СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
13.05.21г.
Софийски градски
съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 15.04.21г. /с участието на секретаря Х. Цветкова/ гражданско дело № 8166/16г. и констатира следното:
Предявени са
искове от „Ю.Б.“ АД против В. М. с правно основание
чл. 422 от ГПК – за установяване съществуване на вземане по договор за банков
кредит от 13.05.05г. /и анекси към него/ в размер на: 59 129, 38 лева –
главница; 4 875 лева – възнаградителна лихва за периода 25.12.14г. –
02.11.15г.; 539, 99 лева – наказателна лихва за периода 24.09.14г. – 11.11.15г.; 277, 29 лева – такси; законна лихва върху
посочената главница, считано от 12.11.15г. /за които суми са издадени заповед
за изпълнение и изпълнителен лист от СРС по г.д. № 69402 от 15г./.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по
делото доказателства удостоверяват, че:
По силата на
договор от 13.05.05г.: „Инг Банк
Н.В.“ е предоставила на ответника паричен заем /кредит/ в размер на
110 000 лева. Вземането на банката към ответника /по горния договор/ е
било прехвърлено /на 30.03.07г.; в хипотезата на чл. 15 от ТЗ/ на „Б.П.Б.“ АД /праводател на ищеца/. На 16.07.07г. приобретателят на
предприятието /праводятелят на „Ю.Б.“ АД/ и В. М. са
подписали допълнително споразумение /анекс/ към основния договор /от
13.05.05г./ който съдържа изрично „препращане“ към предходния договор по чл. 15
от ТЗ /с оглед това: в случая следва да се приеме, че ответникът е бил уведомен
за посочената прехвърлителна сделка – по смисъла на чл. 15, ал. 1, изр. 2-ро от ТЗ; ефектът на такова уведомяване следва да се счита за настъпил и в хода на
настоящото дело – при условията на чл. 235, ал. 3 от ГПК/. Възраженията на В. М.
в последната връзка са – неоснователни.
Искът е неоснователен – налице
е принципна пречка за уважаване на претенцията:
Разпоредбата на чл. 10.1 от
основния /първоначален/ договор постановява изрично, че: периодичните вземания
на заемодателя /погасителните вноски по кредита/ се формират при условията на –
конкретен погасителен план. Такъв план /с точни правила; с ясен алгоритъм за
определяне на дълга във времето/ не е представен по делото /в тази насока е и
изричната – категорична констатация на приетата в процеса тройна, разширена
счетоводно – икономическа експертиза/. По делото са налице /са събрани/ доказателства
единствено /този факт не е и спорен/ относно размера на дълга – към 13.05.05г. /когато е бил сключен основния,
първоначален договор/. Липсват конкретни писмени доказателства обаче /в това
число: договорни клаузи, първични счетоводни документи, банкови такива/, които
да удостоверят - остатъчния размер на вземането на кредитора /непогасените –
главница, лихви и такси/ към 30.03.07г. /когато
е бил сключен договорът по чл. 15 от ТЗ; когато процесното кредитно
правоотношение е било прехвърлено в полза на ищеца/. Такава конкретизация
/препращане към точна сума/ на практика не се съдържа и в самите: договор за
прехвърляне на предприятие, съответно в анекса от 16.07.07г.
Тези две обстоятелства
/преценени в съвкупност/ съставляват пречка /това е констатирано изрично и от
тройната експертиза/ да се определели /изчисли/ какво е било точното измерение
/стойност/ на процесното вземане на кредитора /състоящо се от – главница, лихви
и такси/: непосредствено преди сключване на сделката по чл. 15 от ТЗ и след
това /т.е – какво точно вземане е било прехвърлено в полза на ищеца/, както и /което
е особено съществено в случая/ да се прецени: как точно вече направените /преди
и след прехвърлянето на търговското предприятие/ плащания от ответника /в
размер на общо 90 404, 16 лева – съгласно констатациите на двете
експертизи; единична и разширена/ се съотнасят към договорните клаузи /а и към
принципните правила на чл. 76 от ЗЗД/. С оглед това /и предвид следващите
съображения/ председателят на състава намира, че: констатациите на вещите лица
/преценени сами по себе си и в контекста на останалият, събран по делото
доказателствен материал/ не могат да обосноват еднозначно /по смисъла на чл. 202
от ГПК/ размера на дълга /съответно – на иска/. В тази връзка: изчисленията на
вещите лица /и от двете експертизи/ в случая се явяват само условни /което
обстоятелство е отбелязано косвено на няколко места в тройната експертиза/
доколкото са изготвени единствено на база – представени от ищеца справки в
табличен вид /относно размера на дълга – към посочените по-горе моменти/, без
обаче тези справки да имат /конкретно досежно именно размера на дълга/ опора в
конкретен договор между двете банки - страни по сделката по чл. 15 от ТЗ или
между някоя от двете банки и ответника /в това число и в конкретен погасителен план – съобразно изложеното
по-горе/. В такава /същата/ насока е и категоричната констатация на експертите,
че е налице пречка да се определени /изчисли/ дали – правените от ищеца удръжки
от заплатата на ответника /с оглед погасяване на дълга/ са били съобразени с
договорните клаузи.
Всичко изложено обосновава
извода, че: процесните вземания не се явяват надлежно установени по размер /и
това обстоятелство налага – отхвърляне на иска/.
С оглед горните
принципни съображения /обосноваващи – отхвърляне на установителния иск/
председателят на състава не обсъжда останалите доводи /възражения/ на ответника.
На последно място:
Съдът квалифицира
насрещно заявените осъдителни искания на ответника /съдържащи се в писмения
отговор на В. М./ не като насрещни искове /каквито не са приемани за
разглеждане по делото с изрично определение по чл. 211 от ГПК/, а като
евентуални възражения за прихващане /допустимо предявени за съвместно
разглеждане по делото - в хипотезата на т. 11в, предл.
2-ро от ТР № 4 от 14 г. на ВКС/. Такъв извод следва и от съдържанието на
писмената защита на ответника /където не се съдържат осъдителни искания/. С
оглед това – настоящото решение не съдържа дизпозитиви по насрещни искове.
Възражението на
ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно /заявеният от ответника
адвокатски хонорар в размер на сумата 500 лева – не надвишава праговете по
Наредба № 1/.
С оглед
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 422 от ГПК на „Ю.Б.“ АД против В.Д.М.
ЕГН ********** /за установяване съществуване на вземане по договор за
банков кредит от 13.05.05г. и анекси към него в размер на: 59 129, 38 лева
– главница; 4 875 лева – възнаградителна лихва за периода 25.12.14г. –
02.11.15г.; 539, 99 лева – наказателна лихва за периода 24.09.14г. – 11.11.15г.; 277, 29 лева – такси; законна лихва върху
посочената главница, считано от 12.11.15г.; за които суми са издадени заповед
за изпълнение и изпълнителен лист от СРС по г.д. № 69402 от 15г./.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД да
плати на В.Д.М. 1 620 лева - съдебни разноски /на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК/.
Решението подлежи
на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: