Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 23.04.2024
г.
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23-ти състав,
в публично съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и двадесет и
четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря
Ива И. като разгледа докладваното от
съдия Желязкова гр.д. № 2909/2019 г. по описа на СГС, за да постанови
решение, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК- искане да се признае по отношение на
ответника, че ищецът е собственик на 31,26 ид.части от недвижими имоти въз основа на давностно
владение и при условие на евентуалност ищецът иска да се признае по отношение
на ответника, че същият не е собственик тези идеални части от имотите.
ИЩЕЦЪТ – "М.В.К." ЕООД, ЕИК *******,
чрез адв. П.Б.Г., САК, твърди, че е собственик на 44,6645% идеални части от
следните недвижими имоти: Поземлен имот е идентификатор 68134.1896.837 с площ
от 8 941 кв., заедно е построените в имот сгради: Сграда е идентификатор
68134.1896.837.1 с площ 83 кв.м., Сграда е идентификатор 68134.1896.837.2 е
площ 652 кв.м., Сграда е идентификатор 68134.1896.837.3 е площ 16 кв.м., Сграда
с идентификатор 68134.1896.837.4 с площ 8 кв.м., Сграда с идентификатор
68134.1896.837.5 с площ 87 кв.м., Сграда с идентификатор 68134.1896.837.6 с
площ 171 кв.м., Сграда с идентификатор 68134.1896.837.7 с площ 320 кв.м.,
Сграда с идентификатор 68134.1896.837.8 с площ 53 кв.м., Сграда с идентификатор
68134.1896.837.9 с площ 87 кв.м., Сграда с идентификатор 68134.1896.837.10 с
площ 17 кв.м., Сграда с идентификатор 68134.1896.837.11 с площ 389 кв.м.,
Сграда с идентификатор 68134.1896.837.12 с площ 369 кв.м., Сграда е
идентификатор 68134.1896.837.13 с площ 5 кв.м., Сграда с идентификатор
68134.1896.837.14 с площ 47 кв.м., Сграда с идентификатор 68134.1896.837.15 с
площ 89 кв.м. Излага, че посочените 44,6645 % ид.части от горните имоти са
придобити както следва: 13,4046 % са получени с дарение от 29 12 2001 г. -
1,6128% /нот.акт №145/2001 г/, с покупка от същия ден - още 2,2843% /нот.акт
№146/2001 г./, с покупка от 27.08.2002 г. - 6,3630 % /нот.акт № 052/2002 г./, с
покупка от 06.11.2002 г. - 0,0559% /нот.акт №042/2002 г./,и с покупка от
27.12.2002 г. - още 3,1445% /нот.акт № 190/2002 г./, а останалите 31,26 % са
придобити по давност съгласно чл.79 ЗС - въз основа на продължило повече от 10
г. давностно владение /н.а. № 113, том II, рег.№ 10459, дело № 237/2014г„ на
нотар. Р.Р., peг. № 203 на НК/. Заявява, че описаните имоти са бивша
собственост "Първо българско акционерно дружество за книжно - мукавено
производство", което е национализирано през 1947 г. със Закона за
национализация на частни индустриални и минни предприятия (обн., ДВ, бр. 302 от
1947 г..) сила от 23.12.1947 г. По силата на чл.1, ал.1, вр. чл.3 ал.2 ЗВСОНИ
имотите, отчуждени по Закона за национализация на частни индустриални и минни
предприятия (обн., ДВ, бр. 302 от 1947 г.) се възстановяват на юридическите
лица, от които са отчуждени, респ. на съдружниците им, респ. акционери към
момента на прекратяването им, съобразно правата на всеки от тях или на техните
наследници по закон. Навежда, че възстановяването на собствеността настъпва по
право, когато са налице материалните предпоставки на закона: 1) към момента на
одържавяването по Закона за национализация на частни индустриални и минни
предприятия процесиите имоти да съществуват реално до размерите на отчуждаването
2) собственикът на одържавените имоти да не е получил обезщетение от държавата,
като по силата на чл.4, ал.1 ЗВСОНИ получаването на облигации не се смята за
обезщетяване; 3) отчуждените имоти да съществуват реално към момент на влизане
в сила на реституционния закон в размерите, в които е бил отчужден - да може да
се възстанови в реални граници и да не е бил преустроен по начин, при който да
бъде загубена неговата индивидуалност и корпоралност 4) към момента на влизане
в сила на реституционния закон отчужденият имот да е собственост на държавата,
общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични
дружества по чл.61 ТЗ. Твърди, че в случая всички тези предпоставки са налице -
имотите са бивша собственост на "Първо българско акционерно дружество на
книжно-мукавено производство АД /видно от приложените нотариални актове/, били
са национализирани по посочения закон през 1947 г. /видно от приложените АДС/,
при отчуждаването им не е било предоставено обезщетение, имотите съществуват
реално в размерите, в които са били отчуждени и накрая - към датата на влизане
в сила на закона те са били включени в активите на държавни предприятия -
първоначално на Държавна книжно-мукавена фабрика /ДИП-Държавно индустриално
предприятие, ДКФ - Държавна книжна фабрика/"******Напетов",
впоследствие на ДСО "Детска радост" ЕООД и Р.-И." ЕАД /видно от
отбелязванията в посочените актове за държавна собственост и от Заповеди на
Министъра на промишлеността от 1998 г.за предаване на имотите /. Посочва, че
в чл.3, ал.1 ЗВСОНИ е уредена една
законна презумпция относно обстоятелството кому е принадлежало правото на
собственост върху отчуждения имот към момента на национализацията, а именно
правото на възстановяване на собствеността се установява от факта на отнемането
на имота, т. е. до доказване на противното следва да се приеме, че лицата, от
които имотът е бил отнет, е бил тяхна собственост. С оглед изложеното намира,
че процесните имоти са били възстановени на собствениците им по силата на
закона, за което не е необходимо издаването на какъвто и да било
административен акт. Със заповед N° РД-57-128/30.06.1999 г. /допълнена със
заповед № РД - 57-128/25.10.2002 г. и Удостоверение № РД-97-00-4255/29.07.1999
г. областният управител на основание чл. 78, ал. 1 от ЗДС, вр. с чл. 1, ал. 1
от ЗВСОНИ е наредил отписването на национализираните /описани/ имоти от
актовите книги за недвижимите имоти държавна собственост и предаване владението
им на правоимащите собственици - бивши акционери и наследници на бившите акционери
на "Първо българско акционерно дружество на книжно-мукавено
производство" АД на 68,74% ид. ч. от дворно място с площ от 19 567 кв.м.
два жилищни блока, три броя масивни жилища, 1 бр. паянтова постройка и 27 броя
фабрични сгради и складове, находящи се в София, Княжево / с изключение на 3
едноетажни сгради - новопостроени през 1953 г., описани в АДС 7191/18.04.1970
г., със съответните идеални части от правото на строеж върху сградите,
продадената част от едната масивна жилищна сграда в размер на 39,75 кв.м. със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, които са извън процесния ПИ с идентификатор 68134.1896.837/. Със
Заповед № РД - 57 -128/25.10.2002 г. е изменена и допълнена Заповед от
30.06.1999 г. и се прецизира описанието на реституираните имоти. Останалите
31.26% не са отписани, въпреки че законът ги реституира по право /за което не е
нужен акт на държавен орган/ и те са престанали да бъдат държавна собственост.
Тези идеални части не са били поискани от наследниците и областният управител е
приел, че те останали държавна собственост. Излага, че горното разбиране на областния
управител е неправилно и същият е следвало служебно да деактува тези 31,26
ид.части от имота, тъй като по силата на закона те вече не са били държавна
собственост. Твърди, че е придобил тези 31,26 ид.части по давност чрез
непрекъснато владение, започнало от 2001 г. и продължаващо и към момента, т.е.
повече от 10 години. С допълнителна
молба уточнява, че осъществява фактическата власт и свои същите в периода от
2004 г. до момента. Излага, че една част от сградите се използват за производствена база за
бутилиране на натурална минерална вода с марка "Княжевска", а друга
част се отдава наем на трети лица. Фактическата власт върху имотите се
установява още през 2001 г., когато дружеството ги огражда, поставя охрана,
установява пропусквателен режим с две бариери и две КПП-та, извършва множество
основни и текущи ремонти на сградите, а от 2003 г. започва производството
/бутилирането/ на минералната вода. Някои от сградите към момента на
реституцията са били напълно негодни за ползване, но след основната им
реконструкция и ремонт се възстановяват и въвеждат в експлоатация. Откриват се
данъчни партиди за всички имоти и от тогава дружеството заплаща редовно
дължимите се данъци – годишен данък, такса смет и пр. Навежда, че след влизане
в сила на реституционните закони държавата е преставала да стопанисва и
управлява имотите /чрез своите дружества/. От този момент нито тя, нито нейни
органи и дружества са предявявали искове и претенции за собственост, нито са
извършвали фактически и/или правни действия, насочени към прекъсване на
владението на дружеството. Не са извършвали никакви ремонти, не са поддържали
имотите, не са извличали ползи от тях, не са упражнявали фактическа власт и не
са държали имотите. След реституирането на имотите държавата няма и не може да
има никакви вещни права върху имотите, включени в имуществото на бившето Първо
българско акционерно дружество на книжно-мукавено производство" АД. Ищецът
твърди, че при проверка в Имотния регистър с изненада установили, че през 2016
г./почти 2 г. след издаването на констативния
н.а./ областният управител издава АЧДС № 092225/12.07.2016 г. за същите
31,26% ид.ч. от ПИ с идентификатор 68134.1896.837 и находящите се в него
сгради. Като основание за съставянето му е вписан предходен АДС №
7191/18.04.1970 г., а като основание за неговото съставяне са посочени стари
актове АДС № 279/12.07.1949 г„ 4637 (2660)/28.08.1962 г., № 4636 (2058)/1962
г., № 6437, № 2451/20.11.1951 г. № 4634 (2059)/28.08.1962 г., № 277/12.07.1949
г., № 278/1949 г., № 2452 (1538)/1951 г. и № 538/1951 г. , а същите са описани
в Заповедта за деактуване от 1999 г. на Областния управител на гр.София.
Намира, че с издаването на този нов АЧДС
държавата извършва повторна национализация, което е недопустимо и в нарушение
на чл.17, ал.3 КРБ. Твърди, че издаденият акт създава привидност, че
държавата е собственик на тези 31,26 ид.части от имот с идентификатор
68134.1896.837 и находящите се в него сгради, която не отговаря на обективната
действителност, тъй като същите вече не са държавна собственост по силата на
влезлия в сила реституционен закон. Имотът е преминал в собственост на частни
лица, а не е останал у държавата. С оглед горното ищецът сочи, че е поканил областния управител на област
София да отпише въпросните 31,26% ид.ч.
от описаните имоти /със заявления № № ОА23-291 за ПИ 68134.1896.837,
ОА23-293/09.01.2019 г. за 68134.1935.96, ОА23-295/09.01.2019 68134.1896.531 и
ОА23- 296/09.01.2019 за имот 68134.1894.309/. Искането е отправено до областния
управител, тъй като той е компетентния орган да стори това съгласно чл. 78, ал.
1 от ЗДС и чл. 112, ал. 1 от ППЗДС/. Същият обаче бездействал, поради което
намира, че за него е налице правен интерес от предявяването на настоящите
установителни искове срещу него. С оглед изложеното моли съдът да
установи по отношение на ответника, че е собственик на процесния недвижим имот
и находящите се в него сгради въз основа на изтекла в негова полза придобивна
давност, евентуално иска от съда да установи, че ответникът не участва в
съсобствеността и не притежава 31,26 % от ид. части от имотите.
ОТВЕТНИКЪТ- РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
представлявана от МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО, действащо
чрез пълномощник на основание чл.32, т.4 вр. чл. 31, ал.2 от ГПК - Н.Я.П.- областен
управител на област София чрез процесуалния си представител- И.И.Т., оспорва
предявения иск. Твърди, че процесните 31,26 ид.части от недвижим имот
съставляват държавна собственост и като такава не могат да се придобиват по
давност. Оспорва твърдението, че същите е следвало да бъдат служебно деактувани
с влизане на реституционния закон в сила, като посочва, че е налице преклузивен
срок, в който правоимащите лица е следвало да заявят претенциите си към имота.
Евентуално твърди, че ищецът не е владял имота с намерение да го свои,
евентуално не е обективирал това си намерение, така че то да е видно за него.
Излага, че с молба peг. № 4704/18 от 18.02.2004 г. управителят на „М.в.К.“ ООД
(тогава В.Ч.) е сезирал областния управител на област София с искане за
изземване на въпросните имоти от държането на „Детска радост“ АД и на „И.“ ЕООД
и за предаване на 68.74 % ид.части от тях на съсобствениците - бивши акционери
или техни наследници на „Първо българско акционерно дружество за
книжно-мукавено производство“ АД съобразно заповед № РД-57-128 от 30.06.1999 г.
на същия административен орган. По този повод и на основание чл. 80, ал. 1 от
Закона за държавната собственост областният управител на област София е издал:
заповед № РД-15-063 от 08.03.2004 г., с която на визираното по-горе правно
основание е разпоредил да се изземе от „И.“ ООД недвижим имот - частна държавна
собственост: „дворно място от 19 567 кв.м.., два жилищни блока, три броя
масивни жилища, една паянтова постройка, двадесет и седем, фабрични сгради и
складове, находящ се в гр. София, ж.к. ,,Гърдова глава“, поради това, че го
владее без правно основание. От приложения констативен протокол се установява,
че на 18 март 2004 г. комисия от служители в областната администрация е
започнала изпълнението на административния акт. Същото е продължило на
19.03.2004 г., установимо от протокол от същата дата. б) заповед № РД-15-064 от
08.03.2004 г., с която е разпоредено да се изземе от „Детска радост“ АД
недвижим имот - частна държавна собственост - цитирам: „дворно място от
19 567 кв.м., два жилищни блока, три броя масивни оюилища, една паянтова
постройка, двадесет и седем фабрични сгради и складове, находящ се в гр. София,
ж.к. „Гьрдова глава“, поради това, че го владее без правно основание.
Изпълнението на заповедта е започнало на 18.03.2004 г. и е приключило на
19.04.2004 г., видно от съставените и приложени към настоящото писмо протоколи.
С решение № 7624 от 08.08.2005 г. по адм.дело № 4163/2005 г. Върховен
административен съд - Петчленен състав е отменил Решение № 1296 от 10.02.2005
г„ постановено по адм.дело № 2734/2004 г. на Върховен административен съд -
Пето отделение е и отхвърлил жалбата на „Детска радост“ АД срещу заповед №
РД-15-064 от 08.03.2004 г., издадена от областния управител на област София на
основание чл. 80 ЗДС. Излага, че в протоколите за изземване на недвижимите
имоти, предмет на упоменатите по-горе заповеди, изрично е отбелязано, че същите
в цялост, в т.ч. и държавния дял, са предадени на адв. Д.Б.- пълномощник на
наследниците на реституентите и на управителя на „М.в.К.“ ООД - В.Ч.. С вх.рег.
№ 94ВВ/166 от 20.10.2005 г. в деловодството на Областна администрация на област
София е заведено предложение от В.Ч. до областния управител на област София за
подписване на договор, с който да му бъде възложено временно и за определен
срок да управлява държавния дял от имота. На 23.01.2005 г. е подписано
споразумение между областния управител на област София и В.Ч., като управител
на „Български минерални води Княжево“ ООД, с предмет: „уреждане на въпроси,
свързани с управлението и охраната на държавната част от съсобствения недвижим
имот в размер на 31.26 % ид.части, находящ се в гр. София, ул. „*********ж.к.
„Гърдова глава район „ Витоша “ и със срок на действие от 12 месеца. По силата
на т. III. 1. от споразумението втората страна се е задължила да заплаща на
първата ежемесечно сумата от 1240 лева. Депозирани са покани вх.рег. №№
4704/224 от 04.08.2006 г. и към 4704/224 от 17.10.2006 г. от „П.“ ООД (б.а.
също съсобственик на имотите) до областния управител на област София с искане
за прекратяване на споразумението от 23.01.2005 г. и уреждане на въпросите във
връзка с управлението на съсобствените имоти съобразно чл. 31 от Закона за
собствеността. Във връзка с преписките по т. 1.2. и т. 1.3. е изготвен доклад
от началника на отдел „Управление на собствеността“ при Областна администрация
на област София до областния управител. Твърди, че впоследствие с вх. peг. №
4704/87 от 16.06.2009 г. управителят на „Български минерални води Княжево“ В.Ч.
е отправил второ предложение до областния управител на област София за
подписване на нов договор, с който да му бъде възложено за срок от 3 години да
управлява държавния дял от имота. На 30.06.2009 г. между областния управител на
област София и „Български минерални води Княжево“ ЕООД е подписано споразумение
(peг. № РД-035-04 от 30.06.2009 г.) с идентичен предмет на споразумението от
23.01.2006 г. Увеличен е размерът на сумата, която втората страна се е
задължила да заплаща на първата на 2000 лева, а срокът на действие е определен
до 31.12.2009 г. На 21 октомври 2009 г., в изпълнение на Заповед № РД-15-206 от
19.10.2009 г. на областния управител на област София, комисия е извършила
проверка на място на състоянието и фактическото ползване на недвижимите имоти,
съсобствени между Държавата и физически лица и находящи се в гр. София, р-н
„Витоша“, бул. „********. Констатациите от проверката комисията е изложила в
подробен доклад до областния управител - peг. № към 8001/86 от 29,10.2009 г. и
в синтезиран вид се свеждат до следните два основни пункта: а) лошо състояние
на значителна част от обектите в имотите; б) отдаване по почти всички от тях
под наем от „Български минерални води Княжево“ ООД на трети лица. Съобразно чл.
30 - чл. 31 от Закона за собствеността, изискващ всички съсобственици да
полагат грижи за общата вещ и предвид обстоятелството, че Държавата има
по-малко от 50 % идеални части от него, областният управител на област София с
писмо изх.рег. № към 4704/133 от 04.11.2009 г. е поискал от управителите на „М.в.К.“
ЕООД и „П.“ ООД да организират за своя сметка и на свой риск охраната на
обектите. Указано е изрично, че нямат право еднолично да събират плодовете от
имотите до вземане на решение от всички съсобственици за по-нататъшното им
управление. В отговор на писмо изх. № 24/2 от 14.01.2010 г., с което областният
управител е помолил Министерство на вътрешните работи да поеме охраната на
въпросните съсобствени имоти, директорът на Столична дирекция на вътрешните
работи е препоръчал сключването на договор с частна охранителна форма или
създаване на вътрешноведомствено звено за самоохрана на обектите (писмо вх.рег.
№ към 24/2 от 16.03.2010 г.). Със заповед № РД-15-006 от 14.01.2010 г.
областният управител е назначил комисия от служители в областната администрация
със задачи: да извършва проверки на място и да осъществява контрол на
състоянието и ползването на съсобствените имоти; да следи за запазване
неприкосновеността на имотите и имуществото в тях; да осъществява контрол по
отношение на другите съсобственици. Ежедневно комисията е следвало да докладва
за работата си на областния управител, което е правила в периода 15.01,2010 г.
- 05.02.2010 г., установимо от приложените към настоящото писмо доклади и други
документи. В периода 2011 г. - 2015 г. не е водена кореспонденция между
Областна администрация на област София и „М.в.К.“ или с други адресати досежно
собствеността и ползването на обсъжданите съсобствени имоти. Предприетите от
администрацията действия към края на 2015 г. и през 2016 г. са описани подробно
по-нататък в настоящото изложение във връзка с поставените в писмото Ви
въпроси. Проведени са и множество общи събрания на собствениците, които са
подробно описани в становището до Софийска градска прокуратура с peг. №
0403/28_001 от 26.04.2019г. по описа на областна администрация на област София.
Излага, че през 2014г. след извършена справка в имотния регистър при Агенцията
по вписванията е установено, че за процесиите 31,26 % идеални части,
собственост на Държавата, е съставен констативен нотариален акт № 113, том II,
peг. № 10459, дело № 237/2014г. на нотариус Р., peг. № 203 на Нотариалната
камара. След снабдяване с документите, съдържащи се в нотариалното дело,
послужили за съставянето на констативния нотариален акт, е установено, че същият
е изготвен посредством обстоятелствена проверка - молба-декларация и
удостоверение за липса на АДС с peг. №47/9 от 12.08.2014г. В тази връзка след
обстойна проверка в Областна администрация на област София е установено, че
такава молба-декларация, съответно удостоверение с такъв регистрационен номер
не е издавана и не е издавана като цяло. Нещо повече, подложен е на съмнение
поставеният върху документите подпис на тогава действащия областен управител. В
тази връзка е подаден сигнал до Софийска градска прокуратура с вх. peг. №
13299/2016г., с който е сезирана прокуратурата за констатираните противоправни
действия, свързани с изготвянето и използването на подправен документ,
образувано е досъдебно производство № 162/2017г. по описа на СГП. С оглед
изложеното моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата
на чл.235 от ГПК, намира за установено следното:
Страните не спорят, а се
установява и от представения констативен
нотариален акт № 88, том I, рег. № 2744, дело № 757/2000 г. на нотариус Ц.С. с рег.
№ 30 и район на действие СРС, поправен с нотариален акт от 15.01.2002г. № 2,
том I, рег. №
320, дело № 2/2002 г. на същия нотариус, че С.Г.Г., Л.К.В., А.С.Г., Е.К.К., К.К.,
Е. Б.Б., Ц.Й.Ц., Е.Б.Ц., Л. А. Б., Д. Й.Д., М.И.В., В.М.А., И. А.М., А. А.М., Е.А.Ч.,
А.А.Ч., Ю.Д. Ч., Ч.И. П., Х.К. П., А. П.П.,П.П.П., П.К.Г., Л.К.В., П. П.Ш., П.К.Ш.,
С.С.Ш., М.А.Ш.а, Т. П.Ш., В.Л.З., И. Л.З., Ж.М.Б., А.Д.Б., В.Д.В., А. Д. Б., Е.С.М.,
Д.Й.В., М.И.К., М.И.Т., Д.Д.Ш., И.Г.С., Г.Т.М., Т. Т. М., Н. А.Б., Б.А. Б., Р.И.
Б., А.А.Б., А. Ц.Б., С.Ц. Б., Д.Н.С.-Ц., М.Н.И., Н.Н.Р., С.Л., Ф.К.И. Р., Ан-М.
Б. Д.М., С.И. О., Д.И. О., Д.И. О., А.С.Д., А.С. П., В. А. С., Д. Д. С., Р.Д. М., С. П. К., Н. А.
Б., Б.Г. Б., Т. Г. Б., Х. Д.Б., Н.Б.Б., А.К. Б., Д. В.М. и Т. Ж.Б. са признати
за собственици на 68,74 % идеални части от комплекс от сгради, находящи се в
гр. София, ж.ж. Гърдова глава, състоящ се от 1/:КОПЛЕКС ОТ СГРАДИ, находящи се
в град София на бул "Цар Борис III и бул.”Н.Петков”,
състоящ се от: АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА № 1 /едно/ АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА № 2 /две/; ТРАФОПОСТ; ГАРАЖ № 19 /деветнадесет/; ПАРКОТЕЛНО № 23 /двадесет и три/; ЖИЛИЩЕН
БЛОК № 2 /две/ с площ от 420 /четиристотин и двадесет/
кв.м.;ПАЯНТОВА ПОСТРОЙКА с площ
от 288 /двеста осемдесет и осем/ кв.м, ФАБРИЧНА СГРАДА № 1 /едно/ с площ от
2775 /две хиляди седемстотин седемдесет и пет/ кв.м.; ФАБРИЧНА СГРАДА № 2 /две/
с площ от 440 /четиристотин и четиридесет/ кв.м., ФАБРИЧНА СГРАДА № 3 /три/ с
площ от 600 /шестстотин/ кв.м.; ФАБРИЧНА СГРАДА № 4 /четири/ с площ от 300
/триста/ кв.м.; ФАБРИЧНА СГРАДА № 5 /пет/ с площ от 150 /сто и петдесет/ кв.м.;
СКЛАД № 1 /едно/ с площ от 144 /сто четиридесет и четири/ кв.м.; СКЛАД № 2 с
площ от 420 /четиристотин и двадесет/ кв.м.; СКЛАД № 3 /три/ с площ от 240
/двеста и четиридесет/ кв.м.; СКЛАД № 4 /четири/ с площ от 200 /двеста/ кв.м.;
СКЛАД № 5 /пет/ с площ от 35 /тридесет и пет/ кв.м.; СКЛАД № 6 /шест/ с площ от
60 /шестдесет/ кв.м.; СКЛАД № 7 /седем/ с площ от 84 /осемдесет и четири/
кв.м.; СКЛАД № 8 /осем/ с площ от 100 /сто/ кв.м.; СКЛАД № 9 /девет/ с площ от
25 /двадесет и пет/ кв.м.; СКЛАД № 10 /десет/ с площ от 578 /петстотин
седемдесет и осем/ кв.м.; СКЛАД № 11 /единадесет/ с площ от 110 /сто и десет/
кв.м.; СКЛАД № 12 /дванадесет/ с площ от 85 /осемдесет и пет/ кв.м.; СКЛАД № 13
/тринадесет/ с площ от 5 /пет/ кв.м.; СКЛАД № 14 /четиринадесет/ с площ от 45
/четиридесет и пет/ кв.м.; СКЛАД № 15 /петнадесет/ с площ от 140 /сто и
четиридесет/ кв.м.; СКЛАД № 16 /шестнадесет/ с площ от 180 /сто и осемдесет/
кв.м.; СКЛАД № 17 /седемнадесет/ с площ от 91 /деветдесет и един/ кв.м.; СКЛАД
№ 18 /осемнадесет/ с площ от 176 /сто седемдесет и шест/ кв.м.; СКЛАД № 19
/деветнадесет/ с площ от 168 /сто шестдесет и осем/ кв.м.; СКЛАД № 20
/двадесет/ с площ от 96 /деветдесет и шест/ кв.м.; СКЛАД № 21 /двадесет и едно/
с площ от 169 /сто шестдесет и девет/ кв.м.; СКЛАД № 22 /двадесет и две/ с площ
от 161 /сто шестдесет и един/ кв.м.; СКЛАД № 23 /двадесет и три/ с площ от 2540
/двеста и четиридесет/ кв.м.; ДРУГИ НЕЖИЛИЩНИ СГРАДИ с площ от 324 /триста
двадесет и четири/ кв.м., заедно с дворното място, в което са построени
гореописаните сгради, съставляващи урегулирани поземлени имоти, отразени по
скица № СТ-94-Н-36/15.05.2000 год. изд. от район Витоша като парцели I /първи/
и III /трети/ от квартал 80 /осемдесет/ по плана на град София, местността ж.к.
“Карпузица” в регулационния план на град София, утвърден със заповед
№.РД-09-50-02/05.01.1999 год. и с площ по доказателствен акт от 19 567
/деветнадесет хиляди петстотин шестдесет и седем/ кв.м., при съседи на мястото
по скица: бул. „Н. Петков”, бул „Цар Борис III –нов, бивш бул. ”9-ти септември”, парцел VI-358, парцел
1-359, парцел IV-360, парцел VII- 361 и улица; 2/:ЖИЛШДНА СГРАДА № 1 /едно/
застроена на 180 /сто и осемдесет/ кв.м. и едноетажна ЖИЛИПЩА СГРАДА № 2 /две/
застроена на 168 /сто шестдесет и осем/ кв.м., находящи се в град София ул.”*******
/осем/ /стар № 48 /четиридесет и осем/, заедно с мястото, в което са построени
сградите, съставляващо урегулиран поземлен имот II-96 /втори тире деветдесет и шест/ по плана на град
София, кв.Княжево, местност жк “Гърдова глава”, квартал 184 Б /сто осемдесет и
четири, букда “Б”/, цялото с площ от 3450 /три хиляди четиристотин и петдесет/
кв.м./по скицата/, при съседи: улица, улица „М.Ц.Кутузов”, урегулирани
поземлени имоти III-302
/трети тире триста и две/,
V-300 /пети тире триста/ VI-301 /шеститире триста и едно/ и I-97 /първи тире деветдесет и седем/ и 3/:ДВОРНО МЯСТО, съставляващо
урегулиран поземлен имот I-309 /първи тире триста и девет/, находящ се в град
София, местност жк “Карпузица” квартал 75 /седемдесет и
пет/ с площ от 900 /деветстотин/
кв.м. /по скицата/, при съседи: улица, улица, урегулирани поземлени имоти VIII-311 /осми тире триста и единадесет/
и II-310,419,420 /втори
тире триста и десет, четиристотин и деветнадесет и четиристотин и двадесет/.
Няма спор, а е видно и от
представените писмени доказателства, че описаните горе недвижими имоти са
одържавени от „Първо българско акционерно дружество за книжно-мукавено
производство“ по реда на Закона
за национализация на частни индустриални и минни предприятия (обн., ДВ, бр. 302
от 1947 г.; изм., бр. 176 от 1949 г.) и са актувани като държавна собственост с АДС №
279/12.07.1949 г., АДС 4637 (2660)/ 28.08.1962 г., АДС № 4636(2058)/1962, АДС №
6347/, АДС № 2451/20.11.1991, АДС № 4634(2059)/28.08.1962, АДС №
277/12.07.1949, АДС № 278/1949, АДС № 2452(1538)/1951, АДС № 538/1951, АДС №
7191/18.04.1970 г.
Не се спори, а се
установява от доказателствата и че със заповед
№ РД-57-128 от 30.06.1999 г. и допълнителна заповед към нея от 25.10.2002 г. 68,74
% ид.части от недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. Гърдова глава, Красно
село, Княжество, представляващ дворно място с площ от 19 567 кв.м.,
находящо се в м.ж.к. „Карпузица“, два жилищни блока, находящи се на ул. *******(
стар № 48), м. Гърдова глава, кв. Княжево с площ от 3 290 кв.м., три броя
масивни жилища, находящи се на бул. *************( ул. Н. *******) с площ от
1 980 кв.м., един брой паянтова постройка и двадесет и седем броя фабрични
сгради и складове са деактувани.
Видно
от заповед № РД -15-064/ 08.03.2004 г. на Областния управител на област
София процесният имот се изземва от
„ДЕТСКА РАДОСТ“ АД, на което е бил предоставен на основание чл. 94 от Наредбата
за държавните имоти ( отм. ДВ, бр. 82/27.09.1996 г.). Страните не спорят, а се
установява и от представения протокол за изземване, че то е осъществено на
18.03.2004 г.
Останалите 31,26 % ид.
части от поземлен имот с идентификатор
68134.1896.837 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири,
точка, хиляда осемстотин деветдесет и шест, точка, осемстотин тридесет и седем)
по кадастрални карта на кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18- 69/
14.12.2010г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, р-н Витоша,
"******** с площ 8943 (осем хиляди деветстотин четиридесет и три)
квадратни метра, с трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на
трайно ползване- За друг вид производствен, складов обект, с номер на предходен
план 330, квартал 80, парцел III, при съседи
поземлени имоти с идентификатори идентификатор 68134.1896.889, идентификатор
68134.1896.744, идентификатор 68134.1896.361, идентификатор 68134.1896.844, идентификатор 68134.1896.843, идентификатор
68134.1896.891, идентификатор 68134.1896.842, идентификатор 68134.1896.841,
идентификатор 68134.1896.544, идентификатор 68134.1896.840, идентификатор
68134.1896.531 и посочените горе сгради не са деактувани от Областния
управител, като същият е приел, че върху част от имота има новопостроен през
1953 г. блок с вход от ул. „Преки
път“ с прилежащите му ид.части от правото на строеж върху дворното място, три
броя новопостроени сгради, като освен това част от масивна жилищна сграда в
размер на 39.75 кв.м. със съответните идеални части от сградата и правото на
строеж са продадени. За тези идеални части е издаден АЧДС № 09225 от 12.07.2016
г. За посочените обстоятелства страните не спорят, но те се установяват и
представения и приложен в том II от делото препис от административната преписка по
издаване на заповед № РД-57-128 от 30.06.1999 г. и допълнителна заповед към нея
от 25.10.2002 г.
Между страните не се
спори и от представените писмени доказателства (нотариални актове) се
установява, че 13,4046% идеални части от
посочените горе 68,74 % са прехвърлени в
полза на ищеца от акционерите/наследниците им след влизане в сила на ЗВСОНИ с
нотариален акт от 29.12.2001 г. № 145/ том V, рег. № 12473, дело № 894/2001 г. (1.6128 %), с нотариален акт от
29.12.2001 г. № 146, том V, рег. № 12479, дело № 895/2001 г. (2,2843%), нотариален
акт от 27.08.2002 г. № 52, том III, рег. № 9535, дело № 423/2002 г. (6,3630%), нотариален
ак от 06.11.2002 г. № 42, том IV, рег. № 12260, дело № 609/2002 гг. ( 0,0559%),
нотариален акт от 27.12.2002 г. № 190, том IV, рег. № 14180, дело № 749/2002 г. ( 3,1445%), всички по
описа на нотариус Ц.С.с рег. № 30 и район на действие СРС.
По делото е представен и
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание
давностно владение от 03.10.2014 г. с № 113, том II, рег. № 10459, дело № 237/2014 г. на нотариус Р.Р.
с рег. № 2003 и район на действие СРС,
от който е видно, че ищецът „М.В.К.“ ЕООД е признат за собственик на 31,26 %
идеални части от поземлен имот, който
имот по кадастралната карта и кадастрални регистри и съгласно скица на поземлен
имот №15- 73853 от 24.03.2014г. на АГКК - гр. София, представляващ - поземлен
имот с идентификатор 68134.1896.837 (шестдесет
и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда осемстотин деветдесет и
шест, точка, осемстотин тридесет и седем) по кадастрални карта на кадастралните
регистри, одобрени със заповед РД-18- 69/ 14.12.2010г. на ИД на АГКК, с адрес
на поземления имот: гр. София, р-н Витоша, "******** с площ 8943 (осем
хиляди деветстотин четиридесет и три) квадратни метра, с трайно предназначение
на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- За друг вид
производствен, складов обект, с номер на предходен план 330, квартал 80, парцел
III, при съседи поземлени имоти с идентификатори идентификатор
68134.1896.889, идентификатор 68134.1896.744, идентификатор 68134.1896.361,
идентификатор 68134.1896.844, идентификатор
68134.1896.843, идентификатор 68134.1896.891, идентификатор 68134.1896.842,
идентификатор 68134.1896.841, идентификатор 68134.1896.544, идентификатор
68134.1896.840, идентификатор 68134.1896.531, заедно с построените в него
сгради, както следва: Сграда с идентификатор 68134.1896.837.1, със застроена
площ 83 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – промишлена сграда, разположена
в ПИ с идентификатор 68134.1896.837; Сграда с идентификатор 68134.1896.837.2,
със застроена площ от 652 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – друг вид обществена
сграда, разположена в ПИ с идентификатор 68134.1896.837, Сграда с идентификатор
68134.1896.837.3, със застроена площ от 16 кв.м., брой етажи 1, с
предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда,
разположена в ПИ с идентификатор 68134.1896.837; Сграда с идентификатор
68134.1896.837.4, със застроена площ от 8 кв.м., брой етажи 1, с предназначение
– друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, разположена в ПИ с
идентификатор 68134.1896.837; Сграда с идентификатор 68134.1896.837.5, със
застроена площ от 87 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – друг вид
обществена сграда, разположена в ПИ с идентификатор 68134.1896.837; Сграда с
идентификатор 68134.1896.837.6, със застроена площ от 171 кв.м., брой етажи 1,
с предназначение – промишлена сграда, разположена в ПИ с идентификатор
68134.1896.837; Сграда с идентификатор 68134.1896.837.7, със застроена площ от
320 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда, разположена в ПИ с идентификатор 68134.1896.837; Сграда
с идентификатор 68134.1896.837.8, със застроена площ от 53 кв.м., брой етажи 1,
с предназначение – промишлена сграда, разположена в ПИ с идентификатор
68134.1896.837; Сграда с идентификатор 68134.1896.837.9, със застроена площ от
87 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда, разположена в ПИ с идентификатор 68134.1896.837; Сграда
с идентификатор 68134.1896.837.10, със застроена площ от 17 кв.м., брой етажи
1, с предназначение – друг вид обществена сграда, разположена в ПИ с
идентификатор 68134.1896.837; Сграда с идентификатор 68134.1896.837.11, със
застроена площ от 389 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – промишлена
сграда, разположена в ПИ с идентификатор 68134.1896.837; Сграда с идентификатор
68134.1896.837.12, със застроена площ от 369 кв.м., брой етажи 1, с
предназначение – промишлена сграда, разположена в ПИ с идентификатор
68134.1896.837; Сграда с идентификатор 68134.1896.837.13, със застроена площ от
5 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда, разположена в ПИ с идентификатор 68134.1896.837; Сграда
с идентификатор 68134.1896.837.14, със застроена площ от 47 кв.м., брой етажи
1, с предназначение – промишлена сграда, разположена в ПИ с идентификатор
68134.1896.837; Сграда с идентификатор 68134.1896.837.15, със застроена площ от
89 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – промишлена сграда, разположена в ПИ
с идентификатор 68134.1896.837;
Приложени са следните
договори за наем на недвижими имоти:
Договор за наем от
04.06.2005 г. със срок до 04.06.2008 г., сключен между „М.В.К.“ ООД, за което
няма спор по делото, че е предишната организационна форма на ищеца, и „Е.Т.“
ООД за сграда, намираща се в гр. София, бул. ********с площ от 180 кв.м.;
Договор за наем от
01.01.2003 г. със срок до 01.01.2006 г., сключен между „М.В.К.“ ООД и „К.“ ЕООД
без посочване на имота, за който се отнася;
Договор за наем от дата
16.09. с нечетлива година, със срок от пет години, сключен от ищцовото
дружество с ЕТ И. Л.Л./ с посочване, че се отнася за склад, без други
индивидуализиращи белези на сградата и мястото;
Договор за наем от
01.11.2004 г., сключен от ищеца и ПАРКСТРОЙ ЕООД с непосочен срок, за имот
съставляващ работилница с площ от 20 кв.м.;
Договор за наем от
27.09.2005 г. с наемодател ищеца и наемател В.Ц.със срок до 27.09.2008 г. за
работилница с площ от 115 кв.м.;
Договор за наем от
01.01.2005 г. с наемодател ищеца и наемател М.МАГ ЕООД със срок до 01.01.2008
г. за магазин и складове, без
индивидуализиращи белези;
Договор за наем от
01.04.2004 г. с наемодател ищеца и наемател ЕТ Й.С.със срок до 01.04.2006 г. за камера от 30 кв.м.;
Договор за наем от
16.05.2005 г. между ищеца и наемател ЕТ Б.-Б. Д.със срок до 16.05.2008 г. за
складове с площ от 928 кв.м.;
Договор за наем от
01.01.2003 г. със срок от три години между ищеца и наемател Р. ООД за имот, съставлявак склад
с площ от 30 кв.м.;
Договор за наем от
01.02.2003 г. със срок от три години между ищеца и наемател ЕТ В.-Г.Ц.за имот
работилница с площ от 25 кв.м.;
Договор за наем от
01.10.2004 г. между ищеца и наемател О.БЪЛГАРИЯ ООД със срок от три години за
складови помещение с плок от 175 кв.м.;
Договор за наем от
01.03.2005 г. между ищеца и наемател ЕТ А. С. със срок от три години за имот,
съставляващ складова площ, находяща се на бул. ********, София;
Договор за наем от
13.10.2004 г. между ищцовото дружество и наемателя Б.А.със срок на действие три
години за имот, съставляващ склад за суровини;
Договор за наем на лист №
218 от том I от делото, се изключва от доказателствения
материал поради нечетливост на дати, страни и предмет.
Договор за наем от
01.01.2003 г. между ищеца и наемателя ЕТ Р.-**със срок от три години досежно
склад с площ от 50 кв.м.;
Макар в посочените
договори за наем да няма специална индивидуализация на имотите, между страните
не е спорно, че се касае за част от процесните сгради.
Приложен по делото е
договор от 07.11.2005 г., сключен между ищцовото дружество и АСО С.АД, с който
е договорено последното да осъществява наблюдение и да обезпечава сигурността
на имот, находящ се на бул. „********- охрана на сондажа и пропускателен режим
на 24 часов режим с четири служителя.
Договорът е със срок до 07.11.2005 г.
По делото е представена
кореспонденция между областния управител на област София и Софийска градска
прокуратура, от която е видно, че първият е сезирал прокуратурата, че при
изготвянето на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на
основание давностно владение от 03.10.2014 г. с № 113, том II, рег. № 10459, дело № 237/2014 г. на нотариусР.Р.
с рег. № 2003 и район на действие СРС,
представителян на дружеството М.В.К.“ ЕООД е извършил престъпление по чл. 212,
ал.5 НК. Образувано е ДП № 162/2017 г. по описа на СО-СГП. От представеното
постановление за частично прекратяване на досъдебното производство се
установява, че наблюдаващия прокурор е приел, че използването на удостоверение,
че процесния имот не е държавна собственост, което реално не е издадено от
Областния управител( не носи неговия подпис и печат) и представянето му пред
нотариуса при съставянето на нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит на основание давностно владение от 03.10.2014 г. с № 113, том II, рег. № 10459, дело № 237/2014 г. на нотариусР.Р.
с рег. № 2003 и район на действие СРС не
съставлява престъпление по чл. 212, ал.5 НК, но води до извода, че е възможно
да е налице документо престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал.1 НК, поради
което ДП е частично прекратено. Посоченото доказателство няма обвързаваща сила
за настоящия съд и не доказва възражението на ответника по отношение на
валидността на констативния нотариален акт, на който се позовава ищеца. Други
доказателства във връзка с това възражение не са събрани, предвид което съдът
следва да го приеме за неоснователно и да кредитира акта.
Представено е писмо с
дата от 04.11.2009 г. от областния управител на област София до ищеца и
дружеството П. ООД, с което първият изразява недоволството си от начина на
управление на съсобствения процесен имот, осъществяван от тези дружества.
Заявява, че като представител на
съсобственика – Държавата- ще свика общо събрание на съсобствениците за
решаване на начина на управление. Сочи и че няма възможност да поеме охраната
на имотите и иска от тези две дружества да осигурят такава.
Приложени са справки за
разпределение на доходите от отдаване под наем за периода март, април, май,
юни, юли, август и септември 2010 г., изготвени от Николай Божинов, като
съсобственик с 2 086,21 ид.ч., в които е посочено, че държавата е
собственик на 31,26 % ид. части, заедно с други съсобственици – П.- 8,44 %
ид.ч., К.Д.– 166,122 % ид.ч. Между страните няма спор, че същите се отнасят за
съсобствеността в процесния имот. Ищецът не фигурира като собственик на идеални
части в посочените справки.
Представени са и справки
за разпределение на доходите от отдаване под наем за периода октомври –ноември
2011 г., изготвени от ищцовото дружество, като съсобственик, в които то е
посочило, че 31,26 % ид. части от процесния имот са собственост на Областния
управител град София.
По делото е представена
покана/заповед за свикване на общо събрание на съсобствениците в процесния имот
№ РД 15-011-22.01.2010 г. на 02.02.2010 г. с дневен ред, включващ въпроси по
управлението на съсобствения имот. От протокола за проведено такова на
посочената дата се установява, че и ищецът, и ответникът в настоящето
производство са представлявани в рамките на проведеното събрание като
съсобственици, като ищецът не е оспорвал правото на собственост на държавата в
имота и е заявило, че притежава само
13,4 % ид.части от него. Този протокол не е оспорен от ищцовата страна.
От протокол от 22.03.2007
г. от събрание на съсобствениците отново се установява, че ищецът не оспорва,
че държавата е съсобственик в имота като в него изрично е посочено, че двама от
съсобствениците ( а именно ищецът и ответникът) се съгласяват управлението на
съсобствения имот да се осъществява от ищеца. Протоколът не е оспорен от ищеца.
По делото е представен протокол от комисия, назначена
от областния управител на област София за проверка на състоянието на процесните
имоти, назначена със заповед от 19.10.2009 г., в който е направено описание на
състоянието и ползването на сградите. По делото са налице и множество
констативни протоколи от проверка на администрацията от 21.10.2009 г. за
стопанисването на процесния имот и на отделните постройки като за основание на
ползването на отделни сгради в него е посочено споразумение от 30.06.2009
г. Приложени са и доклад
от 15.01.2010 г. от служители на Областната администрация за направена
проверка на начина, по който се охранява обектът ( констатирано е, че почти
всички обекти си имат охрана, че ищецът стопанисва и охранява част от имота,
друга фирма друга част, в два от дворовете се пускат кучета нощно време и има портал
с жива охрана през нощта), доклад на комисия назначена от Областния управител
на област София за проведено на
18.01.2010 г. събрание на наемателите в процесния имот въз основа на
заповед от 14.01.2010 г. във връзка с изплащането на разходите за ток,
сметосъбиране и др. за месец януари 2010
г.
По делото е представено
споразумение от 23.01.2006 г., сключено между областния управител на област
София и „БЪЛГАРСКИ МИНЕРАЛНИ ВОДИ“ ООД (дружество, различно от настоящия ищец),
чрез В.Ч., по силата на което последното се задължава да изплаща на първия
сумата по 1 240 лв. месечно обезщетение
за ползване на имота, като дружеството следва да организира управлението и
стопанисването му, включително чрез осигуряване на охрана, издирване на
наематели и сключване на договори с тях и други. Споразумението е сключено след предложение на
лицето В.Ч., в качеството на управител на М.В.К. ООД. Ищецът твърди, че към
този момент това лице вече не е имало качеството на представляващ дружеството,
предвид което не може да ангажира същото с изразената от него воля. В тази
връзка следва да се има предвид, че самото споразумение е сключено с друго ЮЛ и
съответно не се цени по делото като сключено от ищеца, но е релевантно за спора
като такова сключено от лице, което твърди да е съсобственик в процесния имот и
съответно чрез него е възложило сключването на договори за наем с трети лица да
се осъществява от дружество „БЪЛГАРСКИ МИНЕРАЛНИ ВОДИ“ ООД.
Приложени са доклади от
служители на Областната администрация до областния управител на област София,
от които е видно, че те са били на проверка на мястото на процесния имот на
22.01.2010 г., на 25.01.2010 г. и на 28.01.2010 г. въз основа на Заповед №
РД-15-006/14.01.2010 г., направили са оглед на мястото и са установили
наемателите и ползвателите на съответните сгради в него. Приложени са и 13 бр.
договора за наем, сключени от дружество БЪЛГАРСКИ М.В.К.ООД и трети лица.
По делото са събрани и
гласни доказателства:
От показанията на свидетеля
Е.Е., се установи, че той е наемател на хале в процесния недвижим имот от 2004
г., като негов наемодател е ищцовото дружество. Първоначално договарял със
стария директор Ч., впоследствие и с новото ръководство. От самото начало от
както е там намира, че имотът се стопанисва от ищеца, той поддържал сградите,
поставил пропусквателни портали, осигурявал охрана, асфалтирал пътя,
възстановил оградата след като била съборена от паднали дървета. Именно ищецът
съдействал и за възстановяването на покрива на халето, което той ползва, след
като същият паднал поради натрупване на много сняг. Поддържа, че достъпът до
имота е ограничен чрез пропусквателни портали и бариера. Свидетелят не е
запознат да има спорове по отношение на собствеността над имота, като посочва,
че не е виждал други външни лица в него, нито представители на областната
администрациия да идват и да правят проверки на място.
От показанията на
свидетеля Р.П. се установи, че той е наел от ищеца работилница, находяща се в
една от сградите в имота още около 2004 г. или 2005 г., като договорът е
сключен чрез предишния ръководител на ищцовото дружество Ч. и фирмата на
свидетеля, която носи наименованието „Й.Д.С.“. Сочи, че именно ищцовото
дружество събира наема, поддържа имота, като в него има охрана и портал, който
се заключва. Свидетелят не е виждал или присъствал на посещения от страна на
представители на министерство или областната администрация и не знае по отношение на собствеността да са
налице правни спорове, както и кой плаща данъците за имота.
От приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвена, се установява, че в периода от 09.09.2009 г. до
10.01.2014 г. ищцовото дружество е заплатило общо 84 105,23 лв. в полза на
Областна администрация област София, като приходи от наем, за което са били
издадени съответни фактури. Всички фактури за посочения период, с изключение на
две от тях, са намерили счетоводно отражение в счетоводството на дружеството, като
в него са отразени плащания за сумата от 80 105,23 лв. Разликата от 4 000 лв. е стойността на
ДДС за неотразените две фактури.
От заключението на
приетата по делото съдебно-техническа експертиза и допълнителна
съдебно-техническа експертизи, заключенията на които съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвени, се установява, че описания в АЧДС имот и
този, предмет на предявения иск, са идентични. Процесният имот е ограден от
ограда, която съставлява метални колове и гофрирана ламарина, на места е с
метална мрежа, а от страната на реката е бетонова като е и подпорна стена за
опазване на брега на реката, размиване и ерозия. Оградата съответства на
границата на имота, отразена по кадастралната карта, по предходен кадастрален
план и по действащия регулационен план, като се наблюдават неточности в рамките
на допустимото. Същата е стара, построена преди доста време, на е поддържана. Сградите,
които се намират в процесния имот с идентификатор 68134.1896.837, са били
предмет на ремонти, както следва: Сграда № 12 – наскоро изцяло реновирана;
Сграда № 2, № 5 и № 10 са с наскоро извършен основен ремонт и са в много добро
състояние; Сгради № 6, № 7 и № 9 са ремонтирани и в добро състояние; Сграда №
11 не е ремонтирана в близко време; Сграда № 1 се нуждае от ремонт; Сгради № 8,
№ 14 и № 15 са в добро състояние и ремонтирани. Сграда № 3 е в добро състояние
след направен ремонт и се използва; сграда № 4 се нуждае в ремонт и не е в
добро състояние; Сграда №13 съставлява павилион на охраната и е нова. В имота,
в западната част, в близост до входа на изграден покрит паркинг за автомобили.
Той е нов, изграден е през периода м. юни- октомври 2021 г. и съставлява навес
с площ от 217 кв.м. Всички сгради са ремонтирани като ремонтът не съставлява
премахване на стари такива и построяване на нови, а е подобряване на
състоянието на вече съществуващите сгради. Достъпът до процесните имоти се
осъществява контролирано през изграден портал на входа на имота от улицата и е
налице и охрана. Всички сгради в имота се използват с изключение на сгради №
11, № 1 и № 4, които се нуждаят от ремонт.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна:
Предявеният главен иск е с правно основание чл. 124 ГПК-
искане да се установи по отношение на ответника, че ищецът е собственик на
31,26 % ид. части от процесните недвижими имоти ( дворно място и сгради) като
соченото придобивно основание е давностно владение. За удостоверяване на
правото си на собственост ищецът е представил по делото съставен констативен
нотариален акт. Ответникът е оспорил иска като е посочил, че той е собственик
на процесните 31,26 ид. части от имотите и се е легитимирал като такъв с
представянето на АЧДС. Соченото от него придобивно основание е извършено
одържавяване на целия поземлен имот и построените върху него сгради от „Първо
българско акционерно дружество за книжно-мукавено производство“ по реда на Закона за национализация на частни индустриални и минни
предприятия (обн., ДВ, бр. 302 от 1947 г.; изм., бр. 176 от 1949 г.). Оспорва ищецът да владее имота, като сочи, че той осъществява държане на
имота, като го управлява и стопанисва в полза на останалите съсобственици,
включително държавата, евентуално твърди, че процесните идеални части като
държавна собственост не могат да се придобият по давност.
При преценка на представените доказателства за правото на
собственото на двете страни съдът намира следното: Актовете за държавна и за общинска собственост се явяват официални
документи, съставени от длъжностно лице по ред и форма, определени в закон- чл. 5,
ал. 2 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ и чл. 5,
ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/. Те обаче само констатират
правото на собственост на държавата или общината и нямат правопораждащо
действие за правото на собственост, както няма правопораждащо действие и
констативния нотариален акт за собственост по чл. 587 ГПК. Поради това, когато едната страна по иск за
собственост се легитимира с нотариален акт, визиращ вещни права, установени с
констативен нотариален акт по чл. 587 ГПК, а другата - с акт за държавна или общинска собственост, който се
ползва с материална доказателствена сила, в тежест на всяка от страните е да
докаже своето придобивно основание на право на собственост.( Решение № 60114 от
22.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 197/2021 г., II г. о., ГК и ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк.
д. № 11/2012 г. ОСГК на ВКС). В доказателствената тежест на ищеца е да установи
елементите от фактическия състав на твърдяното от него придобивно основание,
т.е. факта, че е осъществявал фактическата власт върху процесните имоти с
присвоително намерение, непрекъснато и необезпокоявано в продължение на 10
години като в тази връзка следва да се има предвид, че той не черпи правата си
върху спорните идеални части от осъществена реституция по реда на чл. 2, ал.1
ЗВСОНИ. Ответникът следва да докаже
соченото от него основание за собственост, както и направените правоизкючващи
възражения.
В разпоредбата на чл.68 ЗС се съдържат определения
за владението и държането. Владението е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Владението по
чл.68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен – упражняване на
фактическа власт върху вещта; и субективен - намерението да се държи вещта като
своя. Според презумпцията на чл.69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато
не се докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция, установена в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението за
своене като психично състояние. С Тълкувателно решение № 1 от
6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, е прието, че когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но
да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията на чл. 69 ЗС се счита за оборена, както и че независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е
възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху
чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във
владение и ако се позовава на придобивна давност за чуждите идеални части, той
трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си.
С оглед изложеното съдът намира, че ищецът е
установил по делото, че осъществява фактическа власт върху процесните имоти
в твърдения от него период от 2004 г.,
след като те са били иззети от Областния управител от дружеството „ДЕТСКА
РАДОСТ“ АД и до настоящия момент. Този факт не е и спорен между страните, като
се установява и от множеството представени по делото договори за наем, по които
за наемодател е посочено ищцовото дружество в периода от 2004 г.-2008 г. От
приложеното по делото писмо от областния управител на област София до ищеца се
установява, че 2009 г. ищецът все още осъществява фактическа власт върху имота,
като ответникът не е доволен именно от това как се стопанисват имотите.
Упражняването на фактическа власт върху имота в посочения период се установява
и от показанията на разпитаните по делото свидетели Е.Е. и Р.П., от които става
ясно, че именно ищцовото дружество осъществява отношения с тях по повод
отдаването под наем на някой от процесните сгради от 2004 г., както и че
осигурява охраната на имота, ремонтирало е оградата и е установило
пропускателен режим. Не на последно място от свидетелските показания и приетите
и неоспорени съдебно-технически експертизи се установява, че ищцовото дружество
е ремонтирало част от сградите в имота.
Упражняването на фактическа
власт върху имотите обаче е елемент от фактическия състав както на владението,
така и на държането, предвид което, за да се установи, че ищецът е осъществявал
именно владение, а не само държане и за другите съсобственици на имота, той
следва да установи при условията на пълно и главно доказване и че през целия
период или достъчна част от него е имал и намерение да свои вещта, като в
настоящия случай той следва да установи и че е предприел такива действия, с
които явно е показал на ответника като съсобственик, че вече не държи вещта и
за него, а я свои.
Този елемент от фактическия
състав на владението не е доказан по делото. От събраните по делото
доказателства се установява, че през 2006 г. представляващият ищцовото
дружество се е обърнал изрично към държавата като съсобственик в имотите с
предложение да се сключи споразумение за тяхното управление и стопанисване.
Фактът, че самото споразумение за тази дейност е сключено с друго дружество, не
променя извода, че към този момент ищецът не свои процесните идеални части, а
ги намира за собственост на ответника. През 2010 г. в рамките на проведено общо
събрание на съсобствениците с участието и на двете страни по делото, ищецът
изрично е вписал, че притежава само 13,4 % ид.части от съсобствения имот, т.е.
и към този момент той не свои процесните идеални части. От приложени по делото справки за
разпределение на приходи и разходи от целия процесен имот, изготвени и
неоспорени от ищеца, е видно, че към 2011 г. той също няма намерение да свои
процесните идеални части, тъй като изрично е посочил, че държавата е
съсобственик с 31,26 % ид. части. От приетата и неоспорена съдебно-счетоводна
експертиза се установява и че в периода от 09.09.2009 г. до 10.01.2014 г.
ищцовото дружество редовно е изплащало на ответника част от приходите от
управлението на целия процесен имот, като е и осчетоводявало издадените
фактури.
При така установеното следва да
се приеме, че за периода от 2004 г. до 2014 г. упражняването на фактическа
власт върху имота от страна на ищцовото дружество следва да се характеризира
като държане, а не като владение, тъй като от доказателствата е видно, че в
този период то не е имало намерение да свои имота и е признавало правата на
държавата като съсобственик в имота, разделяло е приходите от стопанисването на
имота с нея и в нито един момент не е проявило поведение, с което да обективира
спрямо нея, че е променило намерението си и вече не държи за нея процесните
идеални части, а ги свои. За периода след 2014 г. по делото липсват
доказателства за осъществени каквито и да било взаимоотношения между страните
по повод спорните недвижими имот. Този период обаче е по –кратък от 10 години
съобразено с датата на подаване на исковата молба (28.02.2019), предвид което
не може да доведе до признаване на право на собственост в полза на ищеца въз
основа на изтекла придобивна давност, като за пълното следва да се посочи, че
ищецът не е събрал доказателства и в рамките на него да е осъществил такова
поведение спрямо ответника съсобственик, с което да е обективирал недвусмислена
промяна в намерението и превръщане на държането във владение. В тази връзка
неоснователни са твърденията на ищеца, че за основателността на претенцията му
следва да се вземе предвид и периода, изтекъл в рамките на настоящето
производство. Позоваването на придобивната давност като основание за възникване
на правото на собственост следва да се извърши в момент, който следва този на
изтичане на законоустановения срок, като правните последици настъпват от
изтичането му.
При така изложеното съдът
намира, че ищецът не е съумял да докаже в рамките на настоящето производство
настъпването на елементите на заявеното от него придобивно основание, предвид
което искът му се явява неоснователен. Посоченото прави безпредметно
обсъждането на въпросите дали ответникът е успял да докаже останалите си
правоизключващи възражения.
При този изход на
правния спор съдът следва да разгледа предявеният при условията на евентуалност
отрицателен установителен иск. В производството по заявен отрицателен установителен иск по
чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а в тежест на ответника
е доказването на фактите, от които твърди да произтича отричаното право. С ТР 8/2012 година на ОСГТК ВКС прие, че правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато ищецът
притежава самостоятелно право, което се оспорва от ответника
или се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако
отрече правата на ответника.
В настоящото дело ищецът
черпи правния си интерес от конкуриращо правото на ответника право на
собственост върху 30,26 % ид. части от процесните недвижими имоти, предвид
което правният му интерес се определя от това дали може да докаже в рамките на делото наличието
на това право в патримониума си. С оглед изхода на правния спор по главния иск,
правото на собственост на ищеца е отречено, предвид което не се установява
наличие на легитимен правен интерес от водене на отрицателния установителен
иск. Доколкото правният интерес е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, при недоказване на
фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния
установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо. Тази постановка
обаче е в сила само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от
твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той
отрича на ответника /т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по т.д. № 8/2012 г. на
ОСГТК/. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на
диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам да определи
обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничи до отричане
със сила на пресъдено нещо на правото на ответника, т.е. предявявайки
отрицателен установителен иск. В този случай доказването, че спорното право
принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а на материална
легитимация- въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по
съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на
ищеца изключва тези на ответника върху същия имот.( така и решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д. №
4705/2015 г., г. к., ІІ Г. О. на ВКС). С оглед посоченото и предвид факта, че не е признат за собственик на
процесните идеални части при разглеждането на главния иск, то предявеният
отрицателен установителен иск следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има само
ответника в размер на 200 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от "М.В.К."
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1619, р-н
Витоша, бул. „*********, представлявано от управителя Н.А.Б., EГH **********,
чрез адв. П.Б.Г., САК, със служебен адрес: *** срещу РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
представлявана от МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО,
действащо чрез пълномощник на основание чл.32, т.4 вр. чл. 31, ал.2 от ГПК - Н.Я.П.-
Областен управител на област София чрез процесуалния си представител- И.Т., със
служебен адрес: *** иск с правно основание чл. 124 ГПК за установяване по
отношение на ответника, че ищецът е собственик на 31,26 % идеални части от поземлен имот, който имот по
кадастралната карта и кадастрални регистри и съгласно скица на поземлен имот
№15- 73853 от 24.03.2014г. на АГКК - гр. София, представлява - поземлен имот с идентификатор 68134.1896.837 (шестдесет
и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда осемстотин деветдесет и
шест, точка, осемстотин тридесет и седем) по кадастрални карта на кадастралните
регистри, одобрени със заповед РД-18- 69/ 14.12.2010г. на ИД на АГКК, с адрес
на поземления имот: гр. София, р-н Витоша, "******** с площ 8943 (осем
хиляди деветстотин четиридесет и три) квадратни метра, с трайно предназначение
на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- За друг вид
производствен, складов обект, с номер на предходен план 330, квартал 80, парцел
III, при съседи поземлени имоти с идентификатори идентификатор 68134.1896.889,
идентификатор 68134.1896.744, идентификатор 68134.1896.361, идентификатор
68134.1896.844, идентификатор
68134.1896.843, идентификатор 68134.1896.891, идентификатор 68134.1896.842,
идентификатор 68134.1896.841, идентификатор 68134.1896.544, идентификатор
68134.1896.840, идентификатор 68134.1896.531, заедно с построените в него
сгради, както следва: Сграда с идентификатор 68134.1896.837.1, със застроена
площ 83 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – промишлена сграда, разположена
в ПИ с идентификатор 68134.1896.837; Сграда с идентификатор 68134.1896.837.2,
със застроена площ от 652 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – друг вид
обществена сграда, разположена в ПИ с идентификатор 68134.1896.837, Сграда с
идентификатор 68134.1896.837.3, със застроена площ от 16 кв.м., брой етажи 1, с
предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда,
разположена в ПИ с идентификатор 68134.1896.837; Сграда с идентификатор
68134.1896.837.4, със застроена площ от 8 кв.м., брой етажи 1, с предназначение
– друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, разположена в ПИ с
идентификатор 68134.1896.837; Сграда с идентификатор 68134.1896.837.5, със
застроена площ от 87 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – друг вид
обществена сграда, разположена в ПИ с идентификатор 68134.1896.837; Сграда с
идентификатор 68134.1896.837.6, със застроена площ от 171 кв.м., брой етажи 1,
с предназначение – промишлена сграда, разположена в ПИ с идентификатор
68134.1896.837; Сграда с идентификатор 68134.1896.837.7, със застроена площ от
320 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда, разположена в ПИ с идентификатор 68134.1896.837; Сграда
с идентификатор 68134.1896.837.8, със застроена площ от 53 кв.м., брой етажи 1,
с предназначение – промишлена сграда, разположена в ПИ с идентификатор
68134.1896.837; Сграда с идентификатор 68134.1896.837.9, със застроена площ от
87 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда, разположена в ПИ с идентификатор 68134.1896.837; Сграда
с идентификатор 68134.1896.837.10, със застроена площ от 17 кв.м., брой етажи
1, с предназначение – друг вид обществена сграда, разположена в ПИ с
идентификатор 68134.1896.837; Сграда с идентификатор 68134.1896.837.11, със
застроена площ от 389 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – промишлена
сграда, разположена в ПИ с идентификатор 68134.1896.837; Сграда с идентификатор
68134.1896.837.12, със застроена площ от 369 кв.м., брой етажи 1, с
предназначение – промишлена сграда, разположена в ПИ с идентификатор
68134.1896.837; Сграда с идентификатор 68134.1896.837.13, със застроена площ от
5 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда, разположена в ПИ с идентификатор 68134.1896.837; Сграда
с идентификатор 68134.1896.837.14, със застроена площ от 47 кв.м., брой етажи
1, с предназначение – промишлена сграда, разположена в ПИ с идентификатор
68134.1896.837; Сграда с идентификатор 68134.1896.837.15, със застроена площ от
89 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – промишлена сграда, разположена в ПИ
с идентификатор 68134.1896.837 въз основа на изтекла в негова полза придобивна
давност за периода от 2004 г. до 28.02.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "М.В.К."
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1619, р-н
Витоша, бул. „*********, представлявано от управителя Н.А.Б., EГH **********,
чрез адв. П.Б.Г., САК, със служебен адрес: *** срещу РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
представлявана от МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО,
действащо чрез пълномощник на основание чл.32, т.4 вр. чл. 31, ал.2 от ГПК - Н.Я.П.-
Областен управител на област София чрез процесуалния си представител- И.Т., със
служебен адрес: *** иск с правно основание чл. 124 ГПК за установяване, че
ответникът не е собственик на 31,26 % идеални части от поземлен имот, който имот по кадастралната карта и кадастрални
регистри и съгласно скица на поземлен имот №15- 73853 от 24.03.2014г. на АГКК -
гр. София, представлява - поземлен имот с идентификатор 68134.1896.837 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет
и четири, точка, хиляда осемстотин деветдесет и шест, точка, осемстотин
тридесет и седем) по кадастрални карта на кадастралните регистри, одобрени със
заповед РД-18- 69/ 14.12.2010г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.
София, р-н Витоша, "******** с площ 8943 (осем хиляди деветстотин
четиридесет и три) квадратни метра, с трайно предназначение на територията-
урбанизирана, начин на трайно ползване- За друг вид производствен, складов
обект, с номер на предходен план 330, квартал 80, парцел III, при съседи поземлени имоти с
идентификатори идентификатор 68134.1896.889, идентификатор 68134.1896.744,
идентификатор 68134.1896.361, идентификатор 68134.1896.844, идентификатор 68134.1896.843, идентификатор
68134.1896.891, идентификатор 68134.1896.842, идентификатор 68134.1896.841,
идентификатор 68134.1896.544, идентификатор 68134.1896.840, идентификатор
68134.1896.531, заедно с построените в него сгради, както следва: Сграда с
идентификатор 68134.1896.837.1, със застроена площ 83 кв.м., брой етажи 1, с
предназначение – промишлена сграда, разположена в ПИ с идентификатор
68134.1896.837; Сграда с идентификатор 68134.1896.837.2, със застроена площ от
652 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – друг вид обществена сграда,
разположена в ПИ с идентификатор 68134.1896.837, Сграда с идентификатор
68134.1896.837.3, със застроена площ от 16 кв.м., брой етажи 1, с
предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда,
разположена в ПИ с идентификатор 68134.1896.837; Сграда с идентификатор
68134.1896.837.4, със застроена площ от 8 кв.м., брой етажи 1, с предназначение
– друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, разположена в ПИ с
идентификатор 68134.1896.837; Сграда с идентификатор 68134.1896.837.5, със застроена
площ от 87 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – друг вид обществена сграда,
разположена в ПИ с идентификатор 68134.1896.837; Сграда с идентификатор
68134.1896.837.6, със застроена площ от 171 кв.м., брой етажи 1, с
предназначение – промишлена сграда, разположена в ПИ с идентификатор
68134.1896.837; Сграда с идентификатор 68134.1896.837.7, със застроена площ от
320 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда, разположена в ПИ с идентификатор 68134.1896.837; Сграда
с идентификатор 68134.1896.837.8, със застроена площ от 53 кв.м., брой етажи 1,
с предназначение – промишлена сграда, разположена в ПИ с идентификатор
68134.1896.837; Сграда с идентификатор 68134.1896.837.9, със застроена площ от
87 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда, разположена в ПИ с идентификатор 68134.1896.837; Сграда
с идентификатор 68134.1896.837.10, със застроена площ от 17 кв.м., брой етажи
1, с предназначение – друг вид обществена сграда, разположена в ПИ с
идентификатор 68134.1896.837; Сграда с идентификатор 68134.1896.837.11, със
застроена площ от 389 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – промишлена
сграда, разположена в ПИ с идентификатор 68134.1896.837; Сграда с идентификатор
68134.1896.837.12, със застроена площ от 369 кв.м., брой етажи 1, с
предназначение – промишлена сграда, разположена в ПИ с идентификатор
68134.1896.837; Сграда с идентификатор 68134.1896.837.13, със застроена площ от
5 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда, разположена в ПИ с идентификатор 68134.1896.837; Сграда
с идентификатор 68134.1896.837.14, със застроена площ от 47 кв.м., брой етажи
1, с предназначение – промишлена сграда, разположена в ПИ с идентификатор
68134.1896.837; Сграда с идентификатор 68134.1896.837.15, със застроена площ от
89 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – промишлена сграда, разположена в ПИ
с идентификатор 68134.1896.837.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.1 ГПК "М.В.К." ЕООД, ЕИК *******, да заплати на
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И
БЛАГОУСТРОЙСТВО, действащо чрез пълномощник на основание чл.32, т.4 вр. чл. 31,
ал.2 от ГПК - областен управител на област София сумата от 200 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :