№ 19631
гр. София, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110108062 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.
С........., представлявано от С. П. и К. К., срещу А. И. К., ЕГН **********, с
адрес гр. Н., с която е предявен иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ за
заплащане на сумата от 1838,81 лв., представляваща регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение, с включени ликвидационни разноски
в размер на 25 лв., по застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в
застрахователна полица № BG/02/121001821748, по Щета № **********,
ведно със законната лихва от предявяване на иска- 13.02.2024 г., до
окончателното плащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 25.07.2021 г. в района на гр. Николаево, ул. „Кап.
Райчо Николов“ № 99, водачът на лек автомобил с марка и модел „Деу Ланос“,
рег. № ********- А. И. К., предприел маневра „завиване в обратна посока“,
без да се съобрази с останалите участници в движението, в резултат на което
ударил лек автомобил с марка и модел „Тойота Авенсис“, рег. № *********, и
възникнали материални вреди за последния. За процесното ПТП бил съставен
Протокол за ПТП № 1643856/25.07.2021 г. от органите на КАТ, в който било
посочено, че ответникът е станал причина за настъпване на ПТП. Твърди се,
че видно от протокола за ПТП ответникът не бил правоспособен да управлява
МПС. Сочи се, че към датата на ПТП при ищцовото дружество имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в
застрахователна полица № BG/02/121001821748. С оглед предявената срещу
ищеца претенция от „Д. З.“ АД- застраховател по имуществена застраховка
1
„Каско“ на увреденото МПС, била образувана при ищеца преписка по щета №
**********, във връзка която било определено и изплатено регресно
обезщетение в размер на 1838,81 лв. Тъй като ответникът е бил
неправоспособен към датата на ПТП, ищецът предявил регресна претенция
спрямо него с покана за възстановяване на стойността на изплатеното
обезщетение, като претенцията останала незаплатена. Моли за уважаване на
иска заедно с присъждане на разноски по делото.
Ответникът А. И. К., редовно уведомен на 24.06.2024 г. чрез назначения
му за особен представител адв. С. И., не подава отговор на исковата молба, не
прави възражения, нито доказателствени искания.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 500, ал. 2 от
КЗ.
Разпоредбата на чл. 500, ал. 2 КЗ дава право на застрахователя да
предяви регресен иск срещу причинителя, застрахован по договора за
застраховка "Гражданска отговорност", в случаите, когато последният не
притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно
превозно средство или чието свидетелство за управление на моторно превозно
средство е временно отнето. Действалата към момента на процесното ПТП
разпоредба на чл. 150 от Закона за движение по пътищата въвежда
изискването всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от
правоспособен водач - последният трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
МПС. В хипотезите на чл. 500, ал. 2 КЗ, както и в тази по чл. 432, ал. 3 КЗ, се
касае за освобождаване на застрахователя от задължението му към
застрахования, тъй като първият никога не отговаря за умишлено причиняване
на риска от застрахования или при такова негово поведение, което увеличава
риска в степен, в която той не носи отговорност /като при управлението на
МПС при липса на правоспособност/. Т.е., съгласно обсъжданите разпоредби
застрахователният договор се прекратява и застрахователят се освобождава от
своето задължение към застрахованото лице да извърши застрахователно
плащане, но не се освобождава от задължението си да престира на увреденото
лице. Налице е хипотеза на изпълнение на чуждо задължение - чл. 74 ЗЗД,
като регресното право на застрахователя не е същинско застрахователно
право, подобно на това по смисъла на чл. 410, ал. 1 КЗ, а възниква по силата на
закона при наличието на вече прекратено застрахователно правоотношение
поради причиняване на застрахователното събитие от страна на застрахования
било умишлено, било поради управление на превозното средство без
свидетелство за управление.
2
Следователно две групи факти обуславят възникването на регресното
право на застрахователя срещу отговорния за деликта, установяването на
които е в тежест на ищеца /съгласно правилото, установено в нормата на чл.
154, ал. 1 ГПК/, а именно: 1/ наличието на валиден договор за застраховка
"гражданска отговорност" между страните по делото, от една страна и от
друга - прекратяване на същия и освобождаване на застрахователя от
необходимостта да извърши застрахователно плащане поради причинен от
застрахования деликт по време на управление на МПС без правоспособност за
управление на съответната категория моторно превозно средство и 2/
заплащането на обезщетение за претърпените вреди на третото увредено лице,
както и какъв е размера на дължимото обезщетение.
Не се спори, а и се установява от представените по делото
доказателства, в това число от свидетелските показания на разпитания по
делото свидетел и от представените писмени доказателства - протокол от
ПТП, административно-наказателна преписка че на 25.07.2021 г. около 15:30
часа лек автомобил „Деу Ланос“, рег. № ********, управляван от А. И. К., се
движи по ул. „кап. Райчо Николов“, в гр. Николаево. Попътно зад него се
движел лек автомобил с марка и модел „Тойота Авенсис“, рег. № *********,
управляван от С. Й. Й.. В района на №99, А. И. К. се възползвал от уширение
на пътното платно, отбил вдясно и предприел маневра за обратен завой, без
да пропусне движещият се зад него лек автомобил „Тойота Авенсис“, рег. №
*********, при което последвало съприкосновение между двете превозни
средства.
При това положение водачът на лек автомобил „Деу Ланос“, рег. №
******** извършил нарушение на чл. 25, ал.1 ЗДвП според която Водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно
или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него
или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. Той е имал законовото
задължение да се убеди че няма да създаде опасност за движението и чак след
това да предприеме маневрата.
На следващо място А. И. К. нарушил и чл. 38, ал.3 ЗДвП според която
Завиването в обратна посока се извършва наляво от най-лявата пътна лента по
посока на движението, а при недостатъчна широчина завиването в обратна
посока може да започне и от друга част на платното за движение, но водачът
на завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне и попътно
движещите се от лявата му страна пътни превозни средства.
В случая именно поради недостатъчна ширина, ответникът предприел
3
маневрата не от пътната лента, а от уширението на платното, но без да
пропусне движещият се попътно лек автомобил „Тойота Авенсис“, рег. №
*********
Видно от представените по делото и неоспорени от страните писмени
доказателства А. И. К. е управлявал лекия автомобил „Деу Ланос“, рег. №
******** в нарушение на правилата на чл. 150, ал.1 ЗДвП според която Всяко
пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени
за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен
когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство
или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване
на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането
на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.
152, ал. 1, т. 4.
Ето защо съдът намира, че е налице първата предпоставка, а именно А.
И. К. е предизвикал ПТП като управлява МПС без да има правоспособност.
На следващо място, установява се от представеното извлечение от че
към датата на процесното ПТП лек автомобил „Деу Ланос“, рег. № ********
бил със сключена застраховка “Гражданска отговорност” в ЗД '’Б. И.” АД със
застрахователна полица № BG/02/121001821748.
От заключението по допуснатата съдебно автотехническа експертиза се
установява, че претърпените вреди по лек автомобил са в пряка причинно-
следствена връзка с виновното поведение на водача на лек автомобил „Деу
Ланос“, рег. № ********.
В тази връзка неоснователно се явява възражението на ответника за
липса на причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и
противоправното поведение на ответника.
Установява се че застрахованият изплатил застрахователно обезщетение
на собственика на увредения автомобил „Тойота Авенсис“, рег. № ********* в
размер на 1798,81 лв.
От заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че стойността за възстановяване на увредения автомобил възлиза
на сумата от 1898,92 лева с ДДС.
Доколкото не са налице възражения по отношение на размера за
обичайните разноски образуване и водене на застрахователната преписка, то
същите следва да бъдат присъдени.
Ето защо съдът намира, че предявеният иск се явява установен по
основание и размер следователно подлежи на разглеждане своевременно
релевираното възражение за съпричиняване.
Ето защо исковете следва да бъдат уважени.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищецът, който
4
претендира разноски в размер на 923,58 лева, които следва да му бъдат
присъдени.
Следва да му бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение което
съдът определя в размер на 100 лева, определено на база ниския материален
интерес на делото и ниската фактическа и правна сложност на делото и
извършените процесуални действия.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. И. К., ЕГН **********, с адрес гр. Н. ДА ЗАПЛАТИ на ЗД
“Б. И.” АД, БИК ********, гр. С........., представлявано от С. П. и К. К., чрез
адв. М. Г. на основание чл. 500, ал.2 КЗ сумата от сумата 1838,81 лв.,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение,
с включени ликвидационни разноски в размер на 25 лв., по застраховка
„Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица №
BG/02/121001821748, по Щета № **********, ведно със законната лихва от
предявяване на иска- 13.02.2024 г., до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА А. И. К., ЕГН **********, с адрес гр. Н. ДА ЗАПЛАТИ на
ЗД “Б. И.” АД, БИК ********, гр. С........., представлявано от С. П. и К. К., чрез
адв. М. Г. на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 923,58 лева, разноски в
производството за държавни такси и депозити и 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство в производството.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5