
По исковете с правно основание чл.344,
ал.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1
от КТ във
въззивната жалба липсва конкретни доводи за незаконосъобразност на съдебния
акт. Ето защо въззивният съд доколкото е обвързан само с доводите във
въззивната жалба, намира, че следва да препрати към мотивите на СРС, без да
излага собствени такива, като счита, че същите съответстват на събраните по делото
доказателства, обосновани са при правилно тълкуване и прилагане на материалния
закон.
Поради съвпадение на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд съдебното решение, с което
са уважени предявените при условията на обективно съединяване иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и обусловените искове с чл.344,
ал.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1
от КТ като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода от правния спор
пред настоящата инстанция право на разноски има въззиваемата страна. На основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 ГПК въззивникът - П. на Р.Б. следва да бъде осъден да плати на въззиваемата страна - З.И.М. разноски във
въззивното производство в размер на 250.00 лв., платено адвокатско
възнаграждение за въззивната
инстанция, като по делото се съдържа договор за правна защита и съдействие, от
който е видно размера на договореното и платено адвокатски хонорар.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №73652 от 24.03.2019г., постановено по гр.дело №58167/2018г. по
описа на СРС, II Г.О., 74-ти състав.
ОСЪЖДА П. на Р.Б., с адрес: град София, бул.”*******; да плати на З.И.М., с ЕГН **********, с
адрес: ***; на правно основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 250.00 лв. /двеста и петдесет лева/,
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от
съобщението до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1./
2./