№ 141
гр. Пловдив , 03.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на трети август, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Станислав П. Георгиев
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
и прокурора Божидарка Тодорова Попова (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно
частно наказателно дело № 20215000600404 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:11 часа се явиха:
Във връзка с технически проблем заседанието започва в 10.11 часа
Делото е образувано във връзка с частна жалба на адв. Г.К. срещу
определение на Окръжен съд П. от 26.07.2021 г. по ЧНД № 1602/2021 г., с
което е оставено без уважение искането на И.Х. за изменение на мярката за
неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.
Явяват се двамата защитници в съдебната зала, като обвиняемият се
намира в помещение на Затвора П. и връзката с него се осъществява по
системата „Скайп“ при ясен звук и картина.
На заседанието присъства и системния администратор при Апелативен
съд Пловдив В.Н..
Явява се представител на Апелативна прокуратура П..
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
1
Адв. З.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ Х.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуална пречка за даване
ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се жалбата от съдията-докладчик Велина Антонова.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи към състава на съда и нямам
доказателствени искания.
АДВ.З.: Нямам отводи към състава на съда. Нямам доказателствени
искания. Поддържаме подадената жалба.
АДВ. К.: Нямам отводи към състава на съда и нови доказателствени
искания. Поддържаме подадената жалба.
ОБВИНЯЕМИЯТ Х.: Нямам искания за отводи на състава на съда.
Нямам искания за доказателства.
С оглед становището на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. З.: Уважаеми апелативни съдии, от името на подзащитния ми И.Х.
правя искане за отмяна на определението на окръжния съд, свързано с
потвърждаване на взетата по-рано мярка за неотклонение задържане под
стража. Както ви е известно първоначалното обвинение на прокуратурата по
чл. 354а, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 1 от НК . Касае се за притежание на 465 гр.
2
хероин. Процедурно аз считам, че предходното определение, което го
обжалваме в момента е явно необосновано и незаконосъобразно на база на
това, че съдът не е направил правилен анализ на фактите и обстоятелствата по
делото. Всичко това е довело до едно неправилно определение, с което е
оставена мярката за неотклонение.
Както ви е известно процедурно разпоредбите на чл. 63 и чл. 66 НПК
предполагат предпоставките, на базата на които следва да се вземе най-
тежката мярка за неотклонение. Като казвам, че определението е
необосновано имам предвид, че законодателят при вземане на такава мярка е
предвидил наличието на основателно предположение обвиняемият да е
извършил престъпление. Да, считам, че престъпление, доколкото в колата на
единия от обвиняемите е намерен наркотика, на база на събраните по делото
доказателства, определено могат да се направят три хипотези, а именно, че е
налице държание на наркотик. Тази хипотеза от страна на обвиняемия Р. е
потвърдена. Когато обаче следва втората хипотеза – покупко-продажбата с
цел разпространение на този наркотик – тази хипотеза си остава само
хипотеза, тъй като липсват каквито и да са доказателства. И третата хипотеза,
моето скромно мнение е, че е възможност да е налице просто една
полицейска постановка с цел да се наклеветят останалите двама обвиняеми. В
конкретния случай има намерен наркотик, обаче той е в обвиняемия Р..
И второто нещо, което се установява – наличието на среща на тримата
обвиняеми. Считам, че за да се вземе правилна мярка „задържане под стража“
по отношение на който и да е от обвиняемите, следва да бъдат
конкретизирани и детайлизирани с оглед доказателствата по делото, всички
действия на тримата обвиняеми. Законодателят казва обвиняемият е
извършил престъпление. Тук се касае за трима човека, които осъществяват
една среща. Но тази среща не означава нищо, защото тази среща може да е
случайна, може да е по друг повод, може да е за евентуалната продажба на
наркотици. В показанията си моят подзащитен казва, че причината за
пътуването му е факта, че с Д. са приятели и просто е бил поканен да го
придружи в П. за да види приятелката си.
Второто обстоятелство е, че той работи в чужбина и се е прибрал, тъй
като е искал да присъства на раждането на първото си дете. Има доказателства
3
в тази насока че е работил, че е пристигнал в Б., че има родено дете няколко
дни след извършване на този инцидент, което означава, че тази теза по
категоричен начин е доказана. При моя подзащитен липсва какъвто и да е
мотив за извършване на престъпление. Липсва каквато и да е изгода от цялата
тази сделка. Ако въобще има сделка. Аз първо не бих се съгласил, че един
наркотик, който струва 40 000 лева ще се даде просто ей така, без нищо на
някакъв си циганин, който е осъждан 10 пъти за употреба и
разпространението на наркотици. За мен тук няма сделка. За да повдигне
обвинение прокуратурата се е позовала единствено на показанията на Р..
Няма да ги коментирам, но моля да имате предвид, че законодателят изрично
е предвидил, че на базата на показанията на един от обвиняемите или
подсъдим в хода на процеса не може да се гради една теза за виновност и да
се налага съответно наказание.
Видеоматериалите, които са приложени по делото констатират
единствено, че двамата обвиняеми И.Х. и Е. Д. действително са били на това
място, за което се говори в обвинителния акт. До тук. Снимката е много ясна,
виждат се в бензиностанцията, не се спори с това и този факт се свърза с
позицията на моя подзащитен, че действително са пътували, действително са
имали проблеми с колата и действително са спрели в района на тази
бензиностанция да я оправят. Действително е имало разговор между Д. и Р.,
но този разговор е бил свързан с поправката на колата и невъзможността са
пътуват. Поради тази причина считам, че в конкретния случай
предположението за извършено евентуално престъпление не касае по никакъв
начин и не са събрани никакви доказателства, които да вменят във вина
някакви действия свързани с това престъпление по отношение на Х..
Считам, че липсват и предпоставките визирани в ал. 2 на чл. 63 НПК,
касаещи повторност. Вярно е, че има предходни присъди Х., но те са под 1
година, лицето има задържане в начален момент в досъдебното производство.
Тоест, не са налице тези предпоставки. Чл. 63 НПК предполага
предпоставката за възможност за укриване и извършване на други
престъпления от страна на Х.. Видно е, че през последните 5-6 години той не
е извършвал никакви престъпления. Вярно е, преди 13 години има едно
наказание за деяние извършено по чл. 354 НК, обаче се касае за маловажен
случай - глоба, и за една цигара с наркотици се наказваха хората. От друга
4
гледна точка липсват доказателства, които обосновават предположението, че
може да се укрие и да извърши друго престъпление. Действително той работи
в чужбина, но основните причини да се върне в Б. е първо – раждането на
детето му и второ – необходимостта от медицинско лечение. Има събрани
доказателства, че той има тежка контузия на левия крак, има имплантирани
пирони в крака, които трябваше преди 2 месеца да бъдат свалени и той е бил
в Б. за да може да се извърши тази операция. Не знам какво ще стане с крака
му в момента. Има постоянно местожителство. И на последно място,
законодателят е предвидил възможност, както в органите на досъдебното
производство, така и от прокуратурата да наложат ограничителни мерки, но
видите ли тези мерки умишлено не са наложени.
Прави впечатление, че прокуратурата отказа каквито и да е очни ставки
за изясняване на обективната действителност, а от видеоматериала се вижда
единствено, че двамата обвиняеми – Х. и Д. са присъствали на
бензиностанцията. От там нататък картината е много мътна, не може да се
направи предположение какви са тези коли, които се срещат, какви са тези
действията, които са извършвани и реално не може да се прецени
фактическата обстановка. С оглед на това аз считам, че въобще по отношение
на Х. липсват каквито и да е предпоставки, от които може да се направи
извод, че по един или друг начин той е извършил престъпление или е
участвал в престъплението. Той просто е един неволен свидетел, който нито
знае какво има в колата, нито познава този човек – Р., нито са извършвали
някакви конкретни действия с пренасянето на наркотика.
Доколкото за Р. искам да обърна внимание, че в първия разпит той
посочва същата фактическа обстановка, която посочва и Х. - извикан е да
помага, има среща. Но забележете, има след един час и половина втори
разпит, в който той конкретно говори, че познава тези лица, че и друг път са
му давали наркотици и т.н. Това за мен е една допълнителна уговорка за
намаляване на евентуалното наказание на Р. с цел натопяване на останалите
двама. Няма друг начин, по който да мога да преценя тези негови действия.
Искам да прецените това нещо и се надявам на вашия състав, защото
откровено казано основният мотив на предходните съдебните състави беше –
да, има наркотик, да, има хора, които са участвали, дайте да ги задържим.
Много държа настоящия състав да прегледа действията на всеки един от
5
обвиняемите, да прецени дали има съучастие в случая, кой съучаства, с кой и
т.н., за да може да прецените и вземете едно правилно решение. И в края на
краищата помогнете на този човек, защото утре ще стане нещо с крака му и
може да се стигне до неблагоприятни последици. Има по-леки мерки, има
ограничителни мерки за пътуване. Може да му се наложи по-лека мярка до
приключване на процеса и вече там ще се реши прокуратурата дали ще
повдига по отношение на него обвинение. Но дайте възможност този човек да
види детето си, да му изкарат тези импланти от крака за да може да живее
нормално.
Считам, че не са налице предпоставките на чл. 63 по отношение на моя
подзащитен да се вземе най-тежката мярка. Считам, че предходните състави
просто формално са гледали нещата и са кредитирали единствено факта –
наличието на среща и наличието на наркотик. Но какво е участието на всеки
остава „Студио Х“.
Поради тази причина считам, че са налице всички основания за промяна
на мярката за неотклонение, налице са всички условия.
В този смисъл ще ви моля да се произнесете.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, дeпозирал съм пред Вас частна
жалба, която поддържам изцяло. Основният ми аргумент да поискам
изменение на МНО от „Задържане под стража“ в по-лека е това, че два месеца
след образуване на настоящото производство тази мярка според мен е
изиграла ролята и целите, визирани в чл.57 от НПК, какво имам предвид?
Като съдии много добре знаете, че тази мярка за неотклонение е едно
изключение, налага се в изключителни случаи и в конкретния случай аз не
оспорвам, че първоначалният състав, който е взел мярката за неотклонение, я
е взел без основание, но какво имам предвид – два месеца по-късно при
приключване на разследването аз не виждам някаква промяна на
фактическата обстановка, при която е била взета тази мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
Клиентът ни е обвинен за престъпление по чл.354а от НК, че е държал и
в съучастие с друго лице, а именно другия обвиняем Е. Д., е продал на третия
обвиняем - О. Р., едно количество около 465 грама – такова е обвинението. Но
6
фактите са, че това обвинение срещу нашия клиент И.Х. почива само и
единствено на обясненията на О. В. Р. – единият от обвиняемите по делото, в
който е намерено това количество. Били са извършени обиски в домовете на
другите двама обвиняеми. Не е намерен никакъв наркотик. Следи от
наркотици не са намерени по автомобила. Няма, поне за нашия клиент по
никакъв начин няма доказателства – писмени или гласни, за някаква връзка с
въпросното лице – О. В. Р.. Както посочи много правилно колегата ми, при
първоначалния разпит като обвиняем на О. В. Р. той излага една фактическа
обстановка. Един час по-късно, неясно защо, отново е разпитан, излага друга
фактическа обстановка. Тоест обвинението срещу нашия клиент И.Х. почива
на изключително противоречиви обяснения на само един от обвиняемите.
Няма никакви други гласни и писмени доказателства. Да, при първоначално
вземане на мярката и наказателно-правната теория е такава, и практиката на
Върховния съд, при първоначално вземане на мярка това съмнение (колко е
основателно, то е вече друг въпрос) е достатъчно да се вземе такава мярка.
Мярката за неотклонение „Задържане под стража“ се взема най-общо казано,
за да осигури правилното развитие на наказателния процес, да осуети
обвиняемият или обвиняемите да извършат престъпление или да укрият
доказателства, или да попречат, най-общо казано, по някакъв начин на
разследването. Да, такава мярка е взета. Два месеца по-късно обаче това
обвинение срещу нашия клиент Х. по никакъв начин не е допълнено с
доказателства, които да подкрепят съмнението на прокуратурата и това
основателно съмнение, което е приел съставът- първоначалният, който е взел
тази мярка. Ето защо аз считам, че вече към настоящия момент тази мярка се
явява нецелесъобразна и незаконосъобразна. В крайна сметка мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ не е наказание. Аз не виждам как тази
мярка по някакъв начин би помогнала на по-нататъшното развитие на
процеса. Щях да съм на различно мнение, ако в този срок на разследване бяха
събрани положителни доказателства срещу клиента ми, но такива липсват.
Той е изложил теза, тази теза не е оборена. Вторият обвиняем, с който той
така или иначе е обвинен като съучастник – Е. Д. не дава никакви обяснения и
както казах, О. В. Р. дава два пъти обяснения. Първият път, разпитан,
потвърждава изцяло версията на нашия клиент. Не знайно защо, половин час
по-късно се разпитва отново. Дава съвсем различна версия, но така или иначе
само в тези негови обяснения фигурира името на И.Х.. Както казах, при
7
извършените впоследствие обиски в домовете и конкретно в дома на нашия
клиент не е открито никъде наркотично вещество. Същият категорично
отрича да се е занимавал с такъв род дейност. Както каза колегата ми, вие сте
се запознали с приложени към делото записи. От тези записи е видно, че не
може да бъдат направени каквито и да е изводи за участващите в тази среща и
какво те са вършили. А между другото, това се потвърждава и от показанията
на полицейските служители, които са правили тези записи. Поради тази
причина, уважаеми апелативни съдии, а именно, че от първоначалното
задържане до момента не са събрани положителни доказателства, които
подкрепят обвинението, въпреки взимането на най-тежката мярка за
неотклонение, аз считам, че два месеца по-късно, след като делото е
приключило, виждате, че то е предявено на страните и най-вероятно се очаква
изготвяне на обвинителния акт, тази най-тежка мярка за неотклонение се
явява нецелесъобразна, а оттук и незаконосъобразна и аз считам, че тя следва
да бъде изменена в по-лека, като Ви моля и аз лично като защитник считам,
че целите, визирани в чл.57 НПК могат да бъдат изпълнение както с мярка за
неотклонение „Домашен арест“, така и с мярка за неотклонение „Гаранция“ в
пари, която във всички случаи ще осигури изпълнението на целите, визирани
в чл.57 НПК.
В тази връзка ще Ви моля да се произнесете с надлежен съдебен акт в
исканата от мен насока.
ОБВИНЯЕМИЯТ И.Х. /за лична защита/: Съгласен съм с казаното от
адвокатите ми.
АДВ. З. /реплика/: Ако позволите, две изречения само ще добавя.
Искам само да обърна внимание на съда, че ако се касае за някакви
отношения, било то престъпни или житейски отношения, то тези отношения
са между О. Р. и Е. Д. и нашият подзащитен, няма нищо общо с тези
отношения. Това искам само да добавя.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, аз ще си позволя да бъда
малко по-кратка от колегите. Те направиха анализ на доказателствата по
делото, което в това производство нито му е мястото, нито му е времето.
Така, твърди се на първо място за нецелесъобразност и незаконосъобразност
8
на постановения акт от първоинстанционния съд с оглед на обстоятелството,
че към настоящия момент разследването е приключило и видите ли, съгласно
разпоредбата на чл.57 НПК, тази мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ вече си е изиграла ролята, а именно най-общо да осигури правилното
развитие на наказателния процес. Само че, наказателният процес е от две
фази. Приключването на досъдебната фаза, както твърдят защитниците с
оглед на обстоятелството, че имаме предявяване на разследването означава,
че оттук нататък се преминава в съдебната фаза, сиреч целта, предвидена от
законодателя, все още не е изпълнена. Все пак в това производство на
самостоятелно основание вие следва да прецените налице е не доказателства
за това този обвиняем да е извършил процесното деяние, а обосновано
предположение за това. Според колегите такова липсва, защото то се крепяло
единствено и само на обясненията на другия обвиняем Р., който веднъж бил
дал обяснения и след това още веднъж, след един час, незнайно защо. Всеки
един обвиняем има възможността когато пожелае, да дава обяснения и вие
добре знаете, че това му право няма как да бъде нарушено. Все пак във
вторите си обяснения този обвиняем посочва начина, по който е осъществена
срещата, нейната цел и възможността да се види с другите двама обвиняеми,
между които е и настоящият молител със своите процесуални представители.
Правилно окръжният съд, разглеждайки наличието на обосновано
предположение, е посочил, че то е надградено с оглед обстоятелството, че
освен тези обяснения, които не са обвързващи в никакъв случай, имаме
показанията на двама свидетели, имаме запис на срещата. Вижда се и двамата
как отиват до автомобила, предметът на разговор се твърди, че е поправката
на автомобила, и се поставя въпросът тук ако вече сме в процеса по същество,
защо по-точно при Р. отидоха да питат как да поправят автомобила си. След
това, взимане и отново отиване до колата и т.н. Имаме показания на
полицейските служители, имаме оглед на веществено доказателство, имаме и
съответно експертно заключение за това какво представлява това
високорисково наркотично вещество, което е в количество около половин
килограм. Именно заради това аз считам, че и към настоящия момент
обоснованото предположение, че обвиняемият Х. е извършил деянието с две
форми на изпълнително деяние при усложнена фактическа обстановка, с
оглед на наличното съучастие, все още продължава да съществува. Добре, той
се бил върнал, за да присъства на раждането на детето. Какво прави тогава в
9
П., като ще присъства на раждането на детето си?
Съдът правилно е преценил, че другите кумулативни предпоставки –
опасност от укриване и извършване на ново престъпление, са отново
налични. Те се извеждат и от обстоятелството, че обвиняемият И.Х. работи
навън, има лоши характеристични данни и най-вече от начина на извършване
на самото деяние. Всичко това е подробно описано в мотивите на
първоинстанционния съд, с което няма как да не се съглася. Относно
здравословното състояние и махането на пирони. Между впрочем и аз имах,
като г-н Х., подобен проблем и вие много добре знаете, уважаеми апелативни
съдии, че при крайна необходимост си има ред, който е предвиден както в
ЗИНЗС, така и в Наредбата и обвиняемият ще бъде преведен в съответното
лечебно заведение, ако толкова е наложително. Но мога да Ви уверя, че
махането на едни пирони дали ще бъде в срок от година и половина или ще
бъде в срок от две години, не е толкова решаващо относно здравословното
състояние. В този смисъл ще Ви моля да потвърдите определението на
Окръжен съд – П..
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
ОБВИНЯЕМИЯТ И.Х.: Ако може по-лека мярка.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след проведеното тайно съвещание, след като се запозна с
доводите на обвинението и на защитата по делото намира, че обвинението на
първата инстанция е правилно, законосъобразно и като такова, следва да се
потвърди. Коректно окръжният съд е посочил, че са налице всички основания
спрямо обвиняемия да продължи изпълнението на най-тежката мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. Налице е обоснованото
предположение за авторството на вмененото деяние и към настоящия момент,
като същото се извежда от събраните по делото материали - обяснения на
обвиняемия Р., в подкрепа на които са показанията на полицейските
10
служители Т. и Г., протоколите за извършени процесуално-следствени
действия, приобщените по делото веществени доказателства, както и
заключението на назначената и изготвена физико-химическата експертиза. В
посочения от първия съд смисъл не става въпрос за „оговор“, тъй като в
обясненията си Р. изобличава не само своите съпроцесници, а и себе си, като
заявеното от него не е изолирано от доказателствената маса. Достоверността
на неговите обяснения следва да се разглежда съобразно вътрешната им
логика и съгласуваност с останалите събрани по делото материали, поради
което наведените от защитата доводи, че съдебното минало на Р. и неговата
личност следва да предопределят негативно отношение на съда към неговите
обяснения, не могат да бъдат споделени. Не е порок на разследването
обстоятелството, че не са били поведени очни ставки между обвиняемите по
делото за изясняване на възникнали в застъпените от тях тези противоречия.
Съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 НПК при съществено противоречие
между обясненията на обвиняемите може да се направи очна ставка, поради
което провеждането на такава не е задължително. Несподелими са и
подозренията на защитата, че Р. депозирал обясненията си с цел облекчаване
на процесуалното си положение и по-благоприятно трениране при налагането
на евентуална санкция. Следва да се каже, че оплакванията изглеждат
неправдоподобни при по-старателна проверка на обясненията на Р. и
сравняването им с другите доказателствени материали по делото, а най-
малкото спрямо него продължава изпълнението на най-тежката мярка за
неотклонение задържане под стража. Отделно от това, в наказателното
производство не е недопустимо да се ползват показанията на друг обвиняем
или съучастник, на когото е обещана защита, включително и срещу
наказателно преследване, ако не е било допуснато нарушение на забраната за
унизително и нечовешко отношение /в този смисъл например делото Х. срещу
А. на ЕСПЧ/. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства не
дава основание да се сподели тезата на защитата за разколебаване на
обоснованото предположение за авторството на вмененото на Х. деяние.
Застъпената в неговите обяснения версия за предприетото вечерно
междуградско пътуване и пребиваването му на местопроизшествието в
малките часове на денонощието като придружител на един от
съпроцесниците, който имал „среща с приятелка“, която обаче се оказала
„служебно ангажирана“, за което Х. и Д. разбрали едва когато се появил Р.,
11
звучи житейски нелогично и се опровергава от хронологията на
събитията.
Правилни са и изводите на първия съд, че е налице опасност от
укриване и рецидивираща дейност, преценено в контекста на обремененото
съдебно минало на Х., който е бил осъждан за разнообразна престъпна
дейност като управление на МПС без съответната правоспособност, държане
на наркотично вещество и нанасяне на лека телесна повреда на полицейски
орган при и по повод изпълнение на службата му. В съответствие с
материалите по делото първият съд е посочил в същата насока и данните да
установени трайни връзки с чужбина на неустановен адрес зад граница, както
и каузалните особености на разследваната дейност, нивото на организираност
и конспиративност, както и особеностите на предмета на престъплението като
количество и стойност – близо половин килограм хероин със съдържание на
31,7 тегловни процента на активния компонент диацетилморфин, възлизащо
на обща стойност 41 868 лева по цени, изчислени за нуждите на
съдопроизводството.
Само по себе си обстоятелството, че разследването е било предявено на
страните по делото, което предполага и скорошното му пренасяне в съдебна
фаза, не налага извод за отпадане на отчетените от първия съд опасности в
претендирания от защитата смисъл. Това е така, защото приключването на
разследването и евентуалното навлизане на делото в последващата му
процесуална фаза, предполага и засилването на инкриминиращите
доказателства, а в контекста на съдебната практика по подобни казуси за вида
и тежестта на евентуално очакваните санкции, това също следва да се има
предвид като относим към предмета на делото фактор, наред с всички
останали, които имат значение за визираните опасности. Ето защо, не могат
да бъдат споделени доводите на защитата за намаляване на „изкушението“ от
повлияване на разследването по неправомерен начин с неговото напредване.
Както правилно е посочил първият съда адекватна неутрализация на
опасностите може да се постигне само чрез изпълнение на мярка за
процесуална принуда – задържане под стража.
В съответствие с разпоредбите на секторното законодателство ЗИНЗС и
ППЗИНЗС първият съд е отчел, че в случай на необходимост от медицинска
12
интервенция, която не може да се осъществи в затвора или при условията на
арест, както и в затворническата болница в С., съответните органи на
досъдебното производство са длъжни да осигурят лечение в подходящо
специализирано лечебно заведение, ако такова се окаже необходимо.
Съвкупният анализ на всичко изложено до момента налага извод, че и
на настоящия процесуален етап са налице всички законоустановени
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 63 ал. 1 НПК и най-адекватна
за воденото спрямо обвиняемия И.Х. наказателно производство и неговия
сравнително ранен етап е мярката за неотклонение „задържане под стража“,
като ангажираността му с близки и роднини, не може да доведе до извод,
противен на вече направения.
Воден от горното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 446, постановено в съдебно
заседание на 26.07.2021 г. по ЧНД № 1602/2021 г. на Окръжен съд – П..
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.48 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
13