Решение по дело №709/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е сложено за ново разглеждане съобразно решение № 4048/13.04.2023г. по адм.дело № 7642/22г. на ВАС, с което е отменено решение № 511/18.04.2022г. по адм.дело № 444/2021г. на Административен съд-Бургас.

Образувано е по жалба, подадена от П.Л.Т., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** срещу заповед № 74/22.01.2021г. на заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ при Община Н., с която е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ „Помещения в подпокривното пространство на жилищна сграда“, находящ се в ПИ с идентификатор *************по КККР на гр. Н. (УПИ V-148 кв.34 по плана на гр.Н.), представляващ промяна на покривните линии на покривната конструкция, като от четирискатен е изграден двускатен покрив и в подпокривното пространство са изградени две използваеми помещения, санитарен възел и тераса на кота 19,20 м от южната страна на жилищната сграда, с обща площ около 50 кв.м, в напълно завършен вид, с изпълнени ВиК и ел.инсталации и да възстанови състоянието на сградата, съгласно одобрените проекти“.

Видно от обстоятелствената част на жалбата, навеждат се твърдения за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като издаден в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на административно-производствените правила, при недостатъчно задълбочено изследване на фактическата обстановка от страна на проверяващите и в несъответствие с целта на закона; заповедта е издадена в нарушение на изискването на чл.53 от АПК, доколкото не е изискано становище от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Застъпено е и се поддържа и при новото разглеждане на делото, че в случая се касае за строеж, извършен при отклонение от одобрени инвестиционни проекти, а не за строеж, извършен без одобрени проекти и разрешение за строеж. Наведени са доводи, че процесния строеж е търпим строеж по смисъла на ЗУТ. При тези доводи, моли съдът да оспорената заповед. Претендират се съдебните разноски по делото.

Ответникът по жалбата – заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ при Община Н., чрез представител по пълномощие юрисконсулт П. оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна.

В съдебно заседание процесуалните представители на страните, заявяват, че поддържат твърденията и становищата си, изразени при първоначалното разглеждане на делото. Досежно дадените от първоинстанционния съд указания, в изпълнение задължителните указания на касационната инстанция, изложени в отменителното решение, страните посочват, че при първоначалното разглеждане на делото са изчерпили своите доказателствени искания и доказателствата, с които разполагат, поради което посочват, че при новото разглеждане на делото нямат доказателствени искания и няма да сочат нови доказателства. Представят писмени бележки.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 215 ал.1 от Закона за устройство на територията.

Обжалваната заповед е съобщена на жалбоподателя чрез пощенски оператор на 26.01.2021г./л.15 по адм.д. № 444/21г. на БАдмС/, а жалбата срещу нея е подадена на 09.02.2021г. чрез административния орган. Следователно сложената за разглеждане жалба е подадена в предвидения преклузивен процесуален срок от надлежно легитимирано лице - адресат на обжалвания акт, при наличието на правен интерес,поради което е допустима за разглеждане по същество.

Установено е по делото, че на 02.09.2016г. П.Л.Т. е уведомен, че на 13.09.2016г. в 10.00 часа ще бъде извършена проверка на място в имот с идентификатор 51500.501.414, с административен адрес: гр.Н., ул. “Месембрия“ № 40 от служители от отдел „Контрол по строителството“ при Община Н. (л.45-46).

За извършената проверка е съставен констативен протокол от 13.09.2016г., съгласно който при изграждането на пристройката и преработката на гараж в магазин в УПИ V-148, кв.34 по плана на гр.Н., според разрешение за строеж № 1/04.01.1994г. е изградена тераса на абсолютна кота – 19.20 м от южната страна на сградата и са променени покривните линии от покривната конструкция, изразяваща се в изградените използваеми помещения в подпокривното пространство без одобрени проекти (л.44).

На 26.09.2016г. П.Л.Т. ***:

- разрешение за строеж № 1 от 01.04.1994г., с което се разрешава, съобразно одобрените проекти на 23.11.1993г. от арх. Маринов за пристройка към жилищна сграда за п-л V-148, кв.34 по плана гр.Н. да се извършат предвидените в проекта строително-монтажни работи, по дадена строителна линия от Пенка Стайкова (л.39);

- писмо на Министерство на културата, Национален институт за паметниците на културата № 3304/24.04.1992г., съгласно което НИПК съгласува виза за пристройка към жилищна сграда в парцел с пл. № V-148, кв.34 от плана на гр.Н. (л.40).

- писмо на Национален институт за паметниците на културата № 1481/10.11.1993г., с което НИПК съгласува проект за пристройка към съществуваща жилищна сграда и преустройство на съществуващ гараж в двора в п. V-148, кв.34 по плана на гр.Н. (л.41);

- скица и удостоверение за регистрация на обект № ТО-161 от 09.06.2000г. за магазин с адрес: гр.Н., ул.“Месамбрия“ № 40 (л.42-43).

Извършена е повторна проверка от служители от Община Н. на 02.12.2016г. на строеж, представляващ „Помещения в подпокривното пространство на жилищна сграда“, находящ се в ПИ с идентификатор *************по КККР на гр.Н. (УПИ V – 148, кв.34 по плана на гр.Н.). При проверката е установено, че собственик, възложител и извършител на строежа е П.Л.Т., съгласно нотариален акт № 25/09.03.1973г. (л.86). При тази проверка е установено, че процесният строеж представлява промяна на покривните линии от покривната конструкция, изразяваща се в изградените две използваеми помещения и санитарен възел в подпокривното пространство на сградата и тераса на кота (абсолютна), 19.20 м от южната страна на жилищната сграда, с обща площ 50.00 кв.м. Посочено е, че строежът е напълно завършен, има ел. инсталация и ВиК инсталации и към момента на проверката не се използва. Като нарушена разпоредба се сочи чл.137, ал.3 от ЗУТ и чл.148, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). За извършената проверка е съставен констативен протокол №37/02.12.2016г. (л.17-18). Към протокола е приложена окомерна скица на разположението на строежа в имота (л.20). Съставения констативен акт е получен от Т. на 08.12.2016г. (л.22-23).

На 13.12.2016г. П.Т. е подал възражение(л.24-26 по адм.д.№ 444/21г. на БАдмС) против съставения констативен акт, в което твърди, че след получаване на разрешение за строеж през 1994г. е започнал разширението на своя дом, като е спазил всички строителни коти, както са посочени в одобрения проект, височина на първи етаж 2,60метра, височина на втори етаж по план 2,40метра, височина на билото на покрива, като няма височинни отклонения от проекта и не е извършил надстрояване на нов жилищен етаж. През месец октомври 1998г. е извършил строеж, изразяващ се в промяна на покривните линии и създаване на подпокривни помещения. Променил е покривните линии на северната и южната страна на покрива, като над покрива на съществуващата тераса на втори жилищен етаж е направил тераса (железен парапет), по размери както съществуващата тераса на втори жилищен етаж. В този период е поставил и стъклена витрина на южната страна за подход към терасата. Обособили са се подпокривни помещения и санитарен възел, като в най- високата точка подпокривното пространство е 2.10 м и в обособените помещения има ток и ВиК. В същото възражение се твърди и че при извършения строеж през м.октомври 1998г. на помещения и в подпокривното пространство с промени на покривните линии „не са нарушени височината на билото на покрива от изграденото било през 1994г.“.

С посоченото възражение е изложено и твърдение, че строежът е търпим съгласно § 127, ал.1 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ (л.24-26). Към възражението са приложени: писмо от заместник – началник на Дирекция национален строителен контрол до председателя на регионална колегия – София към камара на Архитектите в България относно запитване за правилно провеждане на процедурата по прилагане на § 127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ (л.27 – 31); разрешение за строеж № 1 от 01.04.1994г. (л.32); писмо на Национален институт за паметниците на културата № 1481/10.11.1993г. (л.33) и писмо на Министерство на културата, Национален институт за паметниците на културата № 3304/24.04.1992г. (л.34).

На 20.12.2016г. е изготвен акт за резултатите от обявяване на констативен акт № 37/02.12.2016г. (л.21).

Във връзка със съставения констативен акт № 37/02.12.2016г., на 11.02.2019г. специалисти „Контрол върху строителството“ в Община Н. извършили проверка на място на „Жилищна сграда“, находяща се в имот УПИ V-148, кв.34 по плана на гр.Н., община Н., собственост на П.Л.Т. и Радка Владимирова Тулева, с административен адрес в гр.Н., ул.“Месамбрия“ № 40. При проверката е констатирано, че строеж „Помещения в подпокривно пространство на жилищна сграда“, находящ се в ПИ *************по КККР на гр.Н. (УПИ V-148, кв.34 по плана на гр.Н.) е във фактическото състояние описано в констативен акт № 37/02.12.2016г. и не е премахнат. За констатациите е съставен констативен протокол от 11.02.2019г. (л.16).

Въз основа на констативния акт, заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на Община Н. издал обжалваната заповед № 74/22.01.2021г., с която на основание чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ наредил на жалбоподателя П.Л.Т. да премахне изпълнения незаконен строеж. Административният орган изцяло е възприел мотивите изложени в констативен акт № 37/02.12.2016г. Заповедта е съобщена на адресата на 26.01.2021г. (л.15).

Съгласно приложено писмо рег.№ Н2-КС-17453-006/08.12.2020г.(.л.62 по приложеното адм.дело№ 444/21г. на БАдм.съд) на началника на отдел „Устройство на територията“ при Община Н., в което е посочено, че за УПИ V-148 в кв.34 по плана на гр.Н., с идентификатор *************по кадастралната карта на гр.Н., в отдел „УТ“ не е наличен проект ПУП, а за урегулирания поземлен имот е действащ застроителния план на гр.Н. (л.64), одобрен със заповед № 234/15.05.1981г. (л.65). Посочено е още, че след извършена справка в предоставения им списък на НКЦ на територията на „Старинен град Н.“, не е констатирано вписване на сградата, като единична недвижима културна ценност (л. 162 – 172 по приложеното адм.дело№ 444/21г. на БАдм.съд).

Представено е писмо изх.№ Н2-УТ-3354-001/29.05.2023г., издадено от гл.специалист УТ при община-Н. (л.13 по адм.д.№ 709/2023г. по описа на Адм.съд-Бургас), в което се удостоверява, че Община Н. не е издавала акт за въвеждане в експлоатация или акт за узаконяване, относими към изпълненото въз основа на разрешение за строеж № 1/04.01.1994г. за пристройка към жилищна сграда.

Представени са по приложеното адм.дело№ 444/21г. на БАдм.съд следните писмени доказателства - извадка от КЗСП, кв.34 на гр.Н., съгласувано с писмо № 4666/14.04.1993г. (л.103-106 по приложеното адм.дело№ 444/21г. на БАдм.съд); обяснителна записка за пристройка към къща – Тулеви и преработка гараж в магазин гр.Н. кв.34 пл. № 148-V (л.145); проект за „Пристройка към къща – Тулеви и преработка гараж в магазин гр.Н. кв.34 пл. № 148-V (л.146-147); молба с вх. № 3304 от 25.03.1992г. от П.Т. до директора на НИПК за съгласуване на скица виза квартал 34 парцел 148 (л.154); писмо № 3304 от 24.04.1992г., с което НИПК съгласува виза за пристройка към жилищна сграда в працел с пл. № V-148, кв.34 по плана на гр. Н. (л.155); служебна бележка, издадена от Община Н., с която е посочено, че видно от одобрения със заповед № РД-02-14-833/28.04.2000г. кадастрален план на гр.Н. (стара част) в имот пл. № 148 (УПИ V-148 в кв.34) е отразена жилищна сграда 2/3 мж, като същото следва да се счита за два/три етажна масивна жилищна сграда. Пояснено е, че предвид силно наклонения терен, етажността е обозначена като три етажа на сградата като цяло и два етажа на сградата спрямо кота 0,00, т.е. в северната част (към улицата( сградата би следвало да е на два етажа, а в южната част (към море) следва да е на три етажа (л.158); писмо с изх. № 0401-43/24.11.2015г. на Министерство на културата, Национален институт за недвижимо културно наследство до кмета на Община Н., с приложени към него режими за опазване на групова недвижима културна ценност „Старинен град Н.“ – археологически резерват и историческо селище – архитектурно-строителна и урбанистична недвижима културна ценност със световно и национално значение, съгласно заповед № РД9Р-14/05.06.2015г. на министъра на културата (л.173 – 190 по приложеното адм.дело№ 444/21г. на БАдм.съд).

Видно от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза процесната двуетажна жилищна сграда към настоящият момент вече с идентификаторр 51500.501.416.2 по КККР на гр.Н., първоначално само с контур е заснета и нанесена в регулационния план на гр.Н. от 1965г., а със същия контур, но уточнени етажност (два етажа) и конструкция (масивна) е заснета и нанесена в следващия регулационен план от 1981г. (без разрешената от 1994г. пристройка). В изготвения кадастрален план от 2000г. двуетажната жилищна сграда е заснета и нанесена заедно с разрешената пристройка, като е отразено, че е между два и три етажа (заради таванското използваемо подпокривно пространство). Вещото лице посочва, че понастоящем - в кадастралната карта на гр.Н. от 2006г. двуетажна жилищна сграда е заснета и нанесена заедно с разрешената пристройка, като е отразено, че етажността й е два етажа.

Вещото лице е посочило, че сега установената жилищна сграда отговаря на предвижданията на линиите на застрояване по действащия План за застрояване от 1981г. и съобразно одобрения проект за пристрояване и надстрояване от 23.11.1993г., съответно с издаденото разрешение за строеж №1/04.01.1994г.. Експертът е установил също така, и че разстоянията до съседни имоти и съседни сгради са по одобрения План за застрояване от 1981г., пристрояването е по издадена скица и виза, съответно одобрен и съгласуват от НИПК архитектурен проект и на място по отношение на конфигурацията в план отговарят - сградата е изпълнена спрямо този проект. Според вещото лице за Стария Н. не се прилагат нормативните разстояния между сградите и до регулационните граници съобразно тогава действащите разпоредби на ЗТСУ, съответно ППЗТСУ и тогавашната Наредба №5 за ПНТСУ (вече отменени и трите), както не се прилагат и по сега действащите Закон за устройство на територията и Наредба N27/2004 г. за ПНОВТУЗ.

Вещото лице е констатирало изменения на покривната конструкция спрямо одобрения и съгласуван с НИПК архитектурен проект от 23.11.1993г. При заснемане на място на надзидовете на процесната жилищна сграда вещото лице е установило следните височини на място: на пристройката от север, в трите й посоки (север, изток и запад) - заснетата изпълнена височина е 0,82 м, така изпълнения надзид е по-малък по височина от одобрения надзид по проекта от 1993г.; на двете страни на основната сграда (от изток и от запад) - заснетата височина на надзида на място 1,23 м - изпълнен е по-висок от одобрения надзид с проекта от 1993г. с 28 см; на южната фасада на таванското използваемо подпокривно пространство, в сектора, където няма стреха над долния балкон от втория етаж - по-малкия фронт на южната фасада от запад на изток е изпълнена трапецовиден вид фасада, започваща с височина на надзида от 1,23 м и достигаща при началото на балкона (от западната му страна) височина от 2,46 м, което спрямо одобрения проект от 1993г. височините на надзида са в повече с 28 см в най-западната част на южната фасада до 1,51 м до най-високата точка преди балкона; на южната фасада на таванското използваемо подпокривно пространство; в сектора на проектираната стреха над долния балкон от втория етаж - по- големия фронт на южната фасада от изток на запад е изпълнен балкон върху предвидената козирка за стреха (начертания парапет), а по продължение на долния фасаден зид от втория етаж е изпълнен трапецовиден вид фасада, започваща от изток с височина на надзида от 1,23 м и достигаща към средата на южната фасади при скосеното било на покрива от 2,89 м, при което спрямо одобрения проект от 1993г. височините на надзида са с 28 см по-високи в най-източната част на южната фасада до 1,44 м при най-високата точка в средата на южната фасада.

При представяне и защита на заключението е посочено от вещото лице, че изводите му относно покривната конструкция почиват на действащата сега нормативна уредба, а измененията се констатират спрямо одобрения и съгласуван с НИПК архитектурен проект от 23.11.1993г.. Действащия устройствен план е застроителен и регулационен план (ЗРП) (сега с наименования План за застрояване и регулация) на гр. Н., одобрен със заповед № 234/15.05.1981г. от председателя на ОНС Бургас и към момента на одобряване на този ЗРП има заснети и отразени в плана за регулация (с кадастрално съдържание) две сгради :

- процесната двуетажна жилищна сграда, но без пристрояването, разрешено с разрешение за строеж №1/04.01.1994г. и

- едноетажна сграда в североизточния край на имота.

По време на извършване на процесната реконструкция (към края на 1998 г.) не е действал друг устройствен план, освен застроителен и регулационен план, одобрен със заповед № 234/15.05.1981г. на председателя на ОНС Бургас.

При извършване не експертизата вещото лице е посетило и Община Н., но от там не му е дадена информация за наличие на одобрени след 1998г. частични подробни и работни устройствени планове за процесния имот - УПИ V-148 в квартал 34 по действащия план на гр.Н..

За изготвяне на експертизата вещото лице е посетило на место обекта и е ползвал представен от жалбоподателя одобрен на 23.11.1993г. и съгласуван с НИПК архитектурен проект, по който е направил анализ за височините на надзидите по него. Така съгласно този одобрен проект от 1993г. и видно от разреза, на место има два жилищна етажа и един избен етаж, като избения етаж, който е със светла височина по проекта 2,8 м, от южна страна реално подът му кореспондира с терена пред южната фасада и затова видимо, визуално, от юг се явяват три етажа, отделно от които е процесното таванско използваемо подпокривно пространство, тоест видимо от юг стават четири нива, а от север два етажа и подпокривния жилищен етаж, само се виждат, тъй като избата е изцяло под нивото на входа от северната страна на сградата. Така според експерта използваемото подпокривно пространство в момента на огледа е било оформено с коридор, от южна страна, една голяма южна стая с балкон, коридор, с фасадно оформление и голям прозорец на юг към морето. По коридора преди тази южна стая има една стаичка с наклонен таван; има отделно сервизно помещение – баня и тоалетна, пак с наклонен таван, а в пристройката от север има таванско складово помещение, което не е довършено, изцяло и е на груб строеж.

Експерта посочва, че покривите на пристройката и на жилищната сграда са на различни нива, като по проекта покривът е тип-трискатен за пристройката и многоскатен по проект за основната част на юг от пристройката. На место реално е изпълнен трискатен, като двата основни ската са от изток и от запад и има просичане на тези два ската с трети скат от южна страна. По проект няма светли отвори, а при огледа на место е установено, че има табакера, монтиран един ветринен вратопрозорец, и от двете страни извън този вратопрозорец има два шлица прозорци, по-тесни, които са изпълнени над проектирания надзид, който е посочен на разреза.

Видно от изявления на процесуалните представители, изразени в о.с.з. от 29.06.2021г. по адм.д.№ 444/2021г. на АдмСъд-Бургас страните не спорят относно обстоятелството, че процесният покрив е реконструиран м.09-м.12.1998г..

От страна на процесуалния представител е сторено изявление в същото с.з., че „покривът е изграден в тази конфигурация, когато е извършена пристройката на жилищната сграда“, като в тази връзка са сочени и гласни доказателства.

Така от показанията на св.Милко Харизанов – съсед на жалбоподателя, се установява, че изграждането на пристройката и покрива е станало едновременно и това е станало през 1998г..

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ - кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от ІV до VІ категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ или на части от тях.

Доколкото в обжалваната заповед е издадена от заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на Община Н., упълномощен от кмета на Община Н. със заповед № 8/09.01.2020г. (л.13), то следва да се приеме, че е издадена от компетентен орган при условията на делегиране на правомощия и в кръга на неговите правомощия.

Не се установява при издаването на обжалваната заповед да е допуснато съществено нарушение на процедурата, регламентирана за нейното издаване. Това е така, тъй като заповедта е издадена в нужната писмена форма и е мотивирана, като са изложени от административния орган мотиви – фактически и правни основания за издаването й. Заповедта е издадена след извършена на място, проверка от служители на Община Н., след която е бил съставен констативен акт № 37/02.12.2016г. (л.17). Самият констативен акт съобразно изискването на чл. 225а, ал.2 във вр. с чл.223, ал.2 от ЗУТ също е съставен от компетентни служители - от отдел „Контрол по строителство” при общината.

Спорно е по делото дали обжалваната заповед е издадена в съответствие с изискванията на материалния закон. По-конкретно от страна на жалбоподателя се поддържа, че констатираният строеж представляващ „помещения в подпокривното пространство на жилищна сграда“, е изпълнен в съответствие с одобрен проект и издадено въз основа на него разрешение за строеж № 1/04.01.1994г., както и че в случая се касае не до нов строеж, както е приел административния орган, а евентуално до извършване на строеж в отклонение с разрешението за стоеж и одобрените проекти.

Видно от обжалваната заповед, административният орган е приел, че е налице хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

В конкретния случай по делото се установява от събраните доказателства, че процесният строеж е изпълнен без за него да има одобрен проект и издадено разрешение за строеж.

Това е така, защото одобреният проект и издадено въз основа на него разрешение за строеж №1/04.01.1994г. касаят пристройка към жилищна сграда и нова покривна конструкция по конструктивен проект. Подпокривното пространство в мащабите и височините според предвижданията на проекта има за цел изолация, докато в настоящия случай се установява, че в действителност при реконструкция на покрива е изпълнен строеж, при който са обособени помещения с жилищно предназначение в подпокривното пространство. Така освен извършената пристройка, е изпълнено и повдигане на височината на сградата, в резултат на което подпокривното пространство е превърнато в жилищни помещения, описани по-горе, поради което действително извършените строителни работи не се отнасят до разрешената подмяна на покривната конструкция. Нито в проекта, нито в разрешението за строеж е налично предвиждане за повдигане на височината на сградата по начин, че подпокривното пространство да се превърне в жилищни помещения. Нещо повече, установява се от експертизата по делото, че при реконструкцията на покрива не е следван проектът, изпълненият покрив е трискатен, вместо четирискатен, както предвижда проектът. По-нататък вещото лице е установило, че в подпокривното пространство са направени прозрачни отвори – прозорци, които също не са предвидени по проект, но са изпълнени именно за да обслужат целта, която не съществува в проекта, а именно да се изградят помещения, които да имат жилищно предназначение. Така под предлог, че се реконструира покрива, е изграден нов жилищен етаж в подпокривното пространство.

Според устройствения план, предвиждането е за двуетажна сграда от север и триетажна от юг (поради силно наклонения терен). В действителност по делото се установява, че с повдигането на височините на сградата и изграждането на жилищни помещения с прозорци, /за което няма одобрен проект или издадено разрешение за строеж/ в подпокривното пространство, цялата сграда от южната си фасада е станала четириетажна, а от северната фасада е триетажна.

Установено е по делото също така, че строежът е изпълнен в границите на архитектурно-исторически резерват „Старинен Н.“ съгласно ПМС №174 – ДВ, бр.75/1991г., като за него освен че липсва проект за изпълнетното подпокривно жилищно пространство, липсва и съгласуване на строителните намерения в Национален институт за недвижимо културно наследство.

В тази връзка настоящият съдебен състав намира неоснователно възражението на жалбоподателя, че в случая се касае до строеж, извършен при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по см. на чл.225, ал.2, т.3 ЗУТ, а не до посочената в обжалваната заповед хипотеза на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ по следните съображения: както бе посочено неколкократно не е спорно между страните и се установява по делото, както от събраните по делото гласни доказателства-показания на св.Харизанов, така и от представените писмени доказателства - нотариално заверена на 25.05.2021г. декларация от жалбоподателя (л.108 по адм.дело № 444/21г. на АдмСъд-Бургас) и възражение от жалбоподателя(л.24-26 по адм.дело № 444/21г. на АдмСъд-Бургас), че строежът: пристройка към жилищна сграда, разрешен с РС № 1 от 01.04.1994г. на кмета на община Н. е извършен в периода септември-декември 1998г.; покривната конструкция на пристроената жилищна сграда е извършена в същия период във вида и параметрите, в който е установена по време на проверката, като други строителни работи по жилищната сграда след това не са извършвани. При това положение и предвид липсата на доказателства РС № 1 от 01.04.1994г. на кмета на община Н. да е било презаверявано, то съобразно разпоредбата на чл.227, ал.3 ППЗТСУ /чл.153, ал.2, т.1 от ЗУТ/, нормата на чл.225, ал.2, т.3 ЗУТ в конкретния случай е неприложима.

По отношение твърдението за търпимост на извършения строеж.

За да се установи търпимост и да не бъде премахнат незаконният строеж, следва да отговаря на някое от изискванията на § 16, ал. 1, ПР на ЗУТ, респ. по § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ.

Нормата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ изисква да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1) строежът да е, изградени до 7 април 1987 г.; 2) за строежа да няма строителни книжа; 3) да е бил допустими по действащите подробни градоустройствени планове и 4) да е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ.

В § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ са предвидени други две хипотези на търпимост: 1) незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.; 2) незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон.

С разпоредбата на § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ е предвидена още една хипотеза с въвеждането на нов период за обявяване на строежите за "търпими". Този нов период включва строежи, извършени до 31.03.2001 г., които за да бъдат "търпими" следва да са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон. Тази норма въвежда нов, четвърти период за обявяване на строежи, извършени без строителни книжа, за търпими.

Установено е по делото, че строежът е изпълнен през периода м.09-м.12.1998г. Този период от време се обхваща от нормате на §16, ал.3 от ПР на ЗУТ, като касае период от 30.06.1998г. до обнародването на ПРЗУТ на 02.01.2001г. Една от изискуемите кумулативно дадени предпоставки на цитираната разпоредба е наличието на декларация от собствениците пред одобряващия орган, която следва да бъде подадена в шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ, т.е. най-късно до 02.07.2001г. По делото не се твърди и не се установява от събраните доказателства жалбоподателят, като собственик на имота и строежа, да е подал такава декларация. Следователно изводът на административния орган, че строежът не отговаря на изискванията на §16 от ПР на ЗУТ за търпимост е обоснован и правилен. Действително обстоятелството, че административният орган в мотивите на заповедта бланкетно е отхвърлил приложението на §16, ал.3 от ПР на ЗУТ е процесуално нарушение, което не е съществено, доколкото основания за отричането на статута на търпимост за процесния строеж се съдържат в писмените доказателства, съставляващи административната преписка, от една страна, а от друга – наличието на подадена декларация от страна на жалбоподателя, изискуема според §16, ал.2 и ал.3 от ЗУТ, е положителен факт, чието доказване е в тежест на жалбоподателя, а той не твърди и не представя такава декларация.

Така при горната фактическа и правна установеност и липсата на разрешение за строеж и строителни книжа ( чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ), настоящия състав на съда, намира за правилно констатирането на процесния строеж като незаконно строителство.

Мотивиран от горното, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна.

От страна на ответника е отправено искане за присъждане на разноски, което на осн.чл.143, ал.3 от АПК, вр.чл.226, ал.3 АПК подлежи на уважаване. Така отвентикът има право на сторените разноски за юк.възнаграждение в общ размер от 530лв., от които при първоначалното разглеждане на делото в размер на 180лв., в касационното производство в размер на 200лв. и при новото разглеждане на делото-в размер на 150лв., които следва да се присъдят в полза на ответника.

Мотивиран от горното, Административен съд -Бургас,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалба на П.Л.Т., ЕГН **********, с адрес ***, и съдебен адрес *** против заповед № 74/22.01.2021г. на заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ при Община Н..

ОСЪЖДА П.Л.Т., ЕГН ********** *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 530лв. (петстотин и тридесет) лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.

	Председател: