Р Е Ш Е Н И Е
№ 331
град Горна Оряховица, 15.10.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Д. и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 2332 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Искове за установяване съществуване на вземания с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, представлявано от законните си представители П.С., Я. Д. и Г.К., чрез процесуален представител : юрисконсулт В.М., твърди в исковата си молба, ответникът Ж. Б.М. е клиент на „Енерго-Про Продажби” АД, с кл. № **********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер **********, на адрес: ***. Сочи, че тези облигационни отношения се регламентират от Общи условия за продажба на електрическа енергия на ,,Енерго-Про Продажби” АД, които са приети на основание чл. 98а от ЗЕ и са одобрени от ДКЕВР към момента. Заявява, че съгласно чл.16,т.2 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби” АД /ОУПЕЕ/, приложими към настоящия момент, ,,потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определено в тези Общи условия”, като сроковете са регламентирани в чл.28,ал.5 от ОУДПЕЕ, като потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Посочва, че на основание чл.410 от ГПК във вр. чл.107 от ЗЕ, на 03.04.2019г. в ГОРС е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Ж.М. и е образувано е ч. гр. дело № 670/2019г. Твърди, че към момента на подаване на заявлението потребителят има неизплатени задължения в общ размер на 200,74 лв. за горепосочения обект на потребление, находящ се в С.А. УЛ... като в посочената сума са включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 192.13 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактура № **********/12.07.2018г., с падеж на 27.08.2018г., на стойност 44.23 лв., фактура ЛП № **********/06.08.2018г., с падеж на 26.08.2018г., на стойност 0.10 лв., фактура № **********/13.08.2018г., с падеж на 25.09.2018г., на стойност 55.39 лв., фактура № **********/13.09.2018г., с падеж на 25.10.2018г., на стойност 47.70 лв., фактура № **********/15.10.2018г., с падеж на 26.11.2018г., на стойност 42.96 лв., и фактура № **********/13.11.2018г., с падеж на 27.12.2018г., на стойност 1.75 лв., а също и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 8.61 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 21.03.2019г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № **********, към същата дата. Заявява, че длъжникът е направил възражение в срока по чл.414 ГПК, в резултат на което и в срока по чл.415 ГПК предявява настоящия иск. Твърди, че след настъпване на изискуемостта на задължението до настоящия момент стойността на фактурите не е заплатена. Уточнява, че от присъдените суми по ч. гр. дело № 670/2019г. по описа на ГОРС е изключил като претенция сума в размер на 19 лв., представляваща такса за възстановяване на захранването по ТП № **********/22.10.2018г.
Моли съда да установи със силата на присъдено нещо, че ответницата Ж.Б.М. му дължи заплащане на сумата от 200.74 лв. за обект на потребление, заведен с абонатен номер **********, кл. № **********, находящ се в С.А. УЛ... включваща сумата 192.13 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактури, издадени в периода 12.07.2018 г. - 13.11.2018 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 8,61 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 21.03.2019 г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 от ГПК.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Чрез процесуалния си представител – юрисконсулт В.М., депозира писмено становище, с което поддържа исковата молба. Излага съображения. Моли съда да приеме за установено, че ответницата не дължи процесното вземане поради плащане, настъпило в хода на съдебното производство. Моли съда да му присъди направените разноски поради това, че ответницата е станала причина за образуване на делото.
Ответницата Ж.Б.М. с ЕГН **********, с адрес ***, призована чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, не депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.
В предоставения му срок по чл.131 от ГПК, назначеният от съда особен представител на ответницата – адв. Д.Д.П. от ВТАК, депозира писмен отговор на исковата молба. Особеният представител счита исковата молба за редовна и допустима. Оспорва изцяло по основателност и по размер предявените искове - за главница, както и обективно съединените искове за законна лихва и разноски. Счита, че не са установени по безспорен начин и не са налице всички елементи от фактическия състав на неизпълнението. Оспорва фактическите обстоятелства от исковата молба, че ответникът реално не е извършил плащане. Поради качеството си на особен представител не може да ангажира доказателства за плащане, тъй като няма контакт с ответника - длъжник по исковата молба, а и самият ответник не е уведомен за исковото производство срещу него. Счита, че ответникът е направил възражение за недължимост в заповедното производство, което поддържа и в исковото производство. Счита, че по посочения клиентски и абонатен номер не е установено и доказано с приложените към исковата молба писмени доказателства претендираното потребление от посочения ответник - било като собственик или ползвател на обекта, както и няма доказателства, че този клиентски номер и абонатен номер се отнасят за процесния обект, в който да е ставало потреблението. Сочи, че сами по себе си приложените извлечения от сметки и фактури за плащания, като частни свидетелстващи документи, не установяват и доказват претендираното количество ел.енергия, не носят подпис на ответника и не обективират неговото признание за това количество ел. енергия. Заявява, че не е установен и доказан процесния и твърдян факт на доставянето на ел. енергия. Счита, че не е налице безспорно установена и доказана облигационна връзка между ищеца и ответника, поради което оспорва обективно съединените искове като неоснователни и недоказани, и моли съда да бъдат отхвърлени като такива. Оспорва обстоятелствата, на които се основава иска по отношение на наличие на неизпълнение на задължения на ответника в претендираните размери. Възразява срещу фактическата обстановка, отразена в исковата молба. Възразява и срещу размера на исковете, както и срещу начина на тяхното формиране. Счита същото за недоказано с надлежни финансово-счетоводни документи. Възразява срещу твърдения факт на доставяне на ел. енергия, потребяването й в процесния обект от ответника по делото. Оспорва приложените към исковата молба писмени доказателства - частни свидетелстващи документи, като непротивопоставими на ответника, с оглед на неговото възражение за недължимост и липса на подпис.
В съдебно заседание, ответницата, не се явява. Назначеният от съда особен представител – адв. Д.П. от ВТАК, моли съда да отхвърли предявените искове поради настъпили погасяващи обстоятелства. Излага съображения.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Видно от приетите по делото писмени доказателства, ищецът „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна е издал за получател Ж.Б.М., за клиентски № **********, за абонатен номер **********, за обект, намиращ се в с. А., .., ул. „.., както следва : фактура № **********/12.07.2018г., с падеж на 27.08.2018г., на стойност 44,23 лв., фактура ЛП № **********/06.08.2018г., с падеж на 26.08.2018г., на стойност 0,10 лв., фактура № **********/13.08.2018г., с падеж на 25.09.2018г., на стойност 55,39 лв., фактура № **********/13.09.2018г., с падеж на 25.10.2018г., на стойност 47,70 лв., фактура № **********/15.10.2018г., с падеж на 26.11.2018г., на стойност 42,96 лв., фактура № **********/13.11.2018г., с падеж на 27.12.2018г., на стойност 1,75 лв., всички с основание – потребена и отчетена ел.енергия, на обща стойност 192,13 лв.
Съдът е приел за безспорни в настоящото производство фактите, че е образувано ч. гр. дело № 670/2019г. по описа на ГОРС, в хода на което в полза на заявителя „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 769/05.04.2019г. против длъжника Ж.Б.М., за следните суми : сумата от 211.13 лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода 12.07.2018 г. до 13.11.2018 г. за обект с абонатен № **********, с. А., по клиентски № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 04.04.2019 година до окончателното плащане; сумата от 8,61 лв., мораторна лихва, определена като сбор от мораторните лихви на всички фактури, подробно посочени в табличен вид; периодът, за който е изчислена мораторната лихва на всяка една от претендираните фактури, е периода на падежа на същата, изрично отразен в приложената таблица, до 21.03.2019 г.; сумата от 25.00 лв., представляваща направените по делото разноски за държавна такса, както и сумата от 50 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждениев заповедното производство. Безспорни са и фактите, че горепосочената заповед е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на присъдените със заповедта вземания.
В настоящото производство е прието заключението на съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира изцяло, с оглед корекцията в нея, извършена устно в съдебно заседание от вещото лице, кореспондираща на приетите писмени доказателства.
С протоколно определение от 25.09.2020г., съдът е допълнил окончателния доклад по делото, като е приел за безспорен и фактът, че към датата 25.09.2020г. ответницата е заплатила на ищеца претендираните от него суми за главница и за мораторна лихва по процесните фактури.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявените искове с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД, са допустими. За ищеца е налице правен интерес от предявяване на исковете за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена Заповед № 769/05.04.2019г. по ч. гр. дело № 670/2019г. по описа на ГОРС, връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, като искът е предявен надлежно в срока по чл.415,ал.4 във вр. ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество, предявените искове се явяват неоснователни и недоказани.
Съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между него и ответника Ж.М. е налице облигационна връзка, възникнала по силата на договор за доставка и продажба на ел. енергия, като ответницата е потребител на ел. енергия за битови нужди, по смисъла на §1,т.41б,б.”а” от ДР на Закона за енергетиката. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства (заверени преписи от извлечение от сметка към дата 21.03.2019г., справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към 03.12.2019г.; извлечение за фактури и плащания към 02.12.2019г., фактура № **********/12.07.2018г., фактура ЛП № **********/06.08.2018г., фактура № **********/13.08.2018г., фактура № **********/13.09.2018г., фактура № **********/15.10.2018г. и фактура № **********/13.11.2018г.), и от заключението на приетата и неоспорена от ответната страна СИЕ, в случая се обосновава извод, че по силата на сключения между тях договор ищецът е предоставил на ответницата, за клиентски № **********, и потребителят Ж.М. е получила от „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна и е ползвала ел. енергия в обект на потребление с абонатен № **********, за обект на потребление, находящ се на адрес : с. Асеново, общ. Стражица, ул. „Втора” № 41, през период на потребление от 29.05.2018г. до 28.10.2018г., при редовно извършен отчет с електромер № 1114171566045553, на обща стойност 192,13 лв., за което са издадени следните документи : фактура № **********/12.07.2018г., фактура ЛП № **********/06.08.2018г., фактура № **********/13.08.2018г., фактура № **********/13.09.2018г., фактура № **********/15.10.2018г. и фактура № **********/13.11.2018г. При тези факти, в случая се обосновава извод, че за ответницата е възникнало задължение, по силата на сключения с ищцовото дружество договор за продажба на ел.енергия, да плати цената на реално доставената й от ищеца и ползвана от нея ел. енергия в процесния обект на потребление на стойност 192,13 лв., при условията и по начина, визирани в договора. Основанието за заплащане на ел. енергия е нейното ползване, поради което потребителят дължи заплащане на цената на реално доставената му и получена от него ел. енергия за конкретен обект на потребление, по открита на негово име партида, отчетена по надлежния за това ред със законно монтирано и сертифицирано СТИ – електромер, за същия обект на потребление, какъвто се явява и процесният случай.
На следващо място, към момента на приключване на съдебното дирене в първата инстанция, ищцовото дружество признава неизгодните за него факти, че в хода на съдебното производство ответницата е заплатила всички дължими суми за главница – 192,13 лв., и за мораторна лихва – 8,61 лв., по процесните фактури, потвърдено от приетата СИЕ, с уточненията и допълненията към нея, извършени от вещото лице К. М. в открито съдебно заседание. Поради това, съдът счита, че в случая не може да се приеме за установено съществуването на парично вземане на ищеца „Енерго-Про Продажби” АД град Варна от ответницата Ж.М. за сумата от 192,13 лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане на стойността на потребената от ответницата ел.енергия, по процесните фактури, както и на парично вземане за мораторна лихва общо в размер на 8,61 лв., тъй като до приключване на устните състезания в настоящото съдебно производство тези парични задължения са изцяло погасени чрез извършени плащания от абоната.
Предвид изложеното, съдът счита, че исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива, заедно с акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото, с оглед
задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение №
4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК,
съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на
направените по делото съдебни разноски за доплатена държавна такса /75 лв./, за
възнаграждение на особен представител /300 лв./ и за юрисконсултско
възнаграждение /100 лв./, общо в размер на 475 лв. в исковото производство,
както и за присъждане на направените в заповедното производство разноски за платена
държавна такса и за платено юрисконсултско
възнаграждение в общ размер от 75 лв., които следва да бъдат възложени в
тежест на ответницата, тъй като с поведението си /неизпълнение на падежа на
парични задължения/, същата е станала причина за депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.
гр. дело № 670/2019г. по описа на ГОРС и за завеждане на настоящите искове,
интересът от които е отпаднал поради последващо погасяване на задължението,
обусловило нуждата от съдебна защита на дружеството-ищец. При отхвърляне на
иска поради плащане в хода на процеса ответникът е този, който ще понесе
отговорността за разноски. В този случай не са налице предпоставките на
чл.78,ал.2 ГПК. Съгласно цитираната норма, ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. За да може ответникът да се екскулпира от отговорността за
разноски, следва двете посочени предпоставки да са налице в своята кумулативна
даденост. В случая, макар и ответницата да признава правопораждащите факти, с
поведението си е дала повод за завеждане на делото. Извършените плащания в хода
на делото не се отразяват на правото на ищеца на разноски досежно отхвърлената
част от исковете поради погасяване на вземанията. В този смисъл е практиката на
ВКС – Определение № 200/20.05.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 1960 по описа
за
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявени от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, представлявано от законните си представители П.С., Я.Д. и Г.К., чрез процесуален представител : юрисконсулт В.М., за приемане за установено по отношение на Ж.Б.М. с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна, : град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУРС – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, СУМАТА от 192,13 лв. /сто деветдесет и два лева и тринадесет стотинки/, представляваща главница за незаплатена ел. енергия за период на потребление от 29.05.2018г. до 28.10.2018г., за обект на потребление, заведен с абонатен номер **********, кл. № **********, находящ се в С.А. УЛ... - вземания по фактура № **********/12.07.2018г., с падеж на 27.08.2018г., на стойност 44,23 лв., фактура ЛП № **********/06.08.2018г., с падеж на 26.08.2018г., на стойност 0,10 лв., фактура № **********/13.08.2018г., с падеж на 25.09.2018г., на стойност 55,39 лв., фактура № **********/13.09.2018г., с падеж на 25.10.2018г., на стойност 47,70 лв., фактура № **********/15.10.2018г., с падеж на 26.11.2018г., на стойност 42,96 лв., фактура № **********/13.11.2018г., с падеж на 27.12.2018г., на стойност 1,75 лв., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и СУМАТА от 8.61 лв. /осем лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща лихва за забава за периода, считано датата на падежа на вземането по всяка една фактура до 21.03.2019г., за които е издадена Заповед № 769/05.04.2019г. по ч. гр. дело № 670/2019г. по описа на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Ж.Б.М. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУРС – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано от П.С., Я.М. Д. и Г.К., СУМА в размер на 475 лв. /четиристотин седемдесет и пет лева/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за доплатена държавна такса /75 лв./, за възнаграждение на особен представител /300 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /100 лв./, както и СУМА в размер на 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща направените в заповедното производство по ч. гр. дело № 670/2019г. по описа на ГОРС съдебни разноски за платена държавна такса /25 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /50 лв./.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................