Р Е Ш Е Н И Е
Номер 16
05.02.2020
г. град Ч.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - Ч. ПЪРВИ СЪСТАВ
На двадесет и осми януари две
хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Милена Ташева
като разгледа докладваното от Председателя Атанас
Динков АНД № 411 по описа за 2019 година и за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.
59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Съдът е сезиран с
жалба от Т.А.Т., ЕГН ********** против наказателно постановление (НП) № 120/25.09.2019 г.
издадено от д-р Д.М. М., на длъжност – Директор на Областна дирекция по
безопасност на храните – Стара Загора, с което на
основание чл. 417, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност за
извършено нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), му е била наложена глоба в размер на
1000 лева.
Жалбоподателят
моли да бъде отменено НП, като незаконосъобразно. Алтернативно
моли съда, в случай, че потвърди обжалваното НП, да намали наложената му глоба
до минималната такава в размер на 500 лева.
Въззиваемата
страна Областна дирекция по безопасност на храните – Стара Загора (ОДБХ), изразяват
становище обжалваното НП да бъде потвърдено.
Съдът,
като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:
Жалбата
е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.
2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
С
обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 49-ЗЖ/10.09.2019 г. издаден от д-р В.П.С., на длъжност
„главен инспектор“, отдел ЗЖ при ОДБХ - Стара Загора, жалбоподателят Т.А.Т.,
ЕГН ********** е бил санкциониран на основание чл. 417, ал. 1 от ЗВМД
(„Собственик на селскостопански животни, който не изпълни задължение по чл.
132, ал. 1, т. 1 - 3, 5, 10, 11, 13, 15 - 20 и 24, се наказва с глоба от 500 до
2000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 5000 лв.“), за твърдяно
нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 18 от ЗВМД („Собствениците, съответно
ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни осигуряват
постоянен достъп до животновъдния обект на контролните органи от БАБХ и други компетентни
органи“), изразяващо се в това, че на 03.09.2019 г. в с. И., община Ч., като
собственик на животновъден обект (по смисъла на т. З6, от §1 от ДР на Закона за
ветеринарномедицинската дейност), лично стопанство тип „заден двор“, находящо
се в с. И., община Ч., е отказал да осигури достъп на проверяващите контролни
органи от ОДБХ - Стара Загора и представител на РУ на МВР - Ч. до животновъдния
обект и животните 2 (два броя прасета) в него.
Съдът
счита, че нарушението е недоказано.
В
показанията си актосъставителят д-р В.П.С. сочи, че първоначално са искали да
връчат предписания на Т.А.Т. и на две други лица, да заколят прасетата, които
отглеждат в личните си стопанства, във връзка с
прилагането на мерки за ограничаване разпространението на заболяването
„африканска чума по свинете“ на територията на Община Ч., и създаване на 20 км
санитарна зона около индустриалните ферми, които Т., и другите две лица, видимо
афектирани, отказали да подпишат. Същият ден проверяващите от ОБДХ, в
присъствието на полицейския служител св. М.В.К., влезли в
къщата на Т., в която той и синът му, отново отказали да подпишат
предписанието. Свидетелката твърди, че не е отишла до животновъдния обект, в
който жалбоподателя отглеждал прасетата, тъй като последният не спрял да ги
обижда и не знаела какво ще последва (л. 42 от делото).
В
показанията си свидетелят А.В.А. сочи, че още първият път поискали да видят
прасетата, но получили отказ, а вторият път не са поискали да видят прасетата
(л. 42 от делото).
От
показанията на свидетелката В.В.Т.(кметски наместник в селото тогава) се
установява, че в нейно присъствие органите на ОДБХ – С.З. не са се легитимирали
и не са искали достъп до двора на Т. за да видят прасетата (л. 43 от делото).
В
показанията си свидетелят А. Т.Т. (син на жалбоподателя) сочи, че когато
пристигнал на село в двора им били родителите му, двама служители да ОДБХ, и
полицай К.. Твърди, че д-р В.П.С. настоявала родителите му да разпишат
протоколи за доброволно умъртвяване на прасетата, баща му искал това да бъде
отложено за един месец, а майка му за две седмици, като никой от проверяващите
не е искал да отиде до животновъдния обект, който бил на 20 метра от тях.
Твърди също така, че прасетата били заклани, преди да бъде съставен АУАН на
баща му, тъй като А.В.А. им дал срок за това – 10 дена или до десето число,
като лично свидетелят съобщил това във ветеринарната служба (л. 43 от делото).
В
показанията си полицейският служител св. М.В.К. твърди, че Т., силно афектиран им
е отказал достъп до дома си, като разговорите са продължили извън дома му.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля в тази им част, тъй като при
разпита му, проведен в условията на устност и непосредственост, личеше видимо,
че св. К. е обиден от обръщението, което санкционираното лице е употребило
спрямо тях – „Вън чиновници“, а и показанията му не кореспондират с другите
събрани гласни доказателствени средства.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав приема, че на органите на ОБДХ е бил предоставен достъп до животновъдния обект от проверяваното лице, в момента в който са го поискали, поради което не е бил осъществен състава на чл. 417, ал. 1 от ЗВМД, от жалбоподателя Т.. Обстоятелството, че санкционираният Т. е отказал да подпише предписание на ОДБХ, може и да осъществява друго нарушение на ЗВМД, но не представлява нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 18 от ЗВМД.
На второ място, съдът констатира, че при съставянето на АУАН е било допуснато съществено процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност на издаденото въз основа на АУАН, наказателно постановление.
Съгласно
чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение се
съставя в присъствието на нарушителя, като изключенията от този принцип са
регламентирани в ал. 2 на посочената норма.
В
АУАН № 49-ЗЖ/10.09.2019 г. издаден от д-р В.П.С., на длъжност „главен
инспектор“, отдел ЗЖ при ОДБХ - Стара Загора е посочено, че нарушителят не се е
явил за съставяне на АУАН, за което е уведомен лично, с констативен протокол №
20/03.09.2019 г., поради което на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, акта е съставен
в отсъствие на нарушителя. Цитираната разпоредба допуска съставянето на АУАН в
отсъствие на нарушителя, ако същия не се яви или не може да бъде открит, като
за да е приложима тази разпоредба се изисква, на първо място да има отправена
надлежна покана за съставянето на АУАН (В този смисъл Решение № 197 от
15.07.2010 г. на АдмС - Стара Загора по к.н.а.х.д. № 170/2010 г., докладчик
съдията Миxаил Русев).
В
случая в АУАН е посочено, че такава покана представлява - констативен протокол
№ 20/03.09.2019 г. съставен в деня на нарушението и връчен при отказ от страна
на Т.А.Т.. По делото е приложен констативен протокол № 020-Ч/03.09.2019 г.,
който не е подписан от жалбоподателя (л. 12 от делото), като липсва протокол с
№ 20/03.09.2019 г., посочен в АУАН.
В
показанията си актосъставителят В.П.С. сочи, че тя лично е съставила
констативния протокол, който бил подписан от нея, д-р А. и М.К., като
свидетелката изрично заявява, че протокола не е бил връчен на санкционираното
лице Т.А.Т. (л. 42 от делото).
В
показанията си свидетелят А.В.А. сочи, че жалбоподателя не е подписал никакви
документи. Свидетелят твърди също така, че той не е уведомявал жалбоподателя –
къде и кога да се яви за да му бъде съставен АУАН, като действията в тази
връзка е предприела д-р С.. Свидетелят твърди също така, че не са направили
опит да връчат този протокол на жалбоподателя (л. 42 от делото).
Показанията
на свидетелите С. и А., напълно кореспондират с показанията на св. М.В.К.,
полицейски служител указал съдействие на служителите на ОДБХ - Стара Загора.
По
делото не е приложена също така отправена надлежна покана до Т.А.Т.
за съставянето на АУАН.
Водим
от горното, съдът намира, че в случая АУАН е бил съставен в отсъствие на
нарушителя, като не са били спазени изискванията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за
надлежното му известяване за дата на съставянето му - 10.09.2019 г. Процедурата
по съставяне и връчване на акта гарантира и обезпечава правото на защита на
наказаното лице, в това число да се запознае с акта, да направи възражения в
дадения му по закон срок, да поиска събирането на други доказателства.
Констатираното от съда нарушение на процесуалните правила е от категорията на
съществените, които не могат да бъдат преодолени по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН и представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.
На
следващо място, настоящият съдебен състав не възприема извода на АНО, отразен в
обстоятелствената част на обжалваното НП, че в случая не са били налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.
Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г.,
ОСНК, преценката на административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая
по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за „маловажни случаи“ на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на
посочената норма следва да се съобразят същността и целите на
административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид
и субсидиарното приложение на НК и НПК. Когато съдът
констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган
не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление
поради издаването му в противоречие със закона.
Следователно
по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, съдържанието на
понятието „маловажен случай” и критериите за определянето му, следва да бъдат
извлечени от чл. 93, т. 9 от ДР на НК. По аргумент от тази разпоредба
„маловажен случай“ на административно нарушение ще е налице тогава, когато
нарушението с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид.
Установените
по делото факти, сочат наличието на такива смекчаващи обстоятелства, които
определят деянието на жалбоподателя Т.А.Т., като такова с по-ниска степен на
обществена опасност и обуславят квалифицирането на допуснатото административно
нарушение като „маловажен случай”.
При
преценка степента на обществената опасност, съдът прецени на първо място
личността на санкционираното лице – лице в старческа възраст (навършил 79
години, към момента на проверката), получаващ пенсия - 271.66 лева (л. 8 от
делото), която е под размера на линията на бедност за страната - 3** лв.
определен от 1 януари 2019 г. с Постановление № 170
на МС от 17.08.2018 г. за определяне размера на линията на бедност за страната
за 2019 г. (Обн., ДВ, бр. 70 от 24.08.2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), който
не е бил санкциониран за други нарушения от този вид, видно от изисканата от
АНО справка (л. 51 от делото).
В
случая, АНО не е отчел, че с оглед на възрастта на санкционираното лице („старческа
възраст“ по Класификация на възрастовите групи според Световната здравна
организация, който е общодостъпен), се касае за лице, което лесно се афектира,
именно поради старческата си възраст и като човек живеещ на село, и оглеждащ
животни се привързва към тях и трудно възприема, че е нужно да бъдат умъртвени
насила и ненавреме. АНО не е отчел също така, че тези животни 2 (два броя
прасета) са били отглеждани от жалбоподателя за храна на семейството му, която
е от съществено значение за неговото оцеляване и това на семейството му, с
оглед установените доходи от пенсия, под размера на линията на бедност за
страната за 2019 г.
На
следващо място, съдът прецени, че от деянието не са произтекли и не биха могли
да настъпят вреди, тъй като беше установено, че прасетата са били умъртвени
преди съставяне на АУАН, за което органите на ОБДХ са били уведомени.
В
случая предвид липсата на накърнени обществени интереси и при съблюдаване на
критериите по чл. 93, т. 9 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, следва да се
приеме, че степента на обществена опасност на извършеното нарушение е по-ниска
в сравнение със степента на обществената опасност, която законодателят е
възприел при регламентирането на нарушението по чл. 417, ал. 1
от ЗВМД, като в случая освобождаването от административно-наказателна
отговорност по чл. 28 от ЗАНН, не е в противоречие с целите на наказанието по
чл. 12 от ЗАНН. Тъкмо обратното - предупреждението към нарушителя, че
при повторно извършване на такова нарушение ще му бъде наложена санкция, е било
адекватното такова за наказващия орган. Неприлагането от
административнонаказващия орган на нормата на чл. 28 от ЗАНН, при наличието на
предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление и обуславя неговата отмяна.
По
изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
наказателно постановление № 120/25.09.2019 г. издадено от д-р Д.М. М., на
длъжност – Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – Стара
Загора, като незаконосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК, пред Административен съд -
Стара Загора, в четиринадесетдневен срок, считано от деня на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: