№ 452
гр. София , 15.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600407 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения Ч.А. против определението на
Окръжен съд-Враца, с което оставена без уважение молбата му да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 20 години, определено му с Присъда № 287/27.02.2008г., постановена по
НОХД № 502/07г. по описа на ВрОС, влязла в законна сила на 22.01.2009 год. Поддържа, че
е в тежка здравословно състояние и с говорен дефект, поради което не бил разбран от
съдията.Оспорва коректността на приложената от Затвора справка относно изтърпяната част
от наказанието.Твърди, че началото на присъдата е от 2007г. и има приложен чл.447, чл.3 от
НПК за срок от 1г 3м, при което бил изтърпял 14 години, от които следва да се приспадне
1г.3 м.Счита, че с изтърпяното до момента наказание са изпълнени целите по чл.36 от НК, за
което многократно бил давал доказателства.Полагал е труд винаги, когато е имал
възможност. Твърди, че има възможност да започне работа „онлайн“ при евентуалното му
освобождаване. Моли да се прояви хуманно отношение към него с оглед на тежкото му
здравословно състояние. Претендира да бъде отменено определението на Врачански
окръжен съд и бъде уважена молбата му за условно предсрочно освобождаване. С жалбата
се прилагат медицински документи – епикриза, становище от образна диагностика и
амбулаторен лист.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите в жалбата и в
съответствие с чл.345 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение
констатира, че същото е законосъобразно и обосновано, поради което трябва да бъде
потвърдено, по следните съображения:
1
С присъда № 287/27.02.2008г., постановена по НОХД № 502/07г. по описа на ВрОС,
влязла в законна сила на 22.01.2009 год., А. е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.116, ал.1, т.12, пр.1, вр.чл.115, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК, за което
му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години.
Относно изтърпяната част от наказанието по делото са приложени две справки от Затвора
*** /инкорпорирана в становището на И.Ф. Началника на Затвора на л.2 и актуална към
31.03.2021г. на л.22 от първ.дело/. От посочените документи се установява, че А. е
постъпил в затвора *** на 04.12.2007 год. Ефективно изтърпяното наказание към
31.03.2021г. е 12 г 21 дни, от работа 2 г 7 м 13 дни, или всичко 14 г 8 м 4 дни. Поради
влошено здравословно състояние наказанието му е прекъсвано за общ период от 1 г 3 м 6
дни. Така остатък, който същият следва да изтърпи, според изчисленията на затворническата
администрация е в размер на 5 години 3 месеца и 26 дни.
При тези данни, правилно и законосъобразно първостепенният съд е приел, че по
отношение на А. не е изпълнена формалната предпоставка, предвидена като условие за
приложението на чл.70, ал.1, т.2 от НК, а именно - осъденият да е изтърпял 2/3 от
наложеното му наказание. В случая, от определеното по отношение на А. наказание от 20
години лишаване от свобода, този срок се равнява на 13 години и 4 месеца. В тази връзка,
спорно по делото е обстоятелството, дали следва периодът от време, през който л.св. А. е
бил в прекъсване на изпълнението, да се изключва от срока на общо изтърпяното от него
наказание лишаване от свобода. Първостепенният съд е дал правилен по съществото си
отговор на този въпрос. Съдебният акт е съобразен с тълкувателната практика на ВС по
въпросите на условното предсрочно освобождаване, намираща се в ППВС № 7/75 год.
Според тълкуването, дадено в посоченото постановление, за „фактически“ изтърпяно
наказание се счита срокът на пребиваване на осъдения в местата за изтърпяване на
наказание лишаване от свобода, признатото предварително задържане и времето прекарано
в домашен отпуск. В този срок не се включва времето, през което лицето е било в
прекъсване на наказанието. Видно от отразеното в доклада на ИСДВР М.Й., както и от
документите, съдържащи се в затворническото досие, поради здравословните му проблеми
наказанието на А. е прекъсвано за времето 27.11.19г. до 22.08.2020г., от 22.01.2021г. до
01.03.21г., когато е преведен на лечение в СБАЛЛС гр.София, и от 01.03.2021г. за срок от 30
дни. Според отразеното в справката от Затвора *** / л.22 от първ.д./ и при направеното
изчисление, се установява, че общото време, през което А. е бил в прекъсване на
наказанието му, е 1 г 3 м 6 дни. Именно този период от време правилно от първия съд и
администрацията на затвора не е зачетен като време на изтърпяване на наказанието, респ.
същият е изваден от него. В резултат, необходимите 2/3 от наказанието по смисъла на чл.70
от НК към настоящия момент действително не са изтекли.
При отсъствието на тази формална предпоставка на закона, не е необходимо да бъдат
излагани съображения дали лицето е показало добро поведение.
2
В жалбата се ралевират доводи, касаещи влошеното здравословно състояние на А., които
обаче не могат да бъдат обсъждани, тъй като са извън обстоятелствата, включени в предмета
на производството по чл.439а от НПК.
Водим от горното и само поради липса на формалната законова предпоставка, молбата на
А. следва да бъде оставена без уважение, тъй като същият не е придобил право на УПО.
Ето защо и на основание чл.345 във вр.341, ал.2 от НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2600175 от 31.03.2021г. на Окръжен съд-Враца,
постановено по н.ч.д. № 156/2021г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3