Определение по дело №1123/2017 на Районен съд - Лом

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр. Лом, 10.10.2017 год.

 

Ломският районен съд, V състав, в закрито съдебно заседание на десети октомври,  две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

 

Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1123 по описа за 2017 год., провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени  са искове от Н.В.А., ЕГН **********,***, чрез пълномощника, адв. И.Й., САК, срещу ХЪС ООД, ЕИК *********, ******, за обезщетение за причинени в резултат от трудова злополука неимуществени вреди.

           Иска се: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 159 196 лв., представляваща обезщетение за причинените му в резултат от трудова злополука неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на трудовата злополука – 08.11.2016 год. до окончателното плащане.

           Претендират се и направените по делото разноски.

           Исковете са допустими – налице е интерес от търсената с тях защита.

Процесуална легитимация на страните – исковете са предявени от и срещу надлежна страна;

Подведомственост на спора пред съда – искът е подаден пред компетентният с оглед местната подсъдност съд, съгл. чл. 115 ГПК.

           Писмени доказателства, представени с исковата молба – заверени копия от:

1.     Трудов договор № 86/02.12.2013 год.,

2.     Писмо, изх. № 5101-11-34#1/14.12.2016 год. от ответника до ТП Монтана на НОИ,  

3.     Декларация, изх. № 5/11.11.2016 год. за трудова злополука /изходяща от ответника/,

4.     Протокол № 5103-11-3/13.12.2016 год. на НОИ, ТП Монтана за резултатите от извършено разследване на трудова злополука;

5.     Разпореждане № 5104-11-4/13.12.2016 год. на ТП Монтана на НОИ,

6.     Епикриза на ищеца от 28.11.2016 год., издадена от УМБАЛСМ Н.И. Пирогов ЕАД,

7.     Епикриза на ищеца от 06.12.2016 год., издадена от УМБАЛСМ Н.И. Пирогов ЕАД,

8.     Епикриза на ищеца от 31.03.2017 год., издадена от Болница Токуда, София,

9.     Лична амбулаторна карта на ищеца,

10.  Решение № 333/27.02.2017 год. на обща ТЕЛК – общи заболявания при МБАЛ Св. Н. ***.

           Доказателствени искания от ищеца:

1.              Да бъде допусната съдебномедицинска експертиза, като вещото лице – лекар-офталмолог, след като се запознае с  доказателствата по делото и извърши преглед на ищеца, да отговори на поставените в и.м. въпроси.

2.              Да бъде допуснат до разпит при режим на довеждане от ищеца един свидетел.

           Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

           Ответникът, чрез пълномощника си, адв. М. Минчева, АК Пловдив оспорва исковете по основание и размер.

На първо място оспорва част от фактическите твърдения в исковата молба, като твърди, че предприетото от ищеца действие, довело до настъпването на трудовата злополука е било изцяло по негова инициатива и без да е налице обективна необходимост. Оспорва се твърдението, че ищецът е бил шлосер при ответника, като се твърди, че длъжността му при ответника е била „машинен оператор, производство на тръби“.

           Твърди се, че ищецът действително е бил назначен на дл. Шлосер при ответника – на 02.12.2013 год., но на 25.10.2016 год. е бил преместен на дл. Оператор, производство на тръби, кяквато упражнявал до момента на събитието. При промяната на работното място му е бил проведен инструктаж. Твърди се, че на датата на настъпване на злополуката, ищецът по своя инициатива и без необходимост се е включил в групата, преместваща тръбата и на практика е застанал на мястото на тази тръба. Твърди се, че към датата на злополуката, на територията на предприятието на ответника в гр. Лом са били създадени всички необходими условия за безопасност на труда и да се предотвратят в максимална степен обективно предвидимите рискове.

От своя страна ищецът се е отклонил от непосредствените си задължения, нарушил е правилата за безопасност, проявявайки груба небрежност и така е съпричинил вредоносния резултат.

На следващо място, ответникът оспорва размера на претенцията. Твърди, че е оказал пълно съдействие и финансова подкрепа на ищеца, с оглед осигуряване на неотложна медицинска помощ, а отделно от това – след злополуката и към момента работи на трудов договор отново при ответника, като получава „задоволително възнаграждение“, не е прекъснал социалните си контакти и е обществено ангажиран.

Счита размера на обезщетението /общо 200 000 лв./  за прекомерно завишен, с оглед трайната практика на съдилищата, като ищецът е получил от застрахователя в пълен размер припадащото му се обезщетение за обезвреда.

Във връзка с горното, оспорва съдържанието на представения от ищеца  Протокол № 5103-11-3/13.12.2016 год. на НОИ, ТП Монтана за резултатите от извършено разследване на трудова злополука в частите, в които е прието, че Борислав Каменов е бил назначен на дл. Обслужващ работник промишлено производство, но е изпълнявал и дейност като кранист, които не били уговорени в длъжностната характеристика, както и в частта, в която е прието, че ищецът е помагал при поставянето и наместването на рулона, като твърди, че последният самоволно и безрасъдно се е приближил до групата, без да е съществувала необходимост от неговото участие.

Оспорва се съдържането на протокола и в частта, в която е пропуснато да се отрази допуснатото от ищеца нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, намерило израз в неадекватното му заставане до рулона.

Прави искане на осн. чр. 193 ГПК да бъде открито производство по оспорване съдържанието на посочения официален свидетелстващ документ.

Възразява се срещу искането за назначаване на СМЕ, още по-малко от специалист-офталмолог, защото ответникът не оспорва вида на телесното увреждане.

Писмени доказателства, представени с отговора на ответника:

1.     Извадка /10 страници/ от книгата при тветника за проведени инструктажи.

2.     Сертификат от 10.03.2017 год., за дейността на ответника;

3.     Протокол за извършена сертификация на ответника;

4.     Протокол от 06.12.2013 год., от изпит на ищеца за проверка знанията по безопасните методи на работа;

5.     Служебна бележка № 82/02.12.2013 год., за проведен на ищеца първоначален инструктаж по безопасност;

6.     Заповед № 1/27.11.2014 год. на ответника, за определяне на лица, които да провеждат инструктажи;

7.     Оценка на работното място № 36/м. Април, 2016 год.,

8.     Работна инструкция ЗБУТ – за безопасни товаро-разтоварни работи с кран, управляван от пода,

9.     Работна инструкция ЗБУТ – за безопасни товаро-разтоварни дейности, Работна инструкция ЗБУТ – за безопасна работа на линия за електрозаварени тръби, работно място – машинен операторн а електрозаварка;

10.  Допълнително споразумение от 01.11.2016 год. към ТД № 305/01.11.2016 год., сключен между ответника и Борислав Александров Каменов,

11.  Длъжностна характеристика на обслужващ работник в промишлено производство – кранист в дружеството на ответника,

12.  Допълнително споразумение от 12.04.2017 год. към ТД № 379/12.04.2017 год., сключен между страните,

13.  Становище от 12.04.2017 год. на Служба по трудова медицина във връзка със запитване на ответника относно работоспособността на ищеца,

14.  Фактура от 31.03.2017 код.,

15.  Одобрен проект за конструиране на стойка за щрипс,

           Доказателствени искания на ответната страна:

1.     Да бъдат допуснати до разпит при режим на довеждане двама свидетели.

 

           ОТНОСНО представените от страните писмени доказателства и направените доказателствени искания:

Съдът намира, че писмените доказателства, представени от страните са относими и допустими и следва да бъдат приети.

Следва да се уважат и исканията за събиране на гласни  доказателства.

По искането на ищеца за назначаване на съдебно-медицинска експертиза, съдът ще се произнесе в съдебно заседание, като на ищеца се дава възможност да поясни поддържа ли искането си – предвид заявеното от ответника признание на вида и характера на увреждането и уточни специалността на вещото лице.

По искането на ответника за откриване производство по чл. 193 ГПК – по оспорване съдържанието на официален свидетелстващ документ - Протокол № 5103-11-3/13.12.2016 год. на НОИ, ТП Монтана, съдът също ще се произнесе в съдебното заседание, като дава възможност на ищеца да заяви ще се ползва ли от документа.

           Водим от горното и на основание чл. 140 ГПК съдът:

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА исковата молба от Н.В.А., ЕГН **********,***, чрез пълномощника, адв. И.Й., САК, срещу ХЪС ООД, ЕИК *********, ******, за обезщетение за причинени в резултат от трудова злополука неимуществени вреди.

 

           ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства – заверени копия от:

1.     Трудов договор № 86/02.12.2013 год.,

2.     Писмо, изх. № 5101-11-34#1/14.12.2016 год. от ответника до ТП Монтана на НОИ, 

3.     Декларация, изх. № 5/11.11.2016 год. за трудова злополука /изходяща от ответника/,

4.     Протокол № 5103-11-3/13.12.2016 год. на НОИ, ТП Монтана за резултатите от извършено разследване на трудова злополука;

5.     Разпореждане № 5104-11-4/13.12.2016 год. на ТП Монтана на НОИ,

6.     Епикриза на ищеца от 28.11.2016 год., издадена от УМБАЛСМ Н.И. Пирогов ЕАД,

7.     Епикриза на ищеца от 06.12.2016 год., издадена от УМБАЛСМ Н.И. Пирогов ЕАД,

8.     Епикриза на ищеца от 31.03.2017 год., издадена от Болница Токуда, София,

9.     Лична амбулаторна карта на ищеца,

10.  Решение № 333/27.02.2017 год. на обща ТЕЛК – общи заболявания при МБАЛ Св. Н. ***.

 

ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане от ищеца един свидетел.

 

ПРИЕМА писменият отговор на ответника. 

 

ПРИЕМА писмените доказателства, представени с отговора на ответника:

1.     Извадка /10 страници/ от книгата при тветника за проведени инструктажи.

2.     Сертификат от 10.03.2017 год., за дейността на ответника;

3.     Протокол за извършена сертификация на ответника;

4.     Протокол от 06.12.2013 год., от изпит на ищеца за проверка знанията по безопасните методи на работа;

5.     Служебна бележка № 82/02.12.2013 год., за проведен на ищеца първоначален инструктаж по безопасност;

6.     Заповед № 1/27.11.2014 год. на ответника, за определяне на лица, които да провеждат инструктажи;

7.     Оценка на работното място № 36/м. Април, 2016 год.,

8.     Работна инструкция ЗБУТ – за безопасни товаро-разтоварни работи с кран, управляван от пода,

9.     Работна инструкция ЗБУТ – за безопасни товаро-разтоварни дейности, Работна инструкция ЗБУТ – за безопасна работа на линия за електрозаварени тръби, работно място – машинен операторн а електрозаварка;

10.  Допълнително споразумение от 01.11.2016 год. към ТД № 305/01.11.2016 год., сключен между ответника и Борислав Александров Каменов,

11.  Длъжностна характеристика на обслужващ работник в промишлено производство – кранист в дружеството на ответника,

12.  Допълнително споразумение от 12.04.2017 год. към ТД № 379/12.04.2017 год., сключен между страните,

13.  Становище от 12.04.2017 год. на Служба по трудова медицина във връзка със запитване на ответника относно работоспособността на ищеца,

14.  Фактура от 31.03.2017 код.,

15.  Одобрен проект за конструиране на стойка за щрипс,

 

ДОПУСКА до разпит в при режим на довеждане от ответника двама свидетели.  

 

УКАЗВА на страните, че могат да разрешат възникналият правен спор чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

 

СЪОБЩАВА на страните, на осн. чл. 140, ал. 3 ГПК, ПРОЕКТА си за ДОКЛАД по делото:

Обективно и субективно съединени искове с правно основание:

- чл. 200, ал. 1 КТ,

- чл. 86, ал. 1 ЗЗД

Възражение по чл. 201, ал. 2 КТ

В исковата молба се твърди, че по силата на трудов правоотношение, съгл. Трудов договор № 86/02.12.2016 год., ищецът е работил при ответника на длъжността „шлосер“.

На 08.11.2016 год., около 18,30 ч., по време на изпълнение на трудовите си задължения при ответника на линия Ф 40 за производство на тръби в производствена площадка на предприятието-работодател, находяща се в гр. Лом, ул. Индустриална № 1, се наложило ищецът да помогне при наместването на метално руло – лента /щрипс/рулон/ върху машина за размотаване, когато намиращ се зад гърба му метален рулон, поставен вертикално, пада и премазва лявата му подбедрица и лявото ходило.

За инцидента е подадена от работодателя декларация за трудова злополука пред ТП НОИ – Монтана и е издадено Разпореждане № 5103-11-3/13.12.2016 год., с което злополуката е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.

След злополуката ищецът бил транспортиран по спешност в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, където е приет през нощта на 09.11.2016 год. с диагноза „смазване на друга неуточнена част от подбедрицата, открикто смазване на лява подбедрица и ляво ходило ІІІ-В степен“. Незабавно е подготвен за операция и претърпял оперативна интервенция. Бил оставен за наблюдение в болницата и на 11, 14, 15, 19 и 21 ноември, 2016 год.  претърпял нови оперативни интервенции, при които е извършвана ревизия на раневите повърхности на травмирания крак и отстраняване на мъртва тъкан. Лекуващият екип взема решение за ампутация на долен ляв крайник и такава е извършена на 25.11.2016 год. Пострадалият отново е оставен за наблюдение в клиниката, откъдето е изписан на 28.11.2016 год., като е насочен за рехабилитация и физиотерапия. На 29.11.2016 год. ищецът е бил приет в ІV Травматологична клиника към същата болница, за продължаване на лечението. Обучаван е да ходи с помощни средства. Изписан е на 06.12.2016 год. с препоръки за щадящ двигателен режим. Продължил лечението си в домашни условия. На 23.03.2017 год. отново бил приет в болница – отделението по физикална и рехабилитационна медицина към Болница Токуда София. Изписан е на 31.03.2017 год. с препоръки за хигиенно-диетичен режим, медикаментозно домашно лечение и реабилитация. Насочен е за наблюдение от личния лекар и специалист-протезист.

Причинените травми и последвалото лечение са му причинили постоянни и силни болки и страдания. Претърпял и продължава да търпи постоянни неудобства – месец и половина изцяло на легло, през което време е бил напълно безпомощен, процесът на приучаване да се придвижва с протеза е труден и първоначално много мъчителен.

Като последица е инвалидизиран с решение на ТЕЛК – призната 75 % нетрудоспособност.

Изживява претърпяната злополука и последиците от нея изключително негативно и в емоционален план. Потиснат и депресиран.

Във връзка с претърпяната трудова злополука е бил обезщетен по застрахователен договор, като е получил плащане в размер на 40 803,84 лв.

Счита обаче, че тази сума е недостатъчна за обезщетение на претърпените неимуществени вреди, които той преценява на 200 000 лв., поради което за него има интерес да предяви срещу работодателя си иск за разликата между действително претърпените и обезщетените вреди в размер на 159 196 лв.

Иска се: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 159 196 лв., представляваща обезщетение за причинените му в резултат от трудова злополука неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на трудовата злополука – 08.11.2016 год. до окончателното плащане.

           Претендират се и направените по делото разноски

 

           Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

           Ответникът, чрез пълномощника си, адв. М. Минчева, АК Пловдив оспорва исковете по основание и размер.

На първо място оспорва част от фактическите твърдения в исковата молба, като твърди, че предприетото от ищеца действие, довело до настъпването на трудовата злополука е било изцяло по негова инициатива и без да е налице обективна необходимост. Оспорва се твърдението, че ищецът е бил шлосер при ответника, като се твърди, че длъжността му при ответника е била „машинен оператор, производство на тръби“.

           Твърди се, че ищецът действително е бил назначен на дл. Шлосер при ответника – на 02.12.2013 год., но на 25.10.2016 год. е бил преместен на дл. Оператор, производство на тръби, кяквато упражнявал до момента на събитието. При промяната на работното място му е бил проведен инструктаж. Твърди се, че на датата на настъпване на злополуката, ищецът по своя инициатива и без необходимост се е включил в групата, преместваща тръбата и на практика е застанал на мястото на тази тръба. Твърди се, че към датата на злополуката, на територията на предприятието на ответника в гр. Лом са били създадени всички необходими условия за безопасност на труда и да се предотвратят в максимална степен обективно предвидимите рискове.

От своя страна ищецът се е отклонил от непосредствените си задължения, нарушил е правилата за безопасност, проявявайки груба небрежност и така е съпричинил вредоносния резултат.

На следващо място, ответникът оспорва размера на претенцията. Твърди, че е оказал пълно съдействие и финансова подкрепа на ищеца, с оглед осигуряване на неотложна медицинска помощ, а отделно от това – след злополуката и към момента работи на трудов договор отново при ответника, като получава „задоволително възнаграждение“, не е прекъснал социалните си контакти и е обществено ангажиран.

Счита размера на обезщетението /общо 200 000 лв./  за прекомерно завишен, с оглед трайната практика на съдилищата, като ищецът е получил от застрахователя в пълен размер припадащото му се обезщетение за обезвреда.

Във връзка с горното, оспорва съдържанието на представения от ищеца  Протокол № 5103-11-3/13.12.2016 год. на НОИ, ТП Монтана за резултатите от извършено разследване на трудова злополука в частите, в които е прието, че Борислав Каменов е бил назначен на дл. Обслужващ работник промишлено производство, но е изпълнявал и дейност като кранист, които не били уговорени в длъжностната характеристика, както и в частта, в която е прието, че ищецът е помагал при поставянето и наместването на рулона, като твърди, че последният самоволно и безрасъдно се е приближил до групата, без да е съществувала необходимост от неговото участие.

Оспорва се съдържането на протокола и в частта, в която е пропуснато да се отрази допуснатото от ищеца нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, намерило израз в неадекватното му заставане до рулона.

Прави искане на осн. чр. 193 ГПК да бъде открито производство по оспорване съдържанието на посочения официален свидетелстващ документ.

Възразява се срещу искането за назначаване на СМЕ, още по-малко от специалист-офталмолог, защото ответникът не оспорва вида на телесното увреждане.

Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът приема, че между страните няма спор относно това, че са били в трудово правоотношение, както и, че на 08.11.2016 год. в предприятието на ответника е възникнала трудова злополука, установена по надлежния ред на КСО, от която е пострадал ищецът. Няма спор и относно полученото от ищеца увреждане.

Ответникът въвежда възражение по чл. 201, ал. 2 КТ.

УКАЗВА на ищеца че твърдените от него обстоятелства следва да установи с предвидените в ГПК доказателства.

УКАЗВА на ответника, че следва да установи възраженията  си с всички допустими в ГПК доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ, работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работник или служител, независимо от това дали орган на работодателя или негов работник или служител има вина за настъпването им.

За успешното провеждане на иск с правно основание чл. 200 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали към момента на увреждането в трудови правоотношения, че самото увреждане представлява трудова злополука, в резултат на което са настъпили вреди, характера и размера на вредите, както и причинната връзка между вредите и трудовата злополука.

Горните обстоятелства, с изключение размера на вредите не са спорни между страните.

Възражението за допусната от ищеца груба небрежност следва да се докаже от ответника.

Последният не е ангажирал доказателства за твърдението си, че ищецът е работил на длъжността „машинен оператор, производство на тръби“, а не шлосер, както се твърди в и.м.

Относно оспорването на документ, направено от ответника и искането за назначаване на СМЕ, направено от ищеца, съдът е взел становище и дал указания в мотивната част на определението.

Съдът УКАЗВА на страните възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, както и възможността да уредят взаимоотношенията си със спогодба.

 

           НАСРОЧВА делото за 28.11.2017 год., 09,30 часа.

 

           Да се призоват страните с преписи от определението. На ищеца да се връчи и препис от отговора на ответника.

          

Препис от настоящето определение на съда да се връчи на страните с призовките, като им се посочи, че им се връчва и проекта на съда за доклад по делото.

 

Дава възможност на страните на основание чл. 146 , ал. 3 от ГПК до датата на съдебното заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия.

 

 

 

 

                                                                Районен съдия: