№ 56
гр. гр. Д. , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на девети юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Десислава Б. Николова
Павлина Н. Паскалева
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20213200500212 по описа за 2021 година
Производството е по чл.308 от ГПК във вр. с чл.258 и сл. от ГПК по
въззивна жалба на СВ. Т. М., Р. Ж. М. и Т. СВ. М., тримата от гр.Д.,
чрез упълномощения адвокат срещу решение №108/13.07.2017г. по
гр.д.№217/2017г. на Балчишки районен съд, с което по отношение на
въззивниците е признато за установено, че ХР. СП. СП. от гр.Б., има
право на преминаване през ПИ с идентификатор 02508.8.489 по КК на
гр.Б. с обща площ от 196кв.м. и дължина 45.74м. с координатни точки
по приложение №11 от заключението на вещото лице по цялата западна
част на имота - от собствения му имот - до улицата и въззивниците са
осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които пречат
на ищеца да упражнява сервитутното право. Въззивниците обжалват и
допълнителното решение №7/19.01.2018г. с произнасяне относно
основанието за придобиване на установеното право на преминаване, а
именно правна сделка.
Съгласно изложеното в жалбите изводите на първоинстанционния
съд са необосновани, формирани при несъобразяване на всички
събрани по делото доказателства, без обсъждане на всички техни
възражения и са обусловили постановяването на неправилен съдебен
1
акт, противоречащ на материалния закон. Въззивниците не са съгласни
с приетото в обжалваното решение касателно придобивното основание
на претендираното от ищеца право на преминаване, както и неговите
параметри. Изложени са съображения за липса на учредено с правна
сделка или придобито по давност право на преминаване през имота на
въззивниците; за придобиването му от единия от тях чист от всякакви
тежести и права на трети лица, съобразно чл.496 ал.2 изр.второ от ГПК;
за непротивопоставимост на купувача от публичната продан на
невписани по партидата на имота права на трети лица. В частта на
уважената негаторна претенция намират за необоснован извода на съда
за наличие на действия, с които пречат на ищеца да упражнява право на
преминаване. Настояват за отмяна на решението и за отхвърляне на
предявените искове.
В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемият ХР. СП. СП.,
чрез пълномощника си оспорва жалбите и моли решението на районния
съд да бъде потвърдено.
След като обсъди съображенията на страните и събраните по
делото доказателства, въззивният съд намира за установено следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по
исковете, предявени от ХР. СП. СП. срещу СВ. Т. М. и Р. Ж. М. с
искова молба №1867/19.05.2016г., и срещу Т. СВ. М. с искова молба вх.
№2959/18.08.2016г. /образувани в гр.д.№405/2016г. на БРС и съединени
за общо разглеждане с постановеното по това дело определение
№454/17.10.2016г./. Съгласно изложеното в исковите молби и
уточняващата с вх.№2452/16.04.2018г., по силата на договор за
покупко-продажба, сключен с нотариален акт №87 т.IV д.№1104/2001г.
на СВп - Б., поправен с нотариален акт №165 т.V д.№1486/2001г. на
СВп – Б., ищецът придобил правото на собственост върху вилно място
във в.з.”С.М.”, гр.Б., с площ от 700кв.м., съставляващо имот с
идентификатор 02508.8.210 по кадастралната карта, урегулирано в УПИ
XL-103 в кв.29 по ПУП-ПР, ведно с построената в него двуетажна
вилна сграда и придобитото от праводателите му въз основа на сделка
по нотариален акт №222 т.1 д.№242/1978г. на БРС право на
2
преминаване през поземлен имот с идентификатор 02508.8.489,
собственост на ответника Т. СВ. М. и ползван от другите двама
ответници - негови родители. Посочено е още и, че, както неговите
праводатели, така и ищецът, от момента на придобиването владеели
необезпокоявано сервитутното право на преминаване по цялата западна
част на поземлен имот с идентификатор 02508.8.489. В съдебно
заседание на 19.04.2017г. твърдяното трасе на правото на преминаване
е уточнено на площ от 196кв.м., при дължина 45.74м. с координатни
точки по приложение №11 /л.195, 196/ от заключението на вещото
лице. През м.май 2016г. ответниците оспорили правото на ищеца на
преминаване; ответникът СВ. Т. М. го предупредил да махне оградата
към техния имот и да спре да преминава през него, започнали да спират
превозните си средства тъй, че ищецът да не може да мине с превозно
средство, сложили колчета на пътя, оставен за преминаването му.
Въз основа на така изложените фактически твърдения ищецът иска да
бъде признато за установено това, че, като собственик на имот с
идентификатор 02508.8.210 по кадастралната карта на гр.Б., той има
право на преминаване през имот с идентификатор 02508.8.489 - по
цялата му западна част, през площ от 196кв.м. при дължина 45.74м.,
което право е придобил въз основа на договор за покупко-продажба,
сключен с нотариален акт №87 т.IV д.№1104/2001г. на СВп - Б.,
поправен с нотариален акт №165 т.V д.№1486/2001г. на СВп - Б.,
евентуално по давност, и за осъждане на ответниците да преустановят
фактическите действия, с които му пречат да упражнява правото си на
преминаване.
Ответниците са възразявали срещу предявените искове с доводи,
идентични на изложените във въззивната им жалба.
Установено е по делото и между страните не е спорно, че ищецът
притежава правото на собственост върху застроен поземлен имот с
идентификатор 02508.8.210, а ответникът Т. СВ. М. притежава правото
на собственост върху застроен поземлен имот с идентификатор
02508.8.489, двата имота по кадастралната карта на гр.Б.. Видно от
скиците, имотите са съседни, като този на ищеца няма лице към улица
и е разположен северно, над имота на ответника, който имот е с лице
3
към ул.“Т.“.
Правото си на собственост ищецът черпи от договор, сключен на
10.09.2001г. с нотариален акт №87 т.IV д.№1104/2001г. на СВп, с който
договор ищецът закупил от П.Д.К. и Е.С.К. вилно място от 700кв.м.,
представляващо парцел XL-103 в кв.29 по действащия регулационен
план на местността „С.М.” в гр.Б., одобрен със заповед №26/85г., при
граници и съседи –парцел X-102, парцел VIII-104, парцел VI и улица, в
едно с построената в него масивна двуетажна вилна сграда. На
13.12.2001г. нотариалният акт е поправен с нотариален акт №165 т.V д.
№1486/2001 г. на СВп, като след израза „двуетажна вилна сграда” е
добавено „…ведно с учреденото с нот.акт №222 т.1 д.242/78г. на
Балчишки РС право на преминаване през поземлен имот - дворно
място, представляващо парцел X-102, кв.29, с параметри на сервитута -
дължина 45м. и широчина 3м., по цялата западна част от имота до
улицата”. Съгласно отбелязаното, поправката е извършена въз основа
на скица №1390/2001г. с отметка за учреден сервитут, но, съгласно
удостоверение №94-00-1367-001/16.09.2020г., скица с посочения номер
не е издавана от Община – Б..
При извършване на сделката праводателите на ищеца - продавачите
П. и Е.К., са се легитимирали като собственици на продавания имот с
нотариален акт №222 т.1 д.242/1978г. на БРС. Цитираният нотариален
акт е представен по делото в заверен препис на оригинала, съхраняван в
службата по вписванията, състоящ се от една страница; видно е, че той
е съставен за договор, с който И.А.А. продала на П.Д.К. овощна
градина с пространство 700кв.м., съставляващо имот с пл.№225 в
местността „А.Б.” в землището на гр.Б., заедно „с всички подобрения и
насаждения и учредени права на преминаване в полза на този имот”.
При повторното разглеждане на спора от въззивната инстанция ищецът
е представил и друг препис на нотариален акт №222 т.1 д.№242/1978г.
на БРС – като съдържащ и втора страница с текст „забележка:……“; в
този му вид нотариалният акт не се съхранява в службата по
вписванията и представеният препис не е заверен от страната /а
адвокатът е отказал да го завери/, с оглед на което документът не
подлежи на коментар и не може да се цени като писмено доказателство
4
по делото.
От заключението на вещото лице, извършило техническата
експертиза и приложенията към него се установява, че И.А.А. закупила
овощната градина от 700кв.м. в м.“А.Б.“ от Д.С.А. – договор от
15.08.1970г. по нотариален акт №387 т.1 д.363/1970г. на БНС. Също
15.08.1970г. с нотариален акт №386 т.1 д.№363/1970г. на БНС бил
сключен и договор, с който Д.С.А. продала на А.А.А. овощна градина
от 700 кв.м. в м.“А.Б.“. Съпоставката на даденото в двата нотариални
акта описание на границите /по съседи/ на продаваните имоти и
нотариалния акт, с който продавачката Д.С.А. се е легитимирала за
собственик при извършване на двете продажби, показва, че същите
имат за предмет два съседни имота – овощни градини от по 700 кв.м.,
съставляващи двете части на овощната градина от 1 400 кв.м. /част от
по-голяма овощна градина с площ от 2 825кв.м./, с която Д.С.А. била
надарена през 1969г. - нотариален акт №566 т.1 д.№572/1969г. на БНС.
Даденото в акта за дарение описание на съседите показва, че
дарената през 1969г. овощна градина от 1400кв.м. е била без достъп до
път, а в акта за дарение не е описано право на преминаване. И при
извършените на 15.08.1970г. от Д.С.А. продажби на двете части от
дарения й имот няма описано право на преминаване, макар да е видно,
че продаденият на И.А.А. северен имот няма достъп до път /съседите/,
докато за съседния южен имот на А.А.А. е отбелязано да граничи с „път
за сборното място на юг“.
За първи път право на преминаване в полза на И.А.А. е споменато в
договора, сключен на 08.09.1972г. с нотариален акт т.1 д.№344/1972г.
на БРС. С него А.А. /Г./ продал на Р.Х.А. и М.В.С. овощната градина от
700 кв.м. /при съвпадащи по нотариалния акт №386 т.1 д.№363/1970г.
граници, южната от които – път за сборното място/, заедно с овощните
насаждения и „със запазване на съществуващото до сега право на
преминаване, включително с превозно средство до овощната градина на
сестра си И.А.А., находяща се и граничеща северно от продаваемия
имот“.
В последствие на 28.07.1978г. е сключен горецитираният договор, с
5
който И.А.А. продала на П.Д.К. овощната си градина от 700кв.м., пл.
№225, с вписано право на преминаване в полза на продавания имот.
Отбелязано е, че нотариалният акт е съставен въз основа на скица
№357/78г. на техническата служба при ГНС – Б., но от удостоверение
№94-00-1367-001/16.09.2020г. на общ.Б. се установява, че такава скица
не е издавана. В тази връзка, представеното от ищеца извлечение от
дневника за техническите услуги на общ.Б. за 1976г. /л.21 –л.24 на
в.гр.д.№212/21г. на ДОС/ и извършеното записване под №357 с дата
16.08 на името И.А. не е достатъчно сигурна основа за извод, че
нотариалният акт за договора от 28.07.1978г. е съставен при
представена неактуална, издадена две години по-рано, скица на
продавания имот /и само записването на годината на скицата е грешно/.
Така, както е визирано в нотариалния акт №222 т.1 д.242/1978г. на БРС,
правото на преминаване на собственика /И.А.А., респ. П.Д.К./ на
продавания северен имот през друг имот не е индивидуализирано с
посочване на служещия имот. Все пак, може да се приеме, че
договарящите са имали предвид преминаване през съседния южен
имот - предвид, че при неговата предходна продажба на 08.09.1972г. с
нотариален акт т.1 д.№344/1972г. на БРС също е визирано право на
преминаване през този имот в полза на собственика на северния имот
И.А.А., сестра на продавача А.А.А. /Г./.
Според вещото лице сега действащият ПУП-ПР за вилна
зона.”С.М.” в гр.Б. е одобрен със заповед №26/04.11.1985г. на кмета на
Община - Б.. За периода преди това не се съхраняват материали за
изработени и одобрени кадастрални и регулационни планове. Но преди
посочения сега действащ план за регулация да бъде одобрен, а именно
на 20.02.1985г. за имот пл.№225 на П.Д.К. /сега на ищеца/ е издадена
виза за проектиране на лека постройка. Съгласно отбелязаното в
скицата и писмо №94С-2287-2..1/15.11.2016г. на главния архитект на
Община - Б., визата е издадена въз основа на план, одобрен на
28.08.1978г. Този план не се съхранява и няма данни какви са били
предвижданията му за процесните два имота. По действащия, одобрен
на 04.11.1985г. регулационен план имотът на ищеца /идентификатор
02508.8.210/ съставлява парц.XL-103 в кв.29, а на ответника
/идентификатор 02508.8.489/ съставлява парцел X-102 в кв.29.
6
Установените до тук обстоятелства изключват ищецът въз основа
на договора за покупко-продажба, сключен на 10.09.2001г. с
нотариален акт №87 т.IV д.№1104/2001г. на СВп и поправен с
нотариален акт №165 т.V д.№1486/2001 г. на СВп, да е придобил освен
правото на собственост върху имот с идентификатор 02508.8.210, още и
правото на преминаване през съседния на юг имот с идентификатор
02508.8.489, каквото право на преминаване неговите праводатели –
продавачите К. не са притежавали. Двата имота са възникнали като
самостоятелни обекти на правото на собственост на 15.08.1970г. с
извършване от Д.С.А. на продажбите на двете реални части от по 700
кв.м. от овощната й градина на И.А.А. и на А.А.А. /брат и сестра/.
Тогава и до 28.08.1978г. имотите са били неурегулирани, и
придобиването или учредяването на ограниченото вещно право на
преминаване през чужд неурегулиран недвижим имот, за да се стигне
до друг, съседен имот, е можело да бъде осъществено чрез всеки от
предвидените в чл.55 ЗС способи /решение №76/25.12.1980г. по гр.д.
№51/80г. на ОСГК на ВС/. В случая при извършване на
разпорежданията с имота й продавачката Д.С.А. не е осигурила за
северния имот /на И.А.А./ достъп до път и няма данни следващите
собственици да са сключили договор, с който да е учредено право на
преминаване на собственика на северния имот през южния имот.
Действително, в договора за покупко-продажба от 1972г. /на южния
имот/ е споменато, че се запазва правото на преминаване през
продавания имот на собственичката на северния имот И.А.А., но това
изявление няма вещно-правно действие. Очевидно то съответства на
едно фактическо положение, сложило се между собствениците на двата
имота, свързано с родствените им отношения /брат и сестра/, но няма
ефект да породи право на преминаване на собственика на единия имот
през другия такъв. Това би могло да се постигне с договор, сключен
между собственика на господстващия /северния/ и собственика на
служещия имот /южния/, какъвто договор в настоящия спор не е
сключен между собствениците /в който и да било момент/ на двата
имота. Право на преминаване не е учредено по реда на чл.36 от ЗОССИ,
в сила от 01.10.1974г. и приложим до урегулирането на имотите.
7
Правото на преминаване не би могло да бъде придобито по давностно
владение, дори и да е упражнявано /за което към онзи период няма
данни/, тъй като от възникването на имотите като самостоятелни
обекти през 1970г. до урегулирането им през 1978г. не са изминали
изискуемите по чл.79 ал.1 от ЗС десет години.
След урегулиране на имотите правото на преминаване би могло да
бъде учредено само по административен ред по чл.208 от ППЗТСУ
/отм./, а след него по чл.192 от ЗУТ /ред. ДВ бр.1/2001г./. По делото
няма данни това да е осъществено.
Следователно при сключване на договора за покупко-продажба с
нотариален акт №87 т.IV д.№1104/2001г. на СВп и поправен с
нотариален акт №165 т.V д.№1486/2001 г. на СВп, праводателите К. на
ищеца не са притежавали, поради което и ищецът не е придобил
правото на преминаване през съседния от юг имот /сега на ответника
М./. Едва с изменението на чл.192 от ЗУТ, в сила от
25.07.2003г., е предвидена възможност правото на преминаване през
чужд недвижим имот да може да се придобива с правна сделка /писмен
договор с нотариална заверка на подписите/ между частни правни
субекти, собственици на господстващия и служещия имот. Съответно,
от тогава, съобразно чл.55 от ЗС, правото на преминаване през чужд
поземлен имот може да се придобива и по давност.
При извършената от него проверка, вещото лице е констатирало
съществуването на място за „пътен достъп” от ул.”Т.”, през имота с
идентификатор 02508.8.489 към имота на ищеца с идентификатор
02508.8.210, с макадамова настилка, с ограда по западната граница на
имот 02508.8.489 от телена мрежа с колове върху бетонна основа в
началото и бетонна подпорна стена в горната му част. Източната
граница на пътния достъп е очертана от остатъци от бетонна основа на
стара ограда. Площта от имот 02508.8.489, заключена между оградата
от телена мрежа по западната му граница, остатъците от бетонна основа
на стара ограда, ул. „Т.“ и южната граница на имота на ищеца
02508.8.210, е 196кв.м. Входът на така описаното трасе за достъп е на
ул.”Т.”, с метална двойна врата, обслужва и двата имота.
8
Имота с идентификатор 02508.8.489 ответникът Т. СВ. М.
придобил въз основа на постановление за възлагане от 20.10.2014г. по
изп.д.№741/2009г. на ЧСИ с рег.№*** и район на действие ДОС;
постановлението за възлагане е влязло в сила на 06.11.2014г. и е
вписано с акт №114 т.VII вх.рег.№2467/11.11.2014г. Предходните
собственици на имота А.Ф.К. и С.Х.К., двамата от гр.Ш., са го
придобили /л.106, л.110, л.116/ през 2005г. като незастроен.
Застрояването му е разрешено с разрешение за строеж
№220/25.07.2006г., към 07.06.2007г. построената вилна сграда е била
завършена до степен 40% /л.114/.
Според свидетелката П.Т.Р. /собственик на имот 02508.8.215/
съществуващото понастоящем трасе, описано от вещото лице, се е
появило 2007г. - 2008г. Към него момент и вилата била завършена, но
имотът бил отворена строителна площадка и всички минавали от там.
След 2008г. виждала децата на ищеца да минава от там с колело.
Според тази свидетелка, както и според свидетелите С.Г.Р. /бивш
собственик на имот 02508.8.215/и П. Г.К. /имот 02508.8.490/, преди
А.Ф.К. да го купи имотът бил една поляна с бунгало, на двама
собственици от Ш.ско. Не бил заграден, от него се излизало на ул.“Т.“,
нямало път, само баири, през него минавали и ищецът, и свидетелите и
други съседи, спирали си в него колите. След като А.К. купил имота, го
изравнил и заградил. През лятото на 2006г. свидетелят А.Т.Н. работил
по вилата на А.К. и виждал ищеца да преминава към имота си по една
пътечка през отъпкани храсти извън имота на Н., който бил ограден, но
дали с мрежа или телена ограда свидетелят не се сеща. През 2007г. А.К.
наел свидетеля П. В.П. да огради имота. Свидетелят направил ограда с
бетонни основи и блокчета от ъгъла къщата на Н. до главния път. Н. му
казал къде ще бъде оградата, както и, че оставя път на комшията. Този
път бил около три метра широк и само ищецът минавал по него.
Въз основа на сведенията в показанията на свидетеля П. В.П. може
да се направи извод, че ищецът е установил владение на правото на
преминаване през имота на А.К.. Фактът, че А.К. сам е обозначил и
фактически отделил площ от имота си, за да минава комшията до своя
си имот, което и ищецът е осъществявал, надхвърля обикновеното
9
добросъседско съгласие и показва, че ищецът е владял /от обективна и
субективна страна/ правото да преминава през чуждия имот и това е
било явно и необезпокоявано от собственика на служещия имот. За
предходния период от 25.07.2003г. /от когато е допустимо придобиване
на сервитута по давност/ до лятото на 2007г. /очертаването с ограда на
пътя за достъп/ сведенията са, че ищецът минавал както през имота на
ответника /сега/, така и по пътечка извън него, а през имота на
ответника, тогава разградена поляна, минавали много съседи. Тези
сведения не дават основание за категоричен извод, че и преди 2007г.
ищецът е владял правото на преминаване през имот с идентификатор
02508.8.489 – явно, несъмнено и противопоставено на собственика му.
От 2007г., когато ищецът е завладял правото на преминаване през
чуждия имот, до предявяване на исковете /17.05.2016г. и 16.08.2016г./
не са изминали изискуемите по чл.79 ал.1 от ЗС десет години, за да е
придобил ищецът претендираното сервитутно право. От
изложеното следва, че предявените установителни претенции са
неоснователни, което предпоставя неоснователността и на
осъдителната претенция по чл.109 от ЗС - щом като ищецът не е
носител на претендираното право, няма основание от ответниците,
единият собственик, другите двама допуснати от него да ползват имота,
да се изисква поведение, с което да не пречат на ищеца да преминава
през него. Неоснователните искове следва да се отхвърлят след отмяна
на неправилното първоинстанционно решение.
С оглед изхода от спора и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК ответниците
имат право да получат от ищеца разходите, които са сторили за водене
на делото във всички инстанции.
На ответника Т. СВ. М. следва да се присъдят платената от него
сума от 15 лева – за снабдяване с удостоверения и сума от 53 лева – за
държавна такса за въззивно обжалване и банков комисион. На
ответника СВ. Т. М. следва да се присъди платената от него сума от 366
лева – за вещо лице, сума от 5 лева за препис от протокол и сума от 840
лева адвокатско възнаграждение за първата инстанция.
Също ответникът СВ. Т. М. е платил адвокатско възнаграждение в
размер на 1 400 лева при първото въззивно разглеждане на спора, което
10
ищецът е възразил да е прекомерно. При съобразяване на фактическата
и правна сложност на спора, на факта, че възнаграждението е платено
за защита по предявените срещу този ответник три иска /няма данни да
е платено за защитата на всички ответници/ и при съпоставка с
предвиденото в чл.7 ал.2 т.2 от НМРАВ възнаграждение, следва че на
посочения ответник следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
намален по чл.78 ал.5 от ГПК размер от 902.52 лева /по 300.84 лева за
един иск/.
Ответникът СВ. Т. М. е платил сумата 1 200 лева за адвокатска
защита по гр.д.№3980/2018г. на 2-ро ГО на ВКС. До приключване на
производството по касационната жалба на другата страна, същата не е
възразила за прекомерност на посоченото адвокатско възнаграждение,
което поради това следва да се присъди в пълен размер. На
ответницата Р. Ж. М. следва да се присъди платената от нея държавна
такса от 50 лева по молбата за отмяна на влязло в сила решение. В
същото производство тази ответница е платила и адвокатско
възнаграждение от 1000 лева, което по възражението на ищеца и по
идентични на изложените по-горе съображения следва да бъде
редуцирано и на осн.чл.78 ал.5 от ГПК на ответницата да се присъди
сумата 902.52 лева.
Тримата ответници са платили на единия адвокат, който ги е
защитавал при повторното разглеждане на спора от въззивния съд,
възнаграждение от 1250 лева. Като се има предвид, че
възнаграждението е платено за защита на тримата ответници, по три
иска за всеки от тях, платеният за всеки отделен ответник размер от
416.66 лева не е прекомерен и следва се присъди на съответния
ответник.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №108/13.07.2017г., допълнено с решение
11
№7/19.01.2018г., по гр.д.№217/2017 г. на Балчишки районен съд, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от ХР. СП. СП. с ЕГН**********, от
гр.Б., в.з.“С.М.“, срещу СВ. Т. М. с ЕГН **********, Р. Ж. М. с ЕГН
********** и Т. СВ. М. с ЕГН **********, тримата от гр.Д., ж.к.„Б.”
бл.** вх.* ет.* aп.12, искове за установяване на това, че, като
собственик на имот с идентификатор 02508.8.210 по кадастралната
карта на гр.Б., ищецът има право на преминаване през площ от 196кв.м.
при дължина 45.74м. от имот с идентификатор 02508.8.489 по
кадастралната карта на гр.Б. по цялата му западна част – на основание
договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №87 т.IV д.
№11.04.2001г., поправен с нотариален акт №165 т.V д.№1486/2001г. на
СВп, - евентуално на основание давностно владение и за осъждане на
ответниците да преустановят фактическите действия, с които пречат на
ищеца да осъществява правото си на преминаване.
ОСЪЖДА ХР. СП. СП. с ЕГН********** от гр.Б., в.з.“С.М.“, да
заплати на Т. СВ. М. с ЕГН ********** от гр. Д., ж.к. „Б.” бл.** вх.*
ет.* aп.12, съдебно деловодни разноски в общ размер от 68лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 416.66 лева.
ОСЪЖДА ХР. СП. СП. с ЕГН********** от гр.Б., в.з.“С.М.“, да
заплати на СВ. Т. М. с ЕГН ********** от гр. Д., ж.к. „Б.” бл.** вх.*
ет.* aп.12, съдебно деловодни разноски в общ размер от 371 лева и
адвокатски възнаграждения в размер на 840 лева, на 902.52 лева, на
1 200 лева и на 416.66 лева.
ОСЪЖДА ХР. СП. СП. с ЕГН********** от гр.Б., в.з.“С.М.“, да
заплати на Р. Ж. М. с ЕГН ********** от гр.Д., ж.к.„Б.” бл.** вх.* ет.*
aп.12, разноски в размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 902.52 лева и на 416.66 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване при
условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК пред ВКС в месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13