№ 118
гр. Пловдив , 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Иванка А. Пиронкова
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20215330200611 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №549325-
F570520/26.11.2020г. на Директор на дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-
Пловдив, с което на “Кавала логистик” ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Г.Г. на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО, е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лева за нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление като
незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.Релевира доводи за
маловажност на случая.В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и
своевременно призован не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се
представлява от * К., която счита наказателното постановление за правилно и
законосъобразно и моли съда да го потвърди.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е
1
допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 16.09.2020г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение с номер F570520 за това, че в срок до
30.06.2020г. не е подал годишна данъчна декларация по ЗКПО за финансова
2019г.За 2019г. дружеството имало финансов резултат изразяващ се в
счетоводна печалба от 15233, 06лв.С това било извършено нарушение на
чл.92, ал.2 от ЗКПО.
Констатирано е, че нарушението е извършено за първи път.Така
описаното нарушение било открито още на 27.07.2020г. при извършена
служебна проверка от свидетеля М.С., която преценила, че следва да завърши
със съставяне на АУАН.Предвид това свидетеля С. изпратила покана която
била получена от упълномощеното лице от * П.Й..В нейно присъствие бил
съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение с
номер F570520.
Против издадения АУАН не са постъпили възражения по чл.44, ал.1 от
ЗАНН и наказващия орган е издал процесното наказателно постановление тъй
като видно от мотивите на наказателното постановление е преценил, че
случаят не е маловажен.
В хода на съдебното производство е разпитан като свидетел
актосъставителя С., която потвърди констатациите в АУАН и че същия е
съставен в отсъствие на представител на дружеството.Съдът кредитира
показанията на актосъставителя, като ясни и логични кореспондиращи изцяло
с писмените материали по делото.
При така описаната фактическа обстановка от правна страна съдът
намира следното:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Същите
съдържат всички необходими реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля С. и приложените към преписката писмени доказателства.
Формираните от актосъставителя и наказващия орган изводи от
фактическа и правна страна са обосновани и правилни, поради което и
законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Нарушението е формално, осъществено чрез бездействие, което от
2
обективна страна изчерпва състава на нарушението.
Според съда обаче са налице основание за да се приеме, че е налице
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК,
преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на
случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки
конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието
"вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В
обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди,
така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които
нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена
опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства,
свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало
или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай
административно наказващия орган не налага наказание, а отправя писмено
или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните
обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото
предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена
опасност на извършеното и на извършителя.
При извършена самостоятелна преценка на тези обстоятелства съдът
намира, че процесният случай разкрива белези, водещи до дефинирането му
като маловажен. На първо място следва да се отчете фактът, че нарушението
е първо по ред за дружеството, което изрично е отбелязано в НП. На
следващо място следва да се съобрази фактът, че ГДД е подадена на
следващия ден – 01.07.2020 г., преди извършената служебна проверка в ТД на
НАП – Пловдив на 27.07.2020 г., при която нарушението е било установено, и
преди изходиране на поканата до дружеството за съставяне на АУАН.
Безспорно се касае за нарушение, противообществените последици от което
са отстранени преди съставяне на АУАН. Същественото в случая е, че ГДД е
подадена по собствено давление на нарушителя с цел да санира пропуска си, а
не след като е получил нарочна покана за това от компетентните държавни
органи. Това обстоятелство, както и краткото времево отстояние между
крайния законово определен срок за подаване на ГДД и датата, на която
действително е подадена такава – само един ден, в резултат на което не се е
3
стигнало до съществено засягане на охраняваните правоотношения, дава
основание на съда да формира извод за маловажност на случая, доколкото
същият се различава от типичната хипотеза на неподаване в срок на ГДД.
Предвид изложеното следва да се приеме, че настоящият случай,
макар и формално да осъществява състава на административно нарушение, с
оглед наличието на множество смекчаващи обстоятелства разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. Ето защо, налагането на наказание, макар и в
минимално предвидения от закона размер, се явява несъразмерно тежко
спрямо степента на обществена опасност на деянието. Достатъчно при това
положение е било нарушителят да бъде предупреден, че при следващо
констатирано нарушение ще се пристъпи към налагане на санкция.
Административнонаказващият орган е игнорирал задължението си за
индивидуална преценка на всеки отделен случай с оглед обществената
опасност на деянието и дееца, като липсата на изводи от наказващия орган в
тази връзка опорочава проведения административнонаказателен процес и
води до незаконосъобразност на атакувания административен акт, свързан с
ограничаване на правото на защита на нарушителя. Като не е квалифицирал
деянието като маловажен случай на нарушение, административнонаказващият
орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице
всички предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
В този смисъл закъснението само от ден или дори за малко по-дълъг
срок и много преди да е установено нарушението трайно се приема в
практиката на административен съд Пловдив за маловажен случай.В тази
връзка са и Решение № 2697 от 29.11.2013 г. по к.а.н.д. № 3116/2013 г. на
XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1537 от
30.06.2014 г. по к.а.н.д. № 1175/2014 г. на XXI състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 2040 от 03.10.2014 г. по к.а.н.д. № 2138/2014 г. на
XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2049 от
27.09.2013 г. по к.а.н.д. № 2001/2013 г. на XXIII състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 803 от 18.05.2017 г. по к.а.н.д. № 755/2017 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2751 от
17.12.2012 г. по н. д. № 2817/2012 г. на XIX състав на Административен съд
– Пловдив; Решение от 05.01.2010 г. по к.а.н.д № 1750/2009 г. на
Административен съд – Пловдив.
4
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното НП като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №549325-
F570520/26.11.2020г. на Директор на дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-
Пловдив, с което на “Кавала логистик” ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Г.Г. на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО, е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лева за нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5