Решение по дело №8166/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263009
Дата: 13 май 2021 г.
Съдия: Георги Иванов Иванов
Дело: 20161100108166
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2016 г.

Съдържание на акта

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

13.05.21г.

 

Софийски градски съд І-12 състав с:

 

Председател: Георги Иванов

 

 

Разгледа в съдебно заседание на 15.04.21г. /с участието на секретаря Х. Цветкова/  гражданско дело № 8166/16г. и констатира следното:

Предявени са искове от „Ю.Б.“ АД против В. М. с правно основание чл. 422 от ГПК – за установяване съществуване на вземане по договор за банков кредит от 13.05.05г. /и анекси към него/ в размер на: 59 129, 38 лева – главница; 4 875 лева – възнаградителна лихва за периода 25.12.14г. – 02.11.15г.; 539, 99 лева – наказателна лихва за периода 24.09.14г. – 11.11.15г.; 277, 29 лева – такси; законна лихва върху посочената главница, считано от 12.11.15г. /за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от СРС по г.д. № 69402 от 15г./.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

По силата на договор от 13.05.05г.: „Инг Банк Н.В.“ е предоставила на ответника паричен заем /кредит/ в размер на 110 000 лева. Вземането на банката към ответника /по горния договор/ е било прехвърлено /на 30.03.07г.; в хипотезата на чл. 15 от ТЗ/ на „Б.П.Б.“ АД /праводател на ищеца/. На 16.07.07г. приобретателят на предприятието /праводятелят на „Ю.Б.“ АД/ и В. М. са подписали допълнително споразумение /анекс/ към основния договор /от 13.05.05г./ който съдържа изрично „препращане“ към предходния договор по чл. 15 от ТЗ /с оглед това: в случая следва да се приеме, че ответникът е бил уведомен за посочената прехвърлителна сделка – по смисъла на чл. 15, ал. 1, изр. 2-ро от ТЗ; ефектът на такова уведомяване следва да се счита за настъпил и в хода на настоящото дело – при условията на чл. 235, ал. 3 от ГПК/. Възраженията на В. М. в последната връзка са – неоснователни.

Искът е неоснователен – налице е принципна пречка за уважаване на претенцията:

Разпоредбата на чл. 10.1 от основния /първоначален/ договор постановява изрично, че: периодичните вземания на заемодателя /погасителните вноски по кредита/ се формират при условията на – конкретен погасителен план. Такъв план /с точни правила; с ясен алгоритъм за определяне на дълга във времето/ не е представен по делото /в тази насока е и изричната – категорична констатация на приетата в процеса тройна, разширена счетоводно – икономическа експертиза/. По делото са налице /са събрани/ доказателства единствено /този факт не е и спорен/ относно размера на дълга – към 13.05.05г. /когато е бил сключен основния, първоначален договор/. Липсват конкретни писмени доказателства обаче /в това число: договорни клаузи, първични счетоводни документи, банкови такива/, които да удостоверят - остатъчния размер на вземането на кредитора /непогасените – главница, лихви и такси/ към 30.03.07г. /когато е бил сключен договорът по чл. 15 от ТЗ; когато процесното кредитно правоотношение е било прехвърлено в полза на ищеца/. Такава конкретизация /препращане към точна сума/ на практика не се съдържа и в самите: договор за прехвърляне на предприятие, съответно в анекса от 16.07.07г.

Тези две обстоятелства /преценени в съвкупност/ съставляват пречка /това е констатирано изрично и от тройната експертиза/ да се определели /изчисли/ какво е било точното измерение /стойност/ на процесното вземане на кредитора /състоящо се от – главница, лихви и такси/: непосредствено преди сключване на сделката по чл. 15 от ТЗ и след това /т.е – какво точно вземане е било прехвърлено в полза на ищеца/, както и /което е особено съществено в случая/ да се прецени: как точно вече направените /преди и след прехвърлянето на търговското предприятие/ плащания от ответника /в размер на общо 90 404, 16 лева – съгласно констатациите на двете експертизи; единична и разширена/ се съотнасят към договорните клаузи /а и към принципните правила на чл. 76 от ЗЗД/. С оглед това /и предвид следващите съображения/ председателят на състава намира, че: констатациите на вещите лица /преценени сами по себе си и в контекста на останалият, събран по делото доказателствен материал/ не могат да обосноват еднозначно /по смисъла на чл. 202 от ГПК/ размера на дълга /съответно – на иска/. В тази връзка: изчисленията на вещите лица /и от двете експертизи/ в случая се явяват само условни /което обстоятелство е отбелязано косвено на няколко места в тройната експертиза/ доколкото са изготвени единствено на база – представени от ищеца справки в табличен вид /относно размера на дълга – към посочените по-горе моменти/, без обаче тези справки да имат /конкретно досежно именно размера на дълга/ опора в конкретен договор между двете банки - страни по сделката по чл. 15 от ТЗ или между някоя от двете банки и ответника /в това число и в конкретен  погасителен план – съобразно изложеното по-горе/. В такава /същата/ насока е и категоричната констатация на експертите, че е налице пречка да се определени /изчисли/ дали – правените от ищеца удръжки от заплатата на ответника /с оглед погасяване на дълга/ са били съобразени с договорните клаузи.

Всичко изложено обосновава извода, че: процесните вземания не се явяват надлежно установени по размер /и това обстоятелство налага – отхвърляне на иска/.

С оглед горните принципни съображения /обосноваващи – отхвърляне на установителния иск/ председателят на състава не обсъжда останалите доводи /възражения/ на ответника.

На последно място:

Съдът квалифицира насрещно заявените осъдителни искания на ответника /съдържащи се в писмения отговор на В. М./ не като насрещни искове /каквито не са приемани за разглеждане по делото с изрично определение по чл. 211 от ГПК/, а като евентуални възражения за прихващане /допустимо предявени за съвместно разглеждане по делото - в хипотезата на т. 11в, предл. 2-ро от ТР № 4 от 14 г. на ВКС/. Такъв извод следва и от съдържанието на писмената защита на ответника /където не се съдържат осъдителни искания/. С оглед това – настоящото решение не съдържа дизпозитиви по насрещни искове.

Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно /заявеният от ответника адвокатски хонорар в размер на сумата 500 лева – не надвишава праговете по Наредба № 1/.

С оглед изложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 от ГПК на „Ю.Б.“ АД против В.Д.М. ЕГН ********** /за установяване съществуване на вземане по договор за банков кредит от 13.05.05г. и анекси към него в размер на: 59 129, 38 лева – главница; 4 875 лева – възнаградителна лихва за периода 25.12.14г. – 02.11.15г.; 539, 99 лева – наказателна лихва за периода 24.09.14г. – 11.11.15г.; 277, 29 лева – такси; законна лихва върху посочената главница, считано от 12.11.15г.; за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от СРС по г.д. № 69402 от 15г./.

ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД да плати на В.Д.М. 1 620 лева - съдебни разноски /на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК/.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

Председател: