РЕШЕНИЕ
№ 339
гр. Търговище, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Анна Г. Александрова
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20223530100401 по описа за 2022 година
Предявен е иск за сумата от 1805,78 лв., с правно основание чл. чл.89, ал.6 във вр. с
ал.5 от Закона за туризма, във вр. с чл.55, ал.1, пред. трето от ЗЗД.
Ищцата твърди в исковата молба, че с ответника са сключили договор за
туристически пакет на 30.01.2020 година, по силата на който ответникът е следвало да
организира екскурзия до курорта Мармарис в Република Турция в периода 02.09.2020 год. –
09.09.2020 год., за семейството на ищцата, както и за семейството на Я. и К. К., срещу
съответно възнаграждение, като в изпълнение на задълженията си по договора ищцата е
внесла депозит в размер на 1805,78 лв. В последствие, с оглед развилата се в света пандемия
и поради страх от заразяване с Ковид 19 двете семейства решили да се откажат от това
пътуване и на 21.08.2020 година ищцата уведомила ответника, че прекратяват договора,
преди започване на неговото изпълнение, като в мотивите посочила, че на 12.08.2020 година
Министерството на външните работи на Република България е отправило официално
предупреждение да се преустановят пътувания на цялата територия на Република Турция,
тъй като рискът от заразяване в тази страна по това време е бил много висок. Твърди се в
молбата, че ответникът отказал да възстанови получената като депозит сума, след
прекратяване на договора. Считайки, че отказвайки да и възстанови дадената като депозит
сума, явяваща се дадена на отпаднало и неосъществено основание ответника се е обогатил за
нейна сметка, ищцата моли съда да постанови решение, с което да го осъди да и възстанови
сумата от 1805,78 лв. Претендира разноски в производството. В съдебно заседание
поддържа иска си.
1
В дадения месечен срок ответникът упражни правото си на отговор. В отговора
ответникът оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че съгласно чл.3, ал.7 от Общите
условия към договора при резервации по пакет „ранно записване“, какъвто е закупения от
ищцата пакет, в случай на отказ от пътуване и невъзможност да се замени датата, след
указания в чл.17, ал.1, б.д от ОУ срок от по-малко от 14 дни преди датата на пътуването,
потребителят дължи неустойка в размер на 100% от стойността на пътуването, а задържания
депозит е в по-нисък размер. Твърди също, че не са били на лице сочените от ищцата
непреодолими и извънредни обстоятелства, тъй като периода, за който е била резервацията
на ищцата, не попада в срока на обявеното извънредно положение, като от 11.06.2020
година турските власти са възстановили преминаването през контролно пропускателните
пунктове с Република България, без прилагане на ограничителни мерки. За периода на
туристическия пакет, закупен от ищцата не са съществували обективни пречки за
осъществяване на пътуването – хотелите в Турция са работили, приемали са туристи при
спазване на противоепидемични мерки, а дадените от Министерство на външните работи
препоръки нямали задължителен характер. Предвид изложеното и считайки, че като
изправна страна по договора има право да задържи внесения депозит ответника моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли иска, като се присъдят направените по делото
разноски. Моли съда да постанови решение с което да отхвърли иска. Претендира разноски.
В съдебно заседание, чрез писмено становище поддържа наведените с отговора доводи за
неоснователност на иска.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено
следното : От приложения по делото Договор за туристически пакет № ЕЕ097979, сключен
на 30.01.2020 година, сключен между страните по делото, се установява, че ответникът е
следвало да организира пътуване на ищцата и нейното семейство до курорта Мармарис в
Република Турция за периода 02.09.2020 г. до 09.09.2020 г. Съгласно чл.9 от договора
ищцата е следвало да заплати депозит в размер на 30% от цената, който се равнява на сумата
от 1805,78 лв. Видно от приложеното банково нареждане, на 31.01.2020 год., тя е заплатила
по банков път дължимия депозит, като със същия превод е заплатена сума и по друг
договор. Ответникът не оспорва извършеното плащане и признава, че е получил сумата от
1805,78 лв. от ищцата. Договора между страните е сключен при действие на ОУ,които са
подписани от ищцата и са приложени по делото. В чл.17 от ОУ са уговорени начините на
прекратяване на договора от страна на потребителя, условията при които ще се дължат
санкции от потребителя и размера на тези санкции. В случай на отказ от пътуването от
страна на потребителя, направен след изтичането на три дни от датата на сключване на
договора, при резервации с включена отстъпка за ранно записване, потребителят дължи
неустойка, в размер на 100% от цялата внесената сума- ал.3. Такава неустойка не се дължи
от страна на потребителя, ако отказът от пътуване е мотивиран от непреодолими и
извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в
непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия
пакет- чл.17, ал.4 от ОУ. В този случай потребителят има право да му бъдат възстановени
всички плащания по договора, в пълен размер, но няма право на допълнително обезщетение.
2
Освен санкцията по чл.17, ал.3, в чл.3, ал.7 от ОУ е предвидено, че при пакет „Ранно
записване“, в случай на отказ от пътуване и невъзможност да се смени датата, потребителят
заплатил пакета „Ранно записване“, губи 100% от внесената сума.
С оглед развилата се в света пандемия от Ковид-19, ищцата, позовавайки се на
предупреждение от МВнР на РБ от 12.08.2020 год. за преустановяване пътуванията на
български граждани в Република Турция, предвид високото ниво на риск от заразяване 4,
взима решение да се откаже от организираното пътуване и е уведомила за това, че
прекратява договора туроператора, който е трябвало да осъществи пътуването, като е
депозирала писмено уведомление, посредством туристическия агент, осъществил
организацията, който го е препратил на туроператора. В същото уведомление ищцата е
направила изявление, че прекратява договора и моли да и бъде върнат внесения депозит,
като се е позовала на хипотезата на чл.17, ал.4 от ОУ. Уведомлението е достигнало до
ответника на 21.08.2020 год. Същият е отговорил първо чрез електронни писма, а в
последствие е изпратил до ищцата и писмен отговор, в който е изложил мотивите си –
възможност, пътуването на да бъде осъществено, в рамките на договореното, липса на
забрана за пътуване до и от Република Турция в съответния период и т.н., като считайки, че
не са на лице основанията, сочени от ищцата за прекратяване на договора е отказал да
възстанови депозита, заплатена от нея. Извлечение от кореспонденция по електронна поща е
представена на заверен хартиен носител – арг. чл. 184, ал. 1 ГПК. Предвид изложеното съдът
приема, че ищцата е упражнила правото си да прекрати договора, без да дължи съответното
обезщетение, позовавайки се на чл.89, ал.5 и ал.6 от Закон за туризма, като това нейно
волеизявление е достигнало до ответника. От приложените от ответника писмени
доказателства се установи, че в периода, в който ищцата е следвало да осъществи
туристическия пакет, предмет на договора между страните ответника е осъществил подобни
пътувания до Република Турция, в изпълнение на договори с други лица, свързани с
настаняване в хотели и почивка в курорта Мармарис.
При така установеното съдът прави следните правни изводи: Облигационната
връзка между страните е възникнала от Договор за туристически пакет № ЕЕ097979,
сключен на 30.01.2020 год., който включва всички елементи на „ договор за туристически
пакет" съгласно § 1, т. 92 от ДР на Закона за туризма. Страните са обвързани от процесния
договор за туристически пакет, сключен при общи условия, по който ищцата има качеството
на потребител по смисъла н а § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответното дружество има качеството
на туроператор и на търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. За правоотношението е
приложим Законът за туризма, който след 2018 г. е изменен в съответствие с Директива (ЕС)
2015/ 2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2015 г. относно пакетните
туристически пътувания и свързаните с тях пътнически услуги, като изрично с новата норма
на чл. 89, ал. 5 от ЗТ е регламентирано, че пътуващият има право да прекрати договора за
туристически пакет преди започването на изпълнението на същия, без да заплаща никаква
такса за прекратяване в случай на непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили
или случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които
3
засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до
дестинацията. На основание нормата на ал. 6 от същата разпоредба, при прекратяване на
договора за туристически пакет съгласно ал. 5, пътуващият има право на пълно
възстановяване на всички направени плащания за туристическия пакет, но няма право на
допълнително обезщетение. Основното възражение на ответника е, че ищцата не е имала
право да прекрати договора по реда на чл. 89, ал. 5 от Закона за туризма, с оглед на това, че
към момента на нейното пътуване не са били налице предпоставките в цитираната норма -
случай на непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото
на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително
изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията. Същия
счита, че единствено и само нейната субективна преценка е довела до желанието и да
прекрати договора. Твърди се, че в периода на пътуването Република Турция е възстановила
преминаването през граничните и контролно- пропускателни пунктове с Република
България, без прилагане на ограничителни мерки, поради което са осъществени всички
пътувания по закупени туристически пакети, при строго спазване на противоепидемичните
мерки. Спорът в случая е дали са били налице към момента на волеизявлението на ищцата
"непреодолими и извънредни обстоятелства", по смисъла на закона. Тази норма
транспонира разпоредба на чл. 12 от Директива 2015/2302 на ЕП и Съвета от 25.11.2015 г.
относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение
на Регламент № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на ЕП и на Съвета и за отмяна на
Директива 90/314/ЕИО на Съвета, което обосновава приложимост на постановките й. В пар.
31 от Преамбюла на посочената Директива е разписано, че пътуващите следва да имат и
право да прекратяват договора за пакетно туристическо пътуване без заплащане на такса за
прекратяване, когато изпълнението на туристическия пакет ще бъде засегнато в значителна
степен от непредотвратими и извънредни обстоятелства, което може да включва например
война, други сериозни проблеми със сигурността, като терористични актове, значителни
рискове за човешкото здраве, като огнище на сериозна болест на мястото на пътуването или
природни бедствия, като наводнения или земетресения или атмосферни условия, които
правят невъзможно безопасното пътуване до дестинацията, съгласно уговореното в
договора за пакетно туристическо пътуване. Няма съмнение, че като извънредни и
непреодолими обстоятелства могат да се квалифицират именно случаи на наличие на
сериозна болест на мястото на пътуване, поставящо в риск човешкото здраве. Ноторно
известно, че в началото на месец март 2020 година зачестяват новините за бързо
разпространение в света на коронавирусната инфекция COVID – 19. Поради бързото
разпространение на заразата в световен мащаб, който застрашава живота и здравето на
хората, официално беше обявена от СЗО на 11.03.2020 г., пандемия. Поради таза причина и
на официалната страница на МВнР, която е публично достъпна, е дадено предупреждение за
въздържане от пътувания, поради риск от разрастване на пандемията. При тази ситуация е
очевидно, че се затруднява изпълнението на туристическия пакет. Повишен е рискът за
живота и здравето на пътуващите. Касае се за извънредна ситуация, която е извън контрола
на страната. Независимо, че към датата на пътуване на ищцата, най-строгите ограничителни
4
мерки, като забрана за пътуване са били отменени, и е било възможно пътуване до
Република Турция, значителния рискът от зараза към месец септември 2020 година е
съществувал. От месец март 2020 год. до началната дата на туристическия пакет на ищцата
са били въвеждани с множество заповеди на Министъра на здравеопазването временни
противоепидемични мерки на територията на Република България, свързани с ограничаване
свободното придвижване на населението, водения обществения живот, здравеопазване и
всички сфери на живот. Предприеманите мерки от държавите, както Република България,
така и Република Турция са променяни интензивно в този период. Възможността от
заразяване, с несъмнено обявеното за опасно от СЗО, за населението заболяване при
евентуално предприето пътуване е била реална, а не изцяло субективна преценка на ищцата.
Нещо повече, нейната преценка да се откаже от туристическия пакет е била на база
официална информация, изнесена от МВнР на РБ, с която е било препоръчано на български
граждани да се въздържат от пътуване до Република Турция, предвид високия риск от
заразяване. Безспорно, изброените обстоятелства, по налагане рестриктивни мерки, в
световен мащаб са засегнали значително изпълнението на туристическия пакет. Предвид
ежедневно менящата се обстановка, поставянето под карантина, затваряне на граници,
въвеждане на ограничения за провеждане на мероприятия, задължения за носене на маски-
на открито и закрито, спазване на дистанция, изисквания за дезинфекция, установяващ се
постоянно ръст на заразени, настанени в болница и починали лица и пр., са породили
неяснота и съмнения в потребителя, за това, че в периода 02.09.2020 г. – 09.09.2020 г. ще
може да се осъществи безпрепятствено и безопасно пътуване, и нормална почивка в
туристическата дестинация, без каквито и да е ограничения, така както е било планувано
осъществяването й към датата на сключване на договора. Още повече, че така създавалата се
пандемична ситуация, в световен мащаб не е била преминала към датата, на която е
следвало да се осъществи пътуването и почивката. Към месец август 2020 год., когато
ищцата е направила изявлението за прекратяване на договора не е била налице съществена
промяна в здравната ситуация и не е бил премахнат риска от разпространяване и заразяване,
с инфекциозното заболяване, с епидемично разпространение. Действително приложимите
към процесното правоотношение общи условия към договора на страните за туристически
пакет установяват, че при отказ от пътуване от страна на потребителя, направен след
изтичането на три дни от датата на сключване на договора, при резервации с включена
отстъпка за ранно записване, потребителят дължи неустойка, в размер на 100% от цялата
внесената сума – чл.17, ал.3, а в чл.3, ал.7 от тези условия е предвидено, че при пакет „Ранно
записване“, в случай на отказ от пътуване и невъзможност да се смени датата, потребителят
заплатил пакета „Ранно записване“, губи 100% от внесената сума, но тази клаузи на общите
условия противоречи на императивна законова норма - чл. 89, ал. 5 и 6 от ЗТ, поради което
са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Освен това, тези клаузи на общите
условия, които не са индивидуално уговорени са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 4
от ЗЗП, тъй като позволяват на търговеца да задържи заплатени от потребителя суми, в
случай, че последният откаже да изпълни договора, като същевременно не предвижда право
на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при неизпълнение на договора от
5
страна на търговеца. Изложеното е и основание за нищожност по смисъла на чл. 146, ал. 1
от ЗЗП.
С оглед изложеното, съдът счита, че предявеният иск се явява основателен и
доказан, и като такъв следва да се уважи, като ответникът следва да възстанови в пълен
размер, внесения от ищцата депозит по Договор за туристически пакет № ЕЕ097979,
сключен на 30.01.2020 година.
С оглед изхода на спора ответникът следва да понесе и отговорност за сторените от
ищцата разноски в производството, които са в размер на 564,23 лв., на осн. чл.78, ал.1 във
вр. с чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Емералд Травел България“ ООД ЕИК *********, седалище и адрес на
управление : гр.София, 1463, р-н „***************, представлявано от А. М. Х. и Я. Г. Х.
да заплати на М. М. И.., ЕГН ********** от гр.Търговище, ул. *****, действаща чрез
пълномощник адв. А.М. АК-Търговище, със съдебен адрес : гр.Търговище, ул.****** сумата
от 1805,78 лв., представляваща внесен депозит по Договор за туристически пакет №
ЕЕ097979, сключен на 30.01.2020 година, ведно със законната лихва от 01.04.2022 год., на
основание чл. 89, ал.6, във вр. с ал.5 от Закон за туризма, във вр. с чл.55, ал.1, предл.3 от
ЗЗД, чл.26, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Емералд Травел България“ ООД ЕИК *********, седалище и адрес на
управление : гр.София, 1463, *********, представлявано от А. М. Х. и Я.Г. Х. да заплати на
М. М. И., ЕГН ********** от гр.Търговище, ул. ******, действаща чрез пълномощник адв.
А.М. АК-Търговище, със съдебен адрес : гр.Търговище, ул.**********, направените по
делото разноски в размер на 564,23 лв., на осн. чл.78, ал.1 във вр. с чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6