Р Е Ш Е Н И Е
№ 81 24.02.2020 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Търговище Девети състав
На дванадесети февруари 2020 година
В публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 885 по описа за 2019 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск за съществуване на вземане, по реда на чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че въз основа на заявление от кредитора –– „Профи Кредит България“ ЕООД – София, по Ч.гр.д. № 101/2019 г. по описа на РСТ е издадена заповед № 44/18.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено на длъжника: Г.И.С. *** да заплати на кредитора “Профи Кредит България” ЕООД гр.София, сумата от 2444.13 лв. – главница за периода от 21.03.2011г. до 05.07.2011г.; ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 08.06.2018г. до окончателното изплащане на задължение; сумата от 1008.86 лв. – неустойка; сумата от 3.93 лв. - лихва за забава за периода от 21.03.2011г. до 05.07.2011г., както и направените в заповедното производство разноски по делото, на осн. чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК. Заповедта е връчена на ответника при условията на чл.47 ал.1-5 ГПК. Заповедта е обезсилена на осн. чл.415 ал.5 от ГПК в частта за сумата от 3.93 лв. - лихва за забава за периода от 21.03.2011г. до 05.07.2011г.
Ищецът основава вземането си на сключен между него и ответника договор за револвиращ заем № ********** на 22.12.2010г. , при следните параметри: сума на кредита 700 лв.; срок за погасяване на кредита: 36 месеца; размер на погасителна вноска по кредита: 70 лв.; падеж на погасителната вноска: 20-и ден на месеца; ГПР 176.22 %; годишен лихвен процент: 115.85 %; лихвен процент на ден: 0.27 %; общо задължение по ДРЗ: 2584.43 лв. Крайният срок за погасяване на кредита, съгласно погасителния план е 20.01.2014г. Неразделна част от договора са Общите условия към ДРЗ. Ищецът изпълнил задължението си като на 22.12.2010г. превел на кредитополучателя парична сума в размер на 700 лв. по кредита. Длъжникът направил две пълни и една непълна погасителни вноски и след изпадането му в забава , съгласно ОУ договорът е прекратен от 05.07.2011г. и му е начислена неустойка на осн. чл.10.4. от ОУ в размер на 1008.86 лв. В случай, че се приеме, че на ответника не е надлежно обявена настъпила предсрочна изискуемост по ДРЗ от 05.07.2011г., то падежът на последната погасителна вноска – 20.01.2014г. е нестъпил и към момента цялото неизплатено задължение е изискуемо.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да се установи съществуване на вземането му към ответника за сумата от 2444.13 лв. – главница за периода от 21.03.2011г. до 05.07.2011г.; ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 08.06.2018г. до окончателното изплащане на задължение; сумата от 1008.86 лв. – неустойка, за което е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 101/2019г. по описа на РСТ, както и да осъди ответника да заплати направените в исковото и в заповедното производство разноски. Редовно призован ищецът няма упълномощен процесуален представител в открито заседание. Подадената от ищеца молба, постъпила с Вх.рег.№ 1484/11.02.2020 г. по описа на РСТ , съдът докладва в открито заседание, като с нея се поддържат предявените искове.
Ответникът –Г.С. ***, редовно уведомен за исковата молба по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК. В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от назначения и особен процесуален представител – по реда на чл.47 ал.6 от ГПК – адв. Д.П. ***, който счита иска за допустим, но неоснователен. Прави възражение за изтекла погасителна давност: Съгласно чл.10.3.1. от ОУ при просрочване на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора, без да е необходимо изпращане на уведомление, покана или известие. Страните са уговорили автоматична предсрочна изискуемост на вземането. Ищецът сам е посочил в исковата молба, че на 05.07.2011г. договорът е прекратен. Общата 5-годишна погасителна давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД започва да тече и съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД е настъпила на 05.07.2016г. т.е. много преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК.. Възразява също, че договорът е нищожен, съдържащ неравноправни клаузи-напр. договорен годишен лихвен процент – 115.85%, лихвен процент на ден – 0.32% и ГПР-176.22 %, което е в противоречие със ЗПК и ЗЗД. В открито заседание ответникът се представлява от назначения процесуален представител адв. П., който поддържа писмения отговор и моли искът, предявен по реда на чл.422 от ГПК да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното Ч.гр.д. № 101/2019г. по описа на РС-Търговище, ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД – София, е подал на 08.06.2018г. /пред РС-Видин/ заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против ответника – Г.И.С. ***.. Съдът е издал заповед № 44/18.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК , с която разпоредил длъжникът да заплати на кредитора сумата от 2444.13 лв. – главница за периода от 21.03.2011г. до 05.07.2011г.; ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 08.06.2018г. до окончателното изплащане на задължение; сумата от 1008.86 лв. – неустойка; сумата от 3.93 лв. - лихва за забава за периода от 21.03.2011г. до 05.07.2011г., както и направените в заповедното производство разноски по делото, на осн. чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК, като е посочено в заповедта съобразно заявлението, че вземането произтича от неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № ********** от 22.12.2010г. Заповедта е връчена на ответника при условията на чл.47 ал.1-5 ГПК. Съдът е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си против ответницата. Това определя и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск по реда на чл.422 от ГПК във вр. чл.415 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК и с правно основание по чл.79 ал.1 и чл.92 от ЗЗД.
От представения по настоящото дело писмен договор, ищецът - „Профи Кредит България“ЕООД - София, наричан кредитор, от една страна и от друга страна – ответникът - Г.И.С. , наричан за краткост клиент, са сключили в офис на кредитора в гр. Варна, Договор за револвиращ заем № ********** /ДРЗ/, на дата 22.12.2010г. , като избраният вид на искания заем е PROFI Made. Съгласно договора, раздел VІ. „Параметри на одобрения револвиращ заем“ : сумата на заема е 700 лв., срок за погасяване на заема е 36 месеца, размер на вноската по заема е 70 лв., Общо задължение: 2584.42 лв.; ГПР 176.22 %; Годишен лихвен процент 115.85 %; Лихвен процент на ден: 0.32 ; Сума на всеки револвинг: 487 лв.; Договорено възнаграждение при револвинг 1193 лв.; Общо дължимо по револвинга: 1680 лв. Няма спор, че преди подписване на договора на клиента е предоставено и е попълнено искане за отпускане на револвиращ заем / това е V. „Параметри на искания револвиращ заем“ в ДРЗ/ и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Съгласно клауза „Б.“ в ДРЗ неразделна част от същия ДРЗ са Общите условия /ОУ/ към него за физически лица, които са предадени на клиента и солидарния длъжник и те са задължават да ги спазват.
В чл.10.3.1. от ОУ е уговорено изрично, че в случай, че клиентът или солидарният длъжник просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора за потребителски кредит и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща на клиента/солидарния длъжник уведомление, покана, предизвестие или други. В чл.10 от ОУ са регламентирани два вида неустойки. Съгласно чл.10.1. в случай, че клиентът или солидарният длъжник просрочи плащането на вноските по заема, кредиторът начислява неустойка за забава в размер на ОЛП + 10% годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото плащане. А съгласно чл.10.4. след прекратяване на ДРЗ, на което и да е от основанията по чл.10.3. от ОУ остава в сила задължението на клиента или солидарният длъжник да заплатят всички дължими суми, като в този случай върху целия размер на заема се начислява неустойка в размер на 50%.
Безспорно се установи от копие от преводно нареждане за кредитен превод, че на 22.12.2020г. кредиторът е изпълнил задължението си по договора и е превел на клиента по негова сметка сумата от 700 лв., като посоченото основание за плащане е номера на ДРЗ **********.
По делото няма приложен погасителен план. От приложено по делото Извлечение по сметка към договора за потребителски кредит № ********** /л. 15/ , издадено на 14.05.2019г. се установи, че за краен падеж по ДРЗ е датата 20.01.2014г., като 35 бр. месечни вноски са в размер на общо 70 лв. при нарастващ размер на вноската за главница и намаляващ размер на вноската за лихва, а 36 бр. месечна вноска е в размер на общо 134.43 лв. , от която 63.73 лв. главница и 70.70 лв. –лихва. От Извлечението от сметка е видно, че длъжникът е платил по ДРЗ 2 бр. пълни погасителни вноски от по 70 лв. /от 09.02.2011г. и от 18.04.2011г./ и 1 бр. непълна погасителна вноска от 030 лв. . Общият сбор на платените вноски, посочени в извлечението е 140.30 лв.
Кредиторът няма, нито твърдения, нито писмени доказателства, за уведомяване на клиента по ДРЗ за автоматичното прекратяване на договора и съответна предсрочна изискуемост във връзка с разпоредбата на чл.10.3.1 от ОУ.
Предвид установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съдът намира, че процесният договор за кредит попада под уредбата на ЗПК.
В
разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени
задължителните реквизити на договора, като съобразно чл. 20 от ЗПК, когато не
са спазени изискванията по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен. При подробната преценка и
съпоставка на клаузите в процесния ДРЗ № **********/22.12.2010г. с разпоредбите на ЗПК, съдът счита, че
сключеният с ответника договор не отговаря
на всички изисквания на ЗПК за действителност, съобразно изискванията на чл.22
от ЗПК. Договорът е сключен в писмена форма, но не е посочен по ясен и
разбираем начин какъв е общия
размер по заема, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК. При одобрен
заем от 700 лв. и месечна вноска от по 70 лв. /главница + лихва/ при 36
бр. месечни вноски , общата сума е 2520
лв. В раздел VІ.“Параметри на одобрения
револвиращ заем“ са формулирани : „Общо
задължение 2584.43 лв.“; „Общо
дължимо по револвинга: 1680 лв.“;
„Сума на всеки револвинг: 487 лв.“. , като изобщо не е ясно как и въз
основа на какво е формирана съответната
сума и какво включва тя. Не е ясно как е
определен този размер на годишния лихвен процент и на ГПР. Следва в условията за издължаване на
кредита - включително погасителен план, да
се съдържа информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, съгласно чл.11 ал.1 т.11. В самия ДРЗ не е посочена периодичност /месечна ,
седмична или друга/, а само брой – 36 и
само може да се предполага, че е месечна. Действително
в чл.2.6. изр.1 от ОУ е записано, че клиентът ще погасява
предоставения заем на кредитора с равни месечни вноски, в размер и срокове
според погасителния план, неразделна част от ДРЗ и съдържащ се в ИО. В чл.5 „Револвинг по ДРЗ“ от ОУ също се
говори за погасителен план, но такъв няма представен по делото като неразделна
част от договора.
Ищецът и ответникът са били в облигационни отношения, възникнали по силата на договор за потребителски кредит. Предявеният установителен иск по реда на чл.422 от ГПК за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е обоснован с неизпълнение на задълженията на ответника – просрочие на две или повече последователни месечни вноски в пълен размер и настъпилото по силата на чл.10.3.3. от ОУ автоматично прекратяване на договора, при което ищецът претендира последиците от това прекратяване-автоматична предсрочна изискуемост и дължимост на непогасена главница по договора в размер на 2444.13 лв. за периода от 21.03.2011г. до 05.07.2011г.; и сумата от 1008.86 лв. – неустойка. Както в заявлението на кредитора за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, така и в заповедта по чл.410 от ГПК е посочено за сумата от 2444.13 лв., че е главница и съответно така е посочено в доклада на исковия съд, който е обвързан от постановеното от заповедния съд.
Видно от изложеното в исковата молба, както и от представените доказателства, сумата от 2444.13 лв. не представлява дължима главница по ДРЗ, доколкото от извлечението по сметката на ответника е видно, че вноските по договора за кредит са сбор от главница и лихва в общ размер от 2584.43 лв., като след приспадане на погасените две вноски и част от трета /140.30 лв./ от общото задължение по кредита остава исковата сума. Ищецът е заявил, че вземането му е предсрочно изискуемо, като съгласно договора предсрочната изискуемост настъпва автоматично при определени условия.
В тежест на ищеца е да установи по пътя на пълно и главно доказване, че вземането му спрямо ответника съществува, че е възникнало на заявеното основание и че е изискуемо. Съдът се придържа към практиката на ВКС, съгласно която в хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 от ГПК за вземане по договор за кредит, за което се твърди предсрочна изискуемост на кредита, ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 от ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване, обаче, не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение, доколкото съобразно т. 11.б от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е недопустимо в исковото производство по иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение /в този смисъл виж решение № 129/09.11.2015г. по т.д. №1977/2014г. , II т.о. на ВКС, решение №161/08.02.2016г по т.д. №1153/2014г., II т.о. на ВКС, решение №77/10.05.2016г. по т.д. №3247/2014г., II т.о. на ВКС и др./. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните, а датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо за настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието си. Приложението на разрешенията на т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост намират проявление и по отношение на небанковите финансови институции, каквато се явява ищеца - Решение №123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на II т.о., ВКС. Този извод се подкрепя и с аргумент за по-силното основание, доколкото правният статут на банките изисква по-благоприятното им нормативно третиране в сравнение с финансовите институции, което пряко следва и от Решение № 12 от 02.10.2012 г. по к. д. № 4/2012 г. на КС, а при възприемане на извода, че предсрочната изискуемост ще следва да се съобщава само от банките, но не и от финансовите институции, очевидно този принцип ще се наруши, но по-важното – така ще се наруши и принципът за правна сигурност и предвидимост в уредбата на потребителските кредити, което е недопустим правен резултат. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е императивна и нейното тълкуване е подчинено на принципа за защита на по-слабата страна, поради което следва да се прилага във всички хипотези на предоставяне на потребителски кредит. В този смисъл, доколкото в случая не се твърди, нито са налице доказателства кредиторът да е изпълнил задължението си за уведомяване на кредитополучателя за настъпване на предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, следва да се приеме, че договорът не е прекратен на основанията в т. 12, т. 3 от ОУ и към момента на подаване на заявлението вземането не е било изискуемо в пълния му размер.
Предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо или това е към момента на приключване на съдебното дирене, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението и в исковата молба , не е условие за редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл.422 ал.1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението. В този смисъл е т.1, изр.2 и т.2 ТР № 8/2017 от 02.04.2019г. по тълк.дело № 8 по описа за 2017г. на ОСГТК на ВКС. Същото е приложимо и договорите за потребителски кредити, уредени по Закона за потребителския кредит и предоставяни от небанкови кредитни институции. В конкретния случай към момента на приключване на съдебното дирене /12.02.2020г./ и още преди това – към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /08.06.2018г./ е настъпил крайният падеж по договора за револвиращ заем /20.01.2014г./, така че не стои въпросът за предсрочна изискуемост и съответно е неоснователно възражението за изтекла погасителна давност.
Освен изложените по-горе съображения за неспазени от кредитора разпоредби за действителност на договора за револвиращ заем, съдът взе предвид и следното:
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т. 2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.“
Видно от съдържанието на процесния договор за кредит, в него не е отразена действителната "обща сума, дължима от потребителя". Така в раздел VІ. „Параметри на одобрения револвиращ заем“ фигурира "общо задължение“ и „общо дължимо по револвинга“ , като не е ясно какво отчита всяка сума и какви общи разходи за потребителя включва тя. Това, от своя страна, се отразява и на стойността на годишния процент на разходите, защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Освен това така определения ГПР в размер на 176.22 % е в противоречие с императивната норма на чл.19 ал.4 от ЗПК /не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левова и във валута, определена с ПМС на РБ т.е. не повече от 50 % /, поради което е тази клауза е нищожна, на осн. чл. 19 ал.5 от ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. И тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 19 ал.4 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК.
В чл. 23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него.
Що се
касае да искането за неустойка в размер
на 1008.36 лв., с правно основание чл.92
от ЗЗДД, съдът намира следното: В исковата молба се сочи, че на осн. чл.10.4 от
ОУ е начислена въпросната неустойка, като кредиторът не се е възползвал от
правото си да начисли неустойка в размер на 50 % от оставащото задължение, а е
начислил неустойка в по-нисък размер, а именно 35 %. Не е ясно на каква база,
изразено цифрово /оставащото задължение/ е изчислена
тази неустойка и как е едностранно
от кредитора е определен този процент - 35 %, което е необосновано висок размер, а не
друг - напр. 10 %. Съгласно
чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако не
са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от посочената разпоредба е
разписано, че не са индивидуално уговорени каузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни
разрешение са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета/чл.3/, според която не
се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и
потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че
някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално
договорени, не изключва приложението на чл.3 от Директивата към останалата част
на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи
условия. Безспорно установено е в настоящия случай, че неустоечната клауза е част от съдържанието на Общи
условия-неразделна част от договор за револвиращ заем. Това обаче, не е достатъчно същата да бъде
квалифицирана като индивидуално уговорена, тъй като нормата на чл.146, ал.2 от ЗЗП изрично прогласява,
че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително
и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието
им. В конкретния случай на потребителя
не е осигурена възможност да внася промени в съдържанието и да включва нови условия по
изпълнението на договорната връзка, в т.ч. да изрази воля по отношение на
клаузата за неустойка. Оттук следва извод, че клаузата за неустойка не е
индивидуално уговорена. Съдът намира,
че по начина, по който е уговорена, клаузата на чл.10.4. от ОУ към ДРЗ създава значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя. В случая кредиторът получава
имуществена облага от потребителя като насрещна страна в размер, какъвто той
сам определи. Това от своя страна противоречи на добросъвестността и създава
основание за облагодетелстване на търговеца за сметка на физическото лице –
потребител, който е икономически по-слабата страна. По изложените съображения
съдът приема, че клаузата за неустойка се явява неравноправна и тъй като не е
договорена индивидуално, съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП се явява нищожна и не
поражда права и задължения за страните по договора, което от своя страна
обуславя неоснователност на исковата претенция на ищеца за заплащане на
неустойка.
Съобразявайки
изложеното по-горе, съдът счита, че искът е основателен за сумата от 559.70
лв., представляваща чистата стойност на кредита и след приспадане на погасената
част /700-140.30 лв./, на осн. чл.23 от ЗПК, като в останалата част исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни: за сумата над 559.70 лв. до пълния претендиран размер от 2444.13
лв. и за неустойката в размер на 1008.86 лв.
Ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в исковото производство в размер на 89.20 лв. и направените в заповедното производство разноски в размер на 19.31 лв., съразмерно уважената част от иска, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от С.Н.Н., О.Л. , Я.Я.Ч.иИ.Х.Г.чрез пълномощник – юрк. К.Е.С., против Г. И. С., ЕГН **********,*** , чрез назначен особен процесуален представител – адв. Д.П.П. ***, съдебен адрес:***, офис 110, за сумата в размер на 559.70 лв., представляваща главница по договор за револвиращ заем № ********** /ДРЗ/ от дата 22.12.2010г., ведно със законната лихва за забава от 08.06.2018г. до окончателното плащане на главницата, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 44/18.01.2019г. по Ч.гр.д. № 101/2019г. по описа на Районен съд – Търговище, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за сумата над 559.70 лв. до пълния претендиран размер от 2444.13 лв., както и в частта за неустойка в размер на 1008.86 лв. , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г. И. С., ЕГН **********,*** , чрез назначен особен процесуален представител – адв. Д.П.П. ***, съдебен адрес:***, офис 110 ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от С.Н.Н., О.Л. , Я.Я.Ч.иИ.Х.Г.чрез пълномощник – юрк. К.Е.С., сумата в размер на 89.20 лв., представляваща направените в исковото производство разноски и сумата в размер на 19.31 лв., представляваща направените в заповедното производство, съразмерно уважената част от иска, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: