Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 04.01.2021 Град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На осемнадесети ноември Година 2020
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 396 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
Ищецът Х. твърди в поправената
си искова молба, че сключил с ответното дружество три договора за наем на
земеделски земи, съгласно които, то получило ползването на земеделски земи,
подробно посочени във всеки от тези договори, собственост на ищеца, срещу
задължение за заплащане на наемна цена на декар, която била фиксирана във всеки
от договорите, за земите от землището на съответните села. Независимо че ищецът
изпълнил всички свои задължения по договорите и предоставил земите, предмет на
същите, за ползване на наемателя, както и независимо от настъпване на падежа по
договорите, ответното дружество не платило дължимите наеми по същите за
стопанската 2018/2019 г., които били дължими към 01.10.2019 г. Ползваните земи
по силата на договорите съответно за наем на земеделска земя от 09.05.2016 г.,
за наем на земеделска земя от 05.07.2016 г. и за наем на земеделска земя от
13.07.2018 г., са посочени подробно в исковата молба. За ползването им ответникът
дължал наем към 01.10.2019 г. в размер общо на 10059.09 лева, който бил
формиран, както следвало: по посочения в т. 1.1. от исковата молба договор -
8730.72 лева, по посочения в т. 1.2. от същата договор - 625.03 лева и по
посочения в т.1.3. от същата договор - 703.35 лева. За общото дължимо наемно
плащане била издадена фактура № 552/22.08.2019 г. Общият размер на наемите бил
10059.09 лева. Задължението за плащане на наемните суми било фиксирано до
01.10.2019 г. За същото ответното дружество било уведомено чрез изпращане на
покана за плащане, която била получена от посочения в исковата молба управител,
на 25.10.2019 г. Въпреки че ищецът, като наемодател, изпълнил своите задължения
и предоставил за ползване описаните земеделски земи, ответното дружество, до
датата на подаване на исковата молба, не било заплатило дължимите суми за наем
за стопанската 2018/2019 г. Искането е да се осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 8730.72 лева за главница от неплатен наем по договор за наем от
09.05.2016 г. и фактура № 552/22.08.2019 г., сумата от 625.03 лева за главница
от неплатен наем по договор от 05.07.2016 г. и същата фактура, сумата от 703.35
лева за главница от неплатен наем по договор за наем от 13.07.2018 г. и същата
фактура, и законна лихва върху тази главниците от 27.01.2020 г. до изплащането
им, както и разноските по делото.
Ответникът
„П., редовно призован, не е подал писмен отговор, не изпраща представител в
съдебно заседание и не взема становище по предявените искове.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след
предявяването на исковете факти, от значение за спорното право, намери за
установено следното:
На
09.05.2016 г. страните са сключили в писмена форма представения по делото
договор за наем на земеделска земя (л. 7-11). С него ищецът предоставил на
ответника, за срок от 3 стопански години, считано от 01.10.2016 г. до 30.09.2019
г., за временно и възмездно ползване, собствените си земеделски земи с обща
площ от 187.570 дка, в землището на селата О., П. и П., подробно описани в
договора, срещу наем в размер на 45 лева/дка за земите в землището на с. О., 50
лева/дка за земите в землището на с. П. и 55 лева/дка за земите в землището на
с. П., платим най-късно на първи октомври – първия ден след изтичане на
съответната стопанска година. В чл. 19 от договора страните уговорили, че
същият има силата на приемо-предавателен протокол за предаване от ищеца на
ответника на ползването на наетите с този договор земи, с което ищецът е
изпълнил основното си задължение по този договор по чл. 228 ЗЗД.
На 05.07.2016 г. страните са сключили в
писмена форма и представения по делото договор за наем на земеделска земя (л. 12-17).
С него ищецът предоставил на ответника, за срок от 3 стопански години, считано
от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., за временно и възмездно ползване, собствената
си земеделска земя от 25.001 дка в землището на с. Б., подробно описана в
договора, срещу наем в размер на 25 лева/дка, платим най-късно на първи
октомври – първия ден след изтичане на съответната стопанска година. В чл. 19
от договора страните уговорили, че същият има силата на приемо-предавателен
протокол за предаване от ищеца на ответника на ползването на наетите с този
договор земи, с което ищецът е изпълнил основното си задължение и по този
договор по чл. 228 ЗЗД.
На
13.07.2018 г. страните са сключили в писмена форма и представения по делото
договор за наем на земеделска земя (л. 17-21). С него ищецът предоставил на
ответника, за срок от 1 стопанска година, считано от 01.10.2018 г. до
30.09.2019 г., за временно и възмездно ползване, собствените си земеделски земи
от общо 15.630 дка в землището на с. О., подробно описани в договора, срещу
наем в размер на 45 лева/дка, платим най-късно на първи октомври – първия ден
след изтичане на съответната стопанска година. В чл. 19 от договора страните
уговорили, че същият има силата на приемо-предавателен протокол за предаване от
ищеца на ответника на ползването на наетите с този договор земи, с което ищецът
е изпълнил основното си задължение и по този договор по чл. 228 ЗЗД.
От т. IV-2-
9 от заключението на назначената по делото съдебно – икономическа експертиза,
което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на
противоречие с останалите доказателства, се установява, че съответно за
ползваната под наем по договора от 09.05.2016 г. земя, ответникът дължи за
стопанската 2018/2019 г. наем в размер на 8730.71 лева, за ползваната под наем
по договора от 05.07.2016 г. земя, ответникът дължи за стопанската 2018/2019 г.
наем в размер на 625.03 лева, и за ползваната под наем по договора от 13.07.2018
г. земя, ответникът дължи за стопанската 2018/2019 г. наем в размер на 703.35 лева
(л. 103-104). За плащането на тези
наеми от общо 10 059.09 лева, ищецът е издал на ответника на 22.08.2019 г.
и представената по делото фактура № 552 (л. 24). Последната
е изпратена на ответника с представената покана за плащане и получена от управителя му Пенка Лечева
Канева на 25.10.2019 г., видно от представеното от ищеца известие за
доставянето й (л. 25-27).
Тежестта да докаже при
това положение по делото, че е изпълнил изцяло и без забава своите насрещни
задължения по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, и е платил на ищеца тези дължими наеми
за стопанската 2018/2019 г., най-късно на уговорения в р. II,
чл. 4 от договорите падеж за плащането им на 01.10.2019 г., лежи по делото
върху ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК).
Последният обаче не представи и по делото няма доказателства да е платил същите
наеми до приключване на съдебното дирене по делото
(чл. 235,
ал. 3 ГПК). Това се установява и от т. 4 на ЗСИЕ, според което, не са
констатирани при извършените проверки записи, които да удостоверяват извършени
от ответника плащания по процесната фактура, нито в брой, нито по банков път, и
цялата й стойност от 10059.09 лева, остава неплатена (л. 104). Това
пълно неизпълнение на ответника на основното му задължение по чл. 232, ал. 2,
пр. 1 ЗЗД по процесните договори за наем е виновно, защото по делото няма данни
да се дължи на причина, която да не може да му се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД).
При това положение
ищецът има право да иска изпълнението/плащането им, заедно с обезщетение за
забава в плащането му, както е и сторил с предявените по делото искове (чл. 79,
ал. 1, във вр. с чл. 232, ал. 2, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Поради това последните,
съдът намери за напълно доказани по основание и размер, поради това, като
основателни, следва да се уважат така, както са предявени, заедно с акцесорната
претенция на ищеца за присъждане и на законната лихва върху исковите суми от
подаване на исковата му молба в съда до изплащането им, с изключение на иска за
заплащане на наема по договора от 09.05.2016 г., който се явява доказан до
посочения от вещото лице и фактуриран в издадената от ищеца фактура размер от
8730.71 лева, до който поради това следва да бъде и уважен, като основателен, а
в останалата му част, над тази сума, до претендираната с него по-голяма от
8730.72 лева, отхвърлен, като неоснователен, със законната лихва върху тази
отхвърлена негова част (чл. 86, ал. 1,
във вр. с чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД).
При този изход на делото,
сторените от ищеца разноски за същото в общ размер от 1862.37 лева (от
които 402.37 лева внесена за производството държавна такса, 380 лева внесено
възнаграждение за вещото лице и 1080 лева платено адвокатско възнаграждение с
ДДС), следва да се възложат в тежест на ответника, съразмерно с
уважената част от исковете или сумата от 1826.36 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК). Неоснователно
е искането в молбата на управителя на ответника от 17.11.2020 г. по делото, за
намаляване до минималния размер на платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение, защото минималният му размер без ДДС по чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
е 831.77 лева (към който след това се прибавя ДДС от 180 лева съгласно §
2а от ДР на същата Наредба), при което,
надвишаващото го само с 68.23 лева адвокатско възнаграждение от 900 лева без
ДДС, платено от ищеца, не би могло да се приеме, с оглед конкретната фактическа
и правна сложност на делото, по което са предявени три иска, проведени две
съдебни заседания и изслушана експертиза, да се приеме за прекомерно и намали (чл.
78, ал. 5 ГПК). При този изход на делото и ответникът има право да иска
да му се присъдят сторените от същия разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете, но по делото няма данни същият да е сторил разноски, нито е налице
негово искане за присъждането им, поради което такива не му се присъждат (чл.
6, ал. 2 и чл. 78, ал. 3 ГПК).
Воден от горните
мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „П.“ О., с ЕИК -,
със седалище и адрес на управление -, да заплати на Х., с ЕИК -, със седалище и
адрес на управление -, сумата от 8730.71 лева за главница от неплатен наем за
стопанската 2018/2019 г. по договор за наем на земеделска земя от 09.05.2016 г.
и фактура № 552/22.08.2019 г., сумата от 625.03 лева за главница от неплатен
наем за стопанската 2018/2019 г. по договор за наем на земеделска земя от
05.07.2016 г. и същата фактура, сумата от 703.35 лева за главница от неплатен
наем за стопанската 2018/2019 г. по договор за наем на земеделска земя от
13.07.2018 г. и същата фактура, и законна лихва върху главниците от 27.01.2020
г. до изплащането им, както и сумата от 1862.36 лева за разноски по делото
съразмерно с уважената част от исковете, КАТО ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен,
предявения от Х., против „П.“ О., иск за неплатен наем за стопанската 2018/2019
г. по договора за наем на земеделска земя от 09.05.2016 г., В ОСТАНАЛАТА МУ
ЧАСТ, над сумата от 8730.71 лева, до претендираните 8730.72 лева, както и
искането за присъждане на законна лихва върху тази отхвърлена част от 27.01.2020
г. до изплащането й.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: