№ 1004
гр. Варна, 23.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Г. Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100501204 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувно е по въззивна жалба на СТ. Н. СТ. срещу решение
№631/11.03.2022г., постановено по гр. дело №10517/2020г. по описа на ВРС, с
което е прието за установено, че жалбоподателката дължи на ЛЮБ. Г. Ц.,
ЕГН **********, следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК № 3157/03.07.2020 г. по ч. гр. д. №
6528/2020 г.: сумата от 1910 евро, представляваща дължима главница по
устен договор за заем от 28.10.2014 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване заявлението в съда – 17.06.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 630 евро, представляваща мораторна
лихва, начислена за периода от 07.07.2015 г. до 16.06.2020 г.
Жалбоподателката счита решението за неправилно поради нарушение на
материалния закон, както и необосновано, поради което моли да бъде
отменено. Излага, че в настоящия спор се развили две тези за предаване на
паричните суми между страните: тази на ищеца, който твърди, че между
страните е налице договор за заем, а другата –нейната, според която тя в
качеството си на представител на фирма за хранителни добавки е
предоставила срещу заплащане, такива продукти на ищеца след изготвяне на
съответна програма. Счита, че при наличието на тези различни твърдения,
ищецът не е доказал първия юридически факт за наличието на договор за
заем, а именно постигане на съгласие за сключване на договор. Твърди, че
1
между страните е било водено и друго дело, по отношение дължимостта на
сума по писмен договор, сключен между страните, като в исковата молба не
се сочи логично обяснение, защо след като има сключен договор, с
подписване на разписка се е достигнало до втори договор за почти същата
сума, но само с устна договорка и то предоставен на части /осем плащания/ с
различна стойност. На следващо място излага, че ангажираните от страна на
ищеца доказателства не са доказали нито наличието на съгласие за сключване
на договор за заем, нито предаване на сума по този договор. Твърди, че първ.
съд неаргументирано е игнорирал показанията на свидетеля Г. и кредитирал
изцяло показанията на свидетелите водени от ищеца. Сочи също, че в
претенцията е включена и сума в размер на 600 евро, преведени на нейния
син, който се явява трето лице в твърдените отношения между страните.
Счита, че няма преки доказателства тази сума да е превеждана по уговорка
със С.С., освен показанията на свид. П., която към момента на
свидетелстването си е в лоши отношения с жалбоподателката. По изложените
съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, а на негово място
да се постанови друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен.
Въззиваемата страна е депозирал писмен отговор, в който излага
становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли същата да бъде
оставена без уважение, а първ. решение –потвърдено като правилно и
законосъобразно, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
Счита, че релевантните за спора факти са правилно установени –въз основа на
събраните по делото доказателства, а изводите на съда са законосъобразни и
мотивирани. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на
разноски.
Настоящото производство не е контролно - отменително, а въззивно,
поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни
изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства,
с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството е образувано по иск, предявен от ЛЮБ. Г. Ц., срещу СТ.
Н. СТ., за приемане на установено спрямо ответницата дължимостта на
следните парични суми: сумата от 1910 евро, представляваща дължима
главница по устен договор за заем от 28.10.2014г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване заявлението в съда – 17.06.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 630 евро,
представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 23.06.2015г. до
16.06.2020 г., за които е издадена в негова полза Заповед №3157/03.07.2020 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. №
6528/2020 г. по описа на ВРС. Ищецът твърди, че през 2014г. ответницата му
споделила за финансовите си затруднения с упражняваната от нея търговска
дейност и предстоящо установяване на нейния син в чужбина, поради което
му поискала заем в размер до 2000 евро. Той се съгласил да предостави
2
сумата, като се разбрали да не му заплаща лихва, като се уговорили, че
такава ще се дължи само при невръщане на сумата в седемдневен срок от
датата на поканата. Ищецът твърди, че сумата от 1310 евро била преведена
чрез няколко банкови превода в полза на ответницата в периода от
28.10.2014г. до 16.03.2015г. По молба на ответницата, ищецът превел сумата
от 200евро на 27.01.2015г., и 400 евро на 30.01.2015г., по банкова сметка на
нейния син Н. Л. Л., който бил финансово затруднен, като по такъв начин
сумата, предоставена по устно сключения договор за заем възлизала на 1910
евро. Твърди, че на 23.06.2015 г. посетил работното място на ответницата и
устно я поканил да му върне получената в заем сума в размер на 1910евро /по
договор от 28.10.2014/, така и сумата от 2030 евро получена от нея в брой
съобразно разписка по договор за заем от 15.05.2015г. Твърди още, че
ответницата обещала да върне сумите по двата договора за заем в
четиринадесетдневен срок от 23.06.2015г., тъй като не разполагала с парите.
Излага, че в края на разговора им обаче ответницата отказала да върне
парите, поради което на същата дата ищецът отправил нотариална покана за
връщане на 1310евро, която покана ответницата отказала да получи.
Предадената в заем сума от 1910 евро не била върната нито в предоставения с
поканата срок, нито по-късно, поради което подал заявление по реда на чл.
410 ГПК, въз основа на което е издадена процесната заповед за изпълнение
срещу ответницата. Тъй като ответницата депозирала възражение срещу
издадената заповед, то за ищеца е на лице правен интерес да предяви иска за
установяване дължимостта от ответниците на сумите по издадената заповед
за изпълнение.
Чрез депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор
ответницата оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че през
2014 г. се запознала с ищеца във връзка с работата си като дистрибутор на био
продукти – хранителни добавки. Излага, че на ищеца била изготвена програма
за прием на тези продукти в период на поне шест месеца, поради което било
договорено да му бъдат изпращани във Финландия на посочен от ищеца
адрес, където последния работел. С оглед спестяване на разходи и
извършване на преводите, си разкрила сметка в Банка ДСК, която закрила по-
късно. Настоява се, че всички преведени суми са за получени от ищеца
хранителни добавки. Твърди, че след проведена съвместна екскурзия и
поради отказ от страна на ответницата за поддържане на близки отношения
между страните, ищецът отправил искане за връщане на сумите за закупените
био-продукти. Оспорва твърденията на ищеца, че не е имала възможност да
вземем заем от банкови институции, позовавайки се на сключени договори за
заем с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД в същия период. Оспорва и
валидността на втория договор за заем, предмет на друго производство. Сочи,
че на 28.10.2014 г. не е имала нужда от средства за сина, тъй като същият
заминал на 22.01.2015 г. за Англия, като отделно намира претенцията за
заплащане на 600 евро, предадена в полза на трето лице – Н. Л., за
неоснователна спрямо нея. Отрича да се е срещала и да е получавала покана
за връщане на сумите на 23.06.2015г. По изложените съображения моли
предявеният срещу нея иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
3
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено
следното от фактическа страна:
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
Между страните липсва спор, че по ч.гр. дeло № 6528/2020г. по описа на
ВРС, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за процесните
вземания, като ответницата е възразила срещу дължимостта на същите в
законоустановения срок. На ищеца е указана възможността да предяви иска в
едномесечен срок, които указания са изпълнени, а именно на 27.08.2020г.,
заявителят е депозирал исковата си молба в съда.
В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269
ГПК, въззивният съд счита, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, тъй като е произнесено от компетентен съд, в рамките на неговите
правомощия и по предявените пред него искове.
Срещу заповедта е подадено възражение от ответницата и в
едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК е предявен настоящия иск.,
предвид което производството по иска с правно осн. чл. 422 ГПК е
допустимо.
За да се произнесе по съществото на спора, съдът съобрази следното от
фактическа страна:
От представеното по делото извлечение от банковата сметка на ищеца за
периода от 28.10.2014г. до 16.03.2015г., придружено с превод на български
език, се установява извършването на следните преводи на суми по банкова
сметка на ответницата С.С. и нейния син Н. Л.: На 28.10.2014г. сума в размер
на 100 евро преведена по банкова сметка на С.С. с основание „превод“; На
25.11.2014г. сума в размер на 150 евро преведена по банкова сметка на С.С. с
основание „превод“; На 21.12.2014г. сума в размер на 60 евро преведена по
банкова сметка на С.С. с основание „превод“; На 29.12.2014г. сума в размер
на 300 евро преведена по банкова сметка на С.С. с основание „превод“; На
14.01.2015г. сума в размер на 400 евро преведена по банкова сметка на С.С. с
основание „превод“; На 27.01.2015г. сума в размер на 200 евро преведена по
банкова сметка на Н. Л. с основание „превод“; На 27.01.2015г. сума в размер
на 90 евро преведена по банкова сметка на С.С. с основание „превод“; На
02.02.2015г. сума в размер на 400 евро преведена по банкова сметка на Н. Л. с
основание „превод“; На 11.02.2015г. сума в размер на 50 евро преведена по
банкова сметка на С.С. с основание „превод“ и На 13.03.2015г. сума в размер
на 160 евро преведена по банкова сметка на С.С. с основание „превод“.
С оглед цитираното писмено доказателство, съдът приема за безспорно
установено, че ищецът е превел по банкова сметка на ответницата сума в общ
размер на 1310 евро в периода от 28.10.2014г. до 13.03.2015г. и по банкова
сметка на нейния син Н. Л. сума в размер на 600 евро в периода от
27.01.2015г. до 02.02.2015г.
На 23.06.2015г. ищецът е отправил нотариална покана до ответницата за
връщане на сума в размер на 1300/1310 евро, дължима по договор за заем от
28.10.2014г. и сума в размер на 2030 евро получена в брой от ответницата на
15.05.2015г. Видно от копието на същата, прието по делото, нотариалната
4
покана е връчена на 23.06.2015г. при удостоверен отказ от страна на
ответницата да я получи, като определеният с поканата срок за връщане на
сума в размер на 1300 евро по договор за заем от 28.10.2014г. е изтекъл на
07.07.2015г.
С отговора на исковата молба е представено копие извлечение от договор
от 23.10.2008г., по силата на който ответницата е изпълнявала дейности като
дистрибутор на продукти с търговско наименование „Vision” /л.32/.
На 19.05.2015г. е сключен договор за заем, по силата на който
ответницата е получила сума в размер на 1200 лева от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД за срок от 12 месеца при уговорено връщане на
сумата на 12 равни месечни вноски в размер на 126.27 лева и годишен
процент на разходите по договора 47.02%.
За установяване на твърденията си за начина, по който е предоставил
заемните суми на ищцата и размера на преводите, ищецът е представил копие
от извлечение от банкова сметка за периода от 28.10.2014г. до 16.03.2015г.,
придружено с превод на български език /л.55-78/.
В хода на делото са разпитани водените от страните свидетели Г. В. П.,
К. Т. Д. и Г. Д. Г..
Свидетелката Г. П. познава страните, тъй като в периода 2014-2015г. със
сина на ответницата живеели заедно По това време ответницата държала
магазин и имала приятелски отношения със собственика на съседния магазин,
който запознал ответницата и свидетелката с ищеца. Той идвал няколко пъти
на гости и ответницата му споделила, че нейният син Н. и свидетелката имат
намерение да заминават за Англия, където да се установят и да започнат
работа. Тъй като ответницата нямала възможност да помогне финансово за
заминаването, тя помолила Л. да и услужи с пари на заем за да се покрият
разходите за заминаването – самолетни билети и средства в брой за храна.
Една вечер ищецът бил на гости и ответницата го попитала пред сина си и
свидетелката дали има възможност да им помогне. Ищецът се съгласил, но
свидетелката не знае за каква сума и какво точно са се разбрали. След
заминаването за Англия, свидетелката и Н. спали и живели на три дни
летището, тъй като първоначално предложената им работа в Манчестър не им
била осигурена, и се наложило да отидат в Лондон, но познатите им там не им
помогнали, и те останали на летището в Лутън. След тези три дни на
летището, Н. се обадил на майка си за помощ, а тя му казала, че ще помоли Л.
за пари. По-късно му се обадила и му казала, че е дала банковата му сметка на
ищеца, за да преведе пари по нея. Ищецът превел парите по банковата сметка
на сина на ответницата, с които те си намерили квартира и работа.
Свидетелката си тръгнала от Англия на 22.03.2015г. тъй като се разделила с
Н.. Когато се прибрала в България, поискала да си вземе личните вещи от
дома на ответницата, но тя казала, че е взела от ищеца в заем около 2000
евро и иска половината от тази сума да бъде върната от свидетелката. За да си
вземе нещата свидетелката, дала на ответницата сумата от 1500 лева. След
тази среща, свидетелката потърсила ищеца за да разбере каква точно сума той
е дал на ответницата. Заедно отишли в нейния магазин, където ищецът
поискал от ответницата да му върне парите, които е получила. Тя казала, че
ще му ги върне, но и трябва време, защото сумата не е малка. Ищецът казал,
че иска да му върне сумата в срок до две седмици, но ответницата отвърнала,
5
че за две седмици няма как да стане и нищо няма да му върне. Ищецът
останал много афектиран от разговора и казал на свидетелката, че е пуснал
нотариална покана. Сумата за пътуването на свидетелката и сина на
ответницата била предоставена по банков път, но свидетелката не знае
конкретен размер на сумата и дали е предоставена наведнъж или на части.
Твърди, че не си спомня с колко пари са тръгнали за Англия. Докато били там
получили веднъж 200 евро и втори път 400 евро от ищеца. От самата
ответница свидетелката знае, че е взела от ищеца заем в размер на 2000 евро
за пътуването им до Англия и иска половината от тази сума да бъде
възстановена от свидетелката. Към него момент ответницата била
дистрибутор на хранителни добавки и предлагала такива на ищеца, но
свидетелката не знае дали той е закупувал и ползвал такива.
Свидетелят Д. заявява, че познава страните- с ищеца от 2000г., когато
били заедно в Испания, а с ответницата имали съседни магазини. Излага, че е
ходил заедно с ответницата до банкови институции за да получава банкови
преводи от ищеца поне два пъти. Чувал е, че ответницата продава хранителни
добавки, но не е присъствал на такава продажба. Ответницата не му е
споделяла да продава добавки на Л., нито той самият е присъствал на
продажбата на такива, нито Л. му е споделял, че купува такива. Свидетелят не
е присъствал на разговор, в който ответницата да е поискала пари на заем от
ищеца и не знае какво е било здравословното състояние на ищеца и дали е
ползвал хранителни добавки. От С. знае, че Л. е изпращал пари в Англия, за
да могат децата да се приберат, защото останали без пари. Бизнесът на
ответницата не вървял добре. Синът на ответницата –Н. и приятелката му Г.
отишли да работят в Англия. Г. се прибрала първа, но след това не
поддържала връзка с Н.. Г. се познавала с ищеца, тъй като той им изпратил
пари да се приберат от Англия, когато били на летището и нямали пари.
Свидетелят Г. Д. Г. познава ответницата от 2002- 2006 г., а ищецът е
виждал два пъти в нейния магазин през 2014г. Ответницата имала магазин на
ул. „К.“. Свидетелят изготвил за ищеца програма за прием на хранителни
добавки. Ищецът бил доведен от общ познат или приятел на страните, който
също имал магазин в близост до този на ответницата. Свидетелят бил
регистриран към компания за хранителни добавки, бил от обучаващите и
можел да регистрира хора за да купуват с намаление. На ищеца била
направена анкетна карта и след това изготвена програма за разширени вени
на крака за период от шест до десет месеца. Ответницата била нова и затова
свидетелят и помагал. Схемата за разширени вени включвала три –четири
продукта на месец, била изработена от Медицинска академия и някой месец
се пиели по два продукта, а в друг по четири, като средната цена на месец
била между 80 и 160 лева. Единичната бройка на продуктите за месец била
между 40 и 80 лева. Свидетелят пазарувал на едро продуктите и ги носел на
ответницата. Ответницата давала на свидетеля пари за поръчките си. Твърди,
че два или три пъти е ходил с ответницата за да изпраща продукти на ищеца
по пощата до Финландия. Когато ищецът се върнал в България се похвалил,
че има резултат и кракът не го боли. Почерпил и казал, че е много доволен от
резултата. Дори след това продължил месец или два да взема директно от
ответницата добавките да пие, защото свидетелят му казал, че е хубаво за
профилактика да продължи. Свидетелят изготвял програми за над 2000-3000
6
човека, но си спомнял за ищеца, защото имало страхотен и траен резултат.
Изготвянето на програмата било през лятото на 2014г., а приема на същите от
ищеца можело да продължи до декември 2014г. или януари, февруари 2015г
Във връзка с наличието на договор за заем, за който ищецът твърди, че е
сключен на 28.10.2014г., настоящият състав съобрази следното:
Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато
въз основа на постигнатото съгласие между страните по него, едната страна
даде, а другата получи в заем парична сума. В производството по иск с правно
основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест
да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът
установява възраженията си.
С оглед представеното извлечение от банковата сметка на ищеца, се
установява, че в периода от 28.10.2014г. до 13.03.2015г. той- Л.Ц. е превел
посредством осем отделни банкови превода сума в общ размер на 1310 евро
по банкова сметка на ответницата; а в периода от 27.01.2015г. до 02.02.2015г.
е превел по банкова сметка на Н. Л. - син на ответницата, сума в общ размер
на 600 евро.
Основанието посочено от ищеца при извършените от него преводи е
„превод“ („prevod”), като между страните съществува спор какво е
действителното основание за извършване на тези плащания: ищецът твърди,
че плащанията са в резултат на постигнато съгласие за предоставяне на
безлихвен заем в размер на 2000 евро, а ответницата твърди, че сумите са
постъпвали по нейната банкова сметка като цена за изпращани от нея до
ищеца хранителни добавки.
Според константната съдебна практика, не може да се приеме, че всяко
плащане на суми от едно лице на друго се извършва въз основа на сключен
договор за заем между тях. Правните субекти си предават парични суми на
различни основания: може предаването на сумата да е свързано с погасяване
на предходен дълг или да е изпълнение на задължение по сключен друг
неформален договор. При наличие на различни хипотези относно факта на
плащането не може от самия факт на предаването на сумата, при липса на
други данни, да се презумира, че страните сключват договор за заем.
Основанието, на което е сключен определен договор, не може да се
презумира, а подлежи на доказване от страната, която се позовава на него
/Решение № 52 от 22.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 695/2008г./.
7
С оглед събраните по делото гласни доказателства, съдът счита за
установено, че между ищеца и ответницата на 28.10.2014г. е бил сключен
неформален договор за заем, по силата на който Л. Ц. е предоставил на
ответницата сумата от 1910 евро, която последната се е задължила да върне в
определен срок след получаване на покана. Според решение № 524 от
28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г., IV г. о., ГК, постановено по реда
на чл. 290 ГПК, при наличието на документ за предаване на сумата, за
останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със
свидетелски показания.
За да достигне до горния извод, съдът кредитира показанията на св. Г.
П., които преценява като непосредствени, последователни и
непротиворечиви. Свидетелката лично е присъствала на разговор между
страните по делото, по време на който те са постигнали договорка ищецът да
услужи с пари на заем, необходими за заминаването на свидетелката и сина
на ответницата в Англия. Свидетелката и лично е възприела и телефонният
разговор, проведен между ответницата и нейния син Н. Л. по време на
престоя им в Англия, след което по сметката на последния са постъпили суми
в общ размер на 600 евро. В последствие, след връщането от Англия, самата
ответницата е казала, че е взела в заем 2000 евро от ищеца и трябва да му ги
върне. Свидетелката лично е присъствала и на разговор между страните, по
време на който ответницата е признала на ищеца, че му дължи пари, като
обещала да му ги върне, но и трябва повече време защото сумата е голяма. В
тази насока са и показанията на свидетеля Д., които съдът кредитира като
обективни и безпристрастни, който знае, че С. е имала финансови проблеми,
че няколко пъти е получавала банкови преводи от Л., както, че Л. е изпратил
пари на сина на С. за да се прибере от Англия, защото той и приятелката му
Г. бил на летището и нямали пари.
Горният извод на съда не се разколебава от показанията на другия,
разпитан по делото свидетел. Съдът счита, че твърдението на ответницата, че
сумите са заплатени от ищеца за закупуването на хранителни добавки,
доставени му от нея, остана недоказано.
На първо място следва да се отбележи, че от показанията на св. Г. не
може да се направи категоричен извод за наличието на друго основание за
получаване на сумите по банковите преводи. Действително, свидетелят си
8
спомня за две срещи, проведени с ищеца и ответницата, по време на които е
станало въпрос за изготвяне на режим за приема на добавките, но липсва по-
детайлна информация за приема на тези добавки, периода, схемата, цената и
т.н. за да може да се направи обоснован извод за връзка между паричните
преводи на ищеца към ответницата с евентуалното получаване от него на
доставки на тези продукти. Свидетелят не може да каже нито кога точно е
започнал приемът на добавките от ищеца, нито колко време е продължило.
Освен това липсват каквито и да са писмени доказателства за
установяване на твърдението, че свидетелят или ответницата са били
дистрибутори на някакви добавки към 2014г., вида на същите, наличието на
договор за закупване, или изготвен режим за прием, доказателства за
закупването и изпращането на такива продукти от ответницата на ищеца.
В показанията на св. Д. също не се съдържа информация в тази насока.
Нито С. му е споделяла, че продава хранителни добавки на Л., нито
последният му е казвал, че приема такива, нито свидетелят е присъствал на
разговори или доставки в тази връзка.
По изложените съображения съдът намира, че основанието за
превеждане на суми в общ размер на 1310 евро по банкова сметка на
ответницата и в размер на 600 евро по банкова сметка на нейния син Н. Л. е
наличието на неформален договор за заем за сумата от 2000 евро, с която да
бъде подпомогната ответницата, както и нейния син за пътуването му до
Англия с неговата приятелка с цел намиране на работа и трайното им
установяване там. В тази насоки съдът преценява и приложения по делото
договор за потребителски кредит, сключен от ответницата през 2015г., с
оглед на който се налага изводът, че тя е имала нужда от допълнителни
парични средства, което вероятно я е мотивирало да вземе пари на заем и от
ищеца. Свидетелят К. Д., който е държал съседния магазин, споделя, че
бизнесът на С. вървял зле, поради което тя затворила магазина си преди
четири –пет години.
Преводът на суми в общ размер на 600 евро от ищеца по банкова сметка
на Н. Л. също се установява по безспорен начин. Съдът намира, че тези суми
са платени от ищеца в резултат на постигнато съгласие с ответницата да
предостави тези суми на сина , но срещу поето задължение от нейна страна
по-нататък тя лично да му върне. Счита, че постъпването на сумите по сметка
9
на трето за настоящия спор лице е именно в резултат на постигнато съгласие
между ищецът и ответницата за сключване на договор за заем, като
ответницата изрично е казала на сина си, че ще уредят връщането на парите
когато се установят в Англия. Няма законова пречка това предаването на
сумите да бъде извършено не лично на заемателя, а на посочено от него лице,
което не влияе върху действителността на договора, нито върху задължението
на заемателя да върне така получената сума.
С оглед изложеното, съдът приема за доказано съществуването на
твърдяната облигационна връзка между страните, по силата на която
ответницата дължи връщане на сума в общ размер на 1910 евро на основание
сключен между страните договор за заем.
С нотариална покана от 23.06.2015г. ищецът е поканил ответницата да му
върне сума в размер на 1310 евро, дължима по договор за заем от 28.10.2014г.
в 14-дневен срок от получаване на поканата.
Ответницата е получила поканата- при условията на отказ- на
23.06.2015г., но не твърди, нито представя доказателства да е върнала
претендираната сума в посочения в самата покана 14 дневен срок за
изпълнение. Твърдението , че сумите са получени във връзка със
закупуването на хранителни добавки поради което не дължи връщането им,
съдът приема за недоказано по изложените по-горе мотиви за недостоверност
на свидетелските показания, и противоречието им с останалите, събрани по
делото доказателства.
Следователно, тя е изпаднала в забава с изпълнението на задължението
си да върне сумите на ищеца в определения в поканата срок, поради което
дължи и заплащането на лихва върху тази главница за периода от 07.07.2015г.
до 16.06.2020г. в претендирания в исковата молба размер на сумата от 630
евро/ която е в размер по-малък от този на законната лихва за забава,
изчислен за същия период чрез програмен продукт/.
По изложените съображения, предявеният иск се явява основателен и
следва да бъде уважен, като бъде прието за установено, че ответницата дължи
на ищеца сумата от 1910 евро, представляваща дължима главница по устен
договор за заем от 28.10.2014г. на осн. чл. 240, ал.1 ЗЗД, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване заявлението в съда – 17.06.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 630 евро,
10
представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 07.07.2015 г. до
16.06.2020 г.
Предвид изцяло съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на
първата, въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, въззиваемата страна
има право да бъдат присъдени направените в хода на въззивното
производство разноски, които съдът, с оглед представения списък и
доказателства, определя в размер на 550.00 лв. – заплатен адвокатски
хонорар.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №631/11.03.2022г., постановено по гр. дело
№20203110110517/2020 г. по описа на ВРС, 41-ви състав.
ОСЪЖДА СТ. Н. СТ., с ЕГН ********** и адрес: ***, ап. 7 ДА
ЗАПЛАТИ на ЛЮБ. Г. Ц., с ЕГН ********** и адрес: *** сумата от 550.00
/петстотин и петдесет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11