Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Добрич, 15.01.2018 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият районен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в
публично заседание на петнадесети декември две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ЛЕФТЕРОВА-САВОВА
СЕКРЕТАР:
ХРИСТИНА ХРИСТОВА
Разгледа докладваното от районния
съдия гр. дело № 3652/2016 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба, уточнена с молба вх.рег. №21332/15.12.2016 г. на Н.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощник – адв. Д. А. – от ВАК, уточнена с молба вх.рег.
№ 21332/15.12.2016 г., с която против Ж.К. С. ЕГН **********,
с адрес: ***, е предявен главен осъдителен иск за заплащане на сума в размер на
4940 лева, представляваща стойността на сторените от ищцата необходими разноски за запазване на недвижим имот, собственост на
ответника, а именно - поземлен имот находящ се, собственост на ответника,
находящ се в с. П., общ. Д., преставляващ поземлен
имот с площ от 1170 кв.м, урегулиран в УПИ XI с пл.№201 в кв.39 по плана на
селото, заедно с построеното в него жилище, състоящо се от три стаи и два коридора, със застроена площ от 68 кв.м, при граници и съседи:
на изток УПИ V-198, на запад-улица, на север - УПИ
XV-202 и УПИ XII-203, и на юг УПИ XIV-202, и УПИ IX-200 - иск с
пр. осн. чл.72, ал.2 ЗС. В условията на евентуалност се претендира заплащане на сумата от 4940 лв., представляваща увеличената стойност на
горепосочения имот, вследствие
извършените от ищцата подобрения в него, на осн. чл. 74, ал.2 ЗС
вр. чл.72, ал.1 ЗС.
Обстоятелства, на които се основават
претендираните от ищеца права:
С решение по гр. д. № 2761/2015 г.,
Добричкият районен съд отхвърля предявения иск от Н.Д.Д. против Ж.К.С., за
установяване правото на собственост на ищцата върху поземлен имот с площ от 1170
кв.м., урегулиран в УПИ XI с
пл. №201 в кв.39, по плана на с. П., общ. Д., заедно с построеното в него
жилище, състоящо се от три стаи и два коридора със застроена площ от 68 кв.м,
при граници и съседи: на изток УПИ V-198, на запад – улица, на север УПИ XV-202 и УПИ XII-203 и на юг УПИ XIV-202 и УПИ IX-200, претендирано на основание изтекла
придобивна давност.
Твърди, че владее недвижимия имот на валидно
правно основание. През годините, в които е живяла и е владяла за себе си процесния
имот, е направила подобрения в същия, вследствие на което стойността му се е
увеличила значително. Подобренията, които били необходими за запазване на имота
е извършила за периода от 2004 г. до 2014 г. и са следните: изграждане на
тоалетна в двора на стойност 200.00 лева, включваща материали и труд, от които
50.00 лева за 200 бр. тухли по 0.25 лева, 50.00 лева за дъски и цигли и 100
лева труд за изкопаване на шахта и изграждане на тоалетната, извършено през
месец юни 2006 г.; ремонт на покрива на жилищната сграда чрез пренареждане и
частична подмяна на керемиди и греди - за материали и труд 950.00 лева,
извършено през 2007 г.; подмяна на ВиК инсталация и изграждане на допълнителна
канализация обслужваща кухнята и банята на стойност 80.00 лева, от които 50.00
лева за материали и 30.00 лева за труд, извършено през месец април-май 2012 г.;
изграждане на санитарно помещение - баня и тоалетна в къщата на стойност 675.00
лева, от които за цимент /5 торби по 11.00 лева/ - 55.00 лева, за пясък/10
торби по 5.00 лева/ и арматура - 70.00 лева, за тухли – 40,00 лева /160 броя по
0.25 лева/, шперплат и латекс - 20.00 лева, врата ПВЦ - 70.00 лева, теракот за
пода - 50.00 лева, клекало - 50.00 лева, мивка с шкаф - 80.00 лева, бойлер -
140.00лева, труд - 100.00 лева, извършено през месец май-юни 2012 г.;
изграждане на входно антре на обща стойност 1038.00 лева, от които за цимент /5
торби по 11.00 лева/ - 55.00 лева, пясък/ 16 торби по 5.00 лева/ - 80.00 лева,
тухли /500 бр. по 0.25 лева/ - 125.00 лева, летви и мушама за покрив - 20.00
лева, цигли за покрив/200 бр. по 0.45 лева/ - 90.00 лева, греди за тавана/7
броя с дължина 3 м по 12.00 лева/ - 84.00 лева, ОСБ плоскости за тавана/6 броя
по 20.00 лева/ - 120.00 лева, метална врата и метална решетка със стъкла -
200.00 лева, интериорна боя за стените – 14.00 лева, труд - 250.00 лева.
Подобренията били извършени през месец
октомври 2012 г.
В кухня-трапезария били извършени подобрения
на обща стойност 870.00 лева: кухненско оборудване включващо долни и горни
шкафове и плот на стойност 500.00 лева, мивка - 50.00 лева, МДФ плоскости -
100.00 лева, гипсокартон за тавана - 70.00 лева, балатум на пода - 150.00 лева,
извършено за периода от месец юни 2013 г. до месец декември 2013 г. За стаята,
която ищцата ползвала, като детска стая подобрения на обща стойност 336.00
лева, от които за ламинат на пода - 267.00 лева /15 кв.м по 17.80 лева/,
шперплат за тавана - 69.00 лева, извършено през месец август 2012 г. За
преустройство на антре в стая, подобрения на обща стойност 205.00 лева, от
които за ламинат на пода - 125.00 лева /7 кв.м по 17.80 лева/, ОСБ плоскости на
тавана /4 броя по 20.00 лева/ - 80.00 лева. Подобренията са извършени
януари-февруари 2014 г. Подобрения в дворното място на обща стойност 592.00
лева, от които за изграждане на трайна настилка от бетон - стойност 186.00 лева
/6 торби цимент по 11.00 лева, 24 торби пясък по 5.00 лева/, метална порта -
60.00 лева, бетонни колове /8 броя по 12.00 лева/ - 96.00 лева, мрежа/13 м/ -
80.00 лева. Извършени през 2004 г. Засаждане на трайни насаждения - 7 броя
плодни дръвчета, лозови насаждения и декоративни храсти и дървета на стойност
170.00 лева /дюля, кайсия, ябълки, сливи, орех, лоза, декоративни храсти,
плачещи върби/, извършено през периода от 2004 т. до 2013 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира
отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените
искове – главен и евентуален.
Прави възражение за изтекла погасителна
давност. Оспорва фактическите твърдения, че ищцата е извършила в имота необходими
разноски за поддържането му, респ. подобрения. Сочи, че с влязло в сила решение
№ 410/28.03.2016 год., по гр.д. № 2761/2015 год. на Районен съд гр. Добрич е
отхвърлен предявеният иск от ищцата срещу него, за установяване правото на
собственост касателно имот с площ от 1170 кв. м, урегулиран в УПИ XI с пл. 201
в кв. 39 по плана на село П., общ. Д., ведно с построената в това място жилище,
състоящо се от три стаи и два коридора със застроена площ от 68 кв. м. Правото
на собственост върху процесния имот е възникнало в патримониума на ответника,
на деривативно правно основание. През 1992 год. по силата на покупко-продажба,
обективирана в нот. акт № 115, т. III, дело № 870/1992 год. на нотариус при ДРС
ответникът, заедно с бившата му съпруга и майка на ищцата - Ю. Н. С., са
придобили недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 500 кв. м, част
от парцел XI - 201, целият с площ от 1250 кв. м в кв. 39 по плана на село П.,
общ. Д., ведно с построената в това място къща за живеене и натурно помещение.
През 1994 год. с нотариален акт № 54, том IV с, дело № 1943/1994 год. на
нотариус при ДРС по силата на регулация, ответникът е придобил 750 кв. м празно
дворно място, придадено към собствения му парцел XI пл. № 201 в кв. 39 по плана
на с. П., общ. Добричка. След прекратяване на брака с майката на ищцата, по
силата на заявено производство за съдебна делба, по което е образувано гр. д. №
396/2004 год. на районен съд гр. Добрич, в дял на ответника се пада имот,
представляващ дворно място, находяща се в с. П., Общ. Д. с площ от 1250 кв. м,
представляващо УПИ XI - 201 в кв. 39 по плана на селото, ведно с построената в
него къща за живеене и натурно помещение. При приключване на съдебната делба и
към завеждане дело № 2761/2015 год. на ДРС имотът е бил изцяло в пригоден за
живеене вид.
Ответникът оспорва твърденията, че ищцата е
направила необходими разноски за запазване на вещта, като на всяка дейност
посочена от ищеца, противопоставя възражение, че съответната СМР не е била
извършена или че вземането е погасено по давност. Твърди, че част от
претендираните дейности не са във връзка с поддръжка на имота, а представляват
луксозни разноски, които не подлежат на възстановяване. Заявява, че извършените
дейности, сочени в исковата молба не могат да бъдат отчетени като подобрения,
защото качеството на ищцата като собственик, респ. добросъвестен владелец е
отречено.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
През 1992 г., по силата на сключен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №115, т.III, дело № 870/1992 г. на
нотариус при ДРС, ответникът и бившата му съпруга /*** / Ю. Н. С., придобиват правото на собственост върху недвижим имот, представляващ дворно място
с площ от 500 кв. м, част от парцел XI - 201, целият с площ от 1250 кв. м в кв.
39 по плана на с. П., общ. Д., ведно с построената в
това място къща за живеене и натурно помещение. През 1994 г., с НА № 54, том IV, дело №
1943/1994 г. на нотариус при ДРС, по
силата на регулация ответникът придобива правото на собственост върху 750 кв. м
празно дворно място, придадено към имот - парцел
XI пл. № 201 в кв. 39 по плана на с. П., общ. Д.
След прекратяване на брака с Ю. С., в производство за съдебна
делба по гр. д. № 396/2004 г. на ДРС, в дял на ответника се поставя имот, представляващ дворно място, находящо се в с. П., общ. Д., с площ от 1250 кв. м, представляващо УПИ XI-201, в кв. 39 по плана на
селото, ведно с построената в него къща за живеене и натурно помещение.
С влязло в сила решение № 410/28.03.2016 год., по гр.д.
№ 2761/2015 год. на Районен съд гр. Добрич е отхвърлен предявеният иск от
ищцата срещу него, за установяване правото на собственост касателно имот с площ
от 1170 кв. м, урегулиран в УПИ XI с пл. 201 в кв. 39 по плана на село П., общ.
Добричка, ведно с построената в това място жилище, състоящо се от три стаи и
два коридора със застроена площ от 68 кв. м.
Ответникът се легитимира като
собственик на процесния имот – обстоятелство, което не се оспорва от ищцата.
По искане на страните, по делото са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите К.Х.К., А.И.А., И.П.А.и И.Г.И.– всички без родство със
страните.
От показанията на водените от ищцата свидетели – К. и А., се
установява, че преди около десет години, процесният недвижим имот е бил полуразрушен.
Свидетелят К. сочи, че през 2007 г., е извършен основен ремонт на покрива на
жилищната сграда – същият бил в лошо състояние - пропаднал, имало изгнили
дъски, ребра. Свидетелят подменил греди, ламперия, цигли. Освен покрива,
свидетелят направил вътрешни и външни мазилки на къщата, построил външна
тоалетна. За извършеното, ищцата му платила 1200 лева – 1000 лева за покрива и
200 лева – за тоалетната. На свидетеля не е известно друго лице да е собственик
на имота. Твърди, че преди пет години ищцата започнала да прави подобрения по
къщата – баня и коридор. Тези подобрения били направени от друг майстор, който
прекарвал ВиК инсталация, поставил ламинат по пода, тъй като последният бил от
бетон. През 2012 г. свидетелят направил веранда на къщата, като за труда,
ищцата му заплатила 300 лева. Сочи, че всяка година Н.Д. правела подобрения по имота,
като тя осигурявала необходимите строителни материали.
Според свидетеля А., ищцата е живяла в процесния недвижим имот до
пролетта на 2017 г. Свидетелят познава имота, често го е посещавал и е извършил
строително-ремонтни дейности в него. Тъй като къщата била в много лошо
състояние, Н.Д. извършвала строителни и ремонтни дейности в нея. В сградата
нямало баня, като за целта, през 2012 г. свидетелят прекарал ВиК инсталация, а
в една от стаите изградил баня, като поставил фаянс и теракот. Преустроил малко
коридорче на детска стая, в която поставил ламинат на пода, изградил тоалетна в
двора, направил и маркиза. За труда, ищцата му платила сумата от 350 лева. На
свидетеля е известно, че ищцата е извършвала и други ремонтни дейности в имота
– преди около десетина години била подменила покрива на къщата, а през периода
2004 – 2006 г., била направена мазилка на стените на къщата, тъй като
съществуващата до този момент била започнала да се руши и пада.
Воденият от отвеника свидетел И.П.А.е посещавал имота за последен път
преди около 10-15 г. Към този момент имотът бил в добро състояние, нямало
течове от покрива, имало изградена външна баня и тоалетна. Според св.
Александров, подът на къщата бил със замаска и покрит с балатум или мокет.
Вътре в къщата имало чешма и тоалетна. Имало кухненски шкафове, поставени на
стената. Антрето на къщата било в добро състояние – с поставена изолация на
стените и пода. В двора на къщата имало баня, имало и насаждения - овощни
дръвчета и асма.
От показанията на свидетеля на ответника – И. Г. И., посетил имота за
последен път през 1994-1995 г., се установява, че към този момент, стените и
таваните на къщата били в сравнително добро общо състояние. Когато ответникът и
бившата му съпруга купили имота, започнали да правят ремонт в къщата. Подът бил
от бетон, а в една от стаите имало балтум. В двора на къщата имало изградена
тоалетна. В една от стаите имало мивка и стари кухненски шкафове. Покривът на
имота бил в добро състояние. Ответникът изградил остъкляване /т.нар.
„маркиза“/.
По делото е допусната и изготвена съдебно-оценъчна експертиза, от
заключението, на която се установява, че справедливата пазарна стойност на
имота е 9380 лева, а увеличената стойност на имота, в резултат на останалите от
изброените подобрения в исковата молба, е 10000 лева. В мотивната част на
експертизата, вещото лице е посочило, че процесният недвижим имот е в много лошо
общо състояние, сградите са с много голям процент на овехтяване, с частично
извършени ремонтни работи. По-голямата част от подобренията, посочени в исковата
молба липсвали.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният главен иск черпи правното си основание от разпоредбата на
чл.72, ал.2 ЗС. Предявеният в условията на евентуалност иск се основава на
разпоредбите на чл. 74, ал.2 вр. чл.72, ал.1 ЗС.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, в тежест на всяка от страните е да
докаже своите твърдения и възражения. В разглеждания случай ищецът следва да
докаже извършването на всяка от твърдяните в исковата молба СМР, в т.ч. по
време, вид, обем и стойност. Ответникът носи тежест за доказване на твърденията
си изложени в отговора на исковата молба. Ищцата носи доказателствената тежест
за установяване факта на извършване на разноските, тяхната наложителност за
запазването на имота, техния вид и размер. Размерът на разноските се определя и
съответно присъжда към момента на извършването им, съобразно изразходеното. По
заявения евентуален иск с правно осн. чл. 74 вр. чл. 72, ал. 1 от ЗС, ищцата
носи тежестта да докаже, че е упражнявала фактическа власт върху имота като
свой; че със знанието и без противопоставянето на собственика е извършила СМР,
които реално са увеличили стойността на имота; стойността на вложените труд,
материали и средства; че увеличението на стойността на имота вследствие СМР
съществува и към момента на постановяване на решението за заплащането му, както
и какво е увеличението на имота вследствие всяка от извършените СМР към
настоящия момент.
Неоснователно се явява възражението на ответника за погасяване на
вземането по давност. Погасителната давност за вземане на добросъвестния или
недобросъвестния владелец за подобрения в чужд имот започва да тече от момента
на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на
собственика или от момента, когато то да бъде смутено от собственика с
предявяването на иск за имота /така ППлВС №6 от 27.XII.1974 г., Решение
№108/08.07.2015 г. по д. №415/2015 г. на ВКС, I г.о. постановено по реда на
чл.290 ГПК/ Искът с пр. осн. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.69 ЗС, въз основа, на
която е образувано гр.д.№2761/2015 г. на ДРС е предявен от Н.Д.Д., поради което
съдът намира, че в случая давността започва да тече от датата на влизане в сила
на решението по делото - 29.11.2016 г., т.е. към датата на приключване на
съдебните прения – 15.12.2017 г., вземането на ищцата не е погасено по давност.
По отношение иска с правно основание чл.72, ал.2 ЗС.
Съдът намира предявеният иск за неоснователен, като аргументите за това
са следните:
Ищцата извежда качеството си на кредитор по предявено вземане, с
твърдение, че през периода от 2004 до 2013 г., е извършила, като добросъвестен
владелец, чрез изпълнители, строително-ремонтни работи в спорния имот; тези
дейности са извършени със знанието и без противопоставяне на ответника, с оглед
необходимостта имотът да бъде запазен.
Въпросът, който следва да бъде разрешен, с оглед преценка
основателността на предявения иск е дали ищцата е упражнявала фактическа власт
върху имота, респективно – дали е била добросъвестен или недобросъвестен
владелец, или е била държател на същия. Следва да бъде изяснен и въпросът дали
ищцата е считала ответникът за собственик на имота, доколкото през посочения
период тя е живяла в недвижимия имот, а през 2015 г. се снабдява с НА за
собственост, вписан под акт №7, дело 575/19.02.2015 г. на СлВп Добрич.
От показанията на свидетелите на ищцата, които съдът кредитира като
обективни, логични, основани на лични възприятия през процесния период, се
установява, че от 2004 г., Н.Д. живее в имота. Тъй като последният е в лошо
общо състояние, а в къщата ищцата живее с трите си деца, тя извършва ремонтни
дейности.
С исковата молба, ищцата заявява, че владее имота на валидно правно основание,
но в хода на процеса тя не доказа това свое твърдение. Не бе посочено какво е
правното основание, на което ищцата основава твърдението си за упражнявано от
нея добросъвестно владение; не бяха събрани доказателства, от които са се
установи, че към момента на извършване на претендираните необходими разноски,
ищцата е имала качеството добросъвестен владелец. Действително, от събраните по
делото гласни доказателства се установи, че в периода преди подаване на
исковата молба, ищцата е живяла в имота, но това не ѝ придава автоматично
качеството на добросъвестен владелец. Преди прекратяване на съсобствеността с
извършването на съдебна делба по гр. д. № 396/2004 г., по описа на ДРС,
съсобственици на имота са ответникът и неговата бивша съпруга /майка на ищцата/,
като в хода на производството не бе установено основанието, на което ищцата
ползва процесния имот. За да може да се приеме, че ищцата е добросъвестен
владелец, е необходимо да се установи, че тя се е считала за собственик на
имота, упражнявала е фактическата власт върху същия, за себе си, имала е
намерение да свои същия, като е отричала правата на ответника. Твърдения в този
смисъл не са направени по делото, респективно не са събрани доказателства в
тази насока.
Доколкото за уважаване иска по чл.72, ал.2 ЗС, е необходимо да се
докаже, че този който е сторил необходимите разноски за запазване на имота, има
качеството на добросъвестен владелец, то ищцата не проведе успешно доказване на
предявения иск.
Следва да се посочи, че не може да се приеме, че всички строителни и
ремонтни дейности, които ищцата твърди, че са били извършени с нейно
финансиране и възлагане, представляват такива, с оглед запазване на вещта – т.
напр. преустройството на антре в стая, подмяната на подовите настилки в къщата,
закупуване на кухненски шкафове, както и изграждането на трайна настилка от
бетон в двора не са необходими разноски, свързани с наложителността от
запазване на имота. Дори без извършване
на тези ремонтни дейности, имотът не би погинал, както и състоянието му не би
се влошило съществено. Единствено ремонтът на покрива на жилищната сграда може
да се възприеме като дейност свързана със запазване на вещта, но дори по
отношение на тази ремонтна дейност не се събраха доказателства, че е била
наложителна и като такава, без извършването, на която имотът би погинал.
С оглед горното, съдът намира, че главният иск с правно основание
чл.72, ал.2 ЗС е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
Предвид отхвърляне на главния иск, съдът следва да се произнесе по
същество, по обективно съединения евентуален иск с правно осн. чл.74, ал.2 вр.
чл.72 ЗС
Претенцията за подобренията, които увеличават стойността на имота,
намира правно основание в разпоредбата на чл.74, ал.2 ЗС, като в тази хипотеза
законът приравнява към добросъвестния владелец,
недобросъвестният владелец, с оглед правата по чл.72 ЗС. Подобрението се
проявява в разликата между пазарната стойност на имота след направените
подобрения и пазарната стойност на имота, определени към датата на приключване
на устните състезания. За да се уважи предявеният иск като основателен,
твърдяното от ищцата увеличаване стойността на имота, вследствие извършените от
нея подобрения, следва да съществува към деня на постановяване на решението за
заплащането му. Движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено
увреждане на имота, не подлежат на заплащане. Видно от изготвената оценъчна
експертиза и от становището на вещото лице, изразено в с.з., имотът е в лошо,
занемарено състояние, с висок процент на овехтяване, като по-голямата част от
сочените в исковата молба подобрения липсват.
Не се събраха доказателства, а и липсва твърдение ответникът да е знаел
за извършваните в собствения му имот подобрения и да не се е противопоставил. Следва
да се посочи, че в хипотезата на чл.74, ал.2 ЗС, знанието на ответника –
собственик на спорния имот не се предполага, а същото подлежи на доказване от
ищцата.
С оглед горното, съдът намира предявеният евентуален иск с правно
основание чл.74, ал.2, вр. чл.72, ал.1 ЗС за неоснователен, поради което същият
подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода от спора и на осн. чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответника се следват
сторените разноски по делото, а именно - 500 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Добричкият
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от Н.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** против Ж.К. С. ЕГН **********, с адрес:
***, за присъждане на сумата от 4940 лева, представляваща стойността на сторените от ищцата
необходими разноски за
запазване на недвижим имот, собственост на ответника, а именно - поземлен имот
находящ се в село П., община Д., с площ от 1170 кв.м,
урегулиран в УПИ XI с пл.№201 в кв.39 по плана на селото, заедно с построеното
в него жилище, състоящо се от три стаи и два
коридора, със застроена площ от 68 кв.м, при граници
и съседи: на изток УПИ V-198, на запад-улица, на север - УПИ
XV-202 и УПИ XII-203, и на юг УПИ XIV-202, и УПИ IX-200, на осн. чл.72, ал.2 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от Н.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** против Ж.К. С. ЕГН **********, с адрес:
***, за присъждане на сумата от 4940 лева, представляваща увеличената стойност на имота вследствие направените
от ищцата подобрения в недвижим имот, собственост на ответника, представляващ поземлен имот, находящ се в село П., община Д., с площ от 1170 кв.м, урегулиран в УПИ XI с пл.№201 в
кв.39 по плана на селото, заедно с построеното в него жилище, състоящо се от три стаи и два коридора, със застроена площ от 68 кв.м, при граници и съседи:
на изток УПИ V-198, на запад-улица, на север - УПИ
XV-202 и УПИ XII-203, и на юг УПИ XIV-202, и УПИ IX-200, на осн. чл.74, ал.2 вр. чл.72, ал.1 ЗС.
ОСЪЖДА Н.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Ж.К. С. ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата
от 500 лева, представляваща сторени по
делото разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Добрички окръжен съд, в двуседмичен срок, който тече от датата
на връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: