РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 18.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д а
РУСЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, НО, в публично заседание
на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР БАЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АЛЕКСАНДЪР И.
РАЛИЦА ГЕРАСИМОВА
при участието на секретаря Анелия
Генчева и прокурора Радослав Градев, разгледа докладваното от съдия Ралица Герасимова
в.н.о.х. дело №615 по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 313 и сл.
от НПК.
Производството е по реда на глава ХХІ от
НПК.
С присъда №105 от 21.06.2019 г. по
н.о.х.д. №876/2019 г., РРС, НО, 6-ти наказателен състав признал подс. Д.Б.Н. за
виновен в това, че на 15.04.2019 г. в гр. Р****,
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка л.а. „Ф****” е per.
№ ****, след употреба на наркотично вещество Метамфетамин и Амфетамин,
установено по надлежния ред - по реда на Наредба №1/19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози поради което и на основание чл.343б, ал.3 от НК,
чл.54 от НК,чл.343г от НК му наложил наказания лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца, глоба в размер на седемстотин лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от една година и шест месеца.
На осн. чл.66 ал.1 от НК РРС отложил
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три
години.
РРС се произнесъл и постановил
вещественото доказателство - проба №024/15.042019г. да се унищожи след влизане
на присъдата в сила.
Срещу присъдата в законоустановения срок
е постъпила жалба от упълномощения защитник на подс. Н., с твърдение за
незаконосъобразност, необоснованост, неправилност на атакувания акт и явна
несправедливост на наложеното наказание. Моли присъдата да бъде отменена, а
подсъдимият оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно – да бъде
изменена, а въззивната инстанция да постанови
решение, с което на подс. Н. да бъдат наложени по-ниски по размер
наказания или присъдата да бъде отменена, а делото – върнато за ново
разглеждане.
В жалбата не се иска се събиране на нови
доказателства.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК
прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия, свидетели или експерти.
Пред въззивния съд представителят на Русенска окръжна прокуратура счита
жалбата за неоснователна. Конкретизира, че в рамките на производството не са
допуснати процесуални нарушения, а наложените на подсъдимия наказания
съответстват на индивидуалната и генерална превеция и моли присъдата да бъде
потвърдена изцяло. Конкретизира, че допуснатото нарушение при връчването на протокола
за извършена проверка на подсъдимия (обстоятелството, че в този екземпляр не е
попълнена една от колоните) не е нарушение, което съществено да е накърнило
правата на подс. Н., доколкото същият е бил надлежно запознат с резултатите от
теста – чрез предявяване на АУАН и съответните медицински документи.
В съдебно заседание упълномощеният защитник на подс. Н. – адв. С. С. поддържа
жалбата. Сочи, че не е бил приложен правилно материалния закон и деянието на
подс. Н. е несъставомерно. Конкретизира, че процесният уред установява не
наркотични вещества, а метаболити на такива вещества, които нямат метаболитно
действие, съответно – не са включени в Конвенцията и Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсори. Алтернативно моли присъдата да бъде
изменена, като наложените наказания бъдат намалени до предвидения от закона
минимум. В последната насока сочи, че при подс. Н. е налице превес на
смекчаващите обстоятелства, като неправилно РРС е отчел като отегчаващо такова
липсата на критичност.
Русенски окръжен съд, след като обсъди доводите в
жалбата‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в
съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда
констатира следното:
Русенски окръжен съд, след като обсъди доводите в протеста на Русенска
окръжна прокуратура‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и
след като в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК провери изцяло правилността
на атакуваната присъда констатира, че не са налице основания за нейното
отменяване или изменяване поради следните съображения:
Производството пред РРС се е развило по общия ред. Ясно изразеното
убеждение на РРС по фактите е формирано на основата на правилен анализ на
събраните по делото доказателствени материали – показанията на свидетелите Д., К. и П. и писмените доказателства,
приобщени по реда на чл.283 от НПК-автобиография и свидетелство за
съдимост,справка от ПП КАТ Русе, акт за установяване на административно
нарушение, талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и
техни аналози, протокол за извършване на
проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, разпечатка от тест
повед на МВР.
Първоинстанционният съд е приел фактология, която намира безусловна опора в
събрания доказателствен материал.
Изброените доказателствени материали са относително еднопосочни. Те са достатъчни
за пълноценното изясняване на значимите за процеса обстоятелства. Въз основа на
тях се установява, че подсъдимият Н. бил правоспособен водач на МПС кат. В, АМ,
В1 и като такъв се водел на отчет в ОД на МВР С****.
Малко след полунощ, на 15.04.2019 г., подс. Д.Н. заедно с две лица бил в
лек автомобил „Ф****” с рег. номер ****, който след като управлявал по улиците
на гр. Р**** спрял в близост до Х**** в посока **** в гр. Р****. След като престоял известно
време той се включил в движението посока гр. Р**** без пътепоказател.
По същото време в същия район извършвали обход екип на **** Р**** в наряд св. Я.Д. и негов колега.
След като видял включването в движението на управлявания от подсъдимия
автомобил св.Д. решил да извърши проверка на водача.
Полицейските служители продължили движението си със служебния автомобил след
превозното средство на подсъдимия по **** и посредством светлинен сигнал го спрели в близост до бензиностанция „****“. В рамките на проведения
разговор с подс. Н. като водач на автомобила св. Д. го запитал дали е употребил
наркотични вещества и пред двамата полицейски служител подс. Н. потвърдил, че е
употребил такива вещества. В тази връзка
св. Д. поискал съдействие от екип на
Сектор ПП за проверка с технически средства.
На място по повод сигнала на св. Д. пристигнали свидетелите К. и П. – служители на С**** Р****. Подсъдимият бил изпробван за
употреба на наркотични вещества и/или техните аналози с техническо средство Drug
Test 5000-ARLJ-0038. Уредът отчел положителна проба за употреба на метамфетамин
и амфетамин. За резултатите от изследването св. П. изготвил Протокол за извършване
на проверка на наркотични или упойващи вещества, подписан от подс. Н., в качеството
му на проверен, индигиран екземпляр от
който му бил връчен. В индигираното копие, което било връчено на подсъдимия не било
отразено, че е била извършена проверка за употреба на упойващи или наркотични вещества.
На подс. Н. бил издадени от страна на св. К. талон за изследване бл.№0033590/15.04.2019
г., в който подсъдимият заувил, че не приема показанията на техническото
средство. Същият бил отведен в У****, където пред дежурния лекар и в присъствието на св. К. той отказал да даде урина и кръв за изследване, което
обстоятелство което било отразено в съставения Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози.
За извършеното нарушение на ЗДвП св. К. съставил АУАН, бл. №243734/15.04.2019
г., в който бил отразен вида и номера на техническото средство и констатираното
управление на МПС под въздействие на наркотични вещества, който подс. Н. подписал.
Впоследствие на неустановена дата в оригинала на протокола за извършване на
проверка на наркотични или упойващи вещества било вписано допълнително, че е била
извършена проверка за употреба на упойващи или наркотични вещества с технически
уред № ARLJ 0038, пр.24, а информацията от уреда
била извлечена на хартиен носител – с констатация за отчетен положителен
резултат за амфетамин (АМР) и метамфетамин (МЕТ).
В рамките на образуваното досъдебно производство била приложена
тест-касетата, с която била извършена проба за наличие на наркотици.
Настоящият съдебен състав възприе фактическата обстановка, почти идентична
с описана в мотивите на първоинстанционната присъда.
Въззивната съдебна инстанция изцяло се солидаризира с доказателствения
анализ на първостепенния съд, въз основа на който контролираният съдебен състав
е изградил фактическите си изводи. Като цяло доказателствената съвкупност е
безпротиворечива, което съответно per argumentum a contrario от чл.305, ал.3, изр. 2 от НПК в този случай не следва да се подлагат на
самостоятелна преценка, съпоставка и анализ отделните доказателствени
източници.
При правилно установената фактическа обстановка първата инстанция е
направила законосъобразни правни изводи, като е приела, че поведението на
подсъдимия Д.Б.Н. осъществява признаците на състава на престъплението по
чл.343б, ал.3 от НК.
Обстойният и цялостен анализ на доказателствените материали както
поотделно, така и в тяхното единство водят до безспорен и несъмнен извод за
това, че от обективна страна подс. Д.Н. ***
е управлявал моторно превозно средство — лек автомобил „арка лек автомобил
марка „Ф****” с рег. номер **** след употреба на наркотични вещества, а именно
– метамфетамин.
Законосъобразно първата съдебна инстанция е приела обективна и субективна
съставомерност на деянието на подс. Н. по текста на цитираната норма на
материалния закон – чл.343б, ал.3 от НК.
В производството пред РРС безспорно установено, че подс. Н. е управлявал
процесното МПС. За да приеме сред фактическите си констатации, че той е бил
употребил наркотични вещества, съдът се е позовал на данните от извършеното
тестване с полеви наркотест –„Драг тест 5000“, отчел наличие на метамфетамин и
амфетамин. Също така е констатирал, че на подс. Н. е бил връчен талон за
медицинско изследване и е бил заведен от полицейските служители до съответното
медицинско заведение, където е отказал да даде проба за кръв и урина /факт
отразен в протокола за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго
упойващо вещество/. Въззивната инстанция е направила фактическите си изводи в
рамките на доказателствената съвкупност и съобразно с регламентирания в Наредба
№1 от 19.07.2017 г. ред за установяване
употребата на алкохол или други упойващи вещества от водачите на МПС, който
предвижда използването на техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества и техните аналози, като еднакво възможно и приложимо, наред
с медицинското изследване.
Несъстоятелни според становището на настоящия съдебен състав са доводите на
защитника на подс. Н. от въззивното съдебно заседание – че техническото
средство, ползвано от полицейските служители не открива наркотични вещества, а
метаболити на такива вещества. Пробата орална течност (слюнка) е най-близка по
профил на задържане на наркотичните вещества до кръвната проба (часове). Именно
по тази причина оралната течност се приема за най-подходяща при скринингово
изследване на водачи, защото показва употреба в кратък времеви интервал,
съотносим към момента на проверката - в
интервал, който може да варира с плюс/минус 12 – 24 часа.
Действително чл.343, ал.3 от НК не съдържа препращане към ал.1 и ал.2 на
чл.343б от НК, но липсата му по аргумент от чл.46, ал.1 от ЗНА следва да бъде запълнена,
посредством логическо и систематично тълкуване. Текстът на ал.3 е част от
разпоредбата на чл.343б от НК а наредбата извън алкохолната концентрация урежда
надлежно и реда за установяване на други упойващи вещества от водачите на МПС.
На следващо място липсата на изрично изискване за установяване употребата на
наркотични вещества по „надлежния ред“
би следвало да се тълкува и в смисъл, че доказването на обстоятелството,
че деецът управлява след употреба на наркотични вещества може да се извърши с всички
допустими доказателствени средства. В случая, доказателственият стандарт е
надхвърлен многократно, тъй като са събрани множество доказателства: гласни,
писмени и веществени, за това, че водачът е управлявал превозното средството
след употреба на наркотични вещества, а именно: подсъдимият е посочил пред
проверяващите, че е употребил наркотични вещества, техническото средство Драг
тест 5000 с фабр. № ARLJ - 0038, проба № 024, е отчело положителен резултат за употреба на метамфетамин
и амфетамин. Касетата от теста е приложена като веществено доказателство.
Резултатите от проверката са разпечатани и фигурират и като писмени
доказателства.
Признаците от състава на посоченото престъпление по чл. 343б ал. 3 НК са очертани в закона, а
именно: за да възникне наказателна отговорност, следва деецът да е управлявал
превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Наказателният закон не поставя изискване водачът да е бил повлиян от тези
вещества, респективно, не се интересува дали и доколко това се е случило.
Действително, в практиката е налице и друго разбиране, че освен употребата на
наркотични вещества е необходимо да е налице и повлияване на водача от приетите
вещества, но настоящият въззивен състав не го споделя. Когато бъде установено,
че водачът е употребил наркотични вещества, без значение дали и по какъв начин
това се е отразило на неговото поведение и дали е повлияло на способността му
да управлява превозното средство, той следва да носи наказателна отговорност по чл. 343б ал. 3 НК, тъй като са изпълнени
признаците от състава на посоченото престъпление. В този смисъл е и
константната съдебна практика (решение на ВКС, ІІІ н.о., решение № 116 от
8.08.2016 г., по н. д. № 34/16, решение на ВКС, ІІІ н.о., решение № 81 от
15.05.2018 г., по н. д. № 237/18, решение на ВКС, ІІІ н.о., № 4 от 11.05.2018
г., по н. д. № 1244/17, решение на ВКС, ІІІ н.о., решение № 79 от 8.05.2018 г,
по н. д. № 318/18 и др.).
Престъплението по чл.
343б, ал. 3 от НК е от категорията на формалните, при което умисълът
може да бъде само пряк и никога евентуален. За прекия умисъл е необходимо и
достатъчно деецът да е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние и
въпреки това да е искал да го извърши. За съставомерността на деянието е
достатъчно да се установи обективно употребата на наркотични вещества, от което
се извежда и умисъла за осъществяване на престъплението. Законът не е въвел
критерии за въздействието на наркотичните вещества върху водача на МПС и до
каква степен това се е отразило на способността му да шофьора. Без правно
значение е и времето на употреба - непосредствено преди управлението на МПС или
по - ранен момент (както беше посочено в интервал от 12 до 24 ч.). Управлението
на МПС след употребата на наркотични вещества или техните аналози винаги
застрашава степента на обществена опасност на подобна проява, поради което тя е
инкриминирана като престъпление. В тези случаи е ирелевантно дали водачът е
поставил в реална опасност живота и здравето на останалите участници в
движението, тъй като такава опасност е заложена в самото престъпление. Обектът
на защита остава неизменен, независимо от времето на приемане на наркотични
вещества, тяхното количество, качество и действие. В случая, подсъдимият е
съзнавал забраната да се управлява МПС след употреба на наркотични вещества и
техните аналози, но въпреки това съвсем съзнателно е управлявал лекия
автомобил.
В обобщение законосъобразно от субективна страна районният съд е приел, че деянието
е извършено с пряк умисъл. Въззивният съд, на свой ред, намира, че няма никакво
съмнение в това, че подсъдимият е бил наясно със забраната да се управлява МПС
след употреба на наркотични вещества.
Причината за извършване на престъплението е незачитането от страна на
подсъдимия на установените в страната норми регламентиращи движението по
пътищата.
При индивидуализация на
наказателната отговорност законосъобразно районният съд е отчел като
обстоятелства, които да смекчават отговорността на подсъдимия чистото му
съдебно минало и сравнително младата му възраст, а като отегчаващи – липсата на
критичност. В допълнение към изложеното от РРС като отегчаващо отговорността
обстоятелство следва да се отчете и наличието на нарушения на ЗДвП.
Ръководейки се от изброените
обстоятелства, РОС прие, че първата инстанция вярно е отмерила размера на
санкциите, които подс. Д.Н. следва да изтърпи – към минимума на
предвиденото в нормата на особената част от наказателния закон за двете
кумулативно предвидени наказания, като му е наложила
наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в
размер на 700 лева. В този смисъл и съдът в настоящия си състав намери
за несъстоятелни доводите на защитника на подсъдимия за явна несправедливост на
наложените наказания.
С оглед наличието на основанията по чл.66, ал.1 от НК законосъобразно РРС е приел, че така отмереното наказание лишаване от
свобода не следва да се търпи ефективно и е отложил изтърпяването му за
изпитателен срок от три години.
Законосъобразно се явява и решението на контролираната съдебна инстанция, с
което на основание чл. 343г НК е приела, че целите по чл. 36 НК биха били
изпълнени по-пълноценно с приложение на кумулативната санкция лишаване на
подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.
Въззивният съд намира за законосъобразно и решението на РРС досежно
вещественото доказателство по делото.
При цялостна служебна проверка на присъдата въззивната инстанция не
констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, с оглед на което прие, че съдебният акт следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК Русенски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №105 от 21.06.2019 г. по
н.о.х.д. №876/2019 г., РРС, НО, 6-ти наказателен състав.
Решението не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.