Р Е Ш Е Н И Е
№ 603/16.7.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито
съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1.Николай Ингилизов
2. Красимир Лесенски
при секретаря Димитрина
Георгиева и с участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от
съдия Ингилизов касационно административнонаказателно дело № 687 по описа на
съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по
касационна жалба на „Пром Агро Трейд 68“ ЕООД, представлявано от управителя Д.Т.,
чрез адв. Н.П., против Решение № 260034/27.04.2021 г. постановено по АНД № 72/2021
г. по описа на Районен съд Панагюрище.
С
обжалваното решение е изменено наказателно постановление 13-002252 от 15.10.2020
г., издадено от Д.С.Т. – директор на Дирекция инспекция по труда гр.Пазарджик,
с което е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лева на „Пром Агро Трейд
68“ ЕООД за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда и
наложената имуществена санкция е намалена на минимума от 1500 лева.
В касационната жалба се излагат
аргументи за незаконосъобразност на решението, твърди се че обжалваното НП е
постановено при осъществени процесуални нарушения, излагат се подробни аргументи
за тези твърдения. В съдебно заседание, касаторът се представлява от адв.П.,
който поддържа жалбата и излага аргументи за отмяна на НП, иска се присъждане
на разноски по делото за двете инстанции.
В съдебно заседание ответникът Дирекция
Инспекция по труда Пазарджик не се явява, не се представлява. В постъпило
становище се иска потвърждаване на решението на РС Пазарджик и се претендират
разноски по делото.
Прокурорът сочи че обжалваното решение
на РС Пазарджик следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Административен съд Пазарджик,
като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните и посочените
касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена
в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция
счита, че същото е валидно и допустимо. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка. При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила.
С обжалваното
решение е изменено наказателно постановление 13-002252 от 15.10.2020 г.,
издадено от Д.С.Т. – директор на Дирекция инспекция по труда гр.Пазарджик, с
което е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лева на Пром Агро Трейд 68“ ЕООД за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда и наложената имуществена
санкция е намалена на минимума от 1500 лева.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а
именно :
Дружеството-жалбоподател е
санкционирано за това, че на 18.06.2020 година, в качеството си на
"работодател не е уредил като трудови отношенията при предоставяне на
работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с Г.Х.П. от град
Панагюрище. Същият бил заварен да работи в обект на дружеството, представляващ
площадка за търговия с черни и цветни метали, намиращ се в гр.Панагюрище, в
момента в който сортирал метални отпадъци. Нарушението било констатирано на
25.06.2020 г., при преглед на фирмената документация на
дружеството-жалбоподател, когато било установено, че за лицето Георги П. няма
сключен трудов договор в писмена форма.
Всичко това съставлявало нарушение по чл. 62, ал.1,
във връзка с чл.1 ал.2 от КТ.
За констатираното нарушение
бил съставен АУАН от св.Г.М. - старши инспектор в ДИТ-Пазарджик, въз основа на
който било издадено атакуваното НП. НП било изпратено на жалбоподателя на
адреса, посочен в търговския регистър като адрес за кореспонденция, откъдето
пратката се е върнала с отбелязване: непотърсена. При това положение АНО е
разпоредил изпращане на НП на адрес, посочен от представляващия жалбоподателя в
АУАН, откъдето пратката отново се е върнала като непотърсена. При това
положение АНО е приложил фикцията на чл. 58, ал.2 от ЗАНН и с резолюция е
разпоредил НП да се счита връчено на 25.11.2020 г. Жалбата против НП е била
подадена в Районен съд - Пазарджик на 15.02.2021
г., като по твърдения на
жалбоподателя, изложени в молба за възстановяване на срока, същият бил научил
за издаденото НП на 08.02.2021 г., когато получил имейл от НАП с
информация за нововъзникнали публични задължения на дружеството с изтекъл срок
за доброволно изпълнение. При това положение, тъй като по административно
наказателната преписка липсват доказателства за надлежно връчване на НП (на
представляващия жалбоподателя или на друго упълномощено лице) и отчитайки
съдебната практика на ВАС по въпроса съдът приема, че жалбата е подадена в
срок, тъй като НП не е било редовно връчено и АНО неправилно е приел за налична
хипотезата на чл. 58, ал.2 от ЗАНН, която изисква наличието на две кумулативни
предпоставки, за да е налице редовно връчване: лицето да не е намерено на
адреса и новия адрес да не е известен, които обстоятелства в настоящия случай
не се подкрепят от доказателствата по административно наказателната преписка.
Мотиви в този смисъл въззивният съд е изложил в определение, държано в
откритото съдебно заседание по повод възражение на юриск. Шотева за просрочие
на жалбата.
Сочената
фактическа обстановка е приета от съда въз основа на показанията на
свидетелката Г.М. – актосъставител, които са кредитирани като обективни,
еднопосочни и взаимно допълващи се, както и писмените доказателства приобщени
по делото му. Не са кредитирани показанията на св.С.Д., като са изложени
аргументи за това.
При
постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел,
че не са допуснати съществени процесуални нарушения.
В решението
въззивният съд е изложил аргументи, които се споделят напълно от касационната
инстанция, поради което и на основание чл.221 от АПК се препраща към тях.
Следва да се посочи, че е даден отговор на поддържаните и в касационното
производство възражения, като не са ангажирани каквито и да било доказателства,
които да оборват вече направените законосъобразни изводи на въззивния съд. В
хода на касационната инстанция не са ангажирани доказателства, които да водят
на извод, че на 18.06.2020 г. Г.Х.П. не е престирал труд. Що се касае до
представения подписан трудов договор между управителя на дружеството
жалбоподател и Г.Х.П. от дата 18.06.2020 г., който не е бил регистриран следва
изрично да се отбележи, че от доказателствата по делото следва да бъде направен
единствения възможен извод, че договорът е подписан след проверката от
служителите на ДИТ Пазарджик. От една страна в показанията на св.М. се сочи, че
до приключване на проверката не е представен трудов договор за това лице в ДИТ.
От друга страна в попълнената декларация самото лице П. е декларирал, че работи
от три дни на обекта, а и в самата жалба се сочи, че договорът е подписан след
пристигане на обекта на управителя Д.Т.. Липсва спор по делото, че управителя
Търпов не е присъствал лично на проверката на 18.06.2020 г. Ето защо няма как
да бъде прието за доказано, че към момента на проверката на 18.06.2020 г. Г.Х.П.
е имал подписан трудов договор, макар по делото да има представен такъв.
По отношение
на твърденията за смесване на два фактически състава относно две отделни
административни нарушения – по чл.61, ал.1 от КТ и по чл.62, ал.1 от КТ съдът
счита същите за неоснователни. Даденото описание в НП не възпроизвежда състава
на чл.61, ал.1 от КТ, а описанието на нарушението дава основание да се приеме,
че действително се касае за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, тъй като следва да
се приеме за доказано, че работникът е полагал труд, което от своя страна води
на извод за възникнало трудово правоотношение, а за същото следва да има
сключен трудово договор в писмена форма. Това от своя страна води на
извод, че правилно решаващия съд е приел за доказано нарушението и е отхвърлил
възраженията за допуснати нарушения на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. По отношение на наложената санкция и намалянето на същата в минимален
размер аргументите на контролираната инстанция се споделят напълно.
Що се касае
до изложените аргументи в жалбата за съществено процесуално нарушение от съда с
неизлагане на мотиви по отношение приложението на чл.415в от КТ, съдът счита че
това възражение също е неоснователно. Действително липсва изрично обсъждане на
този въпрос, но съдът в решението си е посочил, че изцяло споделя налагането на
санкция в минимален размер по смисъла на чл.27 от ЗАНН. Това имплицитно сочи,
че съдът приема, че липсват основания да се приеме случаят за маловажен.
Отделно от това настоящият състав счита, че в конкретния случай липсват
основания да се приеме, че осъщественото нарушение се явява с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с аналогични такива. Това е така, тъй като
обществените отношения, които са били накърнени са с особена обществена
значимост, а видно от доказателствата по делото е при проверката е установено и
още едно лице, което е престирало труд без да има сключен трудов договор. Ето
защо и съдът счита, че няма основание случаят да се приеме за маловажен по
смисъла на чл.415в от КТ.
Предвид на соченото, настоящата инстанция
намира, че следва да се потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно.
Предвид
изхода на делото, основателно се явява искането на ответната страна за
присъждане на разноски по делото за касационната инстанция, като съдът счита че
предвид липсата на правна и фактическа сложност следва да се присъди минимално
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд
Пазарджик, Х състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ в
сила решение Решение №
260034/27.04.2021 г. постановено по АНД № 72/2021 г. по описа на Районен съд
Панагюрище.
ОСЪЖДА „Пром Агро Трейд 68“ ЕООД,
представлявано от управителя Д.Т. да заплати на ответната
страна Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик направените разноски по делото в
размер на 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: /п/
Членове:
1. /п/
2./п/