№ 117
гр. Велико Търново , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА С. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело №
20204001000399 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 206/14.08.2020 год., постановено по т. д. № 91/2019 г. по описа на
Окръжен съд – Габрово е обявено за недействително по отношение кредиторите на
несъстоятелността на „Велттед инвест” ООД (н), ЕИК *********, споразумение сключено
на 04.09.2017 г. между „Хлебозавод Велико Търново“ АД, ЕИК ********* и „Велттед
инвест“ ООД, ЕИК *********, с което „Велттед инвест“ ООД се е задължило да заплати на
„Хлебозавод Велико Търново“ АД, в срок до 15.09.2017 г., сумата от 3 746 731.17 лв.
представляваща извършени подобрения от „Хлебозавод Велико Търново“ АД в имоти,
отдадени му под наем от „Велттед инвест“ ООД по силата на договор за наем от 04.01.2016
г., на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 649, ал. 1 от ТЗ. Със същото решение е
обявено за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността на „Велттед
инвест” ООД (н), ЕИК *********, споразумение сключено на 04.09.2017 г. между
„Хлебозавод Велико Търново“ АД, ЕИК ********* и „Велттед инвест“ ООД, ЕИК
*********, с което „Велттед инвест“ ООД се е задължило да заплати на „Хлебозавод Велико
Търново“ АД, в срок до 15.09.2017 г., сумата от 1 255 480 лв. неустойка по договор за наем
от 04.01.2016 г., на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 649, ал. 1 от ТЗ. С решението е
1
осъдено „Хлебозавод Велико Търново“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, местност „Дълга лъка“ и „Велттед инвест“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, *******, да заплатят по сметка
на Габровския окръжен съд сумата от 237 494.38 лв. държавна такса, на основание чл. 649,
ал. 6 от ТЗ.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Велттед Инвест“ ООД (в
несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово,
*******, представлявано от управителите – К. С. А. и С. Й. А., съд. адрес: гр. София 1202,
район Оборище, **********, чрез адв. П.Б. от САК против Решение № 206/14.08.2020 год.,
постановено по т. д. № 91/2019 г. по описа на Окръжен съд – Габрово.
В същата се прави оплакване, че обжалваното е недопустимо, а освен това неправилно
– постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, както и необосновано. Излага се, че решението на
първоинстанционния съд било постановено недопустимо, тъй като исковата молба била
нередовна. В случая не било ясно от кого е предявен иска от „ОББ“ АД или от временния
синдик, а съвместно участие на синдик, със самостоятелна процесуална легитимация на
ищец и кредитор на несъстоятелността не било предвидено. Липсвала и активна
процесуална легитимация за завеждане на иска по чл. 135 от ЗЗД, поради липса на правен
интерес. На следващо място се излага, че на самостоятелно основание решението било
недопустимо, тъй като било постановено в условията на висящност на преюдициален спор.
Решението било недопустимо и защото ищецът не притежавал качеството на кредитор с
прието вземане по см. на ТЗ и не притежавал активна процесуална легитимация в
настоящото производство. Неправилни били изводите на първоинстанционния съд, че
споразуменията представлявали спогодби и имали характер на безвъзмездни сделки, тъй
като наемателят не получавал престация, а само признавал дълг, освен в това в момента на
сключването им в имота били направени подобрения, които значително били увеличили
стойността му. Излага се още, че необосновано окръжният съд бил приел, че е налице
свързаност между дружествата, и съответно знание за увреждане.
Направено е искане да се обезсили обжалваният съдебен акт като недопустим или
алтернативно да се отмени изцяло и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен
предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от В.И. Г. –
синдик на „Велттед Инвест“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Габрово, *******, с адрес: **********. В същия се излага, че
въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение допустимо, правилно и
законосъобразно.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
„Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
2
София, бул. **************, представлявана от Т. В. М. и С. А. Г.а – изп. директори, чрез
юриск. Р. И.. В същия се излага, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното
решение допустимо, правилно и законосъобразно.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите
на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното:
Производството по търговско дело № 91/2019 г. по описа на Окръжен съд – Габрово е
образувано въз основа на предявен от „Обединена българска банка“ АД, гр. София и В.И. Г.
– синдик на „Велттед Инвест“ ООД, гр. Габрово в несъстоятелност против „Хлебозавод
Велико Търново“ АД в несъстоятелност и „Велттед Инвест“ ООД, гр. Габрово в
несъстоятелност иск с посочено в молбата правно основание чл. 135 от Закона за
задълженията и договорите във вр чл. 649 от Търговския закон. В исковата молба се излага
следното:
Ищецът твърди, че със Споразумение от 04.09.2017 г., сключено между ответниците,
втория ответник „Велттед инвест“ ООД (н) признал задължения към първия ответник
„Хлебозавод Велико Търново“ АД (н) в размер на 3 746 731.17 лв. - подобрения в имота на
„Велттед инвест“ ООД (н), трайно прикрепени към имота, който е бил отдаден под наем на
„Хлебозавод Велико Търново“ АД (н), тъй като последното дружество е било отстранено от
ползването на имота от ЧСИ Д. К., с което наемателят е лишен от тях и същите увеличавали
стойността на имота. С друго споразумение, сключено между ответниците също на
04.09.2017 г., „Велттед инвест“ ООД (н) е признало и поело задължение да заплати на
наемателя „Хлебозавод Велико Търново“ АД (н) неустойка от 1 255 480 лв., предвидена по
чл. 22, ал. 2 от договора за наем от 04.01.2016 г., тъй като наемателят бил отстранен от
ползването на имота от ЧСИ Д. К. по изп. дело № 1093/2016 г. с взискател Д. К.. Излага се,
че признаването на задължения, без да са посочени каквито и да е основани данни и факти за
установяване на възникването, съществуването им и размер им, сами по себе си били
увреждащи кредиторите действия. Несъстоятелният длъжник преднамерено увреждал
кредиторите си, намалявал имуществото на дружеството, а от тук и масата на
несъстоятелността чрез признаване на задължения - спорни и неустановими. Твърди се, че в
споразумението, с което се поема задължение от несъстоятелния длъжник за заплащане на
подобрения не било уточнено къде са направени същите, какво представляват, каква е
функцията им, кой ги е възложил, платил и т.н. Длъжникът е признал задължения, чийто
източник, фактически състав, конкретни стойности и времеви измерения били непроверими.
Твърди се, че такива подобрения не били извършени, което било видно и от ГФО на двамата
ответници за 2016 г. и 2017 г., които не били отчели увеличение на ДМА. Освен това
подобрението е вещно-правен термин, а когато се говори за подобрения в чужд имот винаги
се касае за извъндоговорни отношения, като понятията сделка и подобрения били
несъвместими. С второто споразумение, с което се поемало задължение за заплащане на
3
неустойка, поради действията на ЧСИ, не било налице виновно поведение на
несъстоятелния длъжник, поради което отговорността му към „Хлебозавод Велико
Търново“ АД (н) не можело да бъде ангажирана. Нямало данни изпълнителните действия,
извършени по реда на ГПК, да са отменени. Липсвала вина, поради което не можело да се
носи гражданска отговорност, тъй като не било налице длъжниково неизпълнение, което да
е последица единствено от неговото виновно поведение. Излага се, че договаряне на
неустойка, при липсата на вина на наемодателя противоречало на добрите нрави. Освен това
сумата на неустойката била произволно определена, поради което била прекомерна и
недължима. Твърди се, че процесните сделки увреждали кредиторите на несъстоятелността
по смисъла на чл. 135 от ЗЗД, тъй като се засягали права, които биха осуетили или
затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Такова увреждане
било налице и когато длъжникът се лишава от имущество или го намалява по какъвто и да е
начин. Самото признание на задължение или поемане на задължение без основание било
действие, което уврежда кредиторите. С признаването на тези задължения се давало
преимуществено положение на „Хлебозавод Велико Търново“ АД (н) спрямо останалите
кредитори на „Велттед инвест“ ООД (н) и освен това се намалявало имуществото на
длъжника, а от тук и възможността на кредиторите му да се удовлетворят от масата на
несъстоятелността. Освен това длъжникът с действията си увреждал останалите кредитори,
тъй като е знаел, че има такива, например ЕТ „Джордан - Й. К.“, за събирането на чийто
дълг било образувано изп. дело № 1093/2016 г. на ЧСИ Д. К., рег. № 728, към което било
присъединено изп. дело № 47/2016 г. образувано по искане на „ОББ“ АД. Знание било
налице, тъй като лицето И. С., акционер с повече от 5 % от капитала на „Хлебозавод Велико
Търново“ АД (н) бил едновременно свързан с „Велттед инвест“ ООД (н), където бил
изпълнителен директор.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да се обявят за относително
недействителни по отношение на кредиторите на „Велттед инвест“ ООД в несъстоятелност -
Споразумение от 04.09.2017 г., сключено от ответниците, с което, в срок до 15.09.2017 г.,
„Велттед инвест“ ООД се е задължило да заплати на „Хлебозавод Велико Търново“ АД
сумата от 3 746 731.17 лв., представляващи извършени подобрения от „Хлебозавод Велико
Търново“ АД в имоти, отдадени му под наем от „Велттед инвест“ ООД по силата на договор
за наем от 04.01.2016 г. и Споразумение от 04.09.2017 г., сключено от ответниците, с което,
в срок до 15.09.2017 г., „Велттед инвест“ ООД се е задължило да заплати на „Хлебозавод
Велико Търново“ АД сумата от 1 255 480 лв. неустойка по договор за наем от 04.01.2016 г.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
„Велттед Инвест“ ООД (н), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Габрово, *******, представлявано от управителите – К. С. А. и С. Й. А., съд. адрес: гр.
София 1202, район Оборище, **********, чрез адв. П.Б. от САК. В същия се оспорват
предявените искове. Излага се, че исковата молба била нередовна, тъй като отменителен иск
по чл. 649 от ТЗ можел да се предяви от синдика или кредитор на несъстоятелността, ако
4
синдика бездейства, т.е. след като синдика не бездейства, не бил налице правен интерес у
„ОББ“ АД за предявяването му. Твърди се, че в обстоятелствената част на исковата молба са
изложени оплаквания за изначална недействителност на така сключените споразумения -
подобренията не били извършени и по тази причина неустойката не била действително
договорена и т.н. В петитума се искало да се обяви относителна недействителност на
споразуменията, като увреждащи масата на несъстоятелността. Следвало сделката да е
действителна към момента на предявяване на иска, за да е налице интерес от водене на
делото. Излага се, че искът бил недопустим, тъй като не била налице активна процесуална
легитимация за ищеца, а именно на „ОББ“ АД, тъй като „Велттед инвест“ ООД (н) оспорил
качеството му на кредитор в производството по несъстоятелност и били висящи искови
производства по т. д. № 39060/2017 г. на СГС, т. д. № 2686/2017 г. на СГС, т. д. № 204/2017
г. на Окръжен съд - Велико Търново. Искът бил неоснователен, тъй като бил предявен
преждевременно, поради обстоятелството, че качеството на „ОББ“ АД като кредитор е
оспорено. Твърди се, че не било налице увреждане на кредиторите, тъй като не било налице
увреждане на масата на несъстоятелността, изразравяща се в намаляването на нейното
съдържание, като пряка последица от разпоредителни сделки и действия от страна на
длъжника с негово имущество или опасност от такова увреждане.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от В.И. Г. –
синдик на „Велттед Инвест“ ООД, гр. Габрово в несъстоятелност, с която се оспорва
отговорът на исковата молба и се потвърждават заявените от ищеца с исковата молба факти.
Излага, че не може да се сподели становището за недопустимост на иска по отношение на
„ОББ“ АД, тъй като този кредитор бил с прието вземане по см. на чл. 693 от ТЗ, което било
достатъчно и било без правно значение, дали качеството на кредитор е оспорено от
длъжника. Нямало правна пречка искът да се предяви едновременно и от синдика и от
кредитора. Излагат се отново твърдения за свързаност между двете дружества.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
„Обединена българска банка“ АД, гр. София. Изразява се становище за допустимост на
съвместна процесуална легитимация за предявяване на иска от синдика и кредитор. Твърди
се, че не е налице недопустимост на иска поради липсата на активна порцесуална
легитимация на „ОББ“ АД, тъй като вземането й като кредитор било включено в списъка на
приетите вземания в производството по несъстоятелност на дружеството по т.д. № 68/2018
г. по описа на Окръжен съд - Габрово, независимо дали след това същото е оспорено от
длъжника. Правото на кредитор да предяви Павлов иск спрямо увреждащите го актове на
длъжника било предпоставено от наличие на действително вземане, независимо дали е
изискуемо или ликвидно, като това право не било обусловено от установяване на вземането
с влязло в сила решение. Излага се, че между предявения иск и исковете по чл. 422 от ГПК,
не е налице обусловеност.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната исковата
молба от „Велттед Инвест“ ООД (н), гр. Габрово. В същия се поддържат възраженията за
5
нередовност на исковата молба, поддържа се доводите си по отношение на активната
легитимация на ищците, както и наличието на преюдициален спор..
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
С Решение № 105/30.05.2019 г., постановено по т. д. № 68/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Габрово е обявена неплатежоспособността на „Велттед инвест” ООД (н) и е
открито производство по несъстоятелност с начална дата 31.12.2017 г. Със същото решение
е назначен за временен синдик В.Г.. С Определение № 660/02.12.2019 г., постановено по т.
д. № 68/2018 г. по описа на Окръжен съд – Габрово назначения временен синдик е назначен
за постоянен.
В одобрения е списък на приетите вземания на несъстоятелния длъжник, обявен в
Търговския регистър на 22.07.2019 г. е включено и вземане на ищцовото дружество „ОББ”
АД.
Видно от Договор за наем от 04.01.2016 г., вписан Вх. рег. 3728/26.04.2016 г. в СВп -
Велико Търново, се установява, е че „Велттед инвест“ ООД, като наемодател е предоставил
за временно ползване на „Хлебозавод Велико Търново“ АД свои недвижими обекти,
подробно описани в договора. Съгласно в чл. 12, ал. 1 от договора, страните са уговорили, че
наемателят няма право да извършва преустройство и подобрения без предварителното
писмено съгласие на наемодателя, а в ал. 2 е уговорено, че ако със съгласието на
наемодателя се извършат такива, които не могат да се отделят, се дължи на наемателя по-
малката сума между направените подобрения и увеличената стойност на имота. Съгласно чл.
7, ал. 1 от договора за наем, наемателят дължи годишна наемна цена, която се уговаря
допълнително в подписването на анекс към договор и ще е дължима в срок до 31.12. на
всяка календарна година от срока на договора. Видно от уговореното в чл. 15 от договора за
наем, „Велттед инвест“ ООД има право да отдава повторно под наем имота, без да има
право да учредява и прехвърля на трети лица права, които могат да се противопоставят на
наемателя. В ал. 2 на същия чл. 15 е уговорено, че при евентуални претенции от трети лица
всички разходи по съдебни процеси се поемат от наемодателя, доколкото последния е
привлечен за участие в съответните съдебни производства и последните са завършили с
влязъл в сила акт, който уважава въпросните претенции. Наемодателят в ал. 3 на чл. 15 е
гарантирал, че трети лица нямат права по отношение на имота, които могат да се
противопоставят на наемателя, с изключение на вече направените вписвания до настоящия
момент в СВп в полза на „ОББ“ АД. В чл. 22 от договора е уговорено, че ако поради
неизпълнение на задълженията на наемодателя по чл. 15, наемателят бъде отстранен или
доброволно напусне имота, наемодателят му дължи неустойка в размер на 25 % от общата
наемна цена за периода от напускането до края на срока на този договор.
На 04.09.2017 г. е сключено Споразумение между „Хлебозавод Велико Търново“ АД,
гр. Велико Търново и „Велттед инвест“ ООД, гр. Габрово, съгласно което страните са
приели, че на 04.01.2016 г. са сключили договор за наем, вписан в СВп, по силата на който
6
„Велттед инвест“ ООД е наемодател, а „Хлебозавод Велико Търново“ АД е наемател и че на
17.08.2017 г., в резултата на изпълнителни действия на ЧСИ Д. К. по изп. дело № 1093/2016
г. срещу „Велттед инвест“ ООД като длъжник с взискател ЕТ „Джордан - Й. К.“, наемателят
е окончателно лишен от достъпа и ползването на наетия имот, поради което по т. (Г) от
споразумението са приели, че с действията на ЧСИ наемателят е лишен от ползване на
имота и от направените от него подобрения, които според т. (Д) от споразумението
подобренията възлизат на сумата в размер на 3 746 731.17 лв. към момента на извършването
им, а към 17.08.2017 г. увеличената стойност на имота е 3 746 731.17 лв. В чл. 1 от
споразумението „Велттед инвест“ ООД е поело задължение в срок от 15.09.2017 г. да
заплати на „Хлебозавод Велико Търново“ АД, на основание чл. 12, ал. 2 от договора за наем,
сумата в размер на 3 746 731.17 лв., представляваща по-малката сума между стойността на
подобренията и увеличената стойност на имота.
На 04.09.2017 г. е сключено Споразумение между „Хлебозавод Велико Търново“ АД,
гр. Велико Търново и „Велттед инвест“ ООД, гр. Габрово, съгласно което страните са
приели, че на 16.01.2016 г. са сключили договор за наем, вписан в СВп, по силата на който
„Велттед инвест“ ООД е наемодател, а „Хлебозавод Велико Търново“ АД е наемател и че на
17.08.2017 г. в резултата на изпълнителни действия на ЧСИ Д. К. по изп. дело № 1093/2016
г. срещу „Велттед инвест“ ООД като длъжник с взискател ЕТ „Джордан - Й. К.“, наемателят
е окончателно лишен от достъпа и ползването на наетия имот, поради което по т. (В) са
приели, че наемателя търпи от това ежедневни вреди и пропуснати ползи и страните желаят
доброволно да уредят въпроса и извънсъдебно. В чл. 1 от споразумението страните са
уговорили в срок до 15.09.2017 г. наемодателя да заплати на наемателя неустойката,
предвидена в чл. 22, ал. 2 от договора за наем, в размер на 25 % от общата наемна цена за
остатъка на договорния срок, т.е. за периода от 18.08.2017 г. до 04.01.2026 г., а именно
сумата в размер на 1 255 480 лв.
При ЧСИ Д. К. било образувано изп. дело № 1093/2016 г. от взискателя ЕТ „Джордан
- Й. К.“ против „Велттед инвест“ ООД, като длъжник, към което дело било присъединено
образуваното по молба на „ОББ“ АД, като взискател против „Велттед инвест“ ООД и
„Хлебозавод Велико Търново“ АД, като длъжници, изп. дело № 47/2017 г. по описа на ЧСИ
Д. К..
Видно от справка в Търговския регистър съдружници в несъстоятелното дружество
„Велттед инвест“ ООД (н) са „Фудхаус“ ООД, идентификация 3950662, ЧЮЛ, Държава:
САЩ, „Ади Асет Мениджмънт“ ООД, идентификация 3950658, ЧЮЛ, Държава: САЩ,
„Бранц Уайнс Енд Фуудс“ ООД, идентификация 3950661, ЧЮЛ, Държава: САЩ.
Видно от Генерално пълномощно от 23.05.2014 г., е че З. Х. А., ЕГН *********** е
пълномощник на „Фудхаус“ ООД, като има право по собствено усмотрение да гласува по
всички точки на дневния ред на всички общи събрания на „Велттед инвест“ ООД,
притежавано от компанията.
7
От Удостоверение за родствени връзки се установява, че З. А. е дъщеря на
едноличния собственик на „Холидей Фан“ ЕАД към 07.02.2019 г. Х. А. Х.. Дружеството
„Холидей Фан“ ЕАД е акционер в „Хлебозавод Велико Търново“ АД, гр. Велико Търново,
видно от представения лист за гласуване на акционерите на 01.03.2017 г.
От представеното Генерално пълномощно от 23.05.2014 г. по делото е видно, че И. И.
С., ЕГН *********** е пълномощник на „Ади Асет Мениджмънт“ ООД и съгласно
пълномощното има право по собствено усмотрение да гласува по всички точки на дневния
ред на всички общи събрания на „Велттед инвест“ ООД, притежавано от компанията. От
представен лист за гласуване на акционерите, присъствали на ОС на „Хлебозавод Велико
Търново“ АД, гр. Велико Търново на 01.03.2017 г. се установява, че И. И. С. притежава 175
броя акции в дружеството.
Видно от представената справка от НАП за състоянието на действащите трудови
договори от 12.06.2019 г. И. И. С. е изпълнявал длъжността изпълнителен директор при
„Велттед инвест“ ООД към 31.12.2018 г.
От справка в Търговския регистър се установява, че Н. Х. Ш., ЕГН *********** е бил
член на съвета на директорите на „Хлебозавод Велико Търново“ АД, гр. Велико Търново и е
обявен за действителен собственик на „Велттед инвест“ ООД.
Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:
Решение № 206/14.08.2020 год., постановено по т. д. № 91/2019 г. по описа на Окръжен
съд – Габрово е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания
съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
Доводите на представителя на „Велттед Инвест“ ООД (н) за недопустимост на
съдебния акт са несъстоятелни. Иск по чл. 645, чл. 646 и чл. 647 от Търговския закон, иск по
чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, свързан с производството по
несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при негово бездействие – всеки кредитор на
несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството, съответно от
момента на обявяване на решението по чл. 632, ал. 2 от Търговския закон (чл. 649, ал. 1 от
Търговския закон). При предявен иск от кредитор, съдът служебно конституира синдика
като съищец. При предявен от кредитор иск по чл. 649, ал. 1 от Търговския закон друг
кредитор няма право да предяви същия иск, но може да встъпи като съищец не по-късно от
8
първото по делото заседание (чл. 649, ал. 3 от Търговския закон). Влязлото в сила решение
има действие за длъжника, синдика и всички кредитори (чл. 649, ал. 5 от Търговския закон).
В случая „Обединена българска банка“ АД е кредитор с приети вземания в производството
по несъстоятелност за „Велттед инвест“ ООД-в несъстоятелност. Законодателят изрично е
регламентирал възможност за кумулиране на предявени от синдика и от кредитор в
производството по несъстоятелност искове по чл. 135 от Закона за задълженията и
договорите. Ирелевантно за допустимостта на иска по чл. 135 от Закона за задълженията и
договорите е обстоятелството дали вземането на „Хлебозавод Велико Търново“ АД (н) е
прието в производството по несъстоятелност.
След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към
проверка на правилността на същото.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за
установено следното от правна страна:
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът
намира, че е предявен иск по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с
чл. 649, ал. 1 от Търговски закон.
Процесният иск е процесуално допустим. Предявен е пред съда по
несъстоятелността, от процесуално легитимирани за това лица – кредитор на
несъстоятелността и от назначения постоянен синдик на дружеството, попадащи в кръга на
лицата, които съобразно нормата на чл. 649, ал. 1 от ТЗ разполагат с правото да предявяват
искове по чл. 645, 646 и 647 от ТЗ, налице е надлежна пасивна процесуална легитимация по
иска, доколкото е предявен срещу длъжникът и третото лице, т. е. срещу страните по
твърдяната относително недействителна сделка.
С иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е уредено потестативно право в полза на кредитора да
иска да се обявят за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда.
Основателността на иска е обусловена от наличието на елементите от фактическия състав,
визиран в чл. 135, ал. 1 от ЗЗД: ищецът да е кредитор на длъжника; длъжникът да е
извършил конкретно действие, което уврежда кредитора; да е налице знание на длъжника за
увреждането на кредитора; знание на третото лице, с което длъжникът е договарял, за
увреждането на кредитора при възмездност на действието. Искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е
конститутивен – при неговото уважаване атакуваното действие се обявява за недействително
спрямо кредитора, упражнил правото по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Недействителността има
обратно действие – от момента на извършване на действието. Обстоятелството дали при
уважаване на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД ще настъпи промяна в масата на
несъстоятелността или няма да настъпи такава е без значение за съществуването на правен
интерес от предявяването на същия. Обявената относителна недействителност възстановява
в отношенията между кредитора и длъжника имущественото състояние на длъжника по
време на възникване на задължението. С иска по чл. 135 от ЗЗД не се засяга обвързващата
9
сила на увреждащата сделка в отношенията между страните, които са я сключили – те
продължават да са обвързани от нея и след уважаването на иска. Със Споразумение от
04.09.2017 г., сключено между ответниците, втория ответник „Велттед инвест“ ООД (н)
признал задължения към първия ответник „Хлебозавод Велико Търново“ АД (н) в размер на
3 746 731.17 лв. - подобрения в имота на „Велттед инвест“ ООД (н), трайно прикрепени към
имота, който е бил отдаден под наем на „Хлебозавод Велико Търново“ АД (н), тъй като
последното дружество е било отстранено от ползването на имота от ЧСИ Д. К., с което
наемателят е лишен от тях и същите увеличавали стойността на имота, а с друго
споразумение, сключено между ответниците също на 04.09.2017 г., „Велттед инвест“ ООД
(н) е признало и поело задължение да заплати на наемателя „Хлебозавод Велико Търново“
АД (н) неустойка от 1 255 480 лв., предвидена по чл. 22, ал. 2 от договора за наем от
04.01.2016 г., тъй като наемателят бил отстранен от ползването на имота от ЧСИ Д. К. по
изп. дело № 1093/2016 г. с взискател ЕТ „Д. К., с което безспорно се увреждат интересите
на кредиторите на несъстоятелността и те имат интерес да искат обявяване на
споразуменията за недействителни. Със сключването на споразумението за признаване на
задълженията и в последствие за поемане на задължения, и с увеличаване с 3 746 731.17 лв.,
а в последствие с 1 255 480 лв. на размера на своите задължения „Велттед инвест“ ООД-в
несъстоятелност уврежда кредиторите си – намалява възможността им да се удовлетворят от
неговото имущество. Увреждането на кредитора е обективен елемент от фактическия състав
на иска и предпоставя, че чрез извършеното правно действие длъжникът създава или
увеличава своята неплатежоспособност.
Безспорно е, че с Решение № 105/30.05.2019 г., постановено по т.д. (н.) № 68/2018 г.
по описа на Окръжен съд - Габрово въз основа на подадена молба от „Обединена българска
банка“ АД е обявена неплатежоспособността на „Велттед инвест“ ООД, с начална дата –
31.12.2017 г.; открито е производство по несъстоятелност за дружеството; „Велттед инвест“
ООД е обявено в несъстоятелност; постановено е прекратяване дейността на предприятието
на длъжника; постановени са обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника;
прекратени са правомощията на органите на „Велттед инвест“ ООД; дружеството-длъжник е
лишено от правото да управлява и се разпорежда с имуществото, включено в масата на
несъстоятелността; постановено е започване на осребряването на имуществото, включено в
масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество; допълнена е
фирмата на длъжника „Велттед инвест“ ООД с добавка „в несъстоятелност“; назначен е
временен синдик – В.И. Г..
Увреждащо кредиторите действие е всеки правен и фактически акт, с който се
осуетява или затруднява осъществяването на правата на кредиторите спрямо длъжника.
Увреждане е налице в случаите, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява
го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на кредиторите, включително
когато длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си. Със сключването на
споразуменията от 04.09.2017 г. за признаване на задължения и в последствие за поемане на
задължения, и с увеличаване с 3 746 731.17 лв., а в последствие с 1 255 480 лв. на размера на
10
своите задължения „Велттед инвест“ ООД-в несъстоятелност уврежда кредиторите си –
намалява възможността им да се удовлетворят от неговото имущество (увеличава своята
неплатежоспособност). Реалното увреждане, затрудняването на кредиторите в случая се
установяват по несъмнен начин от сключените между „Хлебозавод Велико Търново“ АД, гр.
Велико Търново и „Велттед инвест“ ООД, гр. Габрово - в несъстоятелност Споразумения от
04.09.2017 г.
По правило договорите за признаване и поемане на задължения са безвъзмездни –
обичайно липсва уговорено в тежест на кредитора насрещно задължение. По изключение
такъв договор може да има възмезден характер, произтичаща от вътрешните отношения.
Възмездният характер на търговските правоотношения е заложен в търговското право като
принцип с оглед спецификата на търговския оборот, но липсва регламентирана от
законодателя презумпция в този смисъл. Търговците са субекти на гражданското право и
имат възможност да сключват както възмездни, така и безвъзмездни сделки. Съобразно чл.
294 от ТЗ между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго (възможно е
договаряне на безвъзмезден заем за потребление или послужване). В Търговския закон е
предвидена възможност за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на безвъзмездните сделки, сключени от длъжника преди подаване на
молбата за откриване на производство по несъстоятелност – признава се вероятност
търговците да сключват безвъзмездни сделки, атакуеми при наличие на предвидените в
закона предпоставки от кредиторите на несъстоятелния търговец. Вземане, произтичащо от
безвъзмездна сделка, се удовлетворява след пълно удовлетворяване на останалите кредитори
– чл. 616, ал. 2, т. 3 от ТЗ. С разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 11 от ТЗ е регламентиран редът
за изплащане на вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 3 от ТЗ – вземания по безвъзмездни
договори. С посочените разпоредби е призната възможността за сключване на безвъзмездни
сделки между търговци. Следователно заключението относно естеството на процесните
споразумения за поемане на задължения от страна на „Велттед инвест“ ООД-в
несъстоятелност не може да се основава на презумптивната му възмездност, а следва да се
прецени с оглед доказателствата по делото.
В Споразуменията от 04.09.2017 г. липсват изрични уговорки между подписалите го
страни за възмездяване на „Велттед инвест“ ООД-в несъстоятелност срещу поетите
задължения. От съдържанието на споразуменията и данните по делото не може да се
направи извод за основанието, на което „Велттед инвест“ ООД-в несъстоятелност е признал
задължения към „Хлебозавод Велико Търново“ АД-в несъстоятелност по Договора за наем
от 04.01.2016 г., както и е поел задължение да заплати на наемателя „Хлебозавод Велико
Търново“ АД (н) неустойка. Съществуването на вътрешни отношения между „Велттед
инвест“ ООД-в несъстоятелност и „Хлебозавод Велико Търново“ АД-в несъстоятелност,
които да обуславят интерес и уговорка за признаване и поемане на задължения, не се
подкрепя от конкретни уговорки в споразумението или други данни по делото. Доводите на
представителя на „Велттед инвест“ ООД-в несъстоятелност за възмездност на договора за
встъпване в дълг са недоказани. С оглед съдържанието на споразуменията от 04.09.2017 г.,
11
липсата на клауза за получаване на насрещна облага от поемащият задължение „Велттед
инвест“ ООД-в несъстоятелност, както и доказателства възмездността на договорите за
признаване и поемане на задължения да произтича от вътрешните отношения между
„Велттед инвест“ ООД-в несъстоятелност и „Хлебозавод Велико Търново“ АД-в
несъстоятелност, настоящият състав приема, че договорите за признаване и за поемане на
задължения, обективирани в Споразумения от 04.09.2017 г., подписани от „Хлебозавод
Велико Търново“ АД-в несъстоятелност и „Велттед инвест“ ООД-в несъстоятелност, са
безвъзмездни.
„Велттед инвест“ ООД-в несъстоятелност чрез своите органи знае в какви договорни
правоотношения се намира, кои са кредиторите му към датата на подписване на
споразуменията от 04.09.2017 г. Длъжникът винаги знае за увреждането, когато
разпоредителната сделка е извършена след възникване на вземането на кредитора. С
подписването на споразуменията от 04.09.2017 г., безвъзмездно е обременено имуществото
на „Велттед инвест“ ООД-в несъстоятелност – признато и поето е значително по размер
задължение без уговорка за насрещна престация. „Велттед инвест“ ООД-в несъстоятелност е
имало задължения към кредитори, включително към „Обединена българска банка“ АД още
през 2015 г. – 2016 г., т.е. преди сключване на споразуменията от 04.09.2017 г.. С оглед на
изложеното, съдът смята, че при подписване на споразуменията от 04.09.2017 г. е налице
знание у представителните органи на „Велттед инвест“ ООД-в несъстоятелност, че чрез
встъпването на дружеството в значително по размер задължение намалява възможността
кредиторите му да се удовлетворят от неговото имущество.
По изложените съображения, съдът намира, че са налице всички елементи от
фактическия състав, регламентиран в чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Предявените при условията на
субективно съединяване искове по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД са основателни и доказани.
Освен горното настоящата инстанция напълно споделя и другите изводи на
първоинстанционния съд, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Крайните изводи на въззивната инстанция, съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, поради което Решение № 206/14.08.2020 год., постановено по т. д. № 91/2019 г. по
описа на Окръжен съд – Габрово, на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК следва да
се потвърди.
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с
чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ „Велттед инвест“
ООД-в несъстоятелност и „Хлебозавод Велико Търново“ АД-в несъстоятелност следва да
бъдат осъдени да заплатят на „ОББ“ АД, гр. София направените разноски пред въззивната
инстанция в размер на 450 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Синдикът на „Велттед инвест“ ООД-в несъстоятелност не е претендирал за разноски,
а и такива не са направени пред въззивната инстанция, поради което не следва да се
12
присъждат.
На основание чл. 649, ал. 6 във вр. с чл. 72, ал. 1 от ГПК следва да се осъдят
ответниците в първоинстанционното производство „Велттед инвест“ ООД-в
несъстоятелност и „Хлебозавод Велико Търново“ АД-в несъстоятелност да заплатят по
сметка на Апелативен съд – Велико Търново държавна такса в размер на 118 747.94 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 206/14.08.2020 год., постановено по т. д. № 91/2019 г.
по описа на Окръжен съд – Габрово.
ОСЪЖДА „Велттед Инвест“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Габрово, *******, представлявано от управителите – К.
С. А. и С. Й. А. и „Хлебозавод Велико Търново“ АД (в несъстоятелност), ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, местност „Дълга лъка“,
представлявано от синдика Б. М. да заплатят на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. **************,
представлявана от Т. В. М. и С. А. Г.а – изп. директори направените разноски пред
въззивната инстанция в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лв. – юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
ОСЪЖДА „Велттед Инвест“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Габрово, *******, представлявано от управителите – К.
С. А. и С. Й. А. и „Хлебозавод Велико Търново“ АД (в несъстоятелност), ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, местност „Дълга лъка“,
представлявано от синдика Б. М. да заплатят в полза на съдебната власт по сметка на
Апелативен съд – Велико Търново държавна такса в размер на 118 747.94 (сто и осемнадесет
хиляди седемстотин четиридесет и седем лв. и 94 ст.) лв., на основание чл. 649, ал. 6 във вр.
с чл. 72, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
13
1._______________________
2._______________________
14