О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.Бяла Слатина, 17.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав, в закрито съдебно заседание, проведено на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
като разгледа гр.д. № 1643/2019г. по описа на РС-Бяла Слатина, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящето дело е образувано по повод постъпила искова молба от "С.И.Г." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление,***, представлявано от управителя Стайко Иванов Стайков, чрез пълномощника адв.Ц.С. от ВрАК с адрес за призоваване и съобщения гр.Враца, ул.“Лукашов“ № 11, ет.5 против "КОД ГМ" ЕООД ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление,*** представлявано от Управителя Самуил Младенов Миленов, с правно основание чл.228 от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, с която е поискал съдът да постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1927,98 лв., представляваща наемна цена по формален договор за наем на земеделска земя № 10138560/04.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от 16.12.2019г./датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, сумата от 196,01 лв. представляваща лихва за забава по чл.86 от ЗЗД за периода от 16.12.2018г. до 16.12.2019г. /чл.7,ал.2 от договора до датата на предявяване на и.м./, сумата от 564,51 лв. представляваща обезщетение по чл.23,ал.3 от договора, за периода от 16.12.2018г. до 16.12.2019г./чл.7,ал.2 от договора до датата на предявяване на и.м./, както и направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
В хода на процеса след проведени след проведени две поредни открити съдебни заседания, ищеца с молба е поискал да бъде допуснато обезпечение по висящ иск и наложена обезпечителна мярка “ЗАПОР“ върху банковите сметки на ответника „КОД ГМ" ЕООД ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление,*** представлявано от Управителя Самуил Младенов Миленов разкрити в Банка „ДСК“ и ЦКБ до размера на претендираната искова сума от 2688,50 лв.
Съдът, като прецени изложеното в молбата във връзка с разпоредбата на
чл. 391, ал. 1 от ГПК, намери следното:
Молбата е с правно основание чл. 389, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 397, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Молбата е допустима и подадена до съда, компетентен да я разгледа - съдът, пред който делото е висящо.
В и.м. се твърди, че ищеца "С.И.Г." ООД, ЕИК ********* е собственик на земеделски земи, които отдава под наем и аренда. С ответника „КОД ГМ" ЕООД ЕИК № *********, имат търговски взаимоотношения, като на 04.07.2017г. между двете търговски дружества е сключен договор за наем на земеделски земи в общ размер от 32,133 дка за стопанската 2018/2019г., като наемното плащане възлиза на 1927,98 лв. платимо в срок до 15.12.2018г.
Въпреки договорките, ответника не е изпълнил задължението си да заплати наемната цена по договора за наем, поради което била издадена фактура от 22.04.2019г. за тази сума.
В исковата молба ищецът претендира лихва за забава в размер 196,01 лв. за периода от 16.12.2018г. до 16.12.2019г./чл.7,ал.2 от договора до датата на предявяване на и.м./, както и сумата от 564,51 лв. представляваща обезщетение по чл.23,ал.3 от договора, за периода от 16.12.2018г. до 16.12.2019г./чл.7,ал.2 от договора до датата на предявяване на и.м./, както и направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Ищецът твърди, че с поисканото обезпечение е налице обезпечителна нужда, тъй като има реална опасност вземанията му към ответника да не бъдат осъществени.
Ищеца е представил следните писмени доказателства: справка за задължението на ответника, препис от фактура № **********/22.04.2019г., договор за наем № 10138560 от 04.07.2018г. с нотариална заверка на подписите, извлечение от ТР за актуалното състояние на страните по делото.
За да бъде допуснато обезпечение на висящ иск, следва да са налице няколко кумулативно дадени предпоставки: искът да е допустим, вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда - без исканото обезпечение за ищеца да е невъзможно или да се затрудни осъществяване правата по бъдещото решение, което евентуално ще бъде в негова полза, както и предлаганата обезпечителна мярка да е подходяща. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обуславя неоснователност на молбата за обезпечение на иска.
В случая предявеният иск е за парично вземане спрямо ответника е процесуално допустим, подкрепен с писмени доказателства, като ищеца се домогва да докаже, че търсените от него парични суми се дължат.
Обезпечителната нужда се предполага и не е необходимо нейното доказване. В случая молителят иска „запор“върху банковите сметки на ответника в посочените от негови банки до размера на исковата сума, като тази обезпечителна мярка ще е валидна до решаване на висящото гр.дело с влязло в сила съдебно решение по предявените от него искове. Тъй като делото все още е висящо и предстои представяне на допуснатата и ССчЕ, която към настоящият момент все още не е представена по делото, поради което настоящият съдебен състав не е в състояние да се произнесе единствено по договора за наем и др.писмени доказателства, тъй като преписа от фактурата е изключен от доказателствата по делото на основание чл.183, изр..2 от ГПК. Представените писмени доказателства с и.м. не са убедителни по см. на чл.391,ал.1,т.1 от ГПК, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.391,ал.1, т.2 от ГПК, т.е. да де допусне исканото обезпечение от молителя, но с внасяне на парична гаранция определена от съда.
Определянето на паричната гаранция, по реда на чл. 391,ал.3 ГПК, по своето естество е обезпечаване на бъдещи претенции за вреди, които могат да се предявят срещу ищеца, като с гаранцията се цели при евентуално неуважаване на предявения иск, лицето, чиято правна сфера е била засегната от обезпечението, да удовлетвори претенциите си от внесената гаранция. Поради това паричната гаранция по никакъв начин не може да се съизмерява с материалното състояние на ищците и с възможността им да я платят. Същата се определя в зависимост от това до каква степен ще се засегнат правата и интересите на ответниците, по отношение на които рефлектира допуснатото обезпечение.
Съдът приема, че за ищеца е налице обезпечителна нужда-без допускане на обезпечението на иска, той ще се затрудни при осъществяване правата по решението, доколкото по делото липсват данни, които да я опровергават. Наред с това предложената обезпечителна мярка по чл.397, ал.1, т.2 от ГПК-“ЗАПОР” върху банковите сметки на ответника „КОД ГМ" ЕООД ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление,*** представлявано от Управителя Самуил Младенов Миленов разкрити в Банка „ДСК“ и ЦКБ до размера на претендираната искова сума от 2688,50 лв. е подходяща и съответства на обезпечителната нужда.
По изложените съображения съдът счита, че молбата за допускане на обезпечение на иска е основателна и следва да бъде уважена. С оглед гарантиране интересите на ответниците при евентуално отхвърляне на иска обезпечението следва да се допусне при условията на чл. 391,ал.3 от ГПК, като ищеца внесе по сметка на БСлРС гаранция в размер на 268,85 лв. представляваща 10% от цената на исковете в общ размер 2688,50 лв., след което да се издаде обезпечителната заповед, както и държавна такса в размер на 5,00 лв. за издаване на обезпечителната заповед.
Предвид гореизложените съображения и на основание чл.389,ал.1 от ГПК вр.чл.397,ал.1,т.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на ВИСЯЩ ИСК предявен от "С.И.Г." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление,***, представлявано от Управителя Стайко Иванов Стайков, чрез пълномощника адв.Ц.С. от ВрАК с адрес за призоваване и съобщения гр.Враца, ул.“Лукашов“ № 11, ет.5 против "КОД ГМ" ЕООД ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление,*** представлявано от Управителя Самуил Младенов Миленов, с правно основание чл.228 от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, с която е поискал съдът да постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1927,98 лв. представляваща наемна цена по формален договор за наем на земеделкиземя № 10138560/04.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от 16.12.2019г. /датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, сумата от 196,01 лв. представляваща лихва за забава по чл.86 от ЗЗД за периода от 16.12.2018г. до 16.12.2019г./чл.7,ал.2 от договора до датата на предявяване на и.м./, сумата от 564,51 лв. представляваща обезщетение по чл.23,ал.3 от договора, за периода от 16.12.2018г. до 16.12.2019г./чл.7,ал.2 от договора до датата на предявяване на и.м./, както и направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЯ ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА МЯРКА “ЗАПОР”
върху банковите сметки на ответника „КОД ГМ" ЕООД ЕИК № *********, със
седалище и адрес на управление,*** представлявано от Управителя Самуил Младенов
Миленов разкрити в Банка „ДСК“ и ЦКБ до
размера на претендираната искова сума от 2688,50 лв., при
условие, че ищеца представи парична
гаранция в размер на 268,85 лв. в
едноседмичен срок от уведомяването.
ДА СЕ ИЗДАДЕ СЪОТВЕТНАТА ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА ЗАПОВЕД, след представяне доказателства за внасяне на гаранцията от 268,85 лв. и внасяне на държавна такса в полза на РС-Б.Слатина в размер на 5,00 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок пред ВрОС, който за ищеца тече от връчването му, а за ответника - от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от Съдия изпълнителя, което не може да бъде спряно, поради обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: