№ 160
гр. Благоевград , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20211200500302 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявена въззивна жалба от Г.
А. Т. против решение № 500754/10.02.2021 г., постановено по гр.д. 544 по
описа за 2020 г. на РС- Разлог.
Жалбоподателят сочи, че решението е незаконосъобразно.
РС е постановил акта си изцяло на предположения и негодни
доказателства. Позовал се е единствено на показанията а св. Стойчков,
въпреки че те не носят информация за реалните обстоятелства, а единствено
за механизма на отчитане на консумираното електричество. Св. С. твърди, че
е установил разминаване в реалните показания на измервателния уред и
отчетените от Т., но не твърди той самият или упълномощено от него лице да
е извършило контролно отчитане на съответния уред. Затова неизяснено е
кой и как е установил действителните показания на отчитащото средство.
Единствения възможен начин е чрез снимка, която се прави от отчитащия Т..
Решението на съда почива на три повтарящи се оспорени от Т.
доклади. Докладът изготвен от св. С., преповторен в останалите два, съдържа
единствено голословно твърдения, неподкрепени с документи и
1
доказателства. Свидетелят С. не е могъл да посочи каквито и да било данни,
касаещи деветте нарушения, цитирани в атакуваната заповед - не е посочил
нито един документ, който да е видял и да е използвал при изготвяна на
доклада си.
РС не е отчел, че не е пострадал нито един клиент на
дружеството, предвид наличието на тристепенен контрол на отчетените
резултати, следователно не е уронен престижа и доброто име на търговеца
затова несъстоятелно се сочи, че въз основа на показанията отчетени от Т. са
издадени и фактури.
Докладите не са доказателстlа за обстоятелствата, посочени в тях, а са само
твърдения, които не се доказват.
РС не е отчел и незначителността на твърдените нарушения,
както и липсата на вина. Моли решението да се отмени, а иска - уважи
Ответникът оспорва доводите в жалбата като излага пространни
съображения, цитирайки съдебна практика в подкрепа на тезата си. Моли
решението да се потвърди.
БлОС счита жалбата за допустима, тъй като е подадена от лице
с правен интерес срещу подлежащ на атакуване акт, в предвидения в закона
двуседмичен срок.
С атакуваното решение РС е отхвърлил предявения от Г.Т. иск
за отмяна на наложеното му дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“. Решението е валидно и допустимо.
За преценка основателността на доводите в жалбата по
отношение на неговата правилност, на които се дължи произнасяне съобразно
чл. 269, изр. 2 от ГПК, съдът, въз основа на анализа на събрания
доказателствен материал намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Ищецът Г.Т. със заповед № СВ-ОRD-58/28.5.2020 г., издадена
от „ЧЕЗ разпределение България“, АД е дисциплинарно наказан с
предупреждение за уволнение.
Според заповедта, наказанието му е наложено, затова че в
2
периода от 02.02.2020 г. до 14.03.2020 г. при изпълнение на трудовите си
задължения за ежемесечно отчитане по график на средства за търговско
измерване /СТИ/ електромер/ на клиенти, Г. Т. е осъществил множество
неправилни отчети на консумираната ел. енергия от клиенти, като е въвеждал
в мобилния терминал неточни показания за дневна и нощна тарифа. В
заповедта се посочват 9 конкретни дати през посочения период, на които е
извършил неправилния отчет, като се посочват фабричния номер на
електромера, съответно абонаментния номер на клиента, на който той е
регистриран, както и дали неправилните показания касаят дневната и/или
нощната тарифа.
Поради неправилното отчитане - се сочи в заповедта - се
увеличава консумираната ел. енергия от клиентитe като се увеличат техните
месечни сметки и така се създават предпоставки за предявяване на претенции
срещу „ЧЕЗ разпределение България“, АД. С поведението си ищецът
злоупотребява с името и доверието на работодателя, срива и уронва доброто
име на ЧЕЗ разпределение България АД; игнорира дадените му инструкции и
технологични правила за осъществяване на трудовата му дейност; не
изпълнява законните нареждания на работодателя за осъществяване на
възложената му работа, описани в заповеди № СВ-ОRD-4543/17.8.2015 г. и №
СВ-ОRD-6632/ 30.11.2016 г., регламентиращи реда и процеса на отчитане на
средствата за търговско измерване на клиентите, с които заповеди Т. е
надлежно запознат.
Обобщено е в заповедта, че неспазването на техническите и
технологичните правила, неизпълнението на възложената работа и на
законните нареждания на работодателя, както и пълното игнориране на
задължителните разпоредби в двете заповеди, представляват пълно
неизпълнение от Т. на основни трудови задължения.
Преценено е от работодателя, че действията му представляват
нарушения на трудовата дисциплина по см. на чл. 187, т. т. 3, 7 , 8 и 10 от КТ,
на задълженията му вменени с длъжностната му характеристика и
неизпълнение на задълженията му по см. на чл. 126, т.т. 4,5,7,9 и 10 от КТ.
От изложеното съдържание на заповедта, според съда следва, че
тя е издадена в съответствие с чл. 195, ал. 1 от КТ, изискващ
3
дисциплинарното наказание да се налага с мотивирана писмена заповед, в
която да се посочват нарушителят, нарушението в т.ч. и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Разпоредбата е спазена, тъй като нарушението е конкретизирано
по начин, по който за ищеца не е останало никакво съмнение относно
поведението, за което е наказан, което е и смисъла на изискването за
мотивираност на заповедта – да се осигури пълноценна защита на адресата й,
в т.ч. да е възможна и преценката за спазване сроковете за налагане на
дисциплинарното наказание и за спазване принципа за еднократност на
наказанието за едно и също нарушение.
Видно е, че нарушенията, за които ищецът е наказан са
посочени в доклад от ръководителя район/оперативен център В. С. до
ръководителя направление „Отчитане на данни“. В доклада се съдържат и
конкретните стойности на разминаване между показанията на електромера и
въведените от Т.. В доклада е посочено, че в някои случаи разминаването е
установено от направените снимки на електромера, в други от показанията за
съответния месец, които е нелогично да са по-малки от въведените показания
за предходния. Според доклада, в някои от случаите, при които е имало
звуков сигнал на мобилния терминал на Т., който сигнал сигнализира за
отклонение на въведеното показание от обичайната за клиента консумация и
направената снимка от него, той не е коригирал, а е потвърдил погрешно
въведените от него показания.
Докладът е придружен с извършена справка от извършилия
проверката В.С., в която се съдържат данните от доклада в табличен вид. В.
С. е разпитан като свидетел който в показанията си сочи, че данните е взел от
информационната система, до която като служител на ЧЕЗ Разпределение
България АД има достъп. Сочи, че доклада е изготвил поради завишения брой
грешки на Г.Т., които той допускал въпреки устните забележки, които са му
отправяли за допусканите и друг път нарушения. Сочи, че потвърждава
написаното в доклада си за въвежданите от Т. некоректни показания в
системата.
От показанията на свидетеля С., изготвил доклада, според съда
се потвърждават нарушенията визирани в него, поради което счита за
4
несъстоятелни доводите на жалбоподателя за недоказаност на нарушенията.
Доклада на В. С. до ръководител направление „Отчитане на
данни“ е частен документ. Съгласно чл. 180 ГПК частните документи,
подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че
изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Издателите
на частния свидетелстващ документ, ако не са страни по делото, може да
бъдат разпитани като свидетели за установяване на тези факти. За
доказването им обаче не е необходимо свидетелите да възпроизведат
съдържащите се в документа техни изявления. Доказателствената сила на
свидетелските им показания се определя от потвърждаване на участието им в
издаването на документа и посочване по какъв начин са узнали
удостоверените факти. В случая разпитания свидетел, изготвил доклада е
потвърдил, че е издал документа по справка от информационната система.
БлОС съобрази, че самият ищец в дадените обяснения не
оспорва фактите, за които е наказан, а посочва, че не са допуснати умишлено,
като и в исковата молба, заявява, че допуснатите от него грешки са
установени благодарение на направените от него снимки на показанията на
СТИ.
Именно защото от информационната система на работодателя
се установява, че въведените показания от Т. са грешни, след въведените
впоследствие в системата показания въз основа на направената от него
снимка респ. проверки, несъстоятелно се сочи в жалбата, че не се доказват
нарушенията от свидетеля, защото не твърдял той самият или упълномощено
от него лице да е извършило контролно отчитане на съответния уред. Това
според съда очевидно не е необходимо, за да се установи коректно ли са
въвеждани показанията от Т. чрез мобилния терминал.
Съдът счита, че не се установява по категоричен начин, да са
издавани фактури с въведените от Т. погрешни показания, въпрекиче това се
сочи от свидетеля за 7 от случаите, предвид контрола, който същият този
свидетел сочи, че се осъществява върху показанията, въвеждани от
отчетниците.
От издадените от работодателя заповеди № СВ-ОRD-
5
4543/17.8.2015 г. и № СВ-ОRD-6632/ 30.11.2016 г., връчени на Т. срещу
подпис е видно, че е разпоредено отчитането на консумираната ел. енергия да
се извършва с индивидуални ръчни терминали, като са разписани подробно
правилата за начина на работа с тях с цел прецизно и точно отчитане на
показанията.
Според съда с поведението си Т. е извършил нарушения на
трудовата дисциплина по чл. 187, т. 3 и т. 7 КТ, визиращи за такива
неизпълнението на техническите правила при изпълнение на възложената
работа и неизпълнение на законните нареждания на работодателя.
Не се установява нарушенията да са по т. 8 на чл. 187 от КТ -
да уронват доброто име на предприятието, тъй като не се доказа издаването на
фактури с неточни данни, с които ответникът да е злепоставен пред третите
лица – потребителите на ел. енергия.
Не се установява нарушенията да са и по т. 10 на чл. 187 КТ,
тъй като нормата посочвайки за нарушения на „други задължения“, очевидно
обхваща нарушенията, които са извън хипотезите на предходните точки от 1
до 9 на чл. 187 от КТ
Възражението в жалбата за изтекла давност също е
несъстоятелно. Според чл. 194, ал. 1 дисциплинарните наказания се налагат
не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1
година от извършването му. Видно е, че за нарушенията от доклада на В. С.,
УС на „ЧЕЗ разпределение България“, АД - органа, който има правомощия да
налага дисциплинарно наказание, е узнал на 21.04.2020 г. – датата посочена
при входиране на доклада на директора „Мерене и управление на Данните“,
който е с идентично съдържание на доклада на В. С.. Необосновано е
посочено в решението на РС, че докладът е получен на 31.4., тъй като месец
април има 30 дни. За това, че датата на получаване на доклада е 21.4.2020 г.,
съдът съобрази, че това е датата на доклада посочена в писмото до ищеца Г.
Т., че му се връчва, предвид, че писмото е с изходяща дата 27.4.2020 г.
Следователно двумесечният срок по чл. 194, ал. 1 КТ от тогава до налагане на
дисциплинарното наказание на Т. на 5.6.2020 г., когато му е връчена
заповедта за наказание - е спазен.
Несъстоятелно се сочи в жалбата, че съдът не спазил
6
разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ като не е отчел незначителността на
твърдяните нарушения, както и липсата на виновно поведение от ищеца.
БлОС не споделя тезата.
Очевидно е, че за длъжността която Т. заема „отчетник
измервателни уреди“ основното му задължение е именно да въвежда
точно/коректно данните от СТИ/електромера на клиентите. Затова според
съда не може да се счете извършените от него 9 нарушения на основното му
задължение в рамките на месец и половина - че са незначителни. Съдът не
преценява значителността на всяко отделно нарушение, а на всички при
съобразяване краткия период на извършването им. Правените от него снимки
на дисплея на електромерите не го оневинява, тъй като това е част от
задълженията му. Освен това свидетелят сочи, че и преди това на Г. Т. са му
правени забележки за такива именно нарушения, както и че за два от
процесните случаи, грешките са били „фрапиращи“, тъй като отчитането се е
разминавало в пъти от обичайната консумация на абоната, наложило пращане
на екипи за проверка на място . Ето защо съдът счита, че е спазен чл. 189, ал.
1 от КТ за съразмерност на наложеното наказание с тежестта на
нарушението.
Предвид изложеното БлОС потвърждава атакувания акт на РС ,
с който е отхвърлен предявени от ищеца иск за отмяна на наложеното му
дисциплинарно наказание.
На въззиваемия на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ще следва да
се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на 100 лв., отчитайки фактическата и правна сложност на делото и
доводите на страната пред настоящата инстанция, които не се различават от
направените пред РС.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, БлОС
РЕШИ:
Потвърждава решение № 500754/10.02.2021 г., постановено по гр.д.
544 по описа за 2020 г. на РС- Разлог.
Осъжда Г. А. Т., с ЕГН ********** да заплати на „ЧЕЗ
7
разпределение България“, АД направените разноски за настоящата
инстанция в размер на 100 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8