№ 37
гр. Козлодуй, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николинка Л. Крумова
при участието на секретаря Деница Ол. Лихарска
като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело №
20241440101138 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
От А. С. А., ЕГН:********** от с.Бутан, обл.Враца, ... чрез
процесуалния си представител адв.Г. Ч. от АК – София против „ Кеш Кредит
Мобайл „ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „ Илинден „, ж.к.” Св.Троица „, ул.“ Зографски манастир „
№15, вг.Г, ет.6, представлявано от Миладима Валериева Лалева и Велислава
Велинова Тенева, е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД,
вр.чл.23, вр.чл.22 от ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 26.40 лева / двадесет и шест лева и четиридесет стотинки /,
представляваща заплатена при начална липса на основание възнаградителна
лихва по недействителен договор за потребителски кредит тип „ Кредит до
заплата „ №50109878/26.07.2021г., сключен между страните, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 27.09.2024г. /
датата на пощенското клеймо / до окончателно изплащане на сумата.
От А. С. А., ЕГН:********** от с.Бутан, обл.Враца, ... чрез
процесуалния си представител адв.Г. Ч. от АК – София срещу „ Кредит
Гаранция „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.” Манастирска „ №41, вх.Б, ет.1, ап.2, представлявано от
Радостина Красимирова Янкулова и Лилия И.а Богоева – Гърбатова е
предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД, вр.чл.23, вр.чл.22 от
ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 213.60
лева / двеста и тринадесет лева и шестдесет стотинки /, представляваща
заплатено при начална липса на основание възнаграждение за поръчителство
1
по недействителен договор за потребителски кредит тип „ Кредит до заплата „
№50109878/26.07.2021г., сключен между страните, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба – 27.09.2024г. / датата на
пощенското клеймо / до окончателно изплащане на сумата.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
В исковата молба се твърди, че ищеца е страна по договор за
потребителски кредит тип „ Кредит до заплата „ №50109878/26.07.2021г.,
сключен между него и ответното дружество чрез кредитен посредник „
Финтех Сървисиз „ ЕАД, ЕИК:********* / заличено към настоящия момент
дружество, на което универсален правоприемник е „ Кеш Кредит „ ЕАД,
еик:*********, със седалище и адрес на управление гр.София /.
Сочи се, че съгласно договора ответното дружество е предоставило в
заем сума в размер на 800.00 лева / осемстотин лева / на ищеца, която сума
била усвоена по личната банкова сметка на ищеца в „ Първа инвестиционна
банка „ АД.Твърди се, че в погасителния план към договора за кредит било
посочено, че погасителният план имал силата на споразумение между
страните относно размера на усвоената сума от 800.00 лева за срок от един
месец, а размерът на сумата, която ищецът следвало да върне била в размер на
826.40 лева, включваща усвоената главница и договорната лихва.
Посочено е, че на същия ден – 26.07.2021г., в изпълнение на договора за
потребителски кредит, ищецът сключил и договор за възлагане на
поръчителство с посочено от заемодателя лице, а именно с „ Кредит гаранция
„ ЕООД, ЕИК:*********, който съгласно договора влиза в сила в момента на
подписването му, ако не бъде осигурен като обезпечение по кредита
поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов
договор, с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на
1500.00 лева, одобрено от кредитодателя дружество – поръчител или
неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от ответното
дружество банка.Сочи се, че в договора било посочено, че за оценяването и
поемането на задължението за поръчителство по кредита, клиентът заплащал
на поръчителя възнаграждение в размер на 213.60 лева.
Отразено е, че на ищецът е бил представен и погасителен план с
включено възнаграждение за обезпечение, в който било посочено, че размерът
на общо дължимата сума по кредита възлизала на 1040.00 лева, с включеното
възнаграждение за поръчител.
Твърди се, че ищецът е погасил по предоставения договор за заем и по
свързания с него договор за предоставяне на поръчителство сума в общ размер
на 1040.00 лева на 25.08.2021г., включваща главница, възнаградителна лихва и
възнаграждение за поръчителство.
Сочи се още, че след извършения превод от страна на ищеца на
горепосочената сума, посредника „ Кеш Кредит „ ЕАД, като универсален
правоприемник на „ Финтех Сървисиз „ ЕАД е превело на ответното
дружество получената сума, представляваща главница и възнаградителна
2
лихва, както и е превело на „ Кредит Гаранция „ ЕООД, получената сума,
представляваща погасено възнаграждение за поръчителство.
Счита се, че горепосочените договори са нищожни на основание чл.22,
вр.чл.26, ал.1 от ЗПК, тъй като противоречат на законоустановените
императивни правила, а именно:
- противоречие с чл.10, ал.1, вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена
предвидената от закона форма;
- противоречие с чл.11, ал.1, т.7, вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е посочен
съществен елемент от тяхното съдържание, а именно общия размер на
кредита, начинът, по който ще бъде изплатена сумата и в какъв срок;
- противоречие с чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице
съществен елемент от съдържанието на договора – ГПР по кредита, както и
общата сума дължима от потребителите при посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР, по определение в
приложение №1 начин;
Счита се, че договорът за кредит и договорът за поръчителство като
каузални и акцесорни договори с основание гарантиране на изпълнението на
задължението на длъжника към кредитора са нищожни, поради липсата на
основание / кауза / по смисъла на чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД.Счита се още, че
сключеният договор за поръчителство не отговарял на принципното значение
и цел на договора за поръчителство, а именно гарантиране на изпълнението на
задължението към длъжника.Сочи се, че одобряването на кредита като бърз,
неминуемо водело и до одобряване на обезпечението, като кредитът бил
уговорен и реално се предоставял само и единствено при поръчителство на
точно определено трето свързано лице.Твърди се, че тази клауза е била
уговорена още при сключването на договорите, без да бъде предоставена
реална възможност на потребителя да посочи избран от него поръчител и била
абсолютна предпоставка, последният да бъде одобрен за получаването
му.Счита се, че така формулираните клаузи водели до пълна нищожност на
договора за потребителски кредит и свързания с него договор за
поръчителство на основание чл.26, ал.2, предл.1-во от ЗЗД поради невъзможен
предмет, както и на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД – поради противоречие с
добрите нрави.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника „ Кеш Кредит Мобайл
„ ЕАД е постъпил писмен такъв.
Със същия не се оспорва сключването на договор за потребителски
кредит тип „ Кредит до заплата „ №50109878/26.07.2021г. между страните за
сума в размер на 800.00 лева, с лихвен процент - 0,11 % и ГПР в размер на
48,40 %.Посочено е, че задълженията по кредита са погасени на 25.08.2021г..
Оспорват се предявените искове по основание и размер.Сочи се, че
изложените в исковата молба твърдения са неправилни, необосновани,
недоказани и противоречащи с възникналите между страните
правоотношения и относимите към правния спор доказателства.Счита се, че
3
процесният договор за кредит съдържа всички, предвидени в чл.11 от ЗЗП
реквизити и отговаря на всички изисквания на действащото в Република
България законодателство, поради което същият е действителен.
Оспорва се размерът на исковете, като се сочи, че посочената сума не
кореспондирала нито с уговореното в договора за кредит, нито със
заплатеното по същия.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника „ Кредит Гаранция „
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София е
постъпил писмен такъв.Със същият ответното дружество правят искане съдът
да постанови решение при признание на иска на основание чл.237 от
ГПК.Прани се искане на основание чл.78, ал.2 от ГПК в тежест на
дружеството да не бъдат възлагани разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.За
ответните дружества също не се явява представител.От процесуалния
представител на ищеца и от първия ответник са постъпили писмени
становища.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 25.08.2021г., ищецът А. А. в качеството си на кредитополучател
сключил с ответното дружество „ Кеш Кредит Мобайл „ ЕАД в качеството му
на кредитодател договор за потребителски кредит „ Кеш на ден „ №50111326
по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240 от ЗЗД.По силата на договора ответното
дружество е предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 800.00
лева, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор.
В договора били уговорени следните параметри и условия:
- общ размер на кредита – 800.00 лева;
- фиксиран лихвен процент на ден по кредита – 00.11%;
- обща сума, дължима от заемателя – 826.40 лева;
- ГПР на заема – 48.40%, при следните допускания – срок на кредита от
30 дни, при дневен лихвен процент 00.11% и при условие, че всяка от страните
ще изпълнява точно и в срок задълженията си по договора;
- обезпечение – поръчителство от едно физическо лице, наето на
безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение в
размер на 1500.00 лева или неотменима и безусловна банкова гаранция от
одобрена от кредитора банка, или поръчителство от одобрено от
кредитодателя дружество;
- условия за издължаване – изцяло на тридесетия календарен ден,
считано от датата на усвояване на кредита по договора;
В чл.1, ал.2 от договора било предвидено, че в срок от 24 часа от
4
подписването на договора, заемателят следвало да предостави едно от
следните обезпечения:
- едно физическо лице поръчител, наето на безсрочен трудов договор с
минимално месечно брутно възнаграждение в размер на 1500.00 лева;
- одобрено от заемодателя дружество – поръчител;
- неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитора
банка;
Между ищецът, в качеството му на потребител и втория ответник „
Кредит Гаранция „ ЕООД, в качеството му на поръчител, бил сключен договор
за възлагане на поръчителство на 25.09.2023г..По силата на договора ищецът
като потребител е възложила, а ответникът „ Кредит Гаранция „ ЕООД като
поръчител е поел задължение да сключи договор за поръчителство с първия
ответник, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за
изпълнението на всичките му задължения, възникнали съгласно договора за
паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на
задължението по този договор.
В договора било предвидено, че същият влизал в сила в момента на
подписването му, в случай, че потребителят не изпълни задължението си по
чл.2 от договора за паричен заем, в указания срок да предостави обезпечение –
поръчителство от едно физическо лице, отговарящо на посочените в договора
условия или банкова гаранция.
Съгласно договора за възлагане на поръчителство, потребителят дължал
възнаграждение на поръчителя за поемане на задължението в размер на 213.60
лева.
По този начин, общата сума, която следвало да върне
кредитополучателят, възлизала на 1040.00 лева.Сумата била изцяло погасена
от ищеца към първия ответник на 25.08.2021г., като в последствие първият
ответник е превел на втория сумата дължима за поръчителство в размер на
213.60 лева.
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Представеният по делото договор за потребителски кредит тип „ Кредит
до заплата „ №50109878/26.07.2021г., установява възникналото заемно
правоотношение по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД между
ищеца, в качеството му на кредитополучател и ответното дружество „ Кеш
Кредит Мобайл „ ЕАД, в качеството му на кредитодател.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г. /, в който се съдържат
разпоредби от императивен порядък.Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
5
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър
на БНБ по чл.3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е
регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по
смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
Отпуснатият заем на ищеца като физическо лице, представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и
същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и
по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение
на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата
разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП.
В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение №1 начин.Неспазването на това изискване води до
недействителност на договора за кредит.
Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави
заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността
на потребителя.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи,
настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита
за потребителя, са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК предвижда, че при изчисляване
на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, като
6
тази разборедба се отнася до неизпълнение от страна на потребителя на
неговото основно задължение да върне кредита, който му е предоставен, а не
до неизпълнение на други задължения.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по – висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на
процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7
– т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК е
посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-
148 от ЗЗП.
Общите разходи по кредита са легално дефинирани посредством
разпоредбата на §1, т.1 от ДР на ЗПК, според която това са " всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по - специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия ".Възнаграждението за
гарант / поръчител /, което се дължи в случая, безспорно съставлява общ
разход по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, вр.§1, т.1 от ДР на ЗПК, тъй като е
възнаграждение, което е пряко свързано с договора за кредит, съставлява
задължителна услуга и е предварително известно на кредитора, доколкото
гарантът е предложен от него и е отразен в договора за кредит.Разпоредбата на
§1, т.1 от ДР на ЗПК не изключва възможността някои от общите разходи по
кредита да произтичат от друг договор, стига те да са пряко свързани с
договора за кредит.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са
установени в обществен интерес за защита на икономически по - слаби
участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване
и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като
основание за обжалване / в този смисъл са задължителните указания, дадени с
т.1 на ТР №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС /.
В случая е посочено, че ГПР е равен на 48.40%.В чл.1, ал.2 от договора
и в СЕФ е пояснено, че ГПР е изчислен при следните условия – кредитът се
предоставя в срок от 30 календарни дни, считано от датата на неговото
усвояване, както и при условие, че всяка от страните ще изпълнява точно и в
срок задълженията си.В СЕФ е отразен пример при усвояване на сума от
100.00 лева за срок от 30 дни – общо дължима сума 103.30 лева, при ГЛП –
7
39.60% и ГПР – 48.40 лева, т.е. за сума в размер на 800.00 лева, общо
дължимата сума е 826.40 лева.От гореизложеното се установява, че при
изчисляването на ГПР не са взети предвид разходите, които заемателя заплаща
при неизпълнение на задълженията си по договора, както и сумата, дължима
по договора за възлагане на поръчителство.
В т.2 на Решение на СЕС ( девети състав ) от 21.03.2024г. по дело
C714/22 ( С.Р.Г. срещу „ Профи Кредит България " ЕООД ), е разяснено, че
чл.10, §2, б.” Ж „ и чл.23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл,
че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в чл.3, б.” Ж „ от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да
води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
В процесния случай при определяне на ГПР по кредита, не е бил
посочен разхода за заплащане на обезпечение / поръчителство /, поради което
съдът намира, че процесния договор за кредит само формално отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в същия е посочен ГПР и
общата сума, които потребителят дължи, но определен въз основа на
начислените суми за главница и лихва.Възнаграждението за поръчителство
представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на
този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с
императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК / в този смисъл
определение №50685 от 30.09.2022 г. на ВКС, постановено по ГД №
578/2022г., III г.о., ГК /.Посочването на неверен годишен процент на
разходите, който е по - нисък от действителния, води не само до заобикаляне
изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК, но и нарушава правата на потребителя и
нелоялна търговска практика, тъй като е възможно да подтикне потребителя
да вземе решение, което не би взел при посочване действителния размер на
ГПР.
При това положение нарушена се явява разпоредбата на чл.19, ал.4 от
ЗПК, тъй като за потребителя не съществува яснота какъв е точния размер на
задължението му и каква е общата стойност на кредита.
Поетото от ищеца, в качеството му на потребител по договора за
предоставяне на поръчителство задължение за заплащане на възнаграждение
за поръчител в размер на 213.60 лева е довело до съществено оскъпяване на
предоставения му кредит.Това задължение по естеството си представлява
скрита лихва, водеща до неоправдано от законова гледна точка обогатяване на
заемодателя.Този разход е следвало да бъде включен в ГПР, но същият не е
бил взет предвид от кредитодателя при изчисляването на посочения в
договора за заем ГПР.Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, която е императивна
по своя характер е в защита на обществения интерес и цели потребителят да
не бъде поставен в положение, при което договорът за кредит да се явява
8
свръх обременителен за него.В случая обаче, предвиденото в договора за заем
допълнително плащане на възнаграждение за поръчител, заобикаля
изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Също така, непредставянето на обезпечение не води до претърпяване на
вреди от кредитора, който съгласно чл.16 от ЗПК, преди сключването на
договора за кредит, трябва да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и да прецени дали да му предостави кредит спазвайки
изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК, а рискът от невръщане на кредита да се
генерира в уговорената по договора лихва.
Договорката за заплащане на обезпечение за поръчителство, при които е
сключен договора за заем е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на потребителя и кредитора, поради което същата
представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Също така в договора единствено е посочен размер на ГПР единствено
като процент, без да са посочени основните данни, които са послужили за
неговото изчисляване.Посочването на ГПР, който не отразява точно всички
разходи по кредита, лишава потребителя от възможността да определи
обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този
процент.
С оглед неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и поради
нарушаване на изискванията на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, съдът намира, че
целия договор за паричен заем №4909954 от 25.09.2023г. е недействителен на
основание чл.22 от ЗПК.
След като договорът за кредит е недействителен, такъв е и договорът за
поръчителство, тъй като същия има акцесорен характер спрямо първия.Този
договор е нищожен, поради противоречието му с добрите нрави съгласно
чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Съгласно чл.138, ал.3 от ЗЗД, поръчителство може да съществува само
за действително задължение, а доколкото в случая такова не е възникнало, то и
за поръчителя не е налице задължение да обезпечи кредита.
В случая договорът за възлагане на поръчителство е сключен в деня, в
който е бил сключен и договорът за заем, като е бил сключен с юридическо
лице, което по занятие сключва възмездни обезпечителни сделки, с които
обезпечава чужда гражданска отговорност, като си запазва правото на регрес
спрямо длъжника.В тази връзка съдът намира за обосновано твърдението в
исковата молба, че отпускането на кредит на ищеца е поставено в зависимост
от сключването на възмезден обезпечителен договор с икономически свързано
със заемодателя лице, посочено от самия него.
Както беше отбелязано по – горе, договореното в полза на поръчителя
възнаграждение, представлява скрита лихва по договора за кредит, поради
което договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, поради
накърняване на добрите нрави.Този договор е лишен от правна основа, тъй
9
като по него потребителят поема само задължения, срещу които не ползва
каквито и да е права, единствено нараства размерът на общото му задължение
и разходите по кредита, като е без значение дали същия ще бъде изправен
длъжник или не.
В практиката на ВКС е прието, че добросъвестността по принцип се
свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при
осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и
морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е
формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и
упражняване на правата на членовете на общност.
В случая в противоречие с нормите на добросъвестността е уговорено
допълнително възнаграждение в полза на заемодателя под формата на скрит
разход по кредита, което води до явна нееквивалентност на престациите, като
се касае за договор, сключен за сравнително кратък период време – 30 дни, с
размер на действително ГПР в пъти по – висок от реално посочения в
договора, по който договор ищецът е икономически по – слаб субект и не е
могъл да влияе върху съдържанието на договора, а рискът от
неплатежоспособност остава единствено за него.
Също така следва да се отбележи, че договорът за потребителски кредит
и договорът за предоставяне на поръчителство се намират във взаимовръзка
помежду си и последиците от прогласяване недействителността на договора за
потребителски кредит рефлектират и по отношение на договора за
предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията,
което прави и договорът за поръчителство нищожен.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита и не дължи лихва или други разходи по него.С оглед на това правило в
настоящия случай ищецът ще дължи само чистата стойност на кредита в
размер на 800.00 лева, но не и договорна и наказателна лихва, възнаграждение
по договора за възлагане на поръчителство, както и други такси, предвидени в
договора.
От отговора на исковата молба от първия ответник се утановява, че
ищецът е погасил задълженията си по договора на 25.08.2021г., включващи и
сумата дължима по договора за възлагане на поръчителство, или общо е
погасил сума в размер на 1040.00 лева, от които 26.40 лева, представляващи
възнаградителна лихва към първия ответник.
Вторият ответник пък прави признание на иска, от където съда прави
извод, че сумата в размер на 213.60 лева му е била преведена от първия
ответник.
С оглед констатираната нищожност на договора за кредит и договора за
възлагане на поръчителство, като платени без основание в случая се явяват
вноските за възнаградителна лихва в размер на 26.40 лева, платена на първия
ответник и вноската по договор за възлагане на поръчителство в размер на
10
213.60 лева, платена на втория ответник, поради което исковете срещу
двамата ответници по чл.55 от ЗЗД се явяват основателни и доказани по
размер, поради което същите следва да се уважат.
След като горепосочените суми са били преведени по сметка на
ответните дружества и не се установява основание за заплащането им, то
последните се явяват недължимо платени и подлежат на връщане от ответните
дружества, които неоснователно са се обогатили с тези суми.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход от спора и съобразно чл.78 от ГПК в тежест на
ответниците следва да бъдат присъдени разноски за дължимата по делото
държавна такса по предявените искове в размер на 100.00 лева, като всяко
едно от ответните дружества следва да бъде осъдено да внесе по ½ от
направените разноски.
Налице са и предпоставките да бъде уважено направеното искане от
адв.Г. Ч. от АК - София – процесуален представител на ищеца, адвокатското
възнаграждение да бъде определено при условията на чл.38, ал.1, т.2 от
ЗА.Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие,
не е било уговорено възнаграждение, а безплатна правна помощ на
горепосоченото основание, поради което адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение.
Съгласно съдебната практиката, съдът следва да съобрази сложността на
действително извършеното от упълномощения адвокат по делото, като в тази
връзка може да намали адвокатското възнаграждение под минималния размер
предвиден в НМРАВ.
В случая определеното възнаграждение следва да се определи на
основание чл.7, ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която предвижда, че за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес, при интерес до 1000.00 лева
– възнаграждението е 400.00 лева.В случая минималното адвокатско
възнаграждение по всеки иск ще е в размер на 400.00 лева.
В настоящия случай съдът счита, че разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК
е неприложима по отношение на ответното дружество „ Кредит Гаранция „
ЕООД, тъй като липсват както доказателства, така и твърдения от страна на
дружеството, същото да е възстановило на ищеца сумата от 213.60 лева преди
завеждането на исковата молба, поради което ответникът е дал повод с
поведението си за неговото предявяване.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД „ Кеш Кредит Мобайл „
ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „
11
Илинден „, ж.к.” Св.Троица „, ул.“ Зографски манастир „ №15, вг.Г, ет.6,
представлявано от Миладима Валериева Лалева и Велислава Велинова Тенева
ДА ЗАПЛАТИ на А. С. А., ЕГН:********** от с.Бутан, обл.Враца, ... сума в
размер на 26.40 лева / двадесет и шест лева и четиридесет стотинки /,
представляваща платена без основание възнаградителна лихва по
недействителен договор за потребителски кредит тип „ Кредит до заплата „
№50109878/26.07.2021г., сключен между страните, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба – 27.09.2024г. / датата на
пощенското клеймо / до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД „ Кредит Гаранция „
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”
Манастирска „ №41, вх.Б, ет.1, ап.2, представлявано от Радостина
Красимирова Янкулова и Лилия И.а Богоева – Гърбатова ДА ЗАПЛАТИ на А.
С. А., ЕГН:********** от с.Бутан, обл.Враца, ... сума в размер на 213.60 лева
/ двеста и тринадесет лева и шестдесет стотинки /, представляваща платено
без основание възнаграждение за поръчителство по недействителен договор за
потребителски кредит тип „ Кредит до заплата „ №50109878/26.07.2021г.,
сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 27.09.2024г. / датата на пощенското клеймо / до
окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ Кеш Кредит Мобайл „
ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на А. С. А., ЕГН:********** от с.Бутан, обл.Враца сума
в размер на 50.00 лева / петдесет лева /, представляващи направени по делото
разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ Кредит Гаранция „ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на А. С. А., ЕГН:********** от с.Бутан, обл.Враца сума
в размер на 50.00 лева / петдесет лева /, представляващи направени по делото
разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от ЗА „ Кеш Кредит
Мобайл „ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София ДА ЗАПЛАТИ на адв.Г. Ч. от АК - София, сума в размер на 400.00
лева / четиристотин лева и нула стотинки /, представляваща адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от ЗА „ Кредит
Гаранция „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София ДА ЗАПЛАТИ на адв.Г. Ч. от АК - София, сума в размер на 400.00
лева / четиристотин лева и нула стотинки /, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
12
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
13