Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, ………..06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XIV-ти
въззивен състав,
в публично съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ЕМИЛ ДЕЧЕВ
2.ПЕТЪР
МИНЧЕВ
при секретаря Даниела Генчева и прокурора Сашо Тотев,
като разгледа докладваното от съдията ДЕЧЕВ ВНОХД №465/2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.21 от НПК.
С присъда от 09.11.2017г.,
постановена по НОХД 7142/2017г. по описа на СРС, НО, 11-ти състав, подсъдимият В.С.А.
е признат за невиновен и оправдаван по
повдигнатото му обвинение - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130,
ал. 1 от НК за това, че на 22.12.2011г. около 05:40 ч. в гр. София, на ул. „******,
пред клуб „Биад" да е ударил с юмрука на дясната си ръка в лицето, в
областта на носа и дясната вежда, М.Р.Б. и да му е причинил две леки телесни
повреди, а именно: неразместено счупване на носните кости, счупване на носния
хрущял в средната трета, оток и охлузване на носа срединно, реализиращи в
съвкупност медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето,
неопасно за живота“, както и разкъсно-контузна рана на дясната вежда /аркада/;
оток и кръвонасядане на дясната подочна област, реализиращи в съвкупност
медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за
живота", като леките телесни повреди да са нанесени по хулигански подбуди
/деянието да е извършено на обществено място в центъра на гр. София, при липса
на личен мотив, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към
установените правила и законови норми, закрилящи добрите нрави в обществото,
без зачитане на достойнството и телесната неприкосновеност на М.Р.Б./. На
основание чл. 190, ал. 1 НПК оставя направените разноски за сметка на
държавата.
В законовия срок е постъпила
въззивна жалба и допълнение към същата от частния обвинител, подадена чрез
процесуалния му представител. Правят се доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Твърди,
че превратно е тълкуван доказателственият материал по делото, като съдът е
кредитирал едни доказателства за сметка на други, довело до приемането на
необоснована фактическа обстановка. Посочва, че деянието е съставомерно и
извършено именно по хулигански подбуди от подсъдимия. Моли присъдата да бъде
отменена, като или да бъде постановена осъдителна такава, или делото да бъде
върнато за разглеждане от друг състав на СРС поради допуснати съществени процесуални
нарушения. Алтернативно прави искане по чл. 287, ал. 5 НПК.
В разпоредително заседание
въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и
експерти пред въззивната инстанция, както и ангажирането на нови писмени или
веществени доказателства.
В съдебно заседание пред
въззивния съд е представено писмено доказателство от защитата – акт за сключен
граждански брак между В.С.А. и И.П.И.. Същото е прието, тъй като има отношение
към предмета на доказване.
Във въззивното съдебно
заседание частният обвинител М.Б. редовно призован, не се явява. Повереникът
поддържа въззивната жалба.
Пред въззивния съд
представителят на СРП посочва, че жалбата е неоснователна. Застъпва мнението,
че не са събрани доказателства, подкрепящи тезата, че деянието е извършено по
хулигански подбуди, поради което счита, същото за несъставомерно. Посочва, че
присъдата следва да бъде потвърдена.
В заседание пред въззивния
съд защитникът на подсъдимия оспорва въззивната жалба. Посочва, че СРС правилно
е оценил доказателствения материал по делото. Обръща внимание на изготвените
СПЕ по отношение на частния обвинител и свидетеля К.. Моли за потвърждаване на
първоинстанционната присъда.
Подсъдимият подкрепя
казаното от защитника си.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във
въззивната жалба, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след
като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира, че не са налице основания за отмяната ѝ и връщане на
делото на предходна процесуална фаза.
Първоинстанционната присъда
е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от
събраните по делото доказателствени източници, обсъдени подробно в мотивите към
присъдата. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване
на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз
основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал.
При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
второинстанционният съд не намери основания за промяна във фактическата
обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият В.С.А. е роден на *** ***,
български гражданин, средно образование, работи, женен, осъждан, адрес: гр.
София, ж.к. „******, ЕГН **********.
На 22.12.2011 г. около 04:00 ч. в гр. София,
свидетелите М.Б. и М.К., след като консумирали алкохол в друго заведение,
отишли в клуб „Биад“ на ул. „******, където изпили по още две чаши уиски и били
в състояние на леко алкохолно опиване - средна степен. В заведението направили
опит да осъществят по-активна комуникация с намиращите се там свидетелки И.И.(понастоящем
А.) и И.Г., но опитите им останали без успех.
Около 05:40 на посочената дата в
заведението пристигнал подсъдимият А., с когото И.и Г.имали
уговорка – да ги съпроводи до домовете им с автомобила си.
Б. и К. напуснали заведението,
непосредствено преди А., И.и Г.и се позиционирали на тротоара пред същото. Б.
носел със себе си чаша с уиски.
При преминаването на подсъдимия А. и
свидетелите И.и Г.покрай тях, Б. и К. отправили нецензурни и заканителни
реплики към тях, включващи: „***, къде отивате“, „***“ и „***“, на които А.
реагирал вербално, в резултат на което Б. тръгнал рязко към подсъдимия и го
хванал за ръкава на якето. Последвал кратък физически контакт между двамата, в
рамките на който подс.А. се опитвал да се отскубне от Б. и му нанесъл удар с
юмрук, в областта на лицето. В резултат на този удар частният обвинител Б.
получил следните травматични увреждания: неразместено счупване на носните
кости, счупване на носния хрущял в средната трета, оток и охлузване на носа
срединно, реализиращи в съвкупност медико-биологичния признак „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота", както и разкъсно-контузна
рана на дясната вежда /аркада/; оток и кръвонасядане на дясната подочна област,
реализиращи в съвкупност медико-биологичния признак „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота".
В този момент се появил полицейски
автопатрул, в състав свидетелите С.В.и Е.М., на които подсъдимият А. сигнализирал
с ръка за нужда от намеса и пред които заявил, че е бил нападнат от Б.. Пред
полицейските служители частният обвинител буйствал, обиждал и отказвал да
изпълнява полицейски разпореждания, което наложило употребата на физическа сила
и помощни средства. Б. имал кръв по лицето си и заявил, че подсъдимият А. го е
ударил. Наличието на следи от нараняване провокирало полицейските служители да
повикат екип на ЦСМП.
Горната фактическа обстановка се установява, след
проведен анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства
за тяхното установяване, обясненията на подс. А. (л. ); показанията на
свидетелите И.Г. (л. 53 и прочетени изцяло от л. 35 ДП и от л. 44 от
предходното разглеждане), М.Б. (л. 54-гръб и прочетени от л. 32 ДП и от л.
39-гръб от предходното разглеждане), И.А. (л. 55 и прочетени от л. 39 ДП и от
л. 43- гръб от предходното разглеждане), М.К. (л. 57 и прочетени частично от л.
88 ДП), С.В.(л. 58-гръб и прочетени частично о и т л. 89 ДП и от л. 41 от
предходното разглеждане), Е.М. (л. 61 и прочетени от л. 91 ДП и от л. 42- гръб
от предходното разглеждане); жалба (л. 6 ДП); СМУ (л. 11-12 ДП); медицинска
документация (л. 13-16 ДП и л. 119-120 ДП); заключения на СМЕ (л. 45-51 ДП),
СПЕ (л. 64-71 ДП), СППЕ (л. 98-101 ДП) и СПЕ (л. 104-111 ДП); справки за съдимост
(л. 7) и за висящи наказателни производства (л. 31 ДП).
Първоинстанционният съд правилно е оценил
фактическите отношения, въз основа на събрания доказателствен материал, като не
са допуснати логически грешки при оценката. Изложил е подробни и изчерпателни
съображения относно съдържанието на гласните доказателствени източници и
тяхната оценка за достоверност. Действително са налице две групи гласни
доказателствени средства, които съдържат взаимоизключващи се данни и пораждат
няколко съществени линни на противоречие, а имено относно хронологията и
авторството на деянието, както и относно характера на словесните реплики,
разменяни между компаниите. Същите са подложени на обстоен и задълбочен анализ,
на базата на който първоинстанционният съд дава превес на едните над другите.
Правилно е констатирано противоречието между показанията на частния обвинител Б.
и свидетеля К., като е дадена вяра в по-голяма част от показанията на свидетелите
И.Г. и И.А. и на обясненията на подсъдимия А.. Макар и тези лица от всяка една
група да се намират в различни отношения помежду си, поради което е възможна
лека тенденциозност на показанията, то последните са разгледани в светлината и
контекста на показанията на свидетелите В.и М., които се отличават със своята
обективност. Първоинстанционният съд е анализирал тези гласни доказателствени
средства, като е направил пълна, всестранна и обективна оценка, позволила
отстраняването на противоречията. Не са налице основания, които да мотивират
въззивната инстанция да промени съществено направените в първоинстанционния
съдебен акт фактически констатации. В тази връзка е необходимо
да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствената оценка, направена
от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста.
На първо място настоящата инстанция намира доводите
на повереника относно превратно тълкуване на доказателствения материал за
неоснователни. Показанията
на св. Г.и А. относно отправените репликите от частния обвинител и свидетеля К.
към тях двете и подсъдимия са последователни и не се наблюдава промяна в
същите, както при разпита им при предходно разглеждане на делото, така и пред
първоинстанционния съд. Двете заявяват, че на излизане от дискотеката двете
момчета са били навън и са отправяли реплики като „***, къде отивате“ и „***“.
Нещо повече в показанията си свидетелят К. също заявява, че е имало словесни
реплики – „някакви подмятания към момичетата“, поради което правилно последните
са окачествени като причина, предизвикала реакция у подсъдимия. Настоящата
инстанция намира, че всъщност показанията на Г., А. и К. не си противоречат, а
напротив те взаимно се допълват в тази им част.
Неоснователни са и аргументите, че не е било
налице сдърпване между частния обвинител и подсъдимия, вследствие на което
последният е нанесъл удара. Твърдението, че ударът е бил внезапен и неочакван,
без да е имало преди това никакъв физически контакт, не е подкрепено от
събрания доказателствен материал. За липса на боричкане свидетелстват само
частният обвинител Б. и св. К.. Тук следва да се отбележи, че правилно
първоинстанционният съд е наблегнал на непоследователността на показанията на
св. К., поради което същите не са надежден източник на информация. Същият при
разпит в досъдебното производство /л.88 от ДП/
заявява, че е излязъл от дискотеката след приятеля си Б. и не е успял да
види как точно подсъдимият го е ударил. Единствено е забелязал, че между тях е
ставало нещо. Пред съдебните инстанции св. К. вече променя тезата си, като
заявява, че с периферното си зрение е забелязал, как А. ударил Б.. Именно
поради това съществено противоречие първоинстанционният съд не е дал вяра на
тези показания, вследствие на което показанията на св. Б. остават изолирани и
неподкрепени от останалия доказателствен материал. В същото време обясненията
на подсъдимия, че е имало физически контакт и посягане от страна на частния
обвинител в смисъл, че е хванал подсъдимия за ръкава, се подкрепят от
показанията на свидетелите В.и М.. Последните са обективни, безпристрастни и
дават информация, че лицата са се дърпали и боричкали, че е имало физическо
съприкосновение между тях двамата, поради което подсъдимият ги е спрял и
помолил за помощ. Правилно първоинстанционният съд не е дал вяра на показанията
на св. Б. в тази им част, тъй като същите остават изолирани, а на обясненията
на подсъдимия. Анализиран в своята съвкупност доказателственият материал води
до единствения и правилен извод, че именно частният обвинител е посегнал към
ръкава на подсъдимия, последван от кратък физически контакт между двамата.
Солидаризирайки се с доказателствените изводи на
районния съд и на основата на изяснената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
Въззивният съд напълно споделя правните изводи на
районния съд, че от така установените факти не може да се приеме, че е налице
деяние покриващо от обективна страна
престъпния състав на по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр.
чл. 130, ал. 1 от НК.
Подсъдимият е нанесъл лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
За да бъде осъществен съставът на изцяло
повдигнатото му обвинение обаче е необходимо деянието да е извършено по
хулигански подбуди. Практиката на ВС и на ВКС на РБ е константа по отношение на
тълкуване на квалифициращия признак „хулигански подбуди“. За да бъде такъв
налице се приема, че телесната повреда следва да е предшествана или съпроводена
от хулигански действия, които са подтикнали дееца да я причини или когато е
причинена по мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото, пренебрежение
към правилата на общността и телесната неприкосновеност. (Реш. № 51/07.06.2014
на ВКС, III-отделение).
Следователно при квалифицирането на телесната повреда като такава причинена по
хулигански подбуди задължително следва да се изследва мотивът на дееца за
нанасянето ѝ. В процесния случай несъмнено се доказа, че действията на
подсъдимия са провокирани от реплики като „***, къде отивате“, „***“
и „***“, насочени от частния обвинител Б. и св. К. към подсъдимия и
свидетелките А. и Г.. Именно на тези словесни изказвания подсъдимият реагирал,
в резултат на което възникнало и физическо съприкосновение между него и частния
обвинител. Мотивът ясно показва наличие на личен елемент в действията –
засегнати са честта и достойнството чрез изразите, съдържащи обидно
съдържание, провокирали подсъдимият да
защити както момичетата, така и себе си. Липсва какъвто и да е
било стремеж от страна на извършителя да прояви неуважение към обществения ред
и правопорядък. Този извод се подкрепя и от поведението му след физическия
сблъсък – именно той е дал сигнал на полицейските служители, а при пристигането
им е съдействал по всякакъв възможен начин. Липсва житейска логика човек,
нанесъл телесна повреда по хулигански подбуди, да се отнася с респект и
уважение към органите на реда непосредствено след извършване на деянието.
Съдебната практика е константна, че когато е налице личен мотив (отношения на
вражда между двете лица) при нанасяне на телесна повреда, е невъзможно
квалифицирането ѝ като деяние, извършено по хулигански подбуди (в този
смисъл Р-4-85-ІІ). С оглед на горепосоченото извършеното деяние е
несъставомерно по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр.
чл. 130, ал. 1 от НК, а доводите на повереника относно съставомерността следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Алтернативно повереника
прави искане по чл. 287, ал. 5 от НПК. Разпоредбата на чл. 287 от НПК
регламентира института на изменение на обвинението. Съгласно, ал. 5 на
цитираната норма, когато на съдебното следствие прокурорът или частният
обвинител установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, и
наказателното производство е образувано преди изтичане на чл. 81, ал. 3 от НПК,
частният обвинител може да поиска от съда да се произнесе с присъдата и по
престъплението от частен характер. Такова искане от повереникът е направено
своевременно пред първата инстанция, поради което същата е дала доводи, защо не
следва да постанови осъдителна присъда по чл. 130, ал. 1 от НК. Въззивната
инстанция приема и подкрепя мотивите на районния съд и в тази им част. По
делото са събрани убедителни доказателства, от които се установява, че леката
телесна повреда е нанесена при условията на чл.12, ал.1 от НК – неизбежна
отбрана. Частният обвинител е използвал обидни думи към подсъдимия и
приятелките му, пръв е тръгнал рязко към подсъдимия, хванал го е за ръкава на
якето, последвал е кратък физически сблъсък между двамата, при който
подсъдимият се е опитвал да се отскубне от частния обвинител и тогава му е
нанесъл еднократно удар с юмрук в областта на носа и дясната вежда.
Предвид това правилно и законосъобразно на
основание чл.304 НПК подсъдимият В.С.А. е бил
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
След обобщаване на резултатите от извършената на
основание чл. 314 НПК служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт,
въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговото
изменение или отмяна, поради което и с оглед посочените съображения, постанови
своето решение.
Мотивиран от тези съображения и на основание чл.
338, вр. чл.334, т.6 НПК, Софийски градски съд, НО, XIV въззивен състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 263473 от 09.11.2017г по НОХД 7142/2017г. по описа на СРС, НО, 11-ти състав
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…… ЧЛЕНОВЕ:1………………… 2…………………..