№ 204
гр. Пловдив, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Розалия Кр. Шейтанова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Миглена Р. Маркова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
в присъствието на прокурора Галин П. Гавраилов
като разгледа докладваното от Розалия Кр. Шейтанова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20235300600068 по описа за 2023 година
Производство по реда на глава ХХІ от НПК
С Присъда № 192/17.10.2022 г. по НОХД № 1921/2022 г., Районен съд -
Пловдив, XVI н.с., е признал подсъдимия И. К. Р. за виновен в това, че на
20.11.2021 г. в с. Йоаким Груево, обл. Пловдив, е управлявал моторно
превозно средство – товарен автомобил марка „Мерцедес Вито 108 Д“, с рег.
№ ******, след употреба на наркотични вещества – „ТНС –марихуана“, като
деянието е извършено повторно, след като е бил осъден с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление, поради което и на основание чл.343б,
ал.4, вр. с ал.3, вр. с чл.28, ал.1 вр. чл.54, ал.1 от НК го осъдил на
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и ГЛОБА в размер
на 500,00 /петстотин/ лева. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на
така наложеното на подсъдимия наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА е
отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ /не е посочено считано от кога тече този
срок/. На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК е приспаднато времето, през
което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР на 20.11.2021 г. На
основание чл.343Г от НК на подсъдимия И. К. Р. е наложено и наказание
1
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА
И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА. На основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето
през което подсъдимият И. К. Р. е бил лишен от това право по
административен ред, а именно считано от 20.11.2021 г. до влизане на
присъдата в сила /по делото районният съд не е събрал данни за лишаване от
това право по административен ред/.
Има произнасяне по вещественото доказателство.
Срещу присъдата, в законоустановеният срок, е постъпила въззивна
жалба от адв.Н. С. – служебен защитник на подс.Р., спрямо когото
производството пред първата инстанция е протекло задочно, в която се
твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, тъй като е
постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон. Настоява се
за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия, алтернативно – за
намаляване на наказанието до предвидения минимум. В допълнение към
въззивната жалба се развиват подробни доводи към направеното искане, като
след посочване на оплакванията на защитата, свързани с кредитирането на
доказателствата и доказателствения анализ се настоява за отмяна на
присъдата и оправдаване на подсъдимия, алтернативно – за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия
съд.
Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание, както от
защитника, така и лично от подсъдимия, който се яви във въззивното
производство и даде обяснения по делото, като пред въззивния състав на съда
се поддържа единствено искането за оправдаване.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Пловдив, намира, че атакувания
съдебен акт страда от пороци които налагат отмяната му и връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на същия съд, тъй като мотивите към
обжалваната присъда са до такава степен формални, че се наблюдава липса на
мотиви за предприетото осъждане, което е пречка за разглеждане на делото
по същество. Изразява и позиция за основателност на възраженията на
защитата, направени с въззивната жалба относно процедурата по тестване на
жалбоподателя за употреба на наркотични вещества.
Пловдивският окръжен съд, проверявайки като въззивна инстанция,
правилността на постановената присъда във връзка с направените
2
оплаквания, доводите на страните и съобразно с изискванията на чл.314 от
НПК, констатира следното:
Първоинстанционният съд е приел за установени следните факти:
На 20.11.2021 г. подс. И. К. Р. управлявал в с. Йоаким Груево, обл.
Пловдив товарен автомобил марка „Мерцедес Вито 108 Д“, с рег. № ******.
Около 16:30 часа на 20.11.2021 г. с управлявания от него автомобил,
подсъдимият се намирал на ул.“3-та“ № 35. По същото това време и на
същото място, свидетелите И.Ю. и В.Т. - полицейски служители /********/
при РУ на МВР – Стамболийски, били на работа и извършвали обход в
населеното място. Полицейските служители възприели движещия се
автомобил марка „Мерцедес Вито 108 Д“, с рег. № ******, управляван от
подсъдимия и го спрели за рутинна проверка. При извършената проверка
полицейските служители установили самоличността на водача, а именно
подс. И. Р.. По време на полицейската проверка той се държал странно,
превъзбудено, със забързани движения, говорел неспокойно и несвързано, бил
с тесни зеници, което усъмнило полицейските служители, че е употребил
наркотични вещества. /подчертаването е на въззивния състав на съда/ Първо
св. Ю. извършил проверка на водача за употреба на алкохол - с техническо
средство „Дрегер Алкотест 7510“, с фабричен номер № ARBA-0060, като
пробата била отрицателна. След това подсъдимия бил тестван за употреба
на наркотични вещества с техническо средство „Drug Check 3000 STK 5“, с
фабр. № LOT ARPB-0032, като пробата отчела положителен резултат за
наличието на марихуана /ТНС/ в организма му. В този момент подс.И. Р.
казал на полицейските служители, че бил сигурен, че резултатът му щял да
бъде положителен, тъй като скоро е употребявал марихуана. Тогава той бил
отведен в сградата на РУ на МВР – Стамболийски, където св. Ю. съставил
на подс.Р. Акт за установяване на административно нарушение, с №
216562/20.11.2021 г., с който било иззето СУМПС № *********, като актът
бил подписан от подс.Р. без възражения. На подсъдимия бил издаден и талон
за изследване, с № 0062861, в който същия собственоръчно записал, че
приема показанията на техническото средство. С цел да бъде осигурена
възможност на подс.И. Р. да даде кръв за изследване, той бил отведен в
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - Пловдив. В болничното заведение, пред
медицинско лице от същото – св. П.Г. /****/, подс.И. Р. отказал да даде
3
кръв, като отказът му бил отразен както в амбулаторен лист за преглед на
пациент в КДБ/СО, така и в Протокол за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози. Подс.Р. бил задържан по реда
на ЗМВР за срок от 24 часа, а свидетелите И.Ю. и В.Т., при условията на
неотложност, били разпитани в това им качеството и било образувано
досъдебно производство. В хода на разследването по делото св. В.Т. предал с
протокол за доброволно предаване на разследващия полицай, за нуждите на
разследването 1 бр. сив полиетиленов плик, съдържащ техническо средство
„Drug Check 3000 STK 5“, с фабр. № LOT ARPB-0032, с който бил изпробван
подс.Р. - приложено като ВД по делото. От приложената в хода на
разследването справка за нарушител/водач е видно, че подс.И. Р. е
правоспособен водач на моторно превозно средство /МПС/, с придобити
категории В, М, притежава валидно свидетелство за управление на МПС №
*********, като същото му е било отнето със съставения на 20.11.2021 г.
АУАН, /подчертаването е на въззивния състав на съда/ както и, че са налице
данни за извършени от него други, предходни нарушения и наложени
наказания по ЗДвП.
За да възприеме за установена така описаната фактическа обстановка,
съдът е ползвал показанията на разпитаните свидетели И.Ю., В.Т. и П.Г.,
писмените и вещественото доказателства. Не са кредитирани показанията на
св.Р./майка на подсъдимия/, приети като депозирани от близък роднина на
подсъдимия, пряко заинтересован от изхода на делото.
Въззивната жалба е частично основателна.
В този смисъл резонни са и доводите на представителя на Окръжна
прокуратура – Пловдив за формалност на мотивите към постановената от
районния съд присъда, тъй като в тях действително съвсем схематично са
изброени възприетите и невъзприети доказателства, липсва доказателствен
анализ, липсва и обосновано изложение от правна страна. Предвид
правомощията на въззивната инстанция като втора по ред такава по същество
обаче, няма пречка настоящият състав да поправи този пропуск, като посочи
от кои доказателства се установява извършеното от подсъдимия и защо то е
престъпление по вменената му правна квалификация, като предвид крайния
резултат от делото, подсъдимият няма да бъде лишен от произнасяне на една
4
от инстанциите по същество и не се налага връщане на делото за ново
разглеждане от районния съд.
Правилно и законосъобразно подсъдимият е признат за виновен в
извършване на престъплението, за което е обвинен. Налице са всички
елементи от обективната и субективната страна на състава по чл.343б, ал.4
вр. ал.3, вр. чл.28, ал.1 от НК. Основните факти, попадащи в предмета на
доказване, а именно управление на МПС след употреба на наркотични
вещества, в условията на повторност, са установени правилно.
Във въззивното производство бяха събрани нови доказателства –
проведе се разпит на подсъдимия, проведе се допълнителен разпит на св.Р.,
събрани бяха писмени доказателства.
Най-безспорен е въпроса относно повторността, тъй като по НОХД №
3120/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, подсъдимият е бил осъден на
Лишаване от свобода за срок от 6 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК,
изпълнението на наказанието е било отложено за срок от три години, за
извършено от него престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, както и на глоба в
размер на 250 лева, а на основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК е бил
лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като съдебният акт е
влязъл в сила на 17.05.2018 г. Наказанието лишаване от право да управлява
моторно превозно средство е изтърпяно на 26.10.2018 г., а глобата е заплатена
на 21.01.2019 г. Именно това осъждане е повод за квалификацията на
деянието, предмет на настоящото дело, като такова, извършено при условията
на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, независимо от настъпилата
реабилитация по реда на чл.86, ал.1 от НК, тъй като към датата на извършване
на деянието, все още не е изтекъл срока по чл.30 от НК, поради което и
посоченият квалифициращ признак е налице. Това осъждане е важно и в
друга насока, която ще бъде коментирана по-долу.
Относно фактите по делото:
Освен липсата на собствени съждения в мотивите, предоверявайки се на
текста на разгледания от него обвинителен акт, районният съд е допуснал
неточност при описване на възприетата за установена фактология по делото,
тъй като при проведените непосредствени разпити, двамата свидетели -
полицейски служители, извършили проверката на жалбоподателя-подсъдим,
не са съобщили обстоятелства за странно, превъзбудено поведение със
5
забързани движения, неспокоен и несвързан говор, тесни зеници –
подчертаният по-горе от въззивния съд пасаж от изложената от районния съд
фактическа обстановка, напротив, свидетелите дават показания за напълно
нормално поведение от страна на проверяваното лице, при което
механичното пренасяне на този абзац от обвинителния акт в мотивите на съда
по дело, разгледано по общия ред с непосредствено разпитани пред съдебния
състав свидетели, е проява на неприемлива практика и основателно дава
повод за възражения както от защитата така и от страна на прокуратурата във
въззивното производство. Действително в показанията на тези свидетели в
досъдебното производство има различия, но районният съд не е провел
процедура по изясняването им, респективно не е приобщил и досъдебните
показания, поради което приемането за установено на посоченото по-горе
подчертано обстоятелство е произволно.
Така, при коректния според въззивната инстанция анализ на събраните
доказателства се откроява извършена рутинна проверка от свидетелите Т. и
Ю. на жалбоподателя като водач на МПС на инкриминираната дата,
непровокирана от него с възприето от тях извършено нарушение на правилата
за движение по пътищата, напротив – свидетелите заявяват, че движението на
МПС не е било извън законосъобразното такова, като след спирането му и по
време на предприетата рутинна проверка за употреба на алкохол поведението
на жалбоподателя като водач на МПС било нормално, напълно в рамките на
обичайното. След отчитането на отрицателен резултат за употреба на
алкохол, водачът бил запитан от свидетелите дали е употребил наркотични
вещества, при което вече той се притеснил и споделил с полицейските
служители, че преди няколко дни е пушил марихуана, поради което те
решили да извършат и такава проверка. Последвалата проверка поставя някои
от съществените въпроси по делото, като въззивният съд ще им даде отговор
едновременно с излагането на фактите по самата проверка.
Свидетелите Т. и Ю., в рамките на вменените им задължения по служба,
разполагали в патрулния автомобил със зачислен на съответното РУ Полиция
- Стамболийски полеви тест за проверка на водачи за употреба на наркотични
вещества – техническо средство Drager Drag Check 3000 STK 5 със сериен
фабричен номер № LOT ARPB-0032. Полевият тест е получен в полицейското
управление на 29.09.2021 г. е зачислен на 30.09.2021 г., като срокът на
6
експлоатационна годност на техническото средство е 30.08.2022 г.
Доказателства за получаването, заприходяването и срока на годност бяха
събрани във въззивното производство. Употребата на този вид полеви тест е
въведена със Заповед № 8121з-396/21.04.2016 г. на Министъра на вътрешните
работи, допълваща предходна заповед за техническите средства за
установяване употребата на алкохол и наркотични вещества, като
актуалната към момента на извършената проверка на жалбоподателя
като водач на МПС Заповед на Министъра на вътрешните работи за
видовете технически средства с които се тестват водачите за употреба на
алкохол и наркотични вещества е Заповед № 8121з-1186/13.09.2017 г., в
която - в т.II, 2 е посочен – Тест за установяване употребата на
наркотично вещество „Drager Drag Check 3000“. В точка II.1 е предвидена
употреба на Уред за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози „Drager Drag Test 5000“ с тестова касета „Drager Drag Test
5000 Test-Kit“. Тази заповед е отменена със Заповед на същия министър №
8121з-329/22.03.2022 г., в която предвиденото средство за установяване
употребата на наркотични вещества от водачи на МПС вече е само „Drager
Drag Test 5000“ с тестова касета „Drager Drag Test 5000 Test-Kit“. Тестването
на жалбоподателя е проведено на 20.11.2021 г. поради което използвания
тогава тест „Drager Drag Check 3000“ е бил предвиден като такъв за употреба,
бил е и в срок на експлоатационна годност. Още при въвеждане в употреба на
тестовете от процесния вид, ГД „НП“ е разработила и разпространила сред
дирекциите на МВР в страната Методически указания относно реда за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози
от водачите на МПС с орален тест „Drager Drag Check 3000“ при
провеждане на досъдебно производство за престъпление по чл.343б, ал.3
от НК, към които е приложено и ръководство за работа с полевия тест, както
и бланка на протокол за извършване на проверка. От показанията на
свидетелите Т. и Ю. е видно, че и двамата са наясно с посочените указания и
начина на използване на теста от посочения вид, като преди извършване на
проверката на жалбоподателя са изчакали необходимото време след
тестването за алкохол, обяснили са му как ще се извърши проверката и как
ще се отчете резултата, а жалбоподателят лично отворил плика с
индивидуалната тестова касета /мундщук/ с която е взета и проверена проба
от слюнката му. Разяснено му е как следва да се манипулира с тампона, за да
7
бъде взета годна проба, като след изпълнение на дадените от тях указания и
напояване на тампона за необходимото време, е пристъпено към стартиране
на теста. Свидетелите дават показания, че теста е проведен успешно, тъй като
са възприели двете контролни линии в горния край на касетата. Освен
успешен, теста се оказал и положителен, тъй като на скалата за отчитане на
резултати липсвала черта срещу маркера на ТНС – марихуана. За останалите
четири вида наркотични вещества, проверими с тази касета, се появили
червени, биещи на розово ленти. Свидетелите показали резултата на
жалбоподателя, той го възприел, като му разяснили, че ако желае могат да
отидат в РУ Полиция Стамболийски, където да го тестват с техническо
устройство от по-нов вид - „Drager Drag Test 5000“, но той отказал,
заявявайки пред тях, че знае какъв ще е резултатът. На плика с тестовата
касета са изписани с маркер името на проверения водач и неговото ЕГН, като
той се е и подписал на този плик, запечатан и поставен впоследствие в друг-
хартиен, на който е отразено, че също е запечатан в присъствието на
жалбоподателя, положени са и подписи на същия и на запечаталият го –
св.Ю.. С оглед положителния резултат за употреба на наркотично вещество,
на жалбоподателя бил съставен талон за медицинско изследване и той е
съпроводен до медицинско заведение за даване на кръвна проба за изследване
съобразно Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Попълнен е и изискуемият в случая протокол за
извършената проверка, предвиден както в Наредбата, така и в Методическите
указания. В талона за изследване е отразено извършването на проверката в
16.30 ч. на 20.11.2021 г., положителният резултат за ТСН – марихуана,
използвания тест и данните на провереното лице. Жалбоподателят получил
екземпляр от талона, в който се подписал и саморъчно вписал, че приема
показанията на техническото средство. При явяването си в болнично
заведение – УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – Пловдив, заведен там от
свидетелите Т. и Ю., жалбоподателят отказал да даде кръв и урина за
изследване за опиати, факт потвърден от св.Г., който го приел в 18.32 ч. на
посочената по-горе дата, същото обстоятелство свидетелят Г. отразил и в
съставения от него Протокол за медицинско изследване. Жалбоподателят се
подписал в потвърждение на отказа си да се подложи на медицинско
изследване. Така се стигнало и до съставяне на АУАН № 216562 от 20.11.2021
8
г. от страна на св.Ю. в присъствие на св.Т., в който е отразено извършено
нарушение – управление на МПС под въздействие на наркотични вещества –
Тетрахидроканабинол – ТСН, описан е използвания тест, като
жалбоподателят е подписал акта без възражения. Със съставения АУАН е
иззето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя № *********
като ВД, в приложените по делото материали е налична справка за
нарушител/водач, в която това отнемане не е отразено, липсва и информация
за наложена ПАМ относно свидетелството. Разпитан в съдебно заседание
пред въззивната инстанция, жалбоподателят заяви, че не разполага с друг
документ за отнемане на свидетелството му за управление на МПС, на
връщането на което много държи, тъй като именно заради отнетата му
възможност да шофира е напуснал страната и вече втора година работи в
чужбина. Това наложи изискване на нова, актуална справка за
нарушител/водач за жалбоподателя, като от приложената такава е видно, че
след съставяне на АУАН има издадено и НП за нарушение, свързано с
неносене на контролен талон от страна на подс.И. Р., като спрямо него е
приложена и ПАМ – отнемане на свидетелството за управление на МПС до
решаване на въпроса за отговорността по чл.343б, ал.3 от НК но не
повече от 18 месеца. На практика по време на проверката, а и след нея,
жалбоподателят не е имал възражения по начина на извършването й и
отчетения резултат. Както беше отразено и по-горе, деянието, вменено на
жалбоподателя-подсъдим е извършено в условията на повторност, като на
въпрос как е протекло тестването при предходното му осъждане, също за
управление на МПС след употреба на наркотични вещества, той заяви, че
проверката тогава е била идентична – с полеви тест, той е отказал кръвна
проба и е приел резултата от техническото средство. Предвид това,
процедурата по установяване употребата на наркотични вещества не е била
новост за него, напротив той е бил наясно с начина на тестване и
възможностите за медицинско изследване, в случай, че оспорва резултата на
техническото средство. Не се потвърди версията, че полицейските служители
са саботирали даването на кръвна проба с указания, че тя се заплаща и цената
й е около 300-500 лева. Жалбоподателят е бил заведен лично от двамата
свидетели в медицинско заведение, съставили са му преди това талон за
даване на кръвна проба, като при приемането на жалбоподателя в посоченото
по-горе болнично заведение не е поискано от него заплащане на каквото и да
9
било и след оформяне на документите по отказа му да бъде подложен на
медицинско изследване той е освободен. Тук е важно да се отрази, че
положителният резултат от тестването с полевия тест се възприема за факт от
страна на въззивния състав, въз основа на показанията на полицейските
служители, възприели липсата на линия срещу означението за ТСН на
касетата, независимо от констатациите при огледа на ВД извършен в
досъдебното производство на същата касета, на които се позовават и страните
пред въззивния съд. Да, впоследствие на касетата са констатирани линии,
различни от възприетите от полицейските служители, но за правилното
изясняване на случая са меродавни показанията на свидетелите пред съда, тъй
като както е отразено и в цитираните Методически указания – в графата за
положителен резултат – „Ако при налична контролна линия минимум 5
минути след стартиране на теста не се появява червена линия в зоната на
наркотичните вещества на прозорчето за наблюдение, налице е положителен
резултат за тези наркотични вещества. Това означава, че в пробата се намират
наркотични вещества над границите на откриваемост. Тези резултати са
валидни за период от 10 минути след стартиране на теста“. След този
период касетата вече не може да служи като доказателство за отчетения
резултат, тъй като тя променя състоянието си и последвалото й подлагане на
оглед е било напълно безпредметно. Добра практика в други дирекции на
МВР е заснемане на резултата със служебен таблет от извършилия проверката
в присъствие на проверения водач и отразяване на това обстоятелство в
придружаващата документация. В случая за установяване на това
обстоятелство остава и следва да се ползват свидетелските показания на
двамата полицейски служители, като същите са достоверни предвид
събраните писмени доказателства, и няма основания да бъдат поставяни под
съмнение. Показанията на майката на жалбоподателя не внасят промяна във
възприетата от съда фактология, тъй като причината за отиде до магазин с
МПС всъщност не е сред подлежащите на установяване в процеса
обстоятелства. Няма и спор, че жалбоподателя е спрян за проверка на
тръгване от магазина, по време, по което е управлявал МПС макар и без
каквито и да било забележки по шофирането.
Факт е, че не са изпълнени указанията по изпращане на информация за
конкретното тестване на жалбоподателя с положителен резултат за ТСН в ГД
„НП“, така както е разписано в указанията на Директора на посочената
10
институция, но това не компроментира факта на извършената проверка и
отчетения положителен резултат, тъй като последните се установиха от
събраните по делото доказателства.
Така, деянието, вменено на жалбоподателя се оказва извършено, тъй
като са налице всички признаци от обективната и субективната му страна.
Обективните бяха описани, сред описанието им се откриват и субективните –
жалбоподателят е споделил с проверяващите го, че е употребил марихуана
преди няколко дни.
Възраженията, свързани с достоверността на резултата отчетен от
техническо средство за което към онзи момент течала кампания по
отпадането му, предвид отклоненията които дава, съпоставени с последвали
проверки с устройства от по-нов вид, няма как да бъдат взети предвид при
решаване на въпроса за отговорността, тъй като жалбоподателят е бил
информиран за възможността да се подложи на тест с по-точния „Drager Drag
Test 5000“, както и да даде кръвна проба, но той сам е отказал да се възползва
от тази възможност, заявявайки пред полицейските служители, че знае какъв
ще е резултата, при което остава да се ползва именно резултата от Drager
Drag Check 3000 STK 5 – устройство отпаднало от употреба 4 месеца след
проверката на жалбоподателя.
Относно наказанието:
Предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал.4, вр. ал.3 вр. чл.28, ал.1
НК наказание е Лишаване от свобода от 1 година до 5 години и Глоба от 500
до 1500 лева. Съобразно чл.343г от НК се налага и наказание Лишаване от
права. Следвайки изискванията на чл.57, ал.1 от НК за определяне на най-
подходящото по вид и размер наказание, като съобрази всички относими
обстоятелства, данните за личността и обществената опасност на
извършителя, младата му възраст, факта, че е трудово ангажиран и помага в
издръжката на семейството си, като не е спрял да работи въпреки отнемане на
шофьорската му книжка, принуден заради това да потърси препитание в
чужбина, поведението му по време на проверката, оказаното от негова страна
съдействие по тестването за алкохол и наркотични вещества,
обстоятелството, че не е осъждан – за предходната подобна проява е
настъпила реабилитация, като взе предвид и обществената опасност на
конкретно извършеното деяние, въззивният съд прецени, че в случая следва
11
да намери приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, като
наказанията Лишаване от свобода и Глоба се определят под най-ниския
предел, предвиден в санкционната норма на чл.343б, ал.4 вр. ал.3 от НК, тъй
като с оглед данните за личността на подсъдимия и обществената опасност на
конкретно извършеното деяние, наказание 1 година Лишаване от свобода и
500 лева Глоба се явява несъразмерно тежко. Най-справедливо и съответно на
извършеното в случая се явява наказание Лишаване от свобода в размер на 6
месеца, с отложено изпълнение за срок от 3 години, и Глоба в размер на 400
лева. Следва да се наложи и Лишаване от право да се управлява МПС както е
предвидено в чл.343г от НК, тъй като в случая се касае за втора проява от
същия вид и с оглед най-вече лична превенция, съдът не ползва възможността
по ал.3 на чл.55 от НК. Така, най-справедливо е това лишаване да се отмери
на 8 месеца, като в случая този срок ще се яви изтекъл при влизане в сила на
съдебния акт по делото, предвид обстоятелството, че свидетелството на
управление на МПС на жалбоподателя е временно отнето по
административен ред, а с проверяваната присъда е направено приспадане на
лишаването по административен ред от упражняване на същите права.
Лишаването по административен ред е до решаване на въпроса за
наказателната отговорност по чл.343б, ал.4 от НК, което става факт с
настоящото произнасяне, но не повече от 18 месеца, които все още не са
изтекли, при което жалбоподателят ще има възможност веднага след
изпълнение на съдебния акт по делото да получи свидетелството си за
управление на МПС, тъй като с оглед направеното приспадане, това
наказание ще се яви изтърпяно. Определеният от районния съд изпитателен
срок по отношение на наказанието Лишаване от свобода е законосъобразен и
следва да остане 3 години. С така избрани наказания, съдът намира, че могат
успешно да се постигнат целите по чл.36, ал.1 от НК.
Произнасянето по вещественото доказателство е правилно и
законосъобразно. Предприетите приспадания на основание чл.59, ал.2 и ал.4
от НК също са законосъобразни.
Районният съдия следва да има предвид, че при постъпване на молба за
внасяне на поправки в съдебен протокол има разписана в НПК процедура
която следва да проведе, като е недопустимо с резолюция на молбата да
изрази позицията си по искането. По делото е налице такава молба, която е
12
останала без дължимото произнасяне по реда на чл.312 от НПК, което да е
съобщено на страната, поискала поправка.
С оглед изложеното, и след извършената проверка на обжалваната
присъда в нейната цялост, при което не констатира допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, които да не могат да бъдат отстранени от
въззивната инстанция и да налагат отмяната й, Пловдивският окръжен съд
намери, че тя следва да се измени в посочения по-горе смисъл, поради което и
на основание чл.334, т.3 вр. чл.337, ал.1, т.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 192/17.10.2022 г. постановена по НОХД №
1921/2022 г., по описа на Районен съд - Пловдив, XVI н.с., като на основание
чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК НАМАЛЯВА размера на наложените на
подсъдимия И. К. Р. наказания както следва:
Наказанието Лишаване от свобода от 1 година на 6 месеца;
Наказанието Глоба от 500 лева на 400 лева;
Наказанието Лишаване от право да управлява МПС от 1 година и 4
месеца на 8 месеца.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13