Разпореждане по дело №237/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Въззивното производство е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от адвокат Г. Ю., в качеството й на процесуален представител на И. С. и И. С., двамата от гр.Б., против решение № 3886/17.05.2011 год.постановено по гр.дело № 3182/2010 год. на Районен съд Б..

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост. Основните са за неправилна преценка на събраните доказателства, в резултат на което не са приети за установени релевантни за спора факти, а от там – неправилно е приложен и материалния закон. Решението се обжалва и в частта за пресъдените от съда разноски на другата страна. Ето защо се иска отмяна на атакуваното решение и по същество уважаване на заявените искови претенции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор по въззивната жалба. Счита се, че наведените оплаквания са неоснователни,а обжалваното решение за законосъобразно. Поддържа се, че съдът е обсъдил всички събрани доказателства. Претендират се направените по делото разноски.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса, имаща интерес от обжалване на решението, срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество оплакванията са неоснователни. Окръжният съд изцяло споделя изложените от районният съд мотиви, към които препраща съгласно разпоредбата на чл.272 ГПК.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявения иск отИ. В. С. и И. В. С. против М. И. О. за допускане на съдебна делба върху следния недвижим имот: ГАРАЖ находящ се в гр.Б., ж.к.”С.-Ц.” срещу Б. /седемнадесет/ с идентификатор №04279.629.133.28 по кадастралната карта на гр.Б., изграден в имот с идентификатор 04279.629.133, при делбени части, както следва: по 1/4 идеална част за всеки от ищците и 1/2 идеална част за ответницата, като неоснователен. С решението ищците са осъдени да заплатят на ответницата направените разноски по делото, а по сметка на районният съд дължимата се държавна такса.

Зконосъобразно районният съд е приел, че ищците не са доказали наличието на съсобственост на процесния гараж с ответницата. В случая ищците твърдят възникване на съсобственост по отношение на гаражнаходящ се в гр.Б., ж.к.”С.-Ц.” срещу Б. /седемнадесет/ с идентификатор №04279.629.133.28 по кадастралната карта на гр.Б., изграден в имот с идентификатор 04279.629.133,на основание наследяване от техния баща – В. И.С. бивш жител на гр.Б., починал на 13.06.2001 год.. В тежест на ищците е да установят, че правото на собственост е принадлежало на наследодателя към момента на неговата смърт.

По делото е безспорно установено, че процесния гараж е изграден върху земя общинска собственост. Ищците не са представили доказателства, от които да е видно, че приживе на наследодателят им В. И.С. да е учредявано право на строеж от Община Б. за изграждане на гараж се в гр.Б., ж.к.”С.-Ц.” срещу Б.. Наличието на молба в тази насока и размяна на кореспонденция от страна на наследодателя на ищците с общината във връзка с желанието му да построи гараж не доказва наличието на отстъпено право на строеж. Ето защо не може да се приеме, че към датата на откриване на наследството 13.06.2001 г. наследодателят на ищците – В. И. С. да е бил собственик на процесния гараж и впоследствие, по силата на наследственото правоприемство той да е станал съсобствен на страните в настоящото делбено производство. Презумпцията по чл.92 от ЗС е оборена едва на на 12.03.2010г. с Акт за узаконяване №87 /12.03.2010г. издаден от община Б., след проведена процедура по §184 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ. Изложените в обратната насока оплаквания се явяват неоснователни.

По отношение на оспорения предварителен договор за продажба на недвижим имот с предмет гараж №3 находящ се в страни от жилищен блок 17 в ж.к.”С.-Ц.”, гр.Б., сключен между В. С. и В. Р., районният съд законосъобразно е разпределил доказателствената тежест. Ищците не са представили оригинала на този документ, поради което не е налице пълно доказване на факта, че именно В. И. С. е подписал договора. Поради това законосъобразно оспорването е признато за доказано, а оспорения документ следва да се изключи от доказателствата по делото. Наведените в обратната насока оплаквания също се явяват неоснователни.

Неоснователни са и наведените оплаквания срещу решението в частта му за пресъдените на ответницата разноски по делото в размер на 800,00 лева като завишени с оглед фактическата и правна сложност на делото. Съгласно § 2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималния размер на адвокатските възнаграждения във вр. с чл.7 ал.4 от същата наредба, в случаите на чл.78 ал.5 от ГПК присъденото адвокатско възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния сразмер на възнагражденията по наредбата , което в случая възлиза на 1200 лева/ при 400 лева минимален размер на възнаграждението/. Освен това в случая казуса е с фактическа и правна сложност. Ето защо тези обстоятелства водят до извода за законосъобразност на решението и в тази му част. Пресъдените разноски са законосъобразно определение.

С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата направените във въззивното производство разноски по делото в размер на 300,00/триста/лева.

Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 във вр. с чл.272 от ГПК Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛАрешение № 3886/17.05.2011 год.постановено по гр.дело № 3182/2010 год. на Районен съд Б..

ОСЪЖДАИ. В. С., ЕГН * и И. В. С., ЕГН *, да заплатят на М. И. О., от гр.Б., ж.к.”С.-Ц.” Б., .5, А. сумата от 300,00 /триста/ лева разноски по делото, които са направени във въззивното производство.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.