Р
Е Ш Е Н И Е
№ 97
гр.Дулово, 22.05.2019г.
Дуловският районен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ
при участието на секретаря НИНА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.дело № 460 по описа на съда за 2018година, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове, с правно основание
чл.200, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на Г.П.Г. с ЕГН:**********,***, против „А1 България” ЕАД, с
БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Илинден, ул.
Кукуш № 1, представлявано от А.В.Д. и М.М.,
за сумата общо от 4 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - физически и психически болки и страдания, вследствие на претърпяна на 10.01.2018г. трудовата злополука, установена
с разпореждане № 21655/05.02.2014г. на НОИ – ТП – София град, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 18.07.2018г. до окончателното й заплащане, и за сумата от 210.40 лв., представляваща лихва за
забава върху сумата от 4 000 лв., дължима за периода от 10.01.2018г. до
17.07.2019г.
Ищцата твърди в исковата си молба,
че е работила по трудово правоотношение (ТПО) с ответника от
10.01.2017 г. като „супервайзор”, направление „Продажби на частни клиенти”,
зона „Североизток”, регион „Шумен”, с място на полагане на труд „Мтел –
магазин” гр.Дулово. Твърди още, че по време на трудовото си правоотношение е
претърпяла трудова злополука, настъпила на 10.01.2018 г. при изпълнение на
трудовите й задължения по повод Заповед за командировка № 248/10.01.2018г. от
„Мтел – магазин” гр.Дулово до гр.Варна за един ден. Пътуването се осъществило с
лек автомобил „***” с рег. № ***. В същия ден – 10.01.2018г. около 21.20 часа
при придвижване на ищеца с лекия автомобил
от гр.Варна до основното й място за живеене, същия претърпял ПТП на път
Втори клас № 21, в посока гр.Русе, на километър 102+700, в района на местността
„Кълнежа” между с.Айдемир и с. Сребърна. Причина за настъпилото ПТП е внезапна
поява на диво прасе от дясната страна което се ударило в предната част на
автомобила.
Съставен
бил протокол за ПТП № 1640991/16.01.2018г. , АУАН с бл. № 175359/16.01.2018г. и
наказателно постановление което с Решение №152/02.05.2018г. по АНД №176/2018г.
по описа на РС-Силистра, влязло в законна сила на 23.05.2018г. било отменено.
Претърпяната
от ищцата злополука била призната за трудова с Разпореждане №
21655/05.02.2018г.на ТП на НОИ- София град.
Вследствие
на претърпените увреждания, ищцата била 14 календарни дни в отпуск поради
временна неработоспособност, като и след това силните болки в главата,
световъртежа и гаденето са продължили и към 19.04.2018г. Ищцата сочи, че през целия посочен период е
изпитвала силна физическа болка и психически страдания от претърпените
увреждания, че сънят й е бил нарушен, че е имала силни болки в главата,
световъртеж и гадене, и че не е могла да се придвижва нормално, нито да сяда.
Същата изпитвала и към настоящия момент силен страх от претърпяното ПТП, който
я съпътствал при управление на МПС. Ищцата твърди, че детето й Георги
Константинов Узунов е било притеснено от случилото се с майка му и това
притеснение се е принесло и върху самата нея.
Счита, че са налице условията на
чл.200,ал.1 от КТ . Твърди, че са й причинени неимуществени вреди от трудовата
злополука, изразяващи се в болка и страдание от контузия на главата, умерено
изразена церебрастенна симптоматика, контузия на врата и гръдния кош, които от
своя страна са причинили временна неработоспособност за срок от 14 календарни
дни. Смята, че ответника отговаря имуществено за причинените й вреди
независимо, че негов орган или работник не е виновен за настъпването им.
Позовава се на разпоредбата на
чл.200,ал.2 от КТ, съгласно която ответника отговаря и за непреодолима
сила. Не било налице съпричиняване от страна на ищцата, тъй като видно от представеното
съдебно решение с което е отменено наказателното й постановление, деянието е
случайно.
Посоченото по-горе е
породило правния интерес на ищцата да търси от работодателя обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди.
Моли съда да постанови съдебно решение, с
което да осъди ответника „А1 България” ЕАД, с БУЛСТАТ: ***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Илинден, ул. Кукуш № 1,
представлявано от А.В.Д. и М.М.да
й заплати сума в общ размер от 4 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - физически и психически болки и страдания, вследствие на претърпяна на 10.01.2018г. трудовата злополука, установена
с разпореждане № 21655/05.02.2014г. на НОИ – ТП – София град, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 18.07.2018г. до окончателното й заплащане. Претендира и лихва за забава за периода от
10.01.2018г. до 17.07.2018г. в размер на 210.40 лв. Моли съда да й бъдат заплатени
направените по делото разноски. Прави и доказателствени искания в подкрепа на
своите твърдения.
В законоустановения срок ответникът е
подал писмен отговор, В законоустановения срок е постъпил отговор на ответника „„А1
България” ЕАД, който намира предявения иск за е неоснователен и недоказан,
оспорва го както по основание, така и по размер. Счита, че същият е предявен в
изключително завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди.
Не оспорва и признава, че ищцата е била служител на „А1 България” ЕАД, към момента на произшествието
Мобилтел ЕАД и че инцидентът с нея е
признат за трудова злополука.
По отношение
размера на претендираното обезщетение, счита че то е прекомерно завишен и не
отговарял на реално претърпените вреди. Причинените и вреди не били толкова
съществени, че да обусловят претендираният размер на обезщетението. От
злополуката е причинена единствено временна неработоспособност за кратък период
от време, нямало трайни увреждания, а видно от представеното с исковата молба
Съдебномедицинско удостоверение №2147/2018, издадено при преглед непосредствено
след злополуката, травмите на ищцата Г.Г. са й причинили единствено болки и
страдания.
Сочи че
съгласно трайната съдебна практика евентуално дължимото обезщетение се намалява
с всички плащания получени от работника във връзка спретърпяната трудова
злополука. Такива са сумите получени от общественото осигуряване,
застрахователи, доброволни обезщетения и др. Съгласно чл. 200, ал.3 от КТ - работодателят
дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена
и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/ши пенсията по
общественото осигуряване“. В случая ищцата е получавала и обезщетение по общественото
осигуряване от НОИ по представените болнични листове и амбулаторни листове.
Твърди, че работодателят доброволно е
обезщетил ищцата за причинените вреди. Това е станало със Заповед 149 от
21.03.2018г. Размерът му е 300 лв., съобразно Процедурата за финансово
подпомагане на дружеството-ответник, регламентирано в чл. 1, последна подточка
и чл. 3, б. F от нея. Ищцата
е подала формуляр за кандидатстване, в резултат на което е издадена
горепосочената заповед и тя получила финансовата помощ. Получила е и
обезщетение от общественото осигуряване. Твърди, че ищцата е получила
достатъчно средства, с които да удовлетвори вредите си във връзка с трудовата
злополука от 10.01.2018г. и претендирането за допълнително обезщетение би
довело до получаването на прекомерно такова, което не отговаря на реално
причинените вреди и не би било справедливо и кореспондиращо с реалната
ситуация.
Счита искът на ищцата за абсолютно
неоснователен и моли съда да постановите съдебно решение, с което да отхвърлите
исковите претенции като неоснователни и недоказани. Алтернативно иска от съда
да намалите претендираното обезщетение.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалният си
представител адв. К.Л. *** поддържа предявените искове и моли същите да бъдат
уважени.
В съдебно заседание – ответникът не
се представлява. Не депозира писмено становище извън представеният по делото
писмен отговор на исковата молба.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на
страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представения
Трудов договор № 631/10.07.2017г. се установява, че страните са в трудово
правни отношения, като ищцата е заемала длъжността „супервайзор”,
направление „Продажби на частни клиенти”, зона „Североизток”, регион „Шумен”, с
място на полагане на труд „Мтел – магазин” гр.Дулово, получавала е основно месечно трудово възнаграждение
в размер на 650лв.
Доказателство, че трудовото правоотношение между
страните е прекратено не са представени по делото.
От представените по делото доказателства,
се установява, че на 10.01.2018г. при изпълнение на
трудовите си задължения по повод Заповед за командировка № 248/10.01.2018г. от
„Мтел – магазин” гр.Дулово до гр.Варна за един ден. Пътуването се осъществило с
лек автомобил „***” с рег. № ***. В същия ден – 10.01.2018г. около 21.20 часа
при придвижване на ищеца с лекия автомобил
от гр.Варна до основното й място за живеене, същия претърпял ПТП на път
Втори клас № 21, в посока гр.Русе, на километър 102+700, в района на местността
„Кълнежа” между с.Айдемир и с. Сребърна. Причина за настъпилото ПТП е внезапна
поява на диво прасе от дясната страна което се ударило в предната част на
автомобила.
От
приложеното и прието като доказателство съдебномедицинско удостоверение № 2147
от 12.01.2018г., издадено от съдебен лекар става ясно, че ищцата е претърпяла
контузия на главата, умерено изразена церебрастенна симптоматика, контузия на
врата и гръдния кош
Издаден
и е болничен лист № Е 20180169277 за временна неработоспособност, като ищцата е
била в отпуск 14 календарни дни поради претърпените увреждания.
От
представеният по делото амбулаторен картон се установява, че временната
работоспособност на ищцата е продължила 34 дни, за което са издавани болнични
листове.
Съдът намира, че по делото няма спор между страните
досежно фактите и обстоятелствата, обосноваващи отговорността на работодателя
по чл. 200 КТ, поради което следва да се приеме установена и доказана
фактическа обстановка - че ищцата е в трудово правоотношение с ответника,
същата е пострадала при настъпила на 10.01.2018г. трудова злополука.
По надлежния ред тя е определена като трудова с Разпореждане № 21655/05.02.2014г. на НОИ – ТП – София град и за работодателя е възникнало задължението да
обезщети пострадалия си работник за претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди, на основание чл. 200 КТ. Трудова злополука, според чл. 55 КСО, е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка
или по повод на извършваната работа. Безспорно е налице внезапно увреждане,
което е станало по повод на извършвана работа на основание заповед за
командировка № 248/10.01.2018г., както е отразено в разпорежданетоза трудовата
злополука.
Следователно, безспорно е възникването на предвиденото
в чл. 200 КТ задължение за възстановяване на вреди, породени от настъпването на
професионалния риск - трудова злополука. Тази отговорност на работодателя - в
случая на „А1 България” ЕАД гр.София, има социално предназначение -
пострадалият работник да получи по-пълно възстановяване на претърпените от него
вреди и осигурява засилената закрила на живота и здравето му. Настъпването на
трудовата злополука означава, че работодателят не е изпълнил задължението си по
чл. 275, ал. 1 КТ - да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така
че всяка опасност за живота и здравето на работника или служителя да бъде
предотвратена. Именно затова в негова тежест се поражда задължение за обезвреда
на настъпилите вреди, независимо от вината му, като отговорността му е
безвиновна. Отговорността се разпределя между Обществено осигуряване и
работодателя. Следователно, работодателят дължи обезвреда на имуществените
вреди, представляващи разликата между действително претърпените имуществени
вреди и полученото обезщетение от общественото осигуряване, както и на
претърпените морални вреди от работника. Чрез допуснатите и събрани по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че в следствие на злополуката,
ищцата е загубила възможността да извършва активна трудова дейност, респективно
да получава трудово възнаграждение за периода от настъпване на злополуката –
10.01.2018г. до завръщането й на работа.
За
този период ищцата Г.Г. е получила обезщетение за временна неработоспособност
поради трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО в размер на общо 1053.17 лв.
изплатено й от НОИ – ТП – София град и от работодателя еднократна социална
помощ в размер на 300 лева.
При определяне на обезщетението се взема предвид разликата между трудовото
възнаграждение, което би получила и полученото обезщетение по КСО.
Работодателят отговаря и за
неимуществените вреди, претърпени от работника или служителя, поради
настъпилата трудова злополука. Те не подлежат на обезщетение от общественото
осигуряване и тяхната обезвреда се дължи изцяло и само от него в рамките на
имуществената му отговорност при увреждане на здравето на работника по чл. 200 КТ.
Съгласно общото правило на чл. 52 ЗЗД,
моралните вреди се определят от съда по справедливост, като се вземат предвид
характерът и степента на преживените болки и страдания.
От изготвената по делото, съдебно-медицинска
експертиза, приета по делото и неоспорена от страните се установява,
че в резултат на ПТП на 10.01.2018г. при което ищцата е претърпяла трудово
злополука са й причинени болка и страдание. Временната нетрудоспособност на
ищцата е била 34 дни, като същата е прекъсната и последващите болнични листа са
първични и с друга диагноза. Вещото лице е дало заключение, че ако оплакванията
от получените увреждания са перисистирали и след 34-я ден, то би следвало ЛКК
да продължи отново временната нетрудоспособност до пълното възстановяване на
работоспособността на ищцата.
По делото са разпитани свидетелите С.С.М./майка на
ищцата/ и Г.К.Г.съпруг на ищцата/, от разпита на които се установява, че вследствие на инцидента на
10.01.2018г. ищцата не е могла да се грижи сама за себе си и за детето си, да
се обслужва сама и непрекъснато е трябвало да разчита на помощта на близките
си, изпитвала е болки и дискомфорт, била стресирана, изпитвала страха като се
качва в автомобил, не желаела да пътува нощем.
Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. От събраните по
делото доказателства и преди всичко от приетото и неоспорено от страните
заключение на съдебно-медицинската експертиза, безспорно се установи характера
на претърпените от ищеца болки и страдания. При преценката на размера на
обезщетението за тези вреди, съдът взема предвид и свидетелските показания на
близките на ищцата за претърпените от нея болки и страдания при увреждането,
както и по време на възстановителния период, нейното психологическо състояние и
понастоящем, както и тежестта на самото увреждане. Добавя и неудобствата, които
ищцата е изпитвала, поради това, че в продължение на около един месец не е могла
да се обслужва сама, и непрекъснато е трябвало да разчита на помощта на
близките си хора.
Съдът
намира и иска за присъждане на неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и причинени неудобства, които е изпитвала и продължава да изпитва в
следствие на претърпяна трудова злополука на 10.01.2018г., за частично
основателен до размера на сумата 2 000 лева, поради което следва
ответникът да й заплати тази сума, ведно със законната лихва, считано не от
завеждане на искова молба -18.07.2018г., а от датата на увреждането –
10.01.2018г., като над размера от 2 000 лева до пълния претендиран такъв от 4 000
лв. искът за присъждане на неимуществени вреди следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
Затова
съдът счита, че сумата от 2 000 лв., в случая е най-подходяща да репарира
справедливо претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания.
По отношение на претенцията за
лихва за забава в размер на 210.40 лева, считано от датата на увреждането –
10.01.2018г. до 17.07.2018г., съдът намира същата за неоснователна, тъй като
преди завеждане на иска работникът не е отправял покана за изплащане на
обезщетение, а разпоредбата на чл. 84, ал.3 ЗЗД, съгласно която при непозволено увреждане длъжникът изпада в забава
и без покана е неприложима, тъй като следва да се прилага ограничително за
случаите на чл. 45 от ЗЗД спрямо лице, причинило виновно увреждането, но не и при безвиновната
отговорност на работодателя по чл. 200 КТ.
С оглед изхода от процеса ответното
дружество следва да заплати на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищцата
направените по делото разноски в размер на 250 лева, съразмерно с
уважената част от исковете.
Ответникът има право на разноски по
съразмерност с отхвърлената част от исковете. Същият е представляван по делото от
юрисконсулт който е изготвил писмен отговор и го е депозирал по делото, а и са
претендирани такива. С оглед на което такива следва да бъдат присъдени съобразно
отхвърлената част от исковете, в размер на 150 лева.
На основание чл.83, ал.1 т.1 ГПК ищецът е освободен от
държавна такса, поради което и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на Районен съд гр. Дулово сумата от 80 лева държавна
такса, както и сумата от 219.40 лв. бюджетни разноски по делото за съдебномедицинска
експертиза.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „А1 България” ЕАД, с
БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Илинден, ул.
Кукуш № 1, представлявано от А.В.Д. и М.М., да
заплати на Г.П.Г. с ЕГН: **********,***, сумата от
2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
физически и психически болки и страдания, вследствие на
претърпяна на 10.01.2018г. трудовата злополука, установена с Разпореждане № 21655/05.02.2014г.
на НОИ – ТП – София град, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането – 10.01.2018г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за неимуществени вреди над размера от 2000 лева до пълния
претендиран такъв от 4 000 лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.П.Г. с ЕГН: **********,*** против „А1 България” ЕАД, с
БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Илинден, ул.
Кукуш № 1, представлявано от А.В.Д. и М.М.,
иск за лихва за забава в размер на 210.40/двеста и десет лева и четиридесет
стотинки/ за периода от 10.01.2018г. до 17.07.2018г, като неоснователен.
ОСЪЖДА „А1
България” ЕАД, с БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Илинден, ул. Кукуш № 1, представлявано от А.В.Д. и М.М., да заплати на Г.П.Г.
с ЕГН: **********,***, сумата от 250 лв./двеста и петдесет лева/, разноски в
производството за адвокатско възнаграждение, по съразмерност с уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА „А1
България” ЕАД, с БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Илинден, ул. Кукуш № 1, представлявано от А.В.Д. и М.М., да заплати на Г.П.Г.
с ЕГН: **********,***, да заплати в полза на Районен
съд - Дулово сумата от 80/осемдесет/лева държавна такса, както и сумата от 219.40
лева/двеста и деветнадесет лева и четиридесет стотинки/ разноски за съдебномедицинска
експертиза.
ОСЪЖДА Г.П.Г.
с ЕГН: **********,***, да заплати на „А1
България” ЕАД, с БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Илинден, ул. Кукуш № 1, представлявано от А.В.Д. и М.М., сумата от 150/сто и петдесет/ лева, представляваща
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, по
съразмерност с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред
Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: