Р Е Ш Е Н И Е
Номер -266
11.07.2019 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо
гражданско и търговско отделение
На дванадесети юни,
две хиляди и деветнадесетата година
В
публично заседание в следния
състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор: _________________
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Градев
Гражданско дело № 428 по описа
за 2018 година
И за да се произнесе взе в предвид
следното:
Делото е образувано по исковата молба на С.И.И. от гр. Айтос чрез
процесуален представител – адвокат против ЗД „Бул Инс“АД със седалище и адрес
на управление – гр.София, ЕИК ********* за осъждането на ответника да му заплати сумата от 5000 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди за причинената смърт при ПТП на С.И.С.
с участието на застраховано при ответника по застраховка „ГО“ МПС. Ищецът се
легитимира като внук на починалия С. С..
Същият като водач на лек автомобил „Фиат Типо“ с рег.№А 2807 ВН е пострадал при
ПТП на 09.01.2018 г. около 16 часа на път 208/88, при което управлявания от него автомобил е бил челно
ударен от л.а. „БМВ – 325“, управлявано от Т.М.А.. С.С. е бил приет в УМБАЛ –
Бургас- ОАИЛ, но въпреки интервенциите и медицинската помощ е починал на
19.01.2018 г. Ищецът излага подробни
факти и обстоятелства относно близостта си с дядо си С. и че вследствие на
причинения по този начин деликт е претърпял болка и страдания, свързани с
безвъзвратната загуба на близък човек. Ищецът сочи , че на 06.02.2018 г. е
депозирал претенцията си пред ответното застрахователно дружество за определяне
и изплащане на обезщетение , към която е
приложил необходимите документи. С писмо от 17.07.2018 г. застрахователят
е отказал поради неустановеност на
близки взаимоотношения между молителя и починалия. С решение №1 от 21.06.2018
г. по ТД №1/2016 г. на ОСНГТК ВКС е
решил, че материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, посочени в Постановление №4/1961 г. и Постановление №5/1969 г. на
Пленума на ВС и по изключение – всяко друго лице , което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания , които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Ищецът сочи , че с дядо си С. са
живели в едно домакинство, че е израсъл под влияние на дядо си, че понася
тежко загубата - смъртта на дядо му му
причинявала болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка. Поради отказа на застрахователя ищецът предявява претенцията си пред съда
като претендира изплащане на сумата
ведно с лихвата от деня на деликта. Претендира
и разноски. Сочи се , че за причиненото ПТП виновния водач на другото МПС – Т.А. е
призната за виновна с влязла в сила присъда №290 от 29.11.2018 г. по НОХД №978
по описа на ОС – Бургас за 2018 г. като на основание чл.343 ал.1б „в“ във вр. с
чл.342 ал.1 от НК във вр. с чл.20 ал.1 от ЗДвП й е наложено наказание две
години лишаване от свобода, отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от
четири години. Направени са искания по доказателствата – за допускане на свидетели,
за назначаване на експертизи, за изискване на документи. Направено е искане за
освобождаване от държавна такса , но на основание чл.83 ал.1 т.4 от ГПК такава
в процесния случай от ищеца не се дължи по закон.
Депозиран е отговор на
исковата молба от страна на ответника ЗД „Бул Инс“ АД – София. Иска се
оспорва по основани е и размер. Оспорва се
принадлежността на ищеца към
кръга на лицата , които имат право на обезщетение. ТР според ответника не се
прилага за ПТП , настъпили преди датата
на постановяването му и отмяна на
действащото допреди това ТР №2/1981 г.
Оспорва се твърдяната особено близка връзка с починалия и действително
претърпени вреди. В отношенията на ищеца
и починалия няма нищо изключително ,
което да подлежи на обезщетение. Те са живели дори в различни градове.
Тълкувателната практика визира особени изключения, а не всяко страдание,
свързано със загубата на роднина. Оспорва се размера на претенцията. Оспорва се причинно-следствената
връзка между ПТП-то и настъпилата смърт.
Сочи се ,че операцията в УМБАЛ – Бургас
е преминала нормално и усложненията са
настъпили седмица след това, поради което е налице хипотезата на чл.53 от ЗЗД.
При постъпване в болницата С. не е имал никакви оплаквания от травми в
областта на гръдния кош и белия дроб. Оспорва се и иска за лихва като
неоснователен. Иска за лихва от датата на ПТП е неоснователен съобразно
разпоредбата на чл.429 ал.3 от КЗ във вр. с чл.380 и чл.497 от КЗ. Също са
направени доказателствени искания – за назначаване на автотехническа и
Съдебно-медицинска експертизи. Прави се искане и за изискване на историята на
заболяването на С.С. след ПТП от 09.01.2018 г. Направено е искане за допускане привличането на УМБАЛ на
основание чл.219 от ГПК като трето лице – помагач – при уважаване на главния
иск и се установят евентуално пропуски или неправилно лечение за насочване на
претенция срещу третото лице – помагач.
В срока за депозиране на допълнителна
искова молба ищецът С.И. чрез
процесуалния си представител депозира
„становище“. Направено е частично оттегляне на
исковата претенция като от 150 000 лв. , за какъвто размер е
първоначално предявена, претенцията се оттегля за размера до 5 000 лв.
Впоследствие с нарочна молба ищецът прави
увеличение на иска на 75 000 лв.
В срока за депозиране на отговор на допълнителната искова молба от страна на ответника ЗД „Бул Инс“ АД е
постъпил списък на разноските по чл.80
от ГПК , придружен с договор за правна
помощ. Други искания не са направени от страната. След проведеното първо съдебно
заседание на 24.04.2019 г. с вх.№7305/09.05.2019 г. е постъпило становище по
направеното увеличение на исковата претенция. Страната сочи , че увеличението е
неоснователно и противоречие в КЗ и европейските директиви и практика на Европейския
съд няма. Сочи се , че разпоредбата на чл.493а от КЗ въвежда не лимит на
отговорност / застрахователна сума/, който да е различен от Директива
2009/103/ЕО , а постановява, че
„размерът на обезщетението се
определя съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал.2“ – т.е. - въвежда се методика за определяне на размере
на обезщетенията. До въвеждането на
методиката е посочена фиксирана сума, а не лимит на отговорност на
застрахователя само за определен кръг от лица, а не за всички правоимащи – в
никакъв случай лимитите, установени в чл.492 от КЗ не са променени или
установена стойност – по-ниска. Напротив – лимитът на отговорност е потвърден
изрично и дори завишен със същото изменение в КЗ, с което е въведено и
изискването за методика.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност , Бургаският окръжен
съд приема за установено следното:
Безспорно по делото е , че дядото
на ищеца - С.С. е починал вследствие на ПТП.
Налице е влязла в сила присъда по
НОХД №978/2018 г. по описа на Окръжен съд – гр.Бургас , която установява извършването на деянието ,
неговата противоправност и виновността на дееца – т.е. – установено е , че
водачът на другия лек автомобил Т.А. е
виновна , че при управляването на МПС е причинила ПТП, при което е причинила
виновно смъртта на С. С.. Механизма на ПТП е установен при разглеждането
на НОХД №978/2018 г. по описа на ОС –
Бургас. Съответно – и причините за смъртта на С.С.. Деликта в случая вследствие
на престъплението – ПТП на основание чл.300 от ГПК е наличен и доказан. Безспорно
е и обстоятелството , че лекия автомобил
, управляван от Т.А. – „БМВ“ с рег.№ А 3084 КС е със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност, сключена с ответното засрахователно дружество – ЗД
„Бул Инс“ АД , което обуславя отговорността на застрахователя по чл.432 от
Кодекса за застраховането за обезвреда на причинените вреди – в т.ч.
неимуществени вреди , понесени от лицата, визирани в Решението по ТД №1/2016 г.- на ОСНГТК на ВКС. Спори се
от страна на ответника относно
приложимостта на въпросното тълкувателно решение - т.е. – дали ищеца е материално легитимиран
да претендира присъждане на
неимуществени вреди заради смъртта на дядо си, дали са налице основания за присъждане на обезщетение
ако се приеме , че е в кръга на правоимащите лица. Оспорва се и становището на
ищцовата страна след направеното увеличение на иска като се
сочи , че няма противоречие между
националното и европейското законодателство, а е налице утвърдена методика,
утвърдена с наредбата за определяне на размера на обезщетенията, а не се касае
за лимит на отговорността
Съдът съобрази
визираните в горепосоченото тълкувателно решение , че
най-близките на починалия се ползват с право на обезщетение, но това право не е
абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият не докаже, че
действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат
обезщетени съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД). От
гледна точка на чл. 52 от ЗЗД според Тълкувателното решение обаче
е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат
да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която
търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането на правото
на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата
на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и на
гарантираното с чл. 6, ал. 2 от Конституцията и с чл. 20 и чл. 47 от Хартата за
основните права в ЕС равенство на всеки пред закона. Възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в двете постановления, следва да
се допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена
близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди. Особено
близката
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/дядовци и внуци, тъй като в традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг. В тълкувателното решение се уточнява, че в
тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната
връзка на родство, а
освен това е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в двете постановления на Пленума на ВС.
В процесния случай свидетелят С. Д. – *****
и приятел на семейството на загиналия сочи , че познава ищеца откакто се е
родил. Пояснява , че в годината на
раждането на С. в семейството на С. се е случило нещастие – починал
е единия му син и така станало , че този му внук
му станал любим, свидетелят сочи – че С. прехвърлил цялата си любов към
починалия си син към С.. Двамата с внука си били неразделни , дядото направил всичко възможно внука му да се
изучи, да го накара да върви по правилния път, записал до да играе футбол , да спортува , играели двамата
шах. Вземал го като 12-13 годишен по обектите , където работел като строител. С. живеел в една къща
с дядо си и баща си, къща , която дядото е построил. След смъртта на дядо
си С.
се променил - не ходел на работа
, пиел, карал се с жена си. Свидетелят сочи , че баща му не
можел да му повлияе, наложило се
свид. Д. да разговаря със С., за
да излезе от това положение. Към
настоящия момент С. е възстановил
положението си – ходи на работа и гледа семейството си. Бащата на С. е казвал на свидетеля
, че С. е бил много привързан към дядо
си и че дядо му бил като баща.
Значението на дядо С. за тях е било голямо, свидетелят посочва , че дядо С. е
финансирал цялата фамилия.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира , че действително
между ищеца и дядо му е имало тясна връзка като между дядо и внук,
обусловена от обстоятелството , че живеят заедно в една къща , че внука носи
името на дядо си, че е единствения внук. Безспорно дядото е виждал в този си
внук продължението на рода си. Доказателствата сочат, че ищецът – внук на дядо С.
безспорно е преживял тежко смъртта на
дядо си, че е страдал и тъгата му е била голяма.
Така събраните по делото доказателства дават основание на съда да приеме
, че между починалия дядо С. и ищеца е съществувала силна емоционална връзка, която е довела до
преживяването на сериозни морални болки
и страдания за ищеца , което дава основание за
се приеме, че отношенията им изпълняват критерия „изключителност“ ,
въведен с ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и че е налице материалноправната легитимация на ищеца да получи обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди. Особеното в
случая е , че тези вреди не се обуславят само в момента на причиняване на смъртта , а че те
имат дълго във времето проявление,
обременяващо живота на пострадалите. Критерий при определяне на размера на обезщетението е принципът на
справедливостта , заложен в нормата на
чл.52 от ЗЗД, при който следва да се отчитат и конкретните икономически условия към момента на настъпване на смъртта., актуалните към момента на настъпване
на събитието лимити на застрахователното
покритие по задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите, в който смисъл
е и константната практика на ВКС. Съгласно §96 ал.1 от ПЗР на
ЗИДКЗ във връзка с §96 ал.3 – обезщетението за претърпени неимуществени вреди
на лицата по чл.493 ал.4 се определя в размер до 5000 лв. В тази насока съдът
съобрази следното: Съобразно разпоредбата на чл.346 от КЗ – застрахователната
сума / лимит на отговорността/ е договорената между страните или определената с
нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична сума ,
представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, третото
ползващо се лице или към третото увредено лице. Въвеждането на застрахователната сума като предел на
отговорността на застрахователя в действащия КЗ и уреждането на нейния минимален размер в Директива 2009/103
ЕО , която е част от правото на ЕС означава , че при настъпване на застрахователно събитие с
причинени телесни увреждания, отговорността на застрахователя може да бъде ограничена по размер единствено от
минимума на застрахователната сума,
възприет с Директива 2009/103/ЕО. Поради
транспонирането на Директива 2009/103/ЕО в действащия КЗ / чл.492/ следва да се
приеме, че е недопустимо размерът на обезщетението за
неимуществени вреди, чийто възможен
долен предел е застрахователната сума , определена в нормативен акт на ЕС да
бъде ограничаван с нормативен акт на
вътрешното право, поради което
националната норма не следва да се прилага от съда. В процесния случай ,
за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди ,съобразен с нивата на
застрахователното покритие за неимуществени вреди за процесния период – м.
януари 2018 г. и обезщетението, дължимо на ищеца следва да се определи по
справедливост по правилата на чл.52 от ЗЗД, без да се съобразява с ограниченията на разпоредбата на
§96 ал.1 от ЗИД на КЗ по отношение на
предвидения максимален размер.
При определяне размера на обезщетението съдът отчита , че
ищецът е загубил със смъртта на
дядо си не само близък родственик, но и духовната близост и опора в лицето на
погиналия близък човек. Като отчита всичките обстоятелства по делото –
конкретиката в отношенията между дядо и внук, интензитета и продължителността
на страданията, обществено-икономическите условия в страната към момента на
настъпване и проявление на неимуществените вреди съдът приема , че справедлив
размер на обезщетение следва да се определи
сума в размер на 12 000 лв., който съответства на критерия за
справедливо обезщетение съгласно чл.52 от ЗЗД. Съдът намира , че
изключителността в отношенията между ищеца и починалия му дядо клони към
обичайните такива за дядо и внук , който
носи неговото име и дядото , който е моралната и материална опора на фамилията,
за каквито конкретни факти са
налице данни в процесния случай съобразно показанията на
свидетеля Д.. Нормално е при такива дадености
дядото да съсредоточи чувствата
си спрямо този любим внук и кончината му впоследствие да бъде преживяна тежко от този внук. Над уважения размер от
12 000 лв. до претендирания размер
от 75 000 лв. претенцията следва да бъде
отхвърлена като недоказана и неоснователна. Според съда „изключителността“ в отношенията на ищеца с потърпевшия по смисъла на ТР в
процесния случай не се установява и
доказва по безспорен и категоричен начин както се претендира в пълен обем
поради което и претенцията се явява неоснователна.
В този размер следва да бъде уважен
иска със съответните последици от това – в тежест на
ответната страна да бъдат присъдени дължимата държавна такса в полза на
съда и на процесуалния представител на ищеца – дължимото адвокатско възнаграждение съразмерно на
уважената част на иска. Претенцията е за
75 000 лв. , а дължимото адвокатско възнаграждение се претендира в размер
на 2780 лв. Следва да бъде уважено искането за присъждане на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на
възнаграждение на адвоката, представлявал и защитавал ищцовата страна в
процеса. Такова се присъжда по искане на страната, направено от нея
своевременно, като с оглед разпоредбите на ГПК то съставлява част от разноските
по делото. В настоящия случай на ищеца И. е оказана безплатна адвокатска помощ
на основание сключен договор за правна защита и съдействие / находящ се на л.6
по делото/, в който е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна
помощ е чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от Закона за адвокатурата / на материално
затруднено лице/. С оглед на това е налице предвиденото в чл. 38, ал. 1 от
Закона за адвокатурата основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на
упълномощения адвокат за осъщественото пред настоящия съд процесуално
представителство. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско
възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната
договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се
предоставя безплатно на някое от основанията по
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като наличието на конкретно
посоченото основание не се нуждае от доказване. В този случай, съгласно чл. 38,
ал. 2 от цитирания нормативен акт, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата
страна да го заплати /в този смисъл и определение № 70 от 8.02.2017 година на
ВКС по частно търг. дело № 2445/2016 година, II т. о., определение № 41 от
25.01.2017 година на ВКС по частно търг. дело № 2127/2016 година, I т. о. /.
Тъй като адвокатското възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се присъжда директно на
процесуалния представител на страната, то с настоящият съдебен акт
ответникът ЗД „Бул Инс“АД следва да бъде
осъден да заплати на адвокат Велков общо сумата от общо 444.80 лв. Съразмерно на уважената част в размер на 12 000 лв. на процесуалния представител следва да бъде
заплатена сума, възлизаща в размер на 444.80 лв. Искането за плащане на
сума в размер на 200 лв. в отделно производство по ч.т.д.№236/18 г. е
неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
В полза на съда ответника следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 480 лв. върху уважената част от иска.
Мотивиран от горното , Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗД „БУЛ ИНС“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление –
гр.София, представлявано от Стоян Проданов и Крум Димитров да заплати на С.И.И.
от гр. Айтос, ЕГН – ********** сумата в размер на 12 000 / дванадесет
хиляди/ лева – представляващо обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания вследствие причинената при ПТП смърт на С.И.С. ведно със законната
лихва начиная от датата на смъртта –
19.01.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата като исковата претенция над уважения
размер до претендирания в размер на
75 000 лв. , както и искането за
присъждане на лихва, начиная от датата на произшествието – 09.01.2018 г. -
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и
недоказана.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.София представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов да заплати на адвокат Панайот Велков сумата
от 444.80 / четиристотин четиридесет и четири лв. и 80 ст./ лева - адвокатско възнаграждение на основание чл.38
ал.2 от Закона за адвокатурата и
определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004
година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответстващ на
уважената част от предявения иск като искането
за заплащане на сума в размер на 200 лв. за производството по
ч.т.д.№236/18 г. – ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, гр. София представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов да заплати по сметка на Окръжен съд –
гр.Бургас сумата от 480 / четиристотин
и осемдесет/ / лева – държавна такса върху уважената част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд –
гр.Бургас в двуседмичен срок от уведомяването му на страните.
Окр. съдия: