№ 10457
....... 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20251110106515 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от К. И. Д., И. В.
Д., В. Г., И. Е., Р. Х. Ш., С. Г. Я., А. Й. М., Ц. М. Н., Г. В. В., В. В. М., К. Н Ч., Х. Г. С., С. Н.
Ч. и К. А. К против ............, с която са предявени осъдителни искове с правна квалификация
вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. за осъждане на ответника да
заплати на всеки от ищците сума в размер на по 782,33 лева (общо 10952,62 лева),
представляваща обезщетения за неточно изпълнение на договор за въздушен превоз поради
закъснял полет .... на 30.09.2024 г. по дестинация С – П (..), ведно със законна лихва от
04.02.2025 г. до изплащане на вземането.
Ищците основават претенциите си на твърдения, че с ответното дружество са имали
сключен договор за въздушен превоз за полет .... на 30.09.2024 г. по дестинация С – П (..), с
час на излитане- 14.35 ч. местно време, и час на кацане- 16.40 ч. местно време. Поддържат,
че в деня на полета са се явили навреме, за да преминат успешно всички контролни и
регистрационни проверки. Полетът е реализиран със закъснения над 4 часа. Разстоянието от
летище С до летище П (..) е над 1500 км. Пътниците са предявили извънсъдебните си
претенции за заплащане на обезщетение в размер на по 400 евро пред ответника в опит за
уреждане на отношенията между страните, но плащане не е последвало. Посочват, че в
разменената кореспонденция ответникът е признал наличието на извънредни обстоятелства
довели до голямото закъснение на полета, но отказал да заплати обезщетение. Твърди, че
въздушният превозвач не положил необходимите усилия за осигуряване на
въздухоплавателно средство, за да може да бъде осъществен полетът в срок до планирания
пункт на пристигане. Моли за уважаване на исковете заедно с присъждане на сторените
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, за които представя списък по чл.
80 ГПК.
В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът не оспорва
исковете като заявява, че обезщетенията са дължими, както и че предстои тяхното
заплащане. Оспорва претендираните от ищците разноски за адвокатско възнаграждение,
считайки размера им за прекомерен като моли същият да бъде намален до сумата от по 100
лева за всеки или общо 1400,00 лева, който намира за справедлив.
В проведеното открито съдебно заседание процесуланият представител на ищеца
потвърждава направеното на 09.04.2025 г. плащане на исковите претенции, ведно със
1
законна лихва, държавните такси и 1400,00 лева общ размер на адвокатско възнаграждение.
Претендира присъждането на разноски за процесуално представителство в пълен размер за
всеки от ищците, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с
оглед наведените от страните доводи, намира от фактическа и правна страна следното:
За да бъде ангажирана отговорността на превозвача ищците следва да докажат качество
на пътник по валидна облигационна връзка по договор за въздушен превоз, в рамките на
която ответникът е изпълнил възложения полет, за който ищецът има потвърдена
резервация, със закъснение от над три часа както и размера на обезщетението, дължимо от
превозвача, в т. ч. разстоянието на полета, измерено по метода на дъгата от големия кръг.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
дълга.
Всички факти включени във фактически състав на спорното право са отделени за
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото предвид
заявеното от ответника признание на исковите претенции.
По делото са приети доказателства, че на 09.04.2025 г. след образуване на
производството ответникът е заплатил претендираното от всеки от ищците обезщетение
ведно със законна лихва, 50,00 лева държавна такса и 100,00 лева за адвокатско
възнаграждение, което се потвърждава от процесуалния представител на ищците в съдебно
заседание. Така направеното плащане, включително и по отношение на законната лихва и
част от разноските представлява факт, който на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде
взет предвид при постановяване на решението. Предвид това исковите претенции подлежат
на отхвърляне поради плащане на претендираните суми изцяло в хода на процеса ведно със
законната лихва до датата на плащането.
При този изход на спора право на разноски имат ищците, всеки от които претендира по
50,00 лева за държавна такса и по 400,00 лева за адвокатско възнаграждение, за което са
представени договори за правна помощ имащи характер на разписка за извършеното
плащане. Не е спорно, че ответникът вече е заплатил на всеки от ищците по 50,00 лева за
държавна такса и по 100,00 лева за адвокатско възнаграждение като за разликата до 400,00
лева за адвокатски хонорар е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът намира така направеното възражение за прекомерност на размера на
претендираното от всеки ищец адвокатско възнаграждение за основателно по следните
съображения:
За определяне на дължимото адвокатско възнаграждение за осъществената в полза на
всеки от ищците по делото дейност следва да се изходи не само от материалния интерес, но
и от вида и обема на предоставените защита и съдействие. Съдът приема, че извършените от
процесуалния представител действия в хода на производство се свеждат до изготвянето на
една обща искова молба, в която макар да са предявени 14 отделни искови претенции,
описанието на фактическата обстановка и правните доводи са изложени общо всички
пътници, тъй като са идентични. Не се установява по делото да са били извършвани отделни
или специфични действия в защита на всеки един от предявените искове. С отговора на
исковата молба ответникът е признал исковете. По делото е проведено само едно съдебно
заседание, в което от страна на ответното дружество са представени доказателства за
извършеното плащане вследствие на което не са събирани други доказателства. Отделно от
това при съобразяване актуалната практика на СЕС – решение от 25.01.2024 г. по делото С-
438/2022 г., според която ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба като има право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, съобразно предвидените в
НМРАВ, вкл. и когато тя отразява реалните пазарни размери на адвокатските услуги.
Съобразявайки изложеното съдът намира, че освен вече заплатените в полза на всеки
2
от ищците разноски не следва да им се присъждат други за процесуално представителство
касателно разликата от по 300,00 лева за адвокатско възнаграждение, за което съдът не
дължи постановяването на нарочен отхвърлителен диспозитив.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. И. Д. ЕГН ********** с адрес: гр. ....., И. В. Д. ЕГН
********** с адрес: гр. ....., В. Г. роден на ********** г. с адрес: ....., И. Е. родена на .... г. с
адрес: ......, Р. Х. Ш. ЕГН ********** с адрес: с. ......., С. Г. Я. ЕГН ********** с адрес: с. .....,
А. Й. М. ЕГН ********** с адрес: ....... ....., Ц. М. Н. ЕГН ********** с адрес: гр. ...., Г. В. В.
ЕГН ...... с адрес: ... В. В. М. ЕГН ********** с адрес: ....., К. Н Ч. ЕГН ********** с адрес:
....., Х. Г. С. ЕГН ********** с адрес: г......, С. Н. Ч. ЕГН ********** с адрес: ......... и К. А. К
ЕГН ********** с адрес: гр. ..... против „У...“, чрез клона си „У...-....“ ..... осъдителни искове с
правна квалификация вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. за осъждане
на ответника да заплати на всеки от ищците сума в размер на по 782,33 лева (общо 10952,62
лева), представляваща обезщетение за неточно изпълнение на договор за въздушен превоз
поради закъснял полет .... на 30.09.2024 г. по дестинация С – П (..), ведно със законна лихва
от 04.02.2025 г. до изплащане на вземането поради плащане на сумите в хода на процеса
на 09.04.2025 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3