Р Е Ш Е Н И Е
№ 1543
гр. Варна, 10.04.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито съдебно заседание, проведено на
десети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.И.
при участието на
секретаря В.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17752/2019г.
на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e
от М.М. *** искове с правно основание чл. 178, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 574, 06 лв., претендирана като
неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд от общо по
тримесечие за периода от ***г. до ***г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
29.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, и сумата от 297, 64 лв., претендирана като
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху всяко допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, считано от първо число на месеца, в
който плащане се дължи до ***г., след допуснато изменение на исковете по реда
на чл. 214, ал. 1 ГПК, чрез увеличаване на размера и намаляването му, съчетано
с оттегляне.
Ищецът е държавен служител по силата на
служебно правоотношение възникнало с ответника, по което заема длъжност „***“ в
Сектор *** при ОД на МВР - ***. Статутът му на такъв е регламентиран в ЗМВР,
ЗДС и КТ. Предвид непрекъсваемия работен процес, същият полагал труд на смени-
8, 12 или 24 часови, съобразно утвърден от месечен график.
Твърди се, че за времето от ***г. до ***г. е положил извънреден
труд, за които следва да му бъде заплатено възнаграждение в претендирания
размер, обуславящо и правния му интерес от предявяване на осъдителна претенция.
Ответникът е депозирал писмен отговор в
срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът полага труд по служебно
правоотношение на посочената длъжност, както и че служителят е полагал
извънреден труд, който му е бил заплатен, съобразно ЗМВР и подзаконовите
нормативни актове, наред с трудовото възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Между страните не е спорно, че ищецът М.М. е
заемал по служебно правоотношение в ОД на МВР – *** длъжността „***“ *** обект ***
при РУТП - *** и „***“ в група „***“ към Отдел „***“, считано от ***г. до
настоящия момент, както и че в периода от ***г. до ***г. е работил на 12-часови смени при сумирано изчисляване на
работното време.
Спорният въпрос е изцяло правен и той се
свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния
статут на държавните служители в МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими общите
разпоредби на трудовото законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният
труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли
резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли
и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на
същия закон работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на
ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите
предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в
редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен
период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл.
187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че
работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови
смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази
разпоредба на закона влиза в сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г.
Т.е за исковия период отчитането се извършва по месечно /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а след този период, т.е от 14.10.2016г. до
31.03.2019г. на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на
МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са
регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях
в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е
регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа. До
изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за
изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на
министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на
вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова
заповед. В ал. 4 на чл. 179 е
разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР.
В чл. 187,
ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от ***г. до ***г. действащи
са били последователно Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. отменена с решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС на РБ по
адм. д. № 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з- 776 от
29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в
сила от 02.08.2016г., отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. №
8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадени от Министъра на вътрешните работи. На
основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов нормативен акт се счита
за отменена от деня на влизане в сила на
съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Всяка от тези наредби урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични и
според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В периода от отмяната на Наредба № 8121з- 592 от
25.05.2015г. /11.07.2016г./ до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-
776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в
подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца
нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ,
бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила
от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения въпрос следва да
намери общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, който възлиза на 1. 143. В заключение налага се извод, че
исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът съобрази
неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ. От него се
установява, че след приравняване на нощните часове отработени от ищеца в дневни
и след отчитане на ползван отпуск за временна неработоспособност и платен
годишен отпуск, размерът на допълнителното възнаграждение за положен извънреден
труд от 320 часа, възлиза на сумата от 1 574, 06 лв. /Приложение № 2,
колона № 2 и № 5/, до който предявеният иск следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
Доколкото при заплащането му ответникът е
изпаднал в забава дължи и обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва
върху всяко допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, считано от
първо число на месеца, в който плащане се дължи до ***г. в размер на 218, 71
лв.
За разликата над присъдената сума до пълния
претендиран размер от 297, 64 лв., след допуснато изменение на иска по реда на
чл. 214, ал. 1 ГПК само за ***г., претенцията по чл. 86 ЗЗД, следва да бъде
отхвърлена.
По
разноските
В
полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни
разноски в размер на 431, 02 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – Варна сумата от 304, 53 лв., представляваща дължима за производството
държавна такса и разноски за изготвяне на ССчЕ, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
С
право на разноски за отхвърлената част разполага ответната страна, чиито размер
възлиза на 4, 22 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, а за прекратената сумата от 22,
95 лв., на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА *** на МВР – Варна ДА
ЗАПЛАТИ на М.Д.М., ЕГН **********,*** сумата от 1 574,
06 лв. /хиляда петстотин седемдесет и четири лева и шест ст./, представляваща
неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд от общо по
тримесечие за периода от ***г. до ***г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
29.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 218, 71 лв. /двеста и осемнадесет лева и
седемдесет и една ст./, представляваща обезщетение за забава, съизмеримо
със законната лихва върху всяко допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд, считано от първо число на месеца, в който плащане се дължи до ***г.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ за разликата над
присъдения до претендирания размер от 297, 64 лв., на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА *** на МВР – Варна ДА
ЗАПЛАТИ на М.Д.М., ЕГН **********,*** сумата от 431, 02 лв. /четиристотин и един лева и две ст./, представляваща
сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Д.М., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на *** на МВР – Варна сумата от 4, 22 лв. /четири лева и двадесет и две ст./, представляваща
сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА М.Д.М., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на *** на МВР – Варна сумата от 22, 95 лв. /двадесет и два лева и деветдесет и пет ст./,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78,
ал. 4 ГПК.
ОСЪЖДА *** на МВР – Варна ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Варна сумата от 304, 53 лв. /триста и
четири лева и петдесет и три ст./, представляваща дължими за производството
разноски, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчване на препис от
акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: