Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № 1986.2.2012 г. по гр.д. № 787/2011 г. на РД-П. са отменени решенията на общото събрание на К. „Г.”- гр.Б. Ч., проведено на 10.9. 2011 г., като незаконосъобразни. С решението кооперацията е осъдена да заплати на ищците по делото 30 лв. разноски по делото. Недоволна от решението е останала кооперацията , която го обжалва,като твърди, че същото е неправилно. Твърди се ,че събранието е проведено въз основа на устава на кооперацията,проведено на 27.12.2010 г., който е обявен в ТР на 16.2.2011 г. Твърди се ,че ПРС с определение № 176/2.3.2011 г. по гр.д. 991/2010 г. е спрял по реда на чл. 61 ЗК изпълненията на решенията, взети на общото събрание, проведено на 27.12.2010 г. Твърди се ,че състав на ВТОС по гр.д. 423/2011 г. с решение № 262/9.5.2011 г., по повод производство по чл. 25 от ЗТР е приел, че при провеждане на ОС на кооперацията на 12.3.2011 г. намира приложение новия устав, обявен на 16.2.2011 г. Твърди се ,че на 10.9. 2011 г. отново се провежда ОС с една точка в дневния ред- приемане на нов актуализиран устав на кооперацията. Твърди се ,че това събрание е свикано съобразно устава, приет на 27.12.2010 г. Твърди се, че ПРС с определение от 20.10.2011 г. по гр.д. 787/2011 г. отново е спряно изпълнението на решенията, взети на 10.9.2011 г.-решението за приемане на новия устав на кооперацията, което определение е обжалвано пред ВТОС и с определение от 17.1.2012 г. и е отменено. Твърди се ,че не е съгласна със становището на ПРС, че общото събрание на кооперацията не бива да се свиква по устава от 27.12.2010 г. , а съобразно устава от 24.4.2004 г., тъй като това би довело до спиране дейността на кооперацията. Моли да се отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск,като се присъдят разноски по делото. По въззивната жалба е постъпил отговор от пълномощника на Н. М. Н. и Н. Х. И. като се твърди ,че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение е правилно обосновано и законосъобразно. Твърди се ,че спирането на взетите решения на общото събрание означава същите да се прилагат , съответно в настоящия случай да не се прилага новоприетия устав, а да се прилага стария такъв. Твърди се ,че тези решения са отменени с и с влязло в сила решение. Твърди се ,че решението на ВТОС ,на мотивите на което се позовава жалбоподателят касае само отношения между кооперацията и АВ и няма отношение към конститутивното действие на решенията на ОС. Освен това се твърди ,че жалбоподателят не е излагал подобни възражения пред районния съд,поради което те са несъстоятелни и преклудирани. Моли да се остави в сила обжалваното решение. В. окръжен съд след като се запозна с оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното. РС-П. се е произнесъл с обжалваното решение по повод исковата молба на Н. М. Н. и Н. Х. И. против К. „Г.”- гр.Б. Ч. за отмяна на решенията на ОС, проведено на 10.9.2011 г. Ищците твърдят, че не са уведомени по никакъв начин за събранието както се изисква от устава в чл.18 ал.1, който действа към този момент; че решенията са взети по нов устав, чието действие е спряно от съда, която мярка действа и към момента на подаване на исковата молба. Твърди се ,че ПРС е отменил решенията на ОС от 27.12.2010 г., между които е и приемането на устава. Твърди се ,че с определение № 176 по гр.д. №991/2010 г. е спрял действието на тези решения. Твърди се също, че въпреки това кооперацията е провела събранието по новия устав, като един от най-засягащите правата на кооператорите текст е в чл. 10 ал.2 т.2-че кооператорите могат да участват в ОС или само лично или чрез упълномощено лице, което също трябва да е член-кооператор. Ответната кооперация е оспорила допустимостта и основателността на претенцията, че ОС е проведено съобразно действащия устав и ЗК. Твърди се ,че уставът, по който следва да се свиква ОС е този от 27.12.2010 г. Претендирани са разноски. За да постанови решението си районният съд правилно е приел в решението си ,че искът е допустим и е разгледал спора по същество. Съдията подробно е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, като подробно и последователно проследил извършваните действия от страна на кооперацията, респ. на нейните органи, както и от съда в проведените искови производства, както и това по чл. 25 от ЗТР. Правилно съдията е приел, че основния спор е за това кой е приложимия устав към момента на свикване на общото събрание, проведено на 10.9.2011 г. Безспорно е установено по делото, че по отношение на решенията, приети от ОС проведено на 27.12.2010 г., между които е и приемането на нов устав на кооперацията, е постановено по реда на чл. 61 от ЗК спиране на изпълненията им с определение от 2.3.2011 г. по гр.д. 991/2010 г. на ПРС. ВТОС споделя становището на районния съд, че спиране на взетите решения означава неприлагане и неизпълнение на същите, като обявяването на устава в ТР не го санира. Съгласно чл. 9 от ЗТР обявяването на акта дава публичност на същия. В тази връзка настоящия състав не приема становището взето от докладчика по производството, развило се пред ВТОС по реда на чл. 25 от ЗТР. Освен изложеното следва да се има предвид, че към момента на свикване на ОС е било постановено вече решение по гр.д.991/2010 г., с което са отменени решенията взети на ОС, проведено на 27.12.2010г., което решение в последствие е потвърдено от въззивната инстанция. ВТОС споделя изложените мотиви от районния съд относно незаконосъобразността на взетите решения от ОС на кооперацията, проведено на 10.9.2011 г. и на основание чл. 272 ГПК препраща към същите. ВТОС намира за неоснователни оплакванията в жалбата ,че при спиране действието на устава ще бъде спряна дейността на кооперацията, тъй като кооперацията не остава без надлежно приет устав и последния действа до приемане по надлежния ред на следващия устав. ВТОС счита ,че правилно районния съд е присъдил и разноските на ищците при уважаване на иска. С оглед изложеното жалбата е неоснователна и недоказана, а обжалваното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано и като такова следва да бъде потвърдено. Жалбоподателят-кооперацията претендира разноски в настоящата инстанция, но такива не следва да се присъдят с оглед изхода на спора, поради което искането следва да бъде отхвърлено. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 1986.2.2012 г. по гр.д. № 787/2011 г. на Районен съд-П.. ОТХВЪРЛЯ искането на К. „Г.”- гр.Б. Ч., ул.”Б. К.” № ... за заплащане на разноски пред въззивната инстанция. Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |