РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Велико Търново, 04.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в закрито заседание на четвърти февруари две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието
на секретаря…………….. и прокурора …………….., изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ
Адм. д. №469 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 176 от АПК и по реда на чл. 250 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по молба с вх. №115/14.01.2020г. по описа на АС – В.
Търново, подадена от *** М. Иванова, в качеството му на пълномощник на „Винпром
Бяла 2002” ЕООД от гр. В. Търново – жалбоподател по делото. В молбата се твърди, че с Решение №464 постановено на
03.12.2019г. по АД №469/2019г. на АС – В. Търново съдът е постановил отмяна на
оспорвания АПВ в частта за извършено прихващане между суми за възстановяване,
претендирани от дружеството и сума от 20 000 лв., представляваща публично
задължение/наложена „имуществена санкция“/, по отношение на което задължение е
изтекла погасителна давност, но не е взел предвид, че върху това задължение са
били начислени лихви в размер на 26 148,33 лв., посочена в обжалвания АПВ.
Счита, че по този начин съдът не се е произнесъл по цялото искане на
жалбоподателя. Моли да се поправи допусната фактическа грешка или респ. да се
допълни съдебното решение.
Ответната страна по
исканията – директорът на Дирекция”ОДОП” – В. Търново, чрез процесуалния си
представител оспорва подадената молба, като счита че не са налице сочените в
нея основания.
Съдът, след като извърши проверка на постановеното
решение, съобрази следното:
Искането за допълване на съдебното решение е направено в
срока по чл. 250, ал. 1, изр. посл. от ГПК, респ. чл. 176, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна и е допустимо. Разгледано по същество искането е основателно.
С Решение №464/03.12.2019г. по АД №469/2019г. съдът е отменил
Акт за прихващане или възстановяване №П-04000419062205-004-001/24.04.2019г. на
ТД на НАП – В. Търново, в обжалваната и потвърдена с Решение №88/31.10.2018г.
на директора на Дирекция “ОДОП” – гр. В. Търново част, в частта, в която е
извършено прихващане между суми за възстановяване и задължение за заплащане на
„имуществена санкция“ в размер на 20 000 лв. по наказателно постановление
№18/1801903/20.09.2012г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Русе, върнал е
делото като преписка на ТД на НАП – В. Търново за издаване на нов акт,
съобразно указанията в мотивите на решението в тази му част, отхвърлил е
жалбата на Винпром Бяла 2002“ ЕООД срещу Акт за прихващане или възстановяван
№П-04000419062205-004-001/24.04.2019г. на ТД на НАП – В. Търново, в обжалваната
и потвърдена с Решение №88/31.10.2018г. на директора на Дирекция “ОДОП” – гр.
В. Търново част, като неоснователна в останалата й част и е осъдил дружеството
да заплати по компенсация на Дирекция „ОДОП“ – В. Тръново при ЦУ на НАП
разноски по делото.
В мотивите на решението си съдът е приел, че в обжалвания
акт незаконосъобразно е извършено прихващане по отношение на сумата от
20 000 лв., представляваща „имуществена санкция“ по наказателно
постановление №18/1801903/20.09.2012г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Русе. Видно от събраните по делото доказателства обаче, по отношение на
задължението за имуществената санкция са били начислени лихви в размер на
26 148,33 лв., посочени в дипозитива на обжалвания АПВ/стр. 39, гръб от
делото/. Съдът обаче не е отчел това обстоятелство и е постановил отмяна на
обжалвания акт само в частта по отношение на определената имуществена санкция,
т.е. отменил е акта само по отношение на главницата, но не и по отношение на
лихвите, начислени върху тази главница. Поради това е налице пропуск, който
може да се подведе под хипотезата на чл. 176, ал. 1 от АПК, респ. чл. 250, ал.
1 от ГПК, тъй като липсва изобщо произнасяне по въпроса за законосъобразността
на акта в тази му обжалвана част. Предвид на обективирания в мотивите на
решението извод за незаконосъобразност на извършеното прихващане с размера на
имуществената санкция, незаконосъобразно ще е прихващането и с начислените
върху това задължение лихви. При липса на основания за прихващане на основното
задължение, няма основание за извършване на такова и по отношение на начислени
лихви върху това задължение. Още повече, редът за погасяване на публичните
вземания, установен с разпоредбата на чл. 169, ал. 1 от ДОПК, предвижда първо
погасяване на главницата на вземането, преди лихвите върху това вземане.
По тези съображения направеното искане за допълване на
решението е основателно, поради което следва да бъде уважено. Следва да се допусне допълване на решението в
частта за отмяна на обжалвания АПВ и връщането на преписката на ТД на НАП за издаване
на нов акт и в частта по отношение на извършеното прихващане с начислените
лихви върху сумата от 20 000 лв.,
представляваща „имуществена санкция“ по наказателно постановление
№18/1801903/20.09.2012г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Русе, или сума
в размер на 26 148,33 лв.
Тъй като при постановяване на основното решение сумата за
лихвите не е взета предвид като част от материалния интерес за определяне на
дължимите на страните разноски по компенсация, то липсва основание за изменение
на решение в частта му за дължимите разноски спрямо постановения правен
резултат. Извън това, изрично искане за изменение на решението в тази м участ
не е постъпвало.
Водим от горното и на основание чл. 250, ал. 3 от ГПК, чл.,
вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административният съд – В.
Търново, ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ДОПЪЛВА с Решение №464 постановено на 03.12.2019г. по АД
№469/2019г. по описа на АС – В. Търново, като
ОТМЕНЯ Акт за прихващане или възстановяване
№П-04000419062205-004-001/24.04.2019г. на ТД на НАП – В. Търново, в обжалваната
и потвърдена с Решение №88/31.10.2018г. на директора на Дирекция “ОДОП” – гр.
В. Търново част, в частта, в която е извършено прихващане между суми за
възстановяване и задължение за лихви в размер на 26 148,33 лв. върху
„имуществена санкция“ в размер на 20 000 лв. по наказателно постановление
№18/1801903/20.09.2012г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Русе.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд
на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :