№ 180
гр. Сливен, 17.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на седемнадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
и прокурора Ив. К. Ив.
Сложи за разглеждане докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Частно
наказателно дело № 20222200200297 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура – Сливен, редовно призована, се явява
прокурор И..
Обвиняемият Ц. В. Г., редовно призован, се явява лично.
Обвиняемата АНТ. ИЛ. П., редовно призована, се явява лично.
За двамата обвиняеми се явява адв. Мариана М. упълномощен
защитник от досъдебното производство.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
ОБВ. Г.: Да се даде ход на делото.
ОБВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.
Производството е образувано по внесено искане от обв. Ц. В. Г. и
обв.АНТ. ИЛ. П., привлечени като такива за престъпление по чл.115, вр. чл.
20 ал. 2 НК чрез техния защитник адв.М.М. от АК – Сливен за изменение на
взетата спрямо тях мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека,
а именно „Домашен арест“ или „Гаранция“.
1
САМОЛИЧНОСТ на обвиняемите:
Ц. В. Г. – роден на *** г. в ***, български гражданин, неграмотен /може
да полага подпис/, женен, безработен, постоянен адрес и адрес за призоваване
***, осъждан, ЕГН **********.
АНТ. ИЛ. П. – родена на *** г. в ***, българска гражданка, начално
образование, омъжена, работи като общ работник в „Палирия“ ООД ***,
постоянен адрес и адрес за призоваване ***, неосъждана, ЕГН **********.
Съдът РАЗЯСНИ на страните правата им по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
АДВ. М.: Нямам искания по чл.274 и чл.275 от НПК.
ОБВ. Г.: Нямам искания за отводи и по доказателствата.
ОБВ. П.: Нямам искания за отводи и по доказателствата.
АДВ. М.: Поддържам внесеното искане по чл.65 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да не уважавате искането. Оспорвам молбата,
съображенията по същество.
ОБВ. Г.:Съгласен съм със защитника си.
ОБВ. П.: Съгласен съм със защитника си. Моля да ми измените мярката
за неотклонение.
СТРАНИТЕ: Няма да представяме доказателства.
Съдът СЧИТА, че следва да приобщи към доказателствения материал
по делото приложеното досъдебно производство № 26/22 г. по описа на РУ на
МВР – Нова Загора, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по доказателствения материал по делото
всички материали по досъдебно производство № 26/22 г. по описа на РУ на
МВР – Нова Загора.
СТРАНИТЕ: Запознати сме с материалите от досъдебното
2
производство. Нямаме други доказателствени искания.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД НА
С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я :
АДВ. М.: Уважаема г-жо председател, депозирала съм молба за
изменение на мярката от задържане по стража в по-лека, като считам, че са
налице обстоятелства, които налагат нова преценка от съда за наличие на
предпоставките на чл. 63 от НПК. След първоначалното задържане на
двамата обвиняеми в досъдебното производство са събрани доказателства,
които сериозно разколебават обоснованото предположение, че същите са
извършили престъпление по чл. 115 от НК, за което им е повдигнато
обвинение. Безспорно на този етап в наказателното производство единствено
в правомощията на прокуратурата е да определя правната квалификация на
деянието, съответно по отношение съответно на кого да повдига обвинение,
но когато се преценява наличието на обосновано предположение за
извършено престъпление, то се визира конкретно като такова, а не изобщо и
по принцип извършване на някакво деяние, което носи белезите на
престъпление. Доказателствата, събрани в досъдебното производство, силно
разколебават именно обоснованото предположение, че подзащитните ми са
извършили умишлено убийство. Гласните доказателства, които сочат
противното, а именно уличават обвиняемите и потвърждават обвинителната
теза, са събрани чрез разпита на изключително пристрастни и необективни
свидетели, всичките те - близки родственици на пострадалата. Дори и в тези
свидетелски показания има сериозни противоречия. При запознаване с
материалите по делото преди малко забелязах такива в мястото, което сочат
свидетелите, че е показала пострадалата за насинено и увредено от
подзащитните ми. Част от свидетелите сочат лявата страна, а другата част от
свидетелите сочат, че е дясната, както и че множеството са в таза или в друга
област на кръста, което не само е противоречие в показанията на
3
свидетелите, но и в противоречие с медицинската експертиза по делото.
Показанията на тези пристрастни свидетели продължават да са в
противоречие с показанията на единствените незаинтересовани свидетели -
полицейските служители, които са се отзовали на сигнала за процесния
инцидент и които са провели беседа с пострадалата. Непосредствено от
нейните уста те са чули какви са оплакванията й и какво се е случило и за
какво е бил подаден сигналът за инцидента. На този етап от разследването,
вече 5 месеца след задържането на моите подзащитни, прокуратурата
следваше да представи убедителни и категорични доказателства в
съответствие с презумпцията за невиновност, за да оправдае продължаваното
ограничение на личната свобода на подзащитните ми чрез взетата им мярка за
неотклонение. Такива доказателства продължават да липсват в делото, а
първоначалното обосновано предположение вече не е достатъчно, за да
мотива необходимостта от продължаване на задържане на двамата обвиняеми.
Критерият кога общественият интерес доминира над индивидуалното право
на свобода е заложено в Конвенцията за правата на човека и там е поставено
изискването за разумен срок на задържане. Пет месеца задържане на двамата
обвиняеми считам, че не носи белезите на разумен срок, въпреки че е в
рамките на максимално допустимия за задържане съгласно разпоредбите на
НПК, тъй като забавянето в разследването се дължи на бездействието на
разследващите органи. Моля съдът да подложи на изследване активността на
органите на разследване в периода след задържането. Мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ е взета на 18.01.2022 г., а първото
действие по разследване след задържането им е проведено една на 09.03.2022
г. - повече от месец и половина след като апелативният съд потвърди мярката
за неотклонение и се предполага, че делото е била налично и във
възможностите на разследващия орган да продължи със следствените
действия. На 09.03. са проведени няколко разпита, доколкото имах
възможност да се запозная, след които едва на 06.04.2022 г. продължават
следващите няколко разпита. След тази дата, в началото на м. май просто е
изготвено едно постановление за допълнителна СМЕ, което обаче не е
последвано от изпращане на материалите на вещото лице, а то е направено
месец по- късно. В цялото разследване, с тези големи периоди на бездействие,
са загубени 3 месеца, през които не са извършени каквито и да било
процесуално-следствени действия, още по-малко с участието на обвиняемите.
4
Считам, че следваше те поне още веднъж да дадат обяснения, с оглед
събраните други гласни доказателства, съответно с оглед назначаването на
допълнителната съдебно-медицинска експертиза по делото. Прави ми
впечатление че най-активни и най-бързи са били действията на вещото лице,
което е изготвило допълнителната съдебно-медицинска експертиза само в
рамките на две седмици. Вещото лице за този срок е успяло да отговори на
въпросите и да върне делото на разследващия орган. Считам, че такова
забавяне в разследването не следва да си позволяват разследващите органи,
след като има задържани лица, на които е повдигнато обвинение за такова
тежко умишлено престъпление. На този етап считам, че не съществува
реалната опасност двамата да се укрият или извършват друго престъпление,
още по-малко да повлияят на свидетелите. При първоначалното определяне
на мярката за неотклонение основният акцент и мотив на съда по отношение
на тази втора предпоставка за определяне на най-тежката мярка за
неотклонение беше, че най-вече съществува опасност да въздействат на
разпитаните свидетели в насока промяна на техните показания. На този етап
събирането на гласни доказателства е приключило и тази опасност не е
актуална, а опасността да се укрият или извършат друго престъпление нито
първоначално, нито сега е налична. И двамата са с ниска степен на
обществена опасност, имайки предвид съдебното им минало. И двамата са с
позитивни характеристични данни, с безукорно процесуално поведение. П. е
неосъждана, трудово ангажирана е и за двамата процесните събития са
изолиран случай. Нямат престъпни навици що се касае до причиняване
телесни повреди и престъпления срещу личността - визирам Г., който е
осъждан за престъпление против собствеността. Имат постоянно
местоживеене. Продължаването на задържането им е излишно и прекомерно
като мярка за неотклонение и считам, че в пълна степен и по-леки мерки за
неотклонение биха били адекватни, поради което моля съдът да уважи
молбата и да измени мерките за неотклонение от задържане под стража в по-
леки, като отново считам, че адекватна мярка за неотклонение за Г. е
Домашен арест, а за П. - Парична гаранция, имайки предвид всичките й
характеристични данни, съответно участието й в процесните събития, както и
това, че тя има постоянен трудов договор, трудова заетост, за което говори от
добрите й характеристични данни. Още повече, че тя е единствен източник на
доходи. Мярката за неотклонение „Парична гаранция“ ще защити
5
обществения и личния интерес. Алтернативно, ако съдът счете, че и за
двамата адекватната мярка е „Домашен арест“ също считам, че има
механизъм за проследяване на изпълнението й, което ще гарантира, че
процесът няма да бъде по никакъв начин засегнат от действие или
бездействие. Обвиняемите няма как да се отклонят и съответно да
препятстват нормалното протичане на наказателното производство. Предвид
горното моля да уважите молбата ни.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо председател, както вече заявих,
оспорвам молбата. От първоначалното вземане на мярката до момента са
били разпитани повече от 10 свидетели, изготвена е била допълнителна
съдебно-медицинска експертиза, приобщени са и множество писмени
доказателства. След извършването на тези следствени действия не смятам, че
са налице нови обстоятелства, които да са основание за разколебаване на
обвинението или пък за извода, че съществува опасност обвиняемите да се
укрият или да извършват друго престъпление. Напротив, смятам че новите
доказателства не само затвърждават обоснованото предположение за
извършеното престъпление, но го доказват по безспорен и категоричен начин.
На практика може да се каже, че разследването е приключило, като предстои
единствено вземане на решение дали следва да се прецизират обвиненията,
след което следва предявяване на материалите на обвиняемите, както и на
наследниците на пострадалото лице. Така че очаквам, ако няма искания от
страните за събиране на нови доказателства, разследването да приключи до
най-много три седмици. Продължавам да твърдя, че продължава да
съществува вероятността да извършат друго престъпление - основно по
отношение на разпитаните свидетели или пък да се укрият. Не на последно
място продължава да важи презумпцията, с която се предполага тази опасност
за укриване или извършване на друго престъпление, като няма доказателства,
които да я оборват към момента. По отношение на забавянето, което се
твърди, мога частично да се съглася с него, като мога да посоча, че ако има
такова, то се дължи на неетично поведение на разследващия полицай, която е
била бременна в начална фаза и е крила това от колегите си и от
ръководството, а същевременно е твърдяла, включително и пред
прокуратурата, че е извършила определени действия по разследване. Това не
означава, че не е извършила действия. Според защитата едва ли не
всекидневно трябва да има следствено действие, но следва да се има предвид,
6
че едно разследване има и планиране, и търсене на начини за събиране на
доказателства, като във връзка с твърденията, че пострадалата е била с
множество заболявания и в тази връзка доста усилия са положени за
издирване на лични лекари, медицински документи и т.н. В крайна сметка
смятам, че това не може да бъде основание за извод, който да налага
изменение на настоящата мярка, поради което предлагам да отхвърлите
молбата.
Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на обвиняемия Г..
Обв. Ц. В. Г.: Съгласен съм с адвоката си. Моля да ми измените мярката
за неотклонение в по-лека.
Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на обвиняемата П..
Обв. АНТ. ИЛ. П.: Аз също съм съгласна с казаното от адв.М..
Съдът дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА на обвиняемия Г..
Обв. Ц. В. Г.: Моля да ме пуснете да си ходя у дома и да си гледам
дъщерята.
Съдът дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА на обвиняемата П..
Обв. АНТ. ИЛ. П.: Моля за Домашен арест или Парична гаранция,
каквото дадете, да гледам детето. Ако е парична гаранцията ще мога да
работя. Дъщеря ми М. в момента е в Германия при брат си. Имаме и син и М.
в момента е при него, при брат си в Германия, защото пак искат да я крадат.
Направих пълномощно на снаха ми и тя я изведе в Германия. В квартала в
Нова Загора се женят на 12 години, а аз не искам дъщеря ми да се жени
толкова малка.
Съдът се ОТТЕГЛИ на тайно съвещание.
След тайно съвещание, съдът ОБЯВИ определението си и РАЗЯСНИ на
страните правото на жалба и протест.
За да се произнесе по искането с правно основание чл.65, ал.1 от НПК,
съдът съобрази следното:
Производството е образувано по искане на обв. Ц. В. Г. и обв.АНТ. ИЛ.
7
П., привлечени като такива по досъдебно производство № 26/22г. по описа на
РУ на МВР- Нова Загора, вх.№ 28/2022г, пор.№ 7/2022г на ОП-Сливен за
престъпление по чл.115, вр. чл. 20 ал. 2 НК, чрез техния защитник адв.М.М.
за изменение на взетата спрямо тях мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ в по-лека, а именно „Домашен арест“ или „Гаранция“.
В с.з. защитникът на двамата обвиняеми адв.М. поддържа искането.
Счита, че с определение от 18.01.2022 г., постановено по ЧНД № 24/2022 г. по
описа на ОС-Сливен спрямо обвиняемите е взета първоначална мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ при отчитане на фактите и
обстоятелствата по делото, установени от събраните в онзи момент
доказателства и извличайки от тях законовите предпоставки, визирани в
разпоредбата на чл.63 от НПК. Според защитата към настоящия момент са
налице нови обстоятелства, мотивиращи искането за изменение на мярката за
неотклонение в по-лека, а именно „Домашен арест“ или „Парична гаранция“.
Твърди се, че установените факти в хода на досъдебното производство
сериозно разколебават първоначалното обосновано предположение, че
обвиняемите са извършили тежкото умишлено престъпление, за което е
ангажирана наказателната им отговорност. Твърди се още, че от
доказателствения материал не се установява реална опасност обвиняемите да
се укрият, да извършат престъпление или да попречат за нормалното
протичане и приключване на наказателното производство. Финално се излага
становище, че досъдебното производство без причина се бави като през
изминалите пет месеца, считано от момента на задържането на обвиняемите
до сега, почти не са извършвани процесуално-следствени действия, особено
такива с тяхно участие. Бездействието на разследващите органи според
защитника обезсмисля задържането на обвиняемите, което задържане не
следва да е самоцелно, а да бъде обусловено с оглед осигуряване на
успешното провеждане и приключване на наказателното производство. В
съдебно заседание защитникът поддържа заявеното в писменото искане.
Допълва, че към настоящия момент събирането на гласни доказателства е
приключило и коментираната от съда при предходното му произнасяне
опасност обвиняемите да се укрият или да извършат престъпление не е
налична. Акцентира се върху ниската степен на обществена опасност на
обвиняемите лица, с оглед съдебното им минало, върху позитивните
характеристични данни и безукорното им процесуално поведение. Адв.М.
8
счита, че процесните събития са изолиран случай в живота на подзащитните
й. Защитникът намира, че продължаването на задържането им е излишно и
прекомерно като мярка за неотклонение и счита, че в пълна степен и по- леки
мерки за неотклонение биха били адекватни, поради което моли съдът да
уважи молбата да изменение на мерките за неотклонение от „Задържане под
стража“ в по-леки. Заявява, че адекватна мярка за неотклонение за обв.Г. би
била „Домашен арест“, а за обв.П. – „Парична гаранция“, имайки предвид
положителните й характеристични данни, участието й в процесните събития,
трудовата й ангажираност и обстоятелството, че тя е единствен източник на
доходи.
Представителят на ОП-Сливен оспорва искането. Заявява, че от
първоначалното вземане на мярката за неотклонение спрямо двамата
обвиняеми до момента са били разпитани повече от десет свидетели,
изготвена е била допълнителна съдебно-медицинска експертиза, приобщени
са и множество писмени доказателства. След анализа на резултата от
извършването на тези процесуално-следствени действия прокурорът е
извежда становище, че не са налице нови обстоятелства, които да са
основание за разколебаване на обвинението или на извода, че съществува
опасност обвиняемите да се укрият или да извършват друго престъпление.
Счита, че новите доказателства не само подкрепят извода за наличие на
обосновано предположение за извършеното престъпление, но и доказват по
безспорен и категоричен начин обвинението. Представителят на държавното
обвинение намира, че досъдебното производство е във финален етап и от
събрания доказателствения материал, се налага извод, че продължава да
съществува вероятност обвиняемите лица да извършат друго престъпление-
основно по отношение на разпитаните свидетели или пък да се укрият. Не на
последно място продължава да важи презумпцията, с която се предполага
тази опасност за укриване или извършване на друго престъпление като няма
доказателства, които да я оборват към момента.
Към становището на защитника адв. М. се присъединяват и
обвиняемите Г. и П..
Упражнявайки правото си на последна дума обв.Г. сезира съда с искане
да му бъде изменена мярката за неотклонение, съобразно искането на
защитника му.
При предоставяне на обв.П. възможност да реализира правото си на
9
последна дума, последната заявява, че очаква от съда да измени мярката за
неотклонение в по-лека, а именно „Гаранция“, за да се грижи за детето си,
което понастоящем се намира при брат си в Германия.
Съдът след преценка на доказателствата по делото и като изслуша
становищата на страните прие за установено от фактическа страна следното:
Досъдебно производство № 26/2022г по описа на РУ на МВР-Нова
Загора, вх.№ 28/2022г., пор. № 7/2022г. по описа на окръжна прокуратура-
Сливен е започнато на 28.09.2021г., по реда на чл.212, ал.2 от НПК, за
престъпление по чл.127, ал.1 от НК за това, че на 28.09.2021г. в гр.София е
била склонена или подпомогната Събка И.а Илиева към самоубийство и е
последвало такова.
След проведено разследване, с постановление на Районна прокуратура-
София от 23.12.2021г. делото е изпратено по компетентност на Окръжна
прокуратура-Сливен, на основание чл.35, ал.2 от НПК, с оглед
съставомерност на деянието по чл.124, ал.1 от НК.
В хода на разследването, с постановление на разследващия орган от
13.01.2022г. е повдигнато обвинение на Ц. В. Г. за престъпление по чл.115,
вр.чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 20.09.2021г., в ***, в съучастие с АНТ. ИЛ.
П., като съизвършител, чрез нанасяне на множество удари по цялото тяло,
предизвикали разкъсване на слезката с излив на кръв в коремната кухина,
умишлено е умъртвил Събка Асенова Илиева от ***, като смъртта е
настъпила на 28.09.2021г. в гр.София.
С постановление на разследващия орган от същата дата е повдигнато
обвинение за престъпление по чл.115, вр.чл.20, ал.2 от НК и на АНТ. ИЛ. П.
от *** за това, че на 20.09.2021г., в ***, в съучастие с Ц. В. Г., като
съизвършител, чрез нанасяне на множество удари по цялото тяло,
предизвикали разкъсване на слезката с излив на кръв в коремната кухина,
умишлено е умъртвила Събка Асенова Илиева от ***, като смъртта е
настъпила на 28.09.2021г. в гр.София. При предявяване на обвинение на
17.01.2022г. двамата обвиняеми не са се признали за виновни.
С Постановления от 17.01.2022г. на ОП-Сливен двамата обвиняеми са
задържани, считано от момента на предявяване на обвинението на
17.01.2022гг. до довеждането им пред Окръжен съд-Сливен за вземане на
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по досъдебно производство
№ 26 / 22 на РУ на МВР-Нова Загора, вх.№ 28/2022г., пор. № 7/ 2022г на
10
Окръжна прокуратура, но не повече от 72 часа.
В хода на разследването са извършени процесуално-следствени
действия: оглед на местопроизшествие, разпит на лицата, които са
придружавали пострадалата на летището в гр.София, както и на тези, които
са присъствали на инцидента на 20.09.2021г. в ***. Разпитани са и
полицейските служители, посетили дома на Събка Илиева в ***, по повод
подаден от нея сигнал на тел.112. Назначена и изготвена е съдебно-
медицинска експертиза, с която са изяснени причината за настъпване на
смъртта на пострадалата, травматичните увреждания, които са и причинени,
механизма на получаването им, установено е и наличието на алкохол в кръвта
на пострадалото лице. Чрез назначената допълнителна съдебномедицинска
експертиза е установена причинно-следствената връзка между нанесените на
Събка Илиева удари, описани в показанията на разпитаните в хода на
разследването свидетели,, констатираните находки по време на аутопсията /
включително разкъсаната слезка/ и настъпилата смърт
Събрани са доказателства относно съдебното минало на обвиняемия Г..
Видно от справката за съдимост на обвиняемото лице, същото е осъждано
двукратно. Със Споразумение от 26.03.2014г. по НОХД № 92/2014г. по описа
на РС-Нова Загора за престъпление по чл.197, ал.1, т.3, вр.чл.195, ал.1,т.2 и
т.4 от НК му е наложено наказание „Пробация“. Със Споразумение от
11.07.2017г. по НОХД № 252 /2017г. по описа на РС- Нова Загора за
престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.7, вр.чл.194, ал.1, вр. чл.28,ал.1 от НК му
е наложено наказание “Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което е
отложено за изпитателен срок от три години.
С Определение № 18/18.01.2022 г. по ЧНД № 24/2022 г. по описа на ОС-
Сливен спрямо обвиняемите е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“. Определението е потвърдено от Апелативен съд-Бургас.
След постановяване на определението, с което е взета първоначалната
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо двамата обвиняеми,
по досъдебното производство са разпитани други свидетели, а именно
Недялка Узунова, Асен Узунов, Йордан Узунов, Йорданка Узунова /
изброените свидетели са в роднински връзка с пострадалото лице/, Роса П. /
майка на обв.П./, Драгомир Г. / брат на обв.Г./, Анка Щерева / роднина на
пострадалата по сватовство/, Сийка Топалова / съсед на обвиняемите и
очевидец на побоя/, Йордан Пеев / съсед на обвиняемите и очевидец на
11
побоя/, Иванка Наскова / снаха на пострадалата и очевидец на побоя/, Андрея
Андреев /водач на превозното средство, с което пострадалата е пътувала до
летището/. Изискани и приобщени по досъдебното производство са били
удостоверение за наследници на пострадалата, препис извлечение от акт за
смърт. След установяване на родствения кръг на пострадалото лице са
изготвени протоколи за уведомяване на пострадал от престъпление, съгласно
чл.6, ал.1 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали
от престъпления и връчване на Формуляр за правата на пострадалите от
престъпления /4 бр./. Разследващият орган е установил семейния лекар на
пострадалата Събка Илиева. След разпита на последната свидетелка- д-р
Мариана Йорданова, с постановление от 10.05.2022 г. е назначена
допълнителна съдебно-медицинска експертиза, която е изготвена от д-р
Мартин Ангелов / съдебен лекар и асистент към Клиника по съдебна
медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, гр.София/ на
14.06.2022 г.
Въз основа на описаната по-горе фактическа обстановка съдът изведе
правните си изводи:
Искането на защитника на двамата обвиняеми за изменение на взетата
спрямо тях най-тежка мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-
лека, а именно „Домашен арест“ или „Гаранция“ е неоснователно и като
такова не следва да се уважава.
Съдът намира, че и към настоящия момент са налице предпоставките,
съдържащи се в разпоредбата на чл.63 ал.1 от НК, обусловили вземането на
най-тежката мярка за неотклонение- за престъплението, в което са обвинени
двете лица, законодателят да предвижда наказание „Лишаване от свобода“
или друго по-тежко наказание, а от целокупния доказателствен материал се
налага извод, че и към настоящия момент съществува реална опасност
обвиняемите да се укрият или да извършат престъпление.
От гласните доказателствени средства и изготвената допълнителна
съдебно-медицинска експертиза, приобщени надлежно в периода, следващ
произнасянето на окръжния съд по искането на ОП-Сливен по чл.64 от НПК,
не се опровергава извода на предходния съдебен състав за съпричастност на
обвиняемите лица към деянието, за което им е повдигнато обвинение по
чл.115, вр.чл.20, ал.2 от НК, наказуемо с лишаване от свобода. За
престъплението, за което на двете лица е повдигнато обвинение,
12
законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ повече от десет
години /в конкретния случай предвиденото наказание е от десет до двадесет
години лишаване от свобода/. Следователно се касае за тежко престъпление
по смисъла на чл.93, т.7 от НК, а обстоятелството, че са повдигнати
обвинения за престъпление, предвиждащо наказание „Лишаване от свобода“
повече от десет години, налага извод за наличие на законовата презумпция по
смисъла на чл. 63, ал.2, т.3 от НПК за реална опасност обвиняемите да се
укрият или да извършат престъпление.
Настоящият състав не споделя изложеното от защитника становище, че
през изминалите пет месеца от момента на задържането на обвиняемите
„почти“ не са извършвани процесуално-следствени действия. Броят на
разпитаните свидетели, изброени подробно във фактическите констатации по-
горе и изготвената допълнителна съдебно-медицинска експертиза /назначена
на 10.05.2022 г. и изготвена на 14.06.2022 г./ опровергават твърденията на
адв.М.. Противно на въведеното от защитника твърдение за бездействие от
страна на разследващите органи, съдът констатира, че през визирания период
е проявена процесуална активност на органите на досъдебното производство
за разкриване на обективната истина по делото. В допълнение съдът намира
за необходимо да подчертае, че изнесените от свидетелите факти и
обстоятелства са от такова естество, че при евентуално изменение на мярката
за неотклонение, взета спрямо обвиняемите, в по-лека би поставило тези
лица в риск и създало предпоставка за въздействие върху тях от страна на
обвиняемите Г. и П..
За прецизност съдът намира за необходимо да подчертае, че
разпитаните като свидетели лица след 18.01.2022 г. /датата на произнасянето
на окръжния съд по искането за вземане на първоначална мярка за
неотклонение спрямо обв.Г. и обв.П./ са както от роднинското обкръжение на
пострадалата Събка Илиева, така и съседи на обвиняемите и в този смисъл
укорът на защитата, че органът на разследването е насочил процесуалната си
активност за събиране и приобщаване на гласни доказателствени средства,
обслужващи единствено обвинителната теза и с подчертана заинтересованост
от изхода на делото, е неоснователен.
В съдебно заседание необходимостта от изменение на първоначалната
най-тежка мярката за неотклонение спрямо обв.П. допълнително се
обосновава и от потребността същата да полага грижи на ненавършилата
13
пълнолетие нейна дъщеря. Такава потребност обаче съдът не съзря с оглед
изнасянето от посоченото обвиняемо лице на неблагоприятния за него факт,
че детето живее в Германия и грижи по отглеждането му се полагат от сина
на обвиняемата П..
Поради изложените съображения съдът намира, че искането на
защитника на обв.Г. и обв.П. с правно основание чл.65, ал.1 от НПК следва да
се остави без уважение, а взетите спрямо тях мерки за неотклонение следва да
се потвърдят.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 65, ал. 4 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ц. В. Г. и АНТ. ИЛ. П.,
обвиняеми по досъдебно производство № 26/22г. по описа на РУ на МВР-
Нова Загора, вх.№ 28/2022г, пор.№ 7/2022г на ОП-Сливен, чрез техния
защитник адв.М.М., за изменение на взетите спрямо тях мерки за
неотклонение „Задържане под стража“ в по-леки, а именно „Домашен арест“
или „Гаранция“.
ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на Ц. В. Г. ЕГН **********,
обвиняем по досъдебно производство № 26/22 г. по описа на РУ на МВР –
Нова Загора, вх. № 28/22 г., пор. № 7/22 г. на Окръжна прокуратура - Сливен,
мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“.
ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на АНТ. ИЛ. П., ЕГН
**********,, обвиняема по досъдебно производство № 26/22 г. по описа на
РУ на МВР – Нова Загора, вх. № 28/22 г., пор. № 7/22 г. на Окръжна
прокуратура - Сливен, мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА“.
Определението на съда може да бъде обжалвано и протестирано с
частна жалба и частен протест в 3-дневен срок, считано от днес пред
Апелативен съд – гр. Бургас.
В случай на жалба или протест, насрочва съдебно заседание пред
Апелативен съд – гр. Бургас на 24.06.2022 г. от 10.00 часа, за която дата се
съобщи на страните.
Препис от определението, след влизането му в сила, да се изпрати на
Окръжна прокуратура – Сливен.
14
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 10,40 часа.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
15